Буран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Буран
Информация
Страна Flag of the Soviet Union.svg СССР
Програма Буран
Първи полет 15 ноември, 1988[1]
Последен полет 15 ноември, 1988[1]
Брой полети 1[1]
Екипаж 0[1]
Време прекарано в космоса 3 часа
Брой орбити 2[1]
Състояние разрушен при инцидент


Корабът „Буран“ върху Ан 225

„Буран“ (на руски език означава „снежна буря“) е космически кораб за многократно използване, създаден в СССР в средата на 80-те години на 20-ти век. За пръв и единствен път Буран е изстрелян в орбита на 15 ноември 1988 г. с помощта на ракетата-носител „Енергия“, без екипаж на борда — корабът се управлява от земята. Програмата е прекратена през 1993, а корабът е унищожен през 2002 г. при инцидент с хангара, в който се съхранявал.

Първи полет[редактиране | edit source]

Първият полет е осъществен в 3:00 UTC на 15 ноември 1988 г. Корабът е изведен в орбита с помощта на ракета-носител Енергия. Живото-подържаща система не е поставена, нито е инсталиран софтуер, с който да функционират компютрите.[1]

Буран обикаля Земята два пъти за 206 минутен полет[2]. При връщането си изпълнява автоматично кацане на площадката до космодрума Байконур, където въпреки скоростта на странично духащия вятър от 17 м/сек. каца само на 3 метра встрани и 10 м по-напред от обозначеното за кацане място[2]

Характеристика на кораба[редактиране | edit source]

Космическият кораб е с тегло 105 тона. Масата на конструкцията съставлява 62 тона. Масата на полезния товар при височина на орбитата 250 km е 30 t, а при височина 450 km — 27 t. Обем на кабината на екипажа - 73 m3 за екипаж (от 2 до 4 човека) и пътници до 6 (общо до 10 човека). Масата на полезния товар, връщан от орбита на земята е до 15 тона. Дължината на "Буран" е 35,4 метра, височината му е 16,5 метра, размахът на крилете му е около 24 метра, а ширината на фюзелажа му е 5,6 метра.

Построяването му е възложено на Тушинските машиностроителни заводи, разположени в северозападната част на Москва. Буран е предназначен за многократно използване, като с негова помощ е било възможно извеждането на космически апарати в космоса.

На вид Буран прилича на американските совалки. Руснаците правят опити за нещо различно, но накрая се спират на точно аеродинамично копие. Има и значителни разлики. Космическият кораб няма двигатели и има повече полезен обем. В орбита го извеждат външни ракети носители. Това му дава четири пъти по-голяма товароподемна сила. За разлика от совалките на САЩ, чиито носители са с твърдо гориво, „Буран“ има носители с течно гориво, които могат да се изключват. Така могат да се избегнат трагедии като тази с „Чалънджър“.[3]

Програма Буран[редактиране | edit source]

След разпадането на СССР проектът „Буран“ първоначално е замразен, а към 1993 г. е прекратен. По план е трябвало да бъдат построени 5 орбитални кораба, от които са построени само два, а третият е недостроен. Първият кораб-изделие 1.01 е единственият летял в космоса. На 12 май 2002 г. е унищожен, в резултат на разрушаване на покрива на зданието, в което е съхраняван, като при това загиват осем работници.[4]

Вторият кораб-изделие 1.02 се намира в Казахстан на космодрума Байконур и се явява собственост на тази република. В началото на 1993 г. готовността му за полет е 95-97%. Третият кораб-изделие 2.01 е недостроен. Степента му на готовност се е оценявала различно - от 30 до 50%. Продаден е на авиационен музей в Германия.[5]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Буран. // НАСА, 12 ноември 1997. Посетен на 2006-08-15.
  2. а б Chertok, Boris. Raketi i lyudi (trans. "Rockets and People"). NASA History Series, 2005. с. 179. Посетен на 2006-07-03.
  3. Информацията е взета от филма на Discovery Channel, направен за Ан-225 (2002).
  4. Whitehouse, David. Russia's space dreams abandoned. // bbc.co.uk. BBC, 2002-05-13. Посетен на 2007-11-14.
  5. Shuttle Buran 2.01 current status. // Посетен на 2006-08-05.

Външни препртаки[редактиране | edit source]