Ентърпрайз (совалка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ентърпрайз
OV-101
Ентърпрайз (совалка)
Ентърпрайз на SLC-6 във Ванденберг
Обозначение OV-101
Държава САЩ
Спечелване на договор 26 юли 1972
Наречена на USS Enterprise (NCC-1701)
15 февруари 1977
Последен полет 26 октомври 1977
Прекарано време в космоса Никога не е летяла в космоса
Ентърпрайз по време на вторият и тест, на 13 септември 1977 г.
Ентърпрайз - стартова конфигурация на комплекс 39-A 20 месеца преди старта на Колумбия.[1]

Космическата совалка Ентърпрайз (на английски: enterprise - начинание/предприемчивост) е първата построена по програмата Спейс Шатъл на НАСА.

Експлоатация[редактиране | edit source]

Построена е на 17 септември 1976 г. без двигатели или някакви функциониращи топлинни щитове и затова не е способна да извършва операции в космоса. Причината, поради която е построена совалката е тестването ѝ, в полети само в атмосферата, т. нар. ALT (Approach and Landing Tests Program). Полетните изпитания по ALT започват през февруари 1977 г. в Центъра за летателни изпитания "Драйдън" в базата на ВВС "Едуардс", Калифорния. Тези изпитания се провеждат с цел проверка на съвместимостта между совалката и самолета носител ( специално преоборудван от НАСА Боинг 747 ) и на летателните характеристики на совалката в долните слоеве на атмосферата. Пилотираните изпитания на "Ентърпрайз" в свободен полет започват на 12 август 1977 г. Астронавтите Фред Хейз ( командир ) и Чарлс Фулъртън пилотират 75 тонният планер по U-образно трасе след неговото отделяне от самолета носител на височина 7000 м. Двамата извършват успешно приземяване на пистата в авиобазата "Едуардс". Астронавтите са удивени от лекотата, с която се управлява "Ентърпрайз". Според думите на Фред Хейз "неговото управление напомняло за управлението на изтребител". След този полет са извършени още седем ( пилотирани от Фред Хейз - Чарлс Фулъртън (5) и Джо Енгъл - Ричард Трули (3 ), като последният от тях е на 26 октомври 1977 г. След това "Ентърпрайз" е отправен в Центъра за космически полети "Маршал" в гр. Хънтсвийл, щата Алабама. Там в продължение на осем месеца са провеждани вибрационни тестове на апарата. След тях космическите совалки получават потвърждение за летателна годност. На 10 април 1979 г. "Ентърпрайз" е доставен на Кейп Канаверал, щата Флорида. На 1 май същата година совалката, заедно с горивния резервоар и двата ракетни ускорителя е вертикализирана на стартова платформа и превозена на разстояние 5.6 км. до стартова позиция № 39 А. "Ентърпрайз" е установен на стартовата площадка в стартово положение с цел пробна транспортировка и проверка на клиренса и вертикалността на цялата конструкция. Там за първи път космически кораб за многократно използване е показан в напълно готов за старт вид пред широката публика. По - късно "Ентърпрайз" е доставен в гр. Хюстън, щата Тексас, където е изложен в Музея на въздухоплаването и аеронавтиката на НАСА.

Изпитателни полети[редактиране | edit source]

Полет Дата Скорост Височина Екипаж Продължителност Бележки
Рулеви изпитания № 1 15 февруари 1977 143 km/h Писта не без излитане Изпитания на писта
Рулеви изпитания № 2 15 февруари 1977 225 km/h Писта не без излитане Изпитания на писта
Рулеви изпитания № 3 15 февруари 1977 253 km/h Писта не без излитане Изпитания на писта
Полет с изключен двигател № 1 18 февруари 1977 462 km/h 4,877 m не 2 часа и 5 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
Полет с изключен двигател № 2 22 февруари 1977 528 km/h 6,888 m не 3 часа и 13 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
Полет с изключен двигател № 3 25 февруари 1977 684 km/h 8,108 m не 2 часа и 28 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
Полет с изключен двигател № 4 28 февруари 1977 684 km/h 8,707 m не 2 часа и 11 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
Полет с изключен двигател № 5 2 март 1977 763 km/h 9,144 m не 1 час и 39 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
Активен полет № 1 18 юни 1977 335 km/h 4,563 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 55 минути и 46 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
Активен полет № 2 28 юни 1977 499 km/h 6,715 m Джо Енгъл, Ричард Трули 62 минути и 0 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
Активен полет № 3 26 юли 1977 501 km/h 9,233 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 59 минути и 53 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
Свободен полет № 1 12 август 1977 499 km/h 7,346 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 5 минути и 21 секунда Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
самостоятелно приземяване
Свободен полет № 2 13 септември 1977 499 km/h 7,925 m Джо Енгъл, Ричард Трули 5 минути и 28 секунди Совалката е закрепена на корпуса на самолет "Боинг-747", самостоятелно приземяване
Свободен полет № 3 23 септември 1977 467 km/h 7,529 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 5 минути и 34 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
самостоятелно приземяване
Свободен полет № 4 12 октомври 1977 447 km/h 6,828 m Джо Енгъл, Ричард Трули 2 минути и 34 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет "Боинг-747"
самостоятелно приземяване
Свободен полет № 5 26 октомври 1977 456 km/h 5,791 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 2 минути и 1 секунда Кацане на пистата


Източници[редактиране | edit source]

  1. NASA. Shuttle Orbiter Enterprise on Launch Complex 39. // NASA, 1979. Посетен на January 21, 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]