Съюз на съветските социалистически републики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съюз на съветските социалистически републики
Союз Советских Социалистических Республик
Съветска република
 
 
 
 
 
 
 
1922 — 1991
Знаме Герб
Национален девиз
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Национален химн
Интернационалът (1922-1944)
Союз нерушимий (1944-1991)

Местоположение на Съюз на съветските социалистически републики

Местоположение на СССР
Континент Азия
Столица Москва
Официален език Руски език
Религия ~ атеизъм
Форма на упр. Еднопарт. система
   - 1922—1924 Владимир Ленин
   - 1924—1953 Йосиф Сталин
   - 1953 Георгий Маленков
   - 1953—1964 Никита Хрушчов
   - 1964—1982 Леонид Брежнев
   - 1982—1984 Юрий Андропов
   - 1984—1985 Константин Черненко
   - 1985—1991 Михаил Горбачов
Епоха Интербеллум/
Студената война
 - Декларирана
30 декември 1922 г.
 - Разпадане
26 декември 1991 г.
Площ
 - Общо (1991) 22 402 200 km²
Население  
 - Преброяване 293,047,571
 - Гъстота 13.1 д./km² 
Валута Съветска рубла
Часова зона
 - ? +2…+12
Интернет домейн .su
Телефонен код +7
Предшественик
Наследник
РСФСР
ЗСФСР
УССР
БССР
Русия
Грузия
Украйна
Молдова
Беларус
Армения
Азербайджан
Казахстан
Узбекистан
Туркменистан
Киргизстан
Таджикистан
Естония
Латвия
Литва
редактиране

Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (на руски: Сою́з Сове́тских Социалисти́ческих Респу́блик, СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з), е еднопартийна тоталитарна държава в северната част на Евразия, съществувала между 1922 и 1991 година.

Състав[редактиране | edit source]

Списъкът на съюзните републики на Съветския съюз се променя с времето. В последните години от съществуването си той се състои от 15 съюзни републики. Съветска Русия (РСФСР) е далеч по-голяма от останалите и доминира в почти всяко отношение - площ, население, икономически потенциал и политическо влияние.

Общата площ на Съветския съюз преди началото на неговото разпадане през 1991 г. е над 22,4 млн. кв. км.

В състава на СССР влизат (от 30 декември 1922 до 8 декември 1991 г.):

Население[редактиране | edit source]

Населението на СССР, по данните от последното преброяване от 12 януари 1989 г., съставлява 286,731 млн. души. Към началото на разпада на Съюза (излизането на Прибалтийските републики от състава на СССР на 6 септември 1991 г.), при среден приръст на населението от 0,9% годишно, то е било към 293,6 млн. души. Съветският съюз се е нареждал сред страните с най-голямо население - на 3-то място (след Китай и Индия) в света.

От населението руснаците са били най-многобройната националност, следвани от украинците, узбеките, беларусите, казахите. Най-голяма част от населението на СССР заемат източните славяни - руснаци, украинци и беларуси, следват тюркски народи (в Средна Азия) - узбеки, казахи, туркмени, киргизи и др. В района на Кавказ живеят азербайджанци, грузинци, арменци и др., в Прибалтика - литовци, латвийци, естонци и карели, a в югозападната част на СССР - и молдовани. Други големи народи, представени в населението на Съветския съюз, са някои националности, дали име на автономна република - татари, чуваши, башкири, мордовци, както и поляците, немците и евреите.

Национален състав според преброяването от 1989 г.

(почернени са националностите, дали име на съюзна република; в курсив са националностите, дали име на друга административна единица - към 1991 г.)

Националности 1979 г., хил. д. 1989 г., хил. д. 1989 / 1979 г., %
СССР, общо 262 085 285 743 109
Руснаци 137 397 145 155 106
Украинци 42 347 44 186 104
Узбеки 12 456 16 698 134
Беларуси 9 463 10 036 106
Казахи 6 556 8 136 124
Азербайджанци 5 477 6 770 124
Татари 6 185 6 649 107
Арменци 4 151 4 623 111
Таджики 2 898 4 215 145
Грузинци 3 571 3 981 111
Молдовци 2 968 3 352 113
Литовци 2 851 3 067 108
Туркмени 2 028 2 729 135
Киргизи 1 906 2 529 133
Немци 1 936 2 039 105
Чуваши 1 751 1 842 105
Латвийци 1 439 1 459 101
Башкири 1 371 1 449 106
Евреи 1 762 1 378 76
Мордовци 1 192 1 154 97
Поляци 1 151 1 126 98
Естонци 1 020 1 027 101
Чеченци 756 957 127
Удмурти 714 747 105
Марийци 622 671 108
Аварци 483 601 124
Осетинци 542 598 110
Лезгинци 383 466 122
Каракалпаки 303 424 140
Буряти 353 421 119
Кабардинци 322 391 121
Якути 328 382 116
Даргинци 287 365 127
Коми 327 345 105

Българите в СССР наброяват съответно 361 082 и 372 941 души съгласно преброяванията от 17 януари 1979 и 12 януари 1989 г. Според последното преброяване те съставляват 0,13% и са разпределени по съюзни републики (с дял от тяхното население) така: Украинска ССР - 233 800 (0,454%), Молдавска ССР - 88 419 (2,039%), Руска СФСР - 32 785 (0,022%), Казахска ССР - 10 426 (0,063%), Узбекска ССР - 2 166 (0,011%), Таджикска ССР - 1 072 (0,021%), Грузинска ССР - 971 (0,018%), Туркменска ССР - 910 (0,026%), Белоруска ССР - 813 (0,008%), Киргизка ССР - 607 (0,014%), Латвийска ССР - 420 (0,016%), Азербайджанска ССР - 270 (0,004%), Литовска ССР - 237 (0,017%), Естонска ССР - 262 (0,006%), Арменска ССР - 83 души (0,003%).

История на СССР[редактиране | edit source]

Предвоенен период[редактиране | edit source]

В началото на 1920-те год., и особено след смъртта на Владимир Ленин, в ръководството на страната започва ожесточена борба за власт. Йосиф Сталин, макар и лишен от ораторския талант на основния си конкурент Троцки, се възползва от възможността за кадрови контрол, произтичаща от поста му на генерален секретар на ЦК на ВКП (б). Успява ловко да компрометира Троцки, да го прогони от СССР и в крайна сметка установява режим на еднолична власт.

Към средата на 1920-те год. започва провеждането на "Нова икономическа политика" (НЕП). Тя включва допускането на значителни либерално-пазарни елементи в икономиката. С нейна помощ бързо е преодоляна разрухата след Първата световна и Гражданската война в Русия.

НЕП-ът се оказва нецелесъобразен за болшевишките стремежи за централизация и усилване на държавната власт. В съзвучие с тези цели са мащабно осъществените от Сталин индустриализация и колективизация, която води до масов глад в страната през 1932-33 г. Индустриализацията има за цел достигането на нивото на икономическо развитие в страните-лидери на капиталистическия свят. Според Сталин и теорията му за "социализъм в една отделно взета страна" това се налага заради вражеското обкръжение на СССР, което изисква създаването на мощна икономика и армия. Огромните средства, вложени в индустриализацията, дават големи резултати, но заявените в 5-летните планове върхови постижения не са постигнати. Въпреки това се заявява, че постигнатите резултати са епохални. Стига се до недостиг от ресурси за целите на селското стопанство, вече силно пострадало от насилствената колективизация и преразпределението на хранителни продукти за изхранване на градовете и износ.

Комунистическата партия напълно подчинява държавните структури. В страната е създадена тоталитарна, строго централизирана обществена система, целта на която е бърза икономическа модернизация на страната на социалистическа основа и поддръжка на революционното движение в други страни. За тази цел Ленин създава Комунистическия интернационал в Москва през 1919 г. Всяко социално надигане по света се разглежда като част от цялостна система на революционизиране на масите по света. Този период в съветската историография остава с името: военен комунизъм.

Масовите репресии, особено след 1934 г., засягат всички слоеве на обществото. Техни жертви стават непманите, кулаците, свързаните с бялото движение, интелигенцията, много обикновени работници и селяни, дори деца[1], както и хора от различни малцинства (поляци и германци).[2] На практика е унищожена и „старата гвардия“ - болшевиките, осъществили революцията и ръководили държавата през първите години. Комисията на Президиума на ЦК КПСС, образувана на 31 декември 1955 г. за подготовката на 20 конгрес на КПСС, прави следните изводи: „През 1937-1938 г. са репресирани повече от 1,5 млн. съветски и партийни ръководители, от тях 680 хил. са разстреляни. От 139 члена и кандидат-члена на ЦК са разстреляни 89 души. От 1966 делегата на VII конгрес са репресирани 1108 човека, от тях разстреляни 848 души.“

В края на 1930-те год. настъпват резки промени във външната политика на СССР, смяна на курса на колективната сигурност. Сключени са съветско-германски договори през 1939 г. (в това число и Пакт Рибентроп-Молотов), с които Нацистка Германия и СССР си поделят сферите на влияние в Европа, в съответствие с които в началото на Втората световна война в състава на СССР са включени Западна Украйна и Западен Беларус, а през 1940 - и Прибалтика, Бесарабия (Молдова) и Северна Буковина.

В резултат на започнатата от СССР Съветско-финска война (30 ноември 1939 - 12 март 1940), която нанася силен удар по неговия международения авторитет, Съветският съюз е изключен от ОН).

Втора световна война[редактиране | edit source]

През юни 1941 г. Нацистка Германия напада Съветския съюз (виж Втора световна война).

Неочакваното нападение причинява големи загуби и страдания на съветските народи, в резултат на която умират десетки милиони души, разрушени са хиляди градове и села, унищожено е селското стопанство, икономиката, разграбени са множество културни ценности от окупираните територии.

По време на войната съветското правителство провежда масови насилствени депортации на цели народи - балкарци, ингуши, чеченци, калмики, кримски татари, карачаевци, понтийски гърци, кримски и таврийски българи, руски немци и други.

През октомври 1944 г. е анексирана и включена в състава на СССР Тувинската народна република. През пролетта на 1945 г. Червената армия води последни сражния с Вермахта и в крайна сметка Нацистка Германия подписва „Акта за безусловната си капитулация“.

Следвоенен период[редактиране | edit source]

Съветските космонавти през 1963 — Павел Попович, Юрий Гагарин (първият човек в Космоса), Валентина Терешкова (първата жена-космонавт), Валери Биковски, Андриан Николаев и Герман Титов

След победата във войната, на основание на договореностите на участниците в Антихитлеристката коалиция, територията на СССР е разширена след присъединяването на Южен Сахалин, Курилските острови, района Петсамо (Печенга), Клайпеда, Кьонигсберг (Калининградска област), Закарпатска Украйна.

Червената армия спомага за установяване на комунистически правителства в Източна Европа, които прокарват просъветска политика. През втората половина на 1940-те год. Сталин укрепва тези правителства. Неговата цел е тези държави да бъдат буферна зона между СССР и западните страни, опасявайки се от западна интервенция или инвазия, каквито Русия е виждала преди.[3]

Страни под прякото влияние на СССР към 1960 г., преди Китайско-съветския разкол

В следвоенния период в страната дълго се възстановява разрушената инфраструктура и икономика.

Следвоенните гонения продължават ("Борба срещу космополитизма", "Ленинградското дело" и др.), които секват едва след смъртта на Сталин. От съюзнически отношения със Западните страни двете системи - капиталистическа и социалистическа, преминават към Студената война и започват надпревара във въоръжаването и космическите програми.

На XX конгрес на КПСС (1956) Никита Хрушчов на закрито заседание прочита доклада „За култа към личността и неговите последствия“ на Сталин.[4]

Концентрацията на научни и производителни сили, на материални средства в отделните направления на науката и техниката позволява да се осъществят значителни достижения: създадена е първата в света атомна електроцентрала (1954), пуснат е първият изкуствен спътник на Земята „Спутник“ (1957), първият космически кораб с летец-космонавт (1961); разширяват се международните връзки на СССР, намалява заплахата от ядрена война - подписан е Договорът за забрана на изпитанията на ядрено оръжие (1963) и др.

Изпълнение на съветския химн на Червения площад през 1977 г.

Едновременно с първоначално успешните опити за икономически реформи,[5] съветските държавници се опитват да съхранят тоталитарната партийно-държавна система, издигната е цел за изграждането на единен съветски народ[6], изразяваща се в подтискане на националните различия на народите за сметка на русифицирането им. Националните проблеми, породени от волунтаристично определените граници между републиките и преселването на цели народности, не са решени, а към властта се присъединяват повече консервативни сили. Именно по онова време Никита Хрушчов обявява, че СССР ще завърши прехода към комунизъм до 1980 г.[7]

През 1964 г. начело на партията и държавата застава Леонид Брежнев. Той прекъсва умерената либерализация, започнала при управлението на Хрушчов, и увеличава политическите репресии.[8] Същевременно икономическите реформи, предприети по инициатива на Алексей Косигин, са забавени или спрени, и са пренебрегнати препоръките на съветските икономисти за промени в организацията на плановата икономика. Дългото 18 години управление на Брежнев довежда до застой в икономическото и държавно развитие на СССР.

Перестройка и разпад[редактиране | edit source]

От 1985 г. Михаил Горбачов и неговите съмишленици започват политика на реформи, придобила по-късно названието перестройка, която повишава рязко политическата активност на народа — сформират се масови, а също така и национални движения и организации. Опитите за реформиране на съветската система довежда до задълбочаване на кризата в страната. Потисканите с години нерешени национални проблеми набират сила. Външният дълг надминава 100% от БВП, бюджетният дефицит става двуцифрен, а външни източници за кредитиране практически няма [9]. Една след друга съветските републики започват да приемат декларации за суверенитет. На териториите на републиките започват да избухват етнически конфликти, които централната съветска власт временно потушава чрез изпращане на въоръжени подразделения.

Група държавни и партийни дейци, под лозунга за съхраняване на единството на страната и възстановяване на твърдия партийно-държавен контрол над всички сфери от живота, предприемат опит за държавен преврат на 19 август 1991 г., но не получават нужната поддръжка от народа. Този неуспешен опит за преврат довежда до задълбочаване на противоречията между съветските републики, нараства взаимно недоволство между националните елити.

На 8 декември 1991 г. ръководителите на Беларус, Русия и Украйна обявяват прекратяването на Съюзния договор на СССР след тайна среща в Беловежката гора на бъдещите си президенти Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук. С разпадането на СССР се подписва "Споразумение за създаване на ОНД" (8 декември 1991, Минск). Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна се присъединяват към общността с декларация (21 декември 1991, Алма Ата), в която заявяват съпричастност към целите и принципите от "Споразумението за създаване на ОНД".

Разпадането на Съветския съюз довежда до радикални изменения на световната политическа карта и изчезването на двуполюсния геополитически модел, основаващ се на баланса на силите на двете свръхдържави — СССР и САЩ.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

В състава на СССР влизат 15 републики, като най-голяма е Руската съветска федеративна социалистическа република. Всяка от тях има свое самоуправление - конституция, върховен съвет (парламент), правителство и т.н.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Щурмовици Ил-2 над Берлин

Със създаването на СССР през 1922 г. се полагат основите на съюзната Червена армия, в която са включени болшевишките военни части от гражданската война.

През 1930-те год. едновременно с широкомащабно въоръжаване се провежда и чистка сред военните кадри, която сериозно повлиява върху боеспособността на армията по време на Зимната война и в началните етапи на Втората световна война. Доктрината на Михаил Тухачевски и Владимир Тряндафилов за "дълбоки операции" е усвоена през 1936 г. от Червената армия, като в съгласие с нея започва производство в огромни количества на танкове, изтребители, бомбардировачи и артилерия. Още през 1932 г. СССР вече е сформирал първите в света бронетанкови части на редовна служба - 11-ти и 45-ти механизирани корпуси.

Към 1941 г. е обявено, че 29-те механизирани корпуса на Червената армия разполагат с почти 30 000 танка, които обаче в последствие се оказват с нулева стойност на бойното поле.[10] В действителност броят на танковете е бил 17 000, от които голяма част са били с остаряла концепция от 1920-те год. и без резервни части за поддръжка, в следствие на което 3/4 от тях не са били годни за употреба през 1941 г.[11] В допълнение заради избързаното въоръжаване и механизация танковите части в страната са били с лоша комуникация помежду си, образувайки рехав и зле организиран фронт, неспособен да действа единно върху огромните територии на СССР.[12] Това е една от основните причини за големи загуби на СССР при нападението на Германия през 1941 г.[13]

Към края на 1942 г. страната успява да се стабилизира от изненадващото германско нападение с цената на огромни усилия и благодарение на свръхцентрализираната обществена система. След бърза реорганизация и превъоръжаване Червената армия успява да премине в контранастъпление. В последствие тя изиграва решаващата роля в победата над Нацистка Германия през войната, побеждавайки 80% от германските въоръжени сили (вкл. Вафен-СС).[14][15]

По време на войната СССР дава 8 668 400 военни жертви, 12 700 000 цивилно население и 555 400 загинали от болести. От руски източници се твърди, че над 80% от жертвите на СССР във втората световна война, са били от руски произход.[16] За сравнение, загиналите на Източния фронт немски войници са 3 604 800.[17] И двете страни губят и голям брой войници в плен - 3 от общо 6 милиона руски военнопленници умират в германски лагери, докато 300 000 от общо 3 милиона пленени германци умират в съветски лагери.[18]

Бази на ВМС на СССР през 1984 г.

След края на войната започва демобилизация, в резултат на която числеността на Червената армия е намалена от 11,3 до 2,8 милиона редовни военнослужещи.[19] Броят на военните окръзи е намален от 33 на 21, а през 1960-те год. - до 16, които остават толкова на брой до разпадането на СССР.[20]

През 1980-те год. Съветската армия има численост от около 5,3 милиона души, поддържана с 2-годишна наборна служба.[21] Сухопътните войски се разделят на 210 дивизии, от които 3/4 са мотострелкови, а останалите - танкови.[22] Не всички дивизии са били в постоянна бойна готовност - нивото им на активност се е определяло по тристепенна скала. От ниво "А" са военните части в постоянна бойна готовност - около 40% от общия състав, 50% са от ниво "Б" - в бойна готовност до 72 часа, а 10% са от ниво "В" - способни да бъдат приведени в бойна готовност до 2 мес.[23]

рез 1955 г. е създадена военната организация на Организацията на Варшавския договор, след която въоръжените сили на източноевропейските съюзници на СССР се реорганизират по съветски модел.

До 1992 г. в СССР съществуват 6 вида въоръжени сили, подредени според приоритета им по време на война - Стратегически ракетни войски, Сухопътни войски, Военновъздушни сили и ПВО, Военноморски флот, Гранични войски и Войски за гражданска защита. Към 1989 г. СССР разполага с най-големия ядрен арсенал в света - около 45 000 ядрени бойни глави, както и огромно количество оръжия:[24] 55 000 танка, 70 000 бронетранспортьора, 24 000 БМП, 3500 БРДМ, 33 000 единици буксируема артилерия, 9000 единици самоходна артилерия, 8000 единици ракетна артилерия, 4960 самоходни зенитно-ракетни комплекса, 12 000 единици противовъздушна артилерия, 4300 бойни вертолета, 10 000 летателни апарата само във ВВС (от които 205 стратегически бомбардировача и над 3000 изтребителя), 620 транспортни, разузнавателни, цистерни и учебни самолета и вертолета, 203 подводници,[25], 2 атомни ракетни крайцера, стотици по-малки фрегати, корвети и други съдове. След разпада на СССР, около 91% от военната техника минава в ръцете на Руската Федерация.

Териториално делене на СССР[редактиране | edit source]

Състав на СССР

В периода 1954 - 1991 г. Съветският съюз се е състоял от 15 съюзни републики (ССР):

  1. Арменска ССР
  2. Азербайджанска ССР
  3. Белоруска ССР
  4. Естонска ССР
  5. Грузинска ССР
  6. Казахска ССР
  7. Киргизка ССР
  8. Латвийска ССР
  9. Литовска ССР
  10. Молдовска ССР
  11. Руска СФСР
  12. Таджикска ССР
  13. Туркменска ССР
  14. Украинска ССР
  15. Узбекска ССР

Повечето републики (без Латвийската, Литовската, Естонската, Молдавската и Арменската ССР) се делят на области.

В състава на някои съюзни републики (Руска СФСР, Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Узбекска ССР и Таджикска ССР) влизат автономни съветски социалистически републики (АССР) и автономни области. В състава на РСФСР влизат също краеве (а в тях - автономни области); в състава на областите и краевете на РСФСР влизат и национални автономни окръзи.

Всички административно-териториални единици се делят на райони и градове на областно, краево и републиканско подчинение.

Икономика[редактиране | edit source]

Банкнота от 100 рубли, емисия от 1961 г.

След смъртта на Ленин през 1924 г. икономическите реформи на Сталин (насочени към пълно одържавяване на средствата за производство) превръщат Съветския съюз в първата държава в света с планова икономика. Нейни отличителни черти са също колхозите (колективните стопанства) и совхозите в селското стопанство, 5-годишните планове и плановата администрация (Госплан).

Благодарение на строгия държавен контрол СССР в рамките на съществуването си се превръща от една от най-бедните селскостопански европейски държави във втората (след САЩ) икономика в света и става втора по обем на тежката промишленост. Първоначално индустриализацията е стимулирана от подготовката за война, дължаща се най-вече на недоверието към капиталистическия свят.[26]

Държавният апарат осигурява на гражданите работа и безплатно всички най-необходими услуги, като тези в здравеопазването и образованието. В резултат на това СССР успява до самия си край да поддържа приемлив стандарт на живот за населението, макар и под нивото на развитите капиталистически държави.

Промишлен комплекс в Первоуралск

Съветската планова икономика се дирижира от Държавната комисия по планиране - Госплан. Тя отговаря за разпределението на ресурсите и определя количествата продукти, които трябва да се произведат в рамките на 5-годишния план. Изцяло държавната собственост върху предприятията и стопанствата означава, че цялата икономическа политика се разработва от Госплан. В допълнение до перестройката на Михаил Горбачов частните активи остават забранени, а държавната администрация не се съобразява с търсенето на стоки за бита. Тези особености на съветската икономика, както и сравнително слабо развитата лека промишленост, предопределят ниско вътрешно потребление, което в крайна сметка довежда до значително забавяне на икономическия растеж, особено в при управлението на Леонид Брежнев - периода на т.нар. застой.

Съветски лек автомобил „ВАЗ-2101

Брежнев пренебрегва исканията за реформи на някои от водещите съветски икономисти, които считат, че трябва да се обърне повече внимание на потребителския пазар. Пренебрегването на леката промишленост и търсенето на потребителски стоки постепенно довежда до спад в държавните приходи, което от своя страна ограничава инвестициите в останалите сектори. Ситуацията се изостря особено през 1970-те год., когато голяма част от плановете не могат да бъдат изпълнени на 100%.[27] Въпреки това разработването на нови технологии на планов, а не на пазарен принцип - т.е. с осигуряване на крупни ресурси чрез силната им централизация, е причината с по-малка икономическа база СССР да достига (а в понякога дори да задминава) САЩ във военно отношение към 1980-те год.[28]

Постепенното изоставане на съветската икономика се дължи и на огромния бюрократичен и партиен апарат. С увеличаването на населението, съответно и на необходимите производствени звена, воденето на статистика и събирането на информация за потреблението и търсенето става все по-сложно. В Госплан започват да се подават невалидни и остарели данни, а 5-годишните планове срещат съвсем малко критика заради политическия климат (фактическото отсъствие на опозиция) в страната. Така започват да се произвеждат неадекватно големи количества от определени продукти, създавайки излишък, а други остават в дефицит (най-вече потребителските стоки). По този начин съветската икономика прогресивно започва да се изтощава, докато не достига критична точка и се оказва неспособна да задоволява голяма част от нуждите на съветските граждани.

Култура[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.lituanus.org/2005/05_3_2Balkelis.htm Lithuanian Children in the GULAG
  2. Tim Tzouliadis. Nightmare in the workers paradise BBC, 2 August 2008 See also: Tzouliadis, Tim. The Forsaken: An American Tragedy in Stalin's Russia. The Penguin Press, 2008 (Hardcover, ISBN 1594201684)
  3. The Cold War, Библиотека на Конгреса: Mindful of the numerous invasions of Russia and the Soviet Union from the West throughout history, Stalin sought to create a buffer zone of subservient East European countries, most of which the Red Army (known as the Soviet army after 1946) had occupied in the course of the war. Taking advantage of its military occupation of these countries, the Soviet Union actively assisted local communist parties in coming to power.
  4. культе личности и его последствиях. Доклад XX съезду КПСС (Н.С. Хрущев) Текст на доклада „За култа към личността и неговите последствия“ пред XX конгрес на КПСС. // публ.: 1989 г.. Източник: "Известия ЦК КПСС", N 3.
  5. Khrushchev's Reforms and Fall, Библиотека на Конгреса
  6. Определение на понятието „съветски народ“. // съгласно Голямата съветска енциклопедия.
  7. THE KHRUSHCHEV ERA, Библиотека на Конгреса
  8. Collective Leadership and the Rise of Brezhnev, Библиотека на Конгреса
  9. Защо кризата на еврото не е като краха на съветската рубла, статия в Дневник.БГ от 22 май 2012 г.
  10. House, стр. 96
  11. Zaloga 1984, стр. 126.
  12. House, Jonathan M. (1984). Toward Combined Arms Warfare: A Survey of 20th Century Tactics, Doctrine, and Organization. Fort Leavenworth, Kansas 66027–6900: U.S. Army Command and General Staff College, стр. 96
  13. Glantz, Stumbling Colossus, стр. 117
  14. W. Churchill: "Red Army decided the fate of German militarism". Source: Correspondence of the Council of Ministers of the USSR with the U.S. Presidents and Prime Ministers of Great Britain during the Great Patriotic War of 1941-1945., V. 2. M., 1976, pp. 204
  15. Norman Davies: "Since 75%-80% of all German losses were inflicted on the eastern front it follows that the efforts of the western allies accounted for only 20%-25%". Source: Sunday Times, 05/11/2006.
  16. Г. Ф. Кривошеев, Россия и СССР в войнах XX века: потери вооруженных сил. Статистическое исследование
  17. "It seems entirely plausible, while not provable, that one half of the missing were killed in action, the other half however in fact died in Soviet custody", Rűdiger Overmans Deutsche militärische Verluste im Zweiten Weltkrieg. Oldenbourg 2000. ISBN 3-486-56531-1
  18. German-Russian Berlin-Karlhorst museum, http://newsfromrussia.com/science/2003/06/13/48180.html
  19. Уилям Одъм, The Collapse of the Soviet Military, Yale University Press, New Haven and London, 1998, стр.39
  20. Scott and Scott, The Armed Forces of the Soviet Union, Westview Press, Boulder, CO. (1979) стр.176
  21. Scott and Scott (1979) стр.305
  22. M J Orr, The Russian Ground Forces and Reform 1992–2002, January 2003, Conflict Studies Research Centre, UK Defence Academy, Sandhurst, стр.1
  23. M J Orr, 2003, стр.1 and David C Isby, Weapons and Tactics of the Soviet Army, Jane's Publishing Company, 1988, стр.30
  24. http://www.globalsecurity.org/military/world/russia/army-equipment.htm
  25. http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0479)
  26. Mawdsley, Evan. The Stalin Years: The Soviet Union, 1929–1953. Manchester University Press, 1998. ISBN 978–0719046009. с. 30.
  27. Soviet Union - The Economy, Библиотека на Конгреса
  28. Smith, Esther. DoD Unveils Competitive Tool: Project Socrates Offers Valuable Analysis. // Washington Technology. 1988-05-05.