Че Гевара

Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна
аржентински революционер
1ви министър на промишлеността на Куба 23 февруари 1961 — 1 април 1965
Президент	Фидел Кастро
Предшестван от	няма
Последван от	Артуро Гусман
Роден	14 юни 1928 Росарио, Аржентина
Починал	9 октомври 1967 Ла Игера, Боливия
Назначен от	Фидел Кастро
Полит. партия	Кубинска комунистическа партия
Съпруга	Илда Гадеа (1955—1959) Алейда Марч (1959-1967)
Професия	лекар, хирург и дерматолог

Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (на испански Ernesto Rafael Guevara de la Serna) (14 юни 1928 - 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че е аржентински и кубински политик, лекар, военен теоретик, общественик, революционер, дипломат, автор на пътеписи, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на кубинската революция.

След завземане на властта през 1959 година е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателните лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба. През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата, напуска Куба и изчезва от политическата сцена. Съдбата го отвежда най-напред в Конго, а след това в Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и да разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и пренесени в Куба.

Още приживе името на Че Гевара става легендарно, а образът му (най-вече благодарение на фотографията, направена от Алберто Корда през 1960 година) - един от най-разпознаваемите. Смъртта му обаче го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. До ден днешен името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник. Но той остава една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството - за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни и филми. Снимката, направена от Алберто Корда, често е обявявана за „най-известната фотография в света“ и за „символ на XX-ти век“.

Биография

Детство и младежки години

Семейството на Че Гевара. Отляво надясно: Ернесто Гевара, майка му Селия, сестра му Селия, брат му Роберто, баща му Ернесто със сина си Хуан Мартин и сестра му Анна Мария

Ернесто Гевара е роден в Росарио, Аржентина на 14 юни 1928 година в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Той е първото дете на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. След него се раждат още две дъщери и двама сина, общо пет деца. Майка му го учи да говори френски от ранно детство и той го говори свободно. Баща му го научава да играе шах и той се явява на турнири на 12-годишна възраст. Израства в среда с леви политически убеждения и става известен с радикалните си разбирания от ранна възраст. Когато е на две години, получава първия си пристъп на астма. Тя го преследва през целия му живот. Семейството му се премества да живее в Алта Грасия, провинция Кордоба, местност, известна със здравословния си климат. Въпреки тежките асматични пристъпи, Ернесто се занимава активно с множество спортове - плуване, футбол, голф и ръгби. Той е принуден да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения, но в същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. Поради агресивния си стил на игра получава прякора fuser.

От малък се отличава със свободен и бунтовен дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. През младежките си години започва да се увлича по поезия и запазва тази любов до края на живота си. Чете Пабло Неруда, федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал, а също така Жул Верн, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Албер Камю, Анатол Франс, Робърт Фрост, Ръдиард Киплинг и други. Самият той започва да пише стихотворения. Друго негово увлечение е фотографията. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник. Любимите му предмети в училище включват философия, математика, политика, социология, история и археология.

Образование

Че на 17 години

През 1948 година започва да учи медицина в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Известно време играе ръгби в първа дивизия, но се отказва по молба на баща си, който счита тази игра за опасна поради пристъпите му на астма. По това време той е влюбен в момиче от високите слоеве на обществото и има намерение да се ожени за нея и създаде семейство. Тези му планове са осуетени по две причини: нейното семейство се противопоставя на брака, неодобрявайки антиконформистката натура на Че и новопоявилото се желание и страст в него да извършва пътувания и открития. През 1953 година, след като е приключил вече с пътешествията си, той получава медицинска диплома със специалност дерматология , но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.

Пътешествия

Докато е студент в Буенос Айрес, той мечтае да пътува и опознае света, затова прекъсва на два пъти следването си и предприема няколко дълги пътешествия из Централна и Южна Америка, става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба. Първата експедиция, която предприема, е през 1950 година и покрива 4 500 километра (2 800 мили) през селските райони на северна Аржентина. Той го извършва сам на велосипед, на който инсталира малък мотор, марка „Cucchiolo“. Посещава свои приятели от детските години и най-бедните райони в северна Аржентина. През 1951 година работи като парамедик към флотата, на петролен танкер, на който се качва за първи път на 8 февруари. С него той обикаля атлантическия бряг на Южна Америка, от Патагония до Тринидад и Тобаго, като посещава много пристанища на Бразилия и Венецуела.

Първо латиноамериканско пътешествие

Гевара (отдясно) с Алберто Гранадо (отляво) на борда на техния дървен сал, наречен „Мамбо-Танго“ на река Амазонка през юни 1952. Салът е подарък от прокажените, които те лекуват.

През 1952 година Ернесто осъществява първото си международно латиноамериканско пътешествие, което трае девет месеца, 8 000 километра (5 000 мили) и покрива голяма част от Южна Америка. Този път пътуването е с приятел - Алберто Гранадо. Между 29 декември 1951 и юли 1952 двамата обикалят Латинска Америка на любимия мотоциклет на Гранадо Norton 500cc наречен гальовно и хумористично от него „la Poderosa II“ (означаващо мощният, докато в действителност моторът се разваля често и съвсем не е мощен). И двамата водят дневници. Алберто Гранадо е на 30 години, а Ернесто на 24. Прекарват известно време като доброволци сред болни от проказа в Сан Пабло, Перу, разположено на река Амазонка. Пътуването за Гранадо свършва в Каракас, Венецуела, където остава на работа, докато Че заминава за Маями и оттам за Буенос Айрес за да завърши следването си.

Първото пътешествие с Гранадо, в червено е пътуване със самолет

По пътя за Мачу Пикчу високо в Андите, Че е силно впечатлен от ужасяващата бедност на отдалечените селски райони, където селскостопанските работници обработват малка земя, която е притежание на богати фермери. По-късно той е трогнат от братското и приятелско отношение между членовете на колонията, състояща се от болни от проказа. Записките, които Гевара прави по време на това пътуване, по-късно са публикувани под заглавието Мотоциклетни дневници (Diarios de Motocicleta) а през 2004 година излиза и филм, направен по тях, съвместно производство на САЩ и Аржентина.

Експедицията преминава през Аржентина, Чили, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Панама и Маями преди завръщането в Буенос Айрес. Към края на пътуването Ернесто не вижда повече отделни нации, а Латинска Америка като едно цяло. Той мечтае за обединена, без граници, Хиспаноамерика, в която хората имат общ произход. По време на тези пътувания той се сблъсква отблизо с мизерията, глада и болестите, а също така и неспособността на родителите да лекуват децата си поради липса на средства. По целия континент, където преминават, те стават свидетели на изключителна бедност и социална несправедливост. До голяма степен тези наблюдения, преживявания и впечатления формират бъдещия революционер Че Гевара и го убеждават, че единственият начин да помогне на тези хора е въоръжената борба.

Второ латиноамериканско пътешествие

През 1953 година Ернесто Гевара заедно с друг свой приятел от детските години, Карлос „Калика“ Ферер предприема второто си международно пътешествие по Латинска Америка, като идеята е да стигне до Каракас, където го чака Алберто Гранадо.

Тръгват на 7 юли 1953 г. от Буенос Айрес с влак през Боливия. Прекарват няколко седмици в Ла Пас, където през 1952 година Националистическото революционно движение завзема властта след революция. Тук се запознават с Рикардо Рохо, след което поемат за Пуно, Куско и Мачу Пикчу и достигат Лима. От Лима пътешествието продължава за Еквадор с автобус. Тук Ернесто Че Гевара решава да поема за Гватемала, докато неговият приятел Калика се отправя директно за Каракас. Че остава няколко месеца в Панама, при тежки икономически условия, след което пресича Коста Рика и Никарагуа и пристига в Гватемала. Тук остава девет месеца, но животът му е труден, сложен и противоречив, както личният, така и общественият. На 18 юни 1954 година в Гватемала е извършен преврат, последван от установяване на военна диктатура.

Второто пътешествие

Че пристига в Гватемала 7 месеца преди преврата и остава около два месеца след него. През този исторически период в страната се намират много имигранти, предимно от латиноамерикански страни, с различни политически убеждения, които са напуснали родината си, за да избягнат преследване. Малко след пристигането си той се рапознава с Илда Гадеа, перуанска икономистка и политическа активистка. Запознава се и с Антонио „Нико“ Лопес, който всъщност му дава прякора Че. В края на май 1954 година заминава за Ел Салвадор за да си поднови визата, тъй като иска да посети развалините на маите в Чалчуапа и Киригуа. При завръщането си в Гватемала заварва коренно различна политическа обстановка. Илда е задържана и той се приютява в аржентинското посолство. През септември успява да избяга в Мексико, където се запознава с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 г. Че Гевара остава в Мексико малко повече от две години. Там той окончателно оформя своите политически идеи и се ражда неговата първа дъщеря.

Че и Илда

През 1954 година Мексико е място, където намират убежище много политически дисиденти от цял свят. Мексико е привлекателно също така с уникалната си култура и с победата на първата социална революция - Мексиканската революция от 1910-1917 година. По това време тук работи световноизвестният художник Диего Ривера и кинозвездата Мария Феликс. В Мексико Че работи известно време като фотограф и като лекар. Малко след него в Мексико пристига и Илда. По това време Фидел Кастро е в затвор в Куба и излежава 10-годишна присъда заради атаката над казармите Монкада на 26 юли 1953 година. През май 1955 година след амнистия той, брат му Раул и още няколко участници в атаката са пуснати на свобода. Малко след това, на 12 юни същата година те основават Движението 26 юли.

През юни 1955 година Раул Кастро заминава за Мексико за да подготви пристигането на брат си, който пристига на 7 юли. Две седмици по-късно предлага на Че да се включи в движението като медик и Че приема. Заедно с други кубински бежанци те започват военна подготовка. Междувременно Илда му съобщава, че е бременна и те сключват брак на 18 август. Меденият месец прекарват като посещават руините на маите в Чиапас и Юкатан: Паленке, Чичен Ица и Ушмал.

В периода между 20 и 24 юни Фидел Кастро, Раул Кастро и Ернесто Гевара са задържани от мексиканската полиция. При разпита последният заявява, че е комунист, че подготвя революция в Куба и че се предвижда въоръжена революционна борба в цяла Латинска Америка. На 25 ноември 1956 година 82 души напускат Мексико и заминават за Куба на яхтата Гранма.

Кубинска революция

Първата стъпка в революционния план на Фидел Кастро е провеждане на атака над Куба организирана от Мексико с помощта на яхтата Гранма, която закупува на старо. Пътуването отнема седем вместо пет дни и когато дебаркират в Куба са посрещнати от военните части на Батиста. По-голямата част от 82-мата партизани са убити в престрелката или заловени и по-късно екзекутирани. Само около 20 души (по различни сведения между 18 и 22 души) успяват да се спасят и да се намерят по-късно. В един момент Че трябва да избира между медицинските си принадлежности или амунициите, изоставени от негов другар. Той избира амуницците като по този начин прави символичното преминаване от лекар към революционен боец. Макар и ранен в унищожителното първо сражение при Алегрия де Пио, успява да се изтръгне жив от обръча, за да образува ядрото на въстаническата армия и започне партизанската война в планината Сиера Маестра.

Карта на Куба с отбялязано мястото където Гранма дебаркира

Останалите живи навлизат дълбоко в планината, където получават подкрепа от местните селяни и други групи партизани. До началото на 1957 година не се знае кои са оцелелите, когато Фидел Кастро дава интервю в The New York Times. Че Гевара по това време не присъства на интервюто. По-късно обаче той осъзнава важната роля на пресата в тяхната борба. Междувременно получава алергия от ухапванията от комари и по цялото му тяло се образуват големи и болезнени подутини. Техните провизии са на свършване и моралът на бойците е нисък. По-късно Ернесто си спомня за тези дни като за „най-болезнените дни на войната“.

В продължение на воденето на войната, Гевара става основна, съставна част на въстаническата армия и спечелва доверието на Кастро с компетентността си, търпението си и дипломатическите си качества. Че прави фабрики за изработка на гранати, строи пещи за печене на хляб, организира училища за да обучава неграмотните да четат и пишат, обучава новите бойци във военни тактики и най-важното осигурява здравни клиники, дори издава вестник, за да информира общността. По това време (юли 1957 година) той е издигнат в чин майор (на испански Comandante). Единственият друг с този чин е Фидел Кастро.

Че Гевара на кон, ноември 1958 г.

Ернесто Че Гевара става известен и с грубостта, жестокостта и безпощадността си. Той разстрелва без съд и присъда всички предатели, информатори, дезертьори и шпиони. Като резултат от това всички започват да се страхуват от него. В края на годината войната навлиза в решителната си фаза. През цялото време в планинския лагер Че се опитва да издава списанието "Свободна Куба" (Cuba Libre).

В своите дневници, Гевара описва първата такава екзекуция на селянин, който признава че е приел пари - 10 000 песо, за да издава позицията на партизаните с цел да бъдат атакувани от въздуха. Това Позволява на Батиста също така да изгаря къщите на ятаците им. Че го застрелва с един куршум от дясната страна на главата с .32 пистолет и научно описва пътя на куршума и пораженията.

Раул Кастро и Че Гевара в Сиера де Кристал, 1958 година

Въпреки че налага много строга дисциплина и е безкомпромисен, той вижда своята роля и като учител и в почивките чете на глас Робърт Луис Стивънсън, Мигел де Сервантес и различни испански поети. Кастро го описва като интелигентен и водач за пример с висок морал, но който поема прекалено много рискове и дори има склонност към безрасъдна смелост. Поведението на Че Гевара по време на битка буди възхищение дори в противника.

Той създава нелегалната радио станция Радио Ребелде през февруари 1958 година, която излъчва новини за кубинския народ и свързва различните поделения на партизаните, чийто брой започва да нараства постепенно. Идеята най-вероятно е взета от ЦРУ, които използват радиостанция от Хондурас за да заглушават правителственото радио на Гватемала и разпространяват дезинформация и пропаганда, за да свалят правителството на Хакобо Арбенс Гусман.

В края на юли 1958 г., Че Гевара играе важна и решителна роля в битката за Лас Мерседес като спира 1 500 души от силите на Батиста. По-късно американски военни дейци анализират тактиката му при тази битка и я характеризират като блестяща. Той провежда и неочаквани атаки срещу армията на Батиста, като се оттегля преди армията да може да реагира и контраатакува. Че води своята колона на запад, към Хавана, пътувайки пеша в продължение на седем седмици, само през нощта, за да избягнат засади и често гладни. През декември 1958 година, само за няколко дни, отново с блестящи военни тактики той успява да превземе и установи контрол над всички останали провинции с изключение на Санта Клара.

Битката за Санта Клара

Че след битката за Санта Клара, 1 януари, 1959 г. Може да се види бинтованата му лява ръка

Паметникът на Че Гевара в Санта Клара, където се намират и пренесените по-късно негови останки. Тук също се забелязва бинтованата му лява ръка

Последната решителна военна победа на революцията е битката за Санта Клара. Победата на малкия партизански отряд въпреки надмощието на противника (често 10:1) се счита от много специалисти за невероятна тактика и стратегия в модерната история на водене на военни действия. Радио Ребелде съобщава за победата на Че Гевара през новогодишната нощ на 1958 година. Тези репортажи противоречат на националното радио на Куба, контролирано от правителството, което на определен етап от борбата за града дори съобщава за смъртта на Че. На 1 януари 1959 година Фулхенсио Батиста се качва на самолет в Хавана, напуска страната и заминава за Доминиканската република, като отнася със себе си $300,000,000 На 2 януари Ернесто Че Гевара и партизанските отряди влизат триумфално в Хавана и завземат крепостта Ла Кабаня.

Партизанските отряди навлизат в града на 29 декември 1958 година по тъмно и заемат стратегически позиции за следващия ден. Помагат им местните жители, които правят барикади на улиците, за да затруднят танковете. Те също така повреждат железопътната линия, което на следващия ден води до дерайлирането на бронирания влак с боеприпаси, изпратен от Батиста. Че също така обгражда местния гарнизон. На 31 декември той успява да завземе целия град с изключение на военния гарнизон. Много от войниците на Батиста обаче нямат желание да се бият, а има и слухове за подкупи. След като научават за бягството на Батиста, войниците в гарнизона се предават. Това освобождава пътя към Хавана и войските на революционерите начело с Фидел Кастро влизат триумфално в столицата само няколко дни по-късно.

Битката за Санта Клара ражда легендата Че Гевара. Тази му победа му създава репутация на военен гений, поставя го на престижни позиции и засилва влиянието му в политическия живот на Куба през следващите години. В Африка и Боливия обаче тези му умения не дават резултат и опитите му за революция там завършват с провал.

В правителството на Куба

(отдясно наляво) Камило Сиенфуегос, кубинският президент Мануел Урутиа и Гевара (януари 1959 г.)

След завземане на властта влиза в сила закон, според който се предвижда смъртна присъда за извършени тежки престъпления, свързани с режима на Батиста и за военни престъпници, заловени и съдени след победата на революцията. За изпълнението на този план Фидел Кастро назначава Че Гевара. Под негово ръководство в крепостта Ла Кабаня са съдени и избити множество хора, включително политически дисиденти. В някои случаи присъдата е разстрел. Въпреки че няма точни данни и съществуващите такива си противоречат, счита се, че няколко стотици души са екзекутирани по това време, като Че Гевара е отговорен лично за смъртта на 55 до 164 души. Според Free Society Project / Cuba Archive по заповед на Ернесто Гевара са извършени 216 убийства в цяла Куба в течение на 3 години, от които 164 в Ла Кабаня.

На 9 февруари 1959 година Ернесто Че Гевара получава с президентски декрет кубинско гражданство. На 2 юни същата година се развежда с Илда Гадея и няколко месеца по-късно се жени за Алейда Марч като Раул Кастро е един от свидетелите. От този брак има четири деца - две момчета и две момичета.

Гевара се разхожда по улиците на Хавана с жена си (отдясно) през 1960 година

В качеството си на член на националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция, заема различни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на промишлеността (1961-1965 г.). Ернесто Гевара изиграва значителна роля и за кубинската дипломация в периода 1959 - 1964 г. Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.

След Ла Кабаня и раздаването на правосъдие, следващото важно мероприятие в програмата на Че е аграрната реформа. В реч, произнесена на 27 януари 1959 година, той определя социалната справедливост и преразпределението на земята като основни задачи на революцията. Само няколко месеца по-късно, на 17 май същата година влиза в сила законът за аграрната реформа, който ограничава размера на фермите до 1000 акъра. Земята над този размер е национализирана и раздадена на дребни собственици или превърната в държавна. Законът също така забранява захарните плантации да бъдат собственост на чужденци.

На 12 юни 1959 година Кастро изпраща Гевара на тримесечно посещение в различни страни, от 13 юни до 5 септември. Според някои това е тактически ход от страна на Фидел да отдалечи аржентинския революционер от кубинското правителство и се разграничи от неговите марксистки идеи, за да не предизвиква гнева на САЩ и някои други опозиционни сили. В длъжността си на посланик и със специални правомощия на вицепрезидент Че пътува из Африка, Европа и Азия, като посещава Мароко, Судан, Египет, Сирия, Пакистан, Индия, Шри Ланка, Бирма, Тайланд, Индонезия, Цейлон, Япония, Югославия, Гърция, Испания, Сингапур и Хонг Конг. След посещението си в Хирошима, той пише:„За да разбере човек как трябва да се бори за мир, е нужно да посети Хирошима“

Че по време на поход, вече в правителството

„Все още не съм намерил нито един надежден източник, който посочва случай, в който Че да е убил невинен. Тези, екзекутирани от Гевара, лично или по негова заповед, са осъдени за престъпления, които обикновено се наказват със смърт по време на война или непосредствено след нея: дезертьорство, предателство, изнасилване, мъчения или убийство. Трябва да отбележа, че моите изследвания продължиха пет години и включваха кубинци в изгнание, живеещи в Маями и други места по света, които са настроени против властта на Кастро.“ Джон Лий Андерсън, автор на Che Guevara: A Revolutionary Life

След като се завръща в Куба през септември 1959 година, Че Гевара заварва различна ситуация и става свидетел на концентрираната политическа власт в ръцете на Кастро. Аграрната реформа е в сила, но земята е изземана без да се даде парична компенсация. Зараждат се нови антикомунистически движения и протести, които заплашват да свалят режима на Кастро. На 7 октомври Ернесто Гевара е назначен за ръководител на Индустриалния департамент към Кубинския национален институт за аграрни реформи, а на 26 ноември за председател на Националната банка на Куба.

На 20 февруари 1960 година е създадено Централното управление по планирането, чийто инициатор е Че Гевара. Това слага началото на централизираната планова икономика на Куба. Че започва да национализира национални и чуждестранни предприятия и да организира доброволни трудови отряди. На 4 март 1960 година две експлозии разтърсват френския товароносач La Coubre в пристанището на Хавана, който е натоварен с амуниции. Убити са 76 души и стотици са ранени. Самият Гевара се притичва да окаже първа помощ на жертвите. Кастро обвинява ЦРУ в акт на тероризъм и организира държавно погребение на следващия ден. Именно по време на това погребение Алберто Корда прави прочутата снимка на Че Гевара. През същия месец завършва книгата си „Партизанската война“ (Guerra de guerrillas). Първото издание излиза в Хавана през месец май. Аграрната реформа е в пълна сила и под ръководството на Гевара е създадена 100 000-на милиция, която в началото подпомага правителството да упражни контрол над иззетата земя и след това да регулира преразпределението ̀и и установи кооперативните ферми. Конфискуваната земя представлява 480 000 акъра, собственост на корпорации на САЩ. Като отговор на това американският президент Дуайт Айзенхауер драстично намалява вноса на кубинска захар. На 10 юли 1960 година Че Гевара говори на митинг пред около 100 000 работници и заклеймява „икономическата агресия“ на САЩ. През юли същата година Че Гевара излиза и с идеята за „новия социалистически тип човек“ (hombre nuevo socialista), който се изгражда на основата на социализма и едни от неговите основни характеристики са хуманност, солидарност и доброволен труд. Самият Че всяка събота работи доброволно във фабриките или в строителството. Той също така отказва да приеме каквито и да са привилегии за себе си или за семейството си.

„Гевара беше като баща за мен... той ме образова и възпита. Научи ме да мисля. Научи ме на най-красивото нещо, а именно да бъдеш човек.“ Леонардо Тамайо, който воюва с Че в Куба и Боливия

Наред с аграрната реформа, Че се заема и с образователната реформа, и най-вече с подобряване на грамотността на населението. Преди 1959 година официалните статистики сочат, че грамотността за страната е между 60%-76%. Основните причини за това са липсата на достъп до образователни програми в селските райони и липсата на квалифицирани преподаватели. 1961 година е обявена за година на образованието, изпратени са бригади да строят училища, създадени са програми за обучение на инструктори и учители, които след това са изпратени да учат жителите в отдалечените селски райони да четат и пишат. Тази инициатива се оказва пълен успех, нивото на грамотността се увеличава на 96%. Като част от образователната реформа Еренсто Че Гевара иска да осигури универсален достъп до висше образование. За тази цел той въвежда режим, наречен „позитивна дискриминация“ като по неговите думи с това слага край на традицията висшето образование да е привилегия само на бялата средна класа.

Освен президент на Националната банка, Че става и финансов министър заедно с министър на индустриите. Това го поставя в зенита на неговата политическа кариера и като господар на кубинската икономика. Тъй като няма много успешни търговски отношения със Запада, през октомври 1960 година пътува до страни от Източния блок - Китай, Чехословакия, ГДР и Съветския съюз, като член на кубинска търговска делегация, където се опитва да сключи договори за сътрудничество.

Операция в Залива на прасетата

На 17 април 1961 година 1 400 кубински имигранти, които преминават военна подготовка в САЩ, завладяват Залива на прасетата, известен още като Плая Хирон. Че Гевара не участва в тези битки. Причината за това е, че един ден преди нахлуването военен кораб инсценира фалшива офанзива на западния бряг на Куба, при Пинар дел Рио и Че заминава с военни сили в тази посока. Въпреки това историците му дават частични заслуги за победата при Залива на прасетата. По това време той е директор и командир на кубинските въоръжени сили и отговорен за обучението на милицията. Той провежда военната подготовка на 200 000 мъже и жени, която се оказва толкова успешна, че американците претъпяват пълно поражение.

Карибската криза

Карибската криза е най-острата международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с настаняването на съветски установки за балистични ракети в Куба. Кризата започва на 14 октомври, 1962, когато американското разузнаване изнася данни пред американския президент Джон Кенеди, разкриващи стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва тринадесет дни по-късно на 28 октомври 1962, когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.

Гевара е практически архитектът на кубинско-съветските отношения и има огромна роля в доставянето на ядрените балистични ракети през октомври 1962 година. Няколко седмици след приключване на кризата, той е все още ядосан, дори разгневен на това, което той нарича съветско предателство и казва, че ако ракетите са били под кубински контрол, непременно са щели да бъдат използвани. Резултатите от кризата убеждават аржентинския революционер, че двете световни суперсили - СССР и САЩ използват Куба като пионка в техните стратегически глобални игри. От този момент нататък той отрича руснаците почти толкова, колкото отрича и американците.

През юни 1963 година Че изпраща група кубинци, за да организират партизански отряди в северните райони на Аржентина. По това време завършва и книгата си "Пътищата на революционната борба" (Pasajes de la guerra revolucionaria). В края на годината пътува до Мали, Гвинея, Гвиана, Дахомей и Танзания.

Международен дипломат

Ернесто Гевара в Москва, ноември 1964 година

Към декември 1964 година Че Гевара е вече утвърден правителствен деятел с международна репутация. Той пътува до Ню Йорк като председател на кубинската делегация, за да изнесе реч пред Общото събрание на Организацията на обединените нации. На срещата той критикува Обединените нации за неспособността им да направят нещо, за да спрат апартейда в Южна Африка. Той също така се обръща с критика към САЩ, и по-специално на така наречените закони на Джим Кроу, които са насочени към сегрегация и дискриминация на чернокожото население. Той също така говори за 200 милиона братя и сестри в Латинска Америка, които страдат от глад и експлоатация.

По-късно Че научава, че по време на това пребиваване е имало два неуспешни опита за покушение над него от страна на кубински имигранти - първият от Моли Гонсалес, която се опитва да пробие барикадите с ловен нож в ръка и вторият от Гийермо Ново с базука от лодка в Ийст Ривър.

Докато е в Ню Йорк, Ернесто Гевара се появява на вечерните неделни новини на CBS в програмата Face the Nation и се среща с редица хора, между които американският сенатор Йоджийн Маккарти и съратници на Малкълм Екс. На 17 декември заминава за Париж, след което в продължение на 3 месеца посещава Китай, Обединената арабска република, Алжир, Гана, Гвинея, Мали, Бенин, Конго-Бразавил и Танзания, със спирания в Ирландия и Прага. В Алжир се среща за втори път с Бен Бела, лидер на Фронта за национално освобождение на Алжир и президент на страната от 1963 година.

По това време той пише извесното си писмо:„Социализмът и човекът в Куба“ където говори за ново съзнание, работно положение и ролята на индивида. Че посещава Мали, Бразавил, Конго, Гвинея, Гана, Египет и Дахомей. В края на януари отново посещава Алжир и Париж, а през февруари Танзания. Последното му появяване на интернационална сцена, пред публика и изобщо в обществото е на 24 февруари 1965 година, когато изнася реч пред Втората африканско-азиатска среща за икономическа солидарност в Алжир. На този семинар той критикува Съветския съюз и когато се завръща в Куба на 14 март, не е посрещнат много ентусиазирано на летището в Хавана от Фидел и Раул Кастро и Карлос Рафаел Родригес. На 3 март се среща с конгоанските бунтовници. Малко по-късно тайно посещава и Пекин.

Че с децата си

Само две седмици по-късно той изчезва от политическата сцена. Къде е Че по това време остава голяма загадка в Куба. Дотогава той е дясната ръка на Кастро и вторият по влиятелност човек в страната. За причината на неговото изчезване има различни версии - поради провалилата се индустриализация докато Че е министър на индустрията, поради натискът от страна на СССР върху Кастро заради различните по принцип икономически и идеологически възгледи на Че Гевара, или страхът на Фидел Кастро, че Че става по-популярен и обичан от него. На 1 април 1965 година Ернесто Гевара пише прощални писма до децата си, родителите си и Фидел Кастро и официално се отказва от всички заемани от него постове в Кубинското правителство и Националния фронт на Фидел. По-късно, на 8 октомври 1965 г. на учредителното събрание на Централния Комитет на Кубинската комунистическа партия Фидел Кастро прочита публично негово писмо с което той се отказва и от кубинското си гражданство и постовете в армията. В писмото той заявява намерението си да напусне Куба за да се бори за революционните каузи на други страни по света.

Съвпадението на възгледите на Че с тези на китайската комунистическа партия става все по-проблематично в Куба защото икономиката на последнта зависи все повече и повече от СССР. Още по времето на Кубинската революция Гевара е считан за последовател на маоизма и прилагането му в Латинска Америка, както и създател на плана за бърза индустриализация на Куба подобен на Големият скок напред в Китай. Фидел Кастро и Ернесто Гевара много често имат различни мнения по тези въпроси, като Кастро определено не подкрепя опозицията на Съветския съюз. След Карибската криза Че става много скептичен по отношение на Никита Хрушчов и политиката на СССР. Той също така застава на страната на Северен Виетнам по време на войната във Виетнам и дори призовава другите развиващи се страни да създадат „много Виетнами“.

Опит за интернационализиране на революцията

Че Гевара винаги има мисленето на интернационалист. Той не само подкрепя нови опити за създаване на партизански движения в други части на света, но е убеден, че само широката въоръжена борба в Латинска Америка, Азия и Африка би направила възможна победата над империализма. Гевара изразява открито несъгласие със стратегията на мирно съвместно съществуване, предложена от СССР и вижда себе си вече като участник в други революции.

От момента, в който кубинската революция идва на власт, Че започва организиране и насърчаване на Латинска Америка към партизанско движение, подчертавайки, че трябва такова в Гватемала, Никарагуа, Перу, Колумбия, Венецуела и Аржентина. Всички те обаче са неуспешни, въпреки че в някои отделни случаи полагат основите на бъдещото партизанско движение, например Сандинистският фронт за национално освобождение в Никарагуа и Тупамарос в Уругвай. Това води до сериозна конфронтация на Че Гевара с комунистическите партии от Латинска Америка, които по принцип не одобряват общата стратегия на въоръжена борба, която той предлага.

Че иска искрено и горещо да започне въоръжената борба в родната си страна. В 1963 г., след задълбочено обучение в Куба, той изпраща партизанска група в Аржентина. Групата се установява в провинция Салта под името Народна партизанска армия с подкрепа в Боливия, Кордоба и Буенос Айрес. След изпращане на писмо до демократичния президент Артуро Умберто Илия, в което се обявява решението за започване на въоръжена борба, групата страда от различни усложнения, които довеждат до пълен колапс през 1964 година. Някои от членовете умират в боеве, други са задържани или пък изчезват в джунглата без следа.

Неуспехът в Аржентина го кара да направи оценка на възможността за участие на други места в Латинска Америка и изобщо в чужбина. В това отношение Африка се оказва подходяща възможност.

Конго

Карта на република Конго с отбелязано мястото на партизанското движение

В началото на 1965 г. Гевара отива в Африка, за да предложи своите знания и опит като партизанин на продължаващия конфликт в Конго. Той смята, че Африка е слабото място на империализма и затова е с огромен революционен потенциал. Египетският президент Гамал Абдел Насър, който е в братски отношения с Че, датиращи от посещението му през 1959 г. намира плановете на Гевара да се бори в Конго като „неразумни“ и го предупреждава, че ще се превърне в Тарзан фигура, обречена на провал. Въпреки предупреждението, Ернесто Гевара пътува до Конго под псевдонима Рамон Бенитес. Гевара, вторият по ранг Виктор Дрек и 12 други кубинци пристигат в Конго на 24 април 1965 г. и контингент от около 100 афро-кубинци се присъединява към тях скоро след това. Те си сътрудничат за известно време с партизанския лидер Лоран-Дезире Кабила, като в продължение на седем месеца преводачът му от суахили му се възхищава и твърди, че Че „показва същото отношение към чернокожите, както към белите“. Обаче скоро Гевара се разочарова от дисциплината на войските на Кабила и прекъсва отношенията си с него.

Като допълнителна пречка, бели южноафрикански наемници, водени от Майк Хоар заедно с кубински изгнаници, ЦРУ и националната армия на Конго се опитват да осуетят замислите на Гевара. Те са в състояние да следят неговите комуникации, така че предварително обезсмислят атаките и пресичат снабдителните му линии. Въпреки че Че Гевара се опитва да скрие присъствието си в Конго, правителството на САЩ е наясно с местонахождението му и дейността му. Националната агенция за сигурност прихваща всичките входящи и изходящи трансмисии.

Че Гевара в Конго

Целта на Че е износ на революцията като инструктира местните бойци в марксистката идеология и стратегиите на партизанската война. В своя Конгоански Дневник той се позовава на некомпетентността, необучеността и отчасти на недисциплинираността като основни причини за неуспеха на въстанието. По-късно същата година на 20 ноември 1965 г., в лошо здраве, с дизентерия, страдащ от остра астма и обезсърчен, след седем месеца на отчаяние и разочарование, Гевара напуска Конго с кубинските изгнаници (шест от 12 -те члена на неговата колона умират). В един момент Гевара взима решение да изпрати ранените обратно в Куба и да остане сам в Конго до смъртта си като революционен пример, но след призива на другарите си и разговора с двама пратеници на Кастро, в последния момент той неохотно се съгласява да напусне Африка. Когато говори за опита си в Конго няколко месеца по-късно, Гевара обявява, че е напуснал, а не е останал да се бие до смърт защото лидерите са корумпирани, бойците мързеливи и без желание да се бият. Той също така заявява, че е невъзможно да се освободи страна, в която никой не сика да се бие. Няколко седмици по-късно, когато пише предговора към дневника си, той започва с: „Това е историята на един провал.“

Гевара не е склонен да се завърне в Куба, защото Кастро вече е направил обществено достояние неговото прощално писмоо, предназначено по принцип само да се отвори в случай на неговата смърт и в което той заявява, че е преустановил всички връзки с цел да се посвети на революцията по целия свят. В резултат на това прекарва следващите шест месеца нелегално в Дар ес Салам и Прага. През това време пише мемоарите си от опита в Конго, и съставя проектите на още две книги, една за философията и друга по икономика. След това посещава няколко страни от Западна Европа за да провери новите си фалшиви документи за самоличност, създадени от кубинското разузнаване за неговото по-късно пътуване до Южна Америка. При подготовката си за минаване за Боливия, той тайно пътува обратно в Куба да посети Кастро, както и жена си и петте си деца. Той пише прощално писмо до децата си, което трябва да се отвори след неговата смърт и което приключва с думите:

„

"Преди всичко, винаги бъдете в състояние да чувствате дълбоко всяка несправедливост, извършена срещу всеки, навсякъде по света. Това е най-прекрасното качество на един революционер."

“

Боливия

Зоните на активността на групата на Че

През март и юни 1966 година пътува до Уругвай, Бразилия, Парагвай, Аржентина и Боливия. В 1966 година Боливия се управлява от военна диктатура начело с генерал Рене Бариентос Ортуньо, който сваля с преврат избрания за президент Виктор Пас Естенсоро и завършва революцията от 1952 г.

По искане на Кастро, Комунистическата партия на Боливия купува земя в джунглата, в отдалечените планински райони, която да служи като тренировъчен лагер. Че пристига там на 7 ноември 1966 година, денят, в който започва Боливийския дневник. Преди това преоблечен като свещеник, отива да се срещне с Хуан Перон, заточен в Мадрид, но опитите да получи подкрепата на перонистите е безуспешен.

Преди да замине за Боливия, Гевара променя външния си вид, като бръсне брадата си и част от косата си, а останалата посивява, за да изглежда по-възрастен и неразпознаваем. На 3 ноември 1966 година той тайно пристига в Ла Пас с полет от Монтевидео, Уругвай под името Адолфо Мена Гонсалес, уругвайски бизнесмен.

В групата му са 47 партизани, които приемат името Армия за национално освобождение (Ejército де Liberación Nacional или ELN), мнозинство са боливийците, но има и шестнадесет кубинци от най-близкия кръг на Гевара, както и някои перуанци и аржентинци. Той има и групи за подкрепа в градските райони, но почти нищо не е направено, за да се създаде армия от истински партизани с подкрепата на местното селско население.

Фалшивите документи за влизане в Боливия

Първият базов лагер се установява в отдалечения район Нанкауазу. Подготовката не протича по план, крие опасности и малко е направено по съставянето на партизанска армия. С него е бившата служителна на ЩАЗИ Тамара Бунке Бидер, за която се предполага, че е служила и като агент на КГБ. Въпреки премеждията, 47-те партизани на Че са добре екипирани и бележат няколко победи през пролетта и лятото на 1967 година. На 9 март 1967 г. са заловени двама дезертьори, които дават сведения на боливийското правителство за лагера. Това дава повод на правителствените сили да иска съдействието на САЩ и съседните страни. По показанията на дезертьорите ЦРУ открива лагера и по направените снимки идентифицира Че. Партизаните са принудени да напуснат лагера, за да избягнат обсадата на боливийската армия. На 23 март те постигат и първата си победа, защото редовната армия няма опит в тези планински терени. Партизаните обаче нямат вече редовна радиовръзка с Хавана. Доставените предаватели са дефектни, липсва организация и някои историци подозират саботаж. Гевара дава първа медицинска помощ на ранените боливийски войници, след което ги освобождава.

Че разделя силите си на 17 април, за да могат да изпращат съобщения до Куба и аржентинските комунисти. Хуан Акуня е поставен от Гевара за командир на втората колона. И двете групи не могат да се намерят три дни по-късно, защото Акуня е принуден да се движи по различен маршрут поради близостта на боливийската армия. При липса на място за среща и на алтернативни средства за комуникация между тях, те никога не се срещат отново.

По това време Ернесто Гевара пише послание към народите на света, което е прочетено по време на срещата на трите континента (Азия, Африка и Латинска Америка) в Куба, в което той изразява най-радикалните си твърденията: предлага глобална отворена война срещу САЩ, като приканва за създаването на „два, три... много Виетнами“.

На 20 април са заловени двама от партизаните - Сиро Бустос и Режи Дебре. И двамата са измъчвани от правителствените сили и предоставят информация, с която се потвърждава присъствието на Че в Боливия. Те се споразумяват с ЦРУ след изтезанията и по всяка вероятност (макар да няма писмени доказателства) предоставят чертежи и информация, с които правят възможно залавянето на Че Гевара по-късно. И двамата по-късно живеят в изгнание.

В провинциална Боливия, снимката е направена мако преди неговата смърт

Гевара мисли, че има работа само с боливийската армия, която е зле обучена и зле екипирана. Но правителството на САЩ след като научава местоположението му, изпраща ЦРУ и специалните части за обучение и подкрепа на военните. През май армията арестува селяни, заподозрени в подпомагане на партизаните и премахва от всички околни болници лекарствата срещу астма.

Много битки се водят през лятото. На 1 август са изпратени двама агенти на ЦРУ, американци от кубински произход, за да засилят издирването. Това са Густаво Вийолдо и Феликс Родригес, които участват в инвазията в залива на свинете. На 31 август колоната на Акуня, в която е и Таня, е нападната, докато пресича реката и унижожена. Жив остава само Реституто Кабрера, но по-късно, на 4 септември е заловен и екзекутиран.

През септември е предприета масова атака срещу партизаните от страна на боливийската армия, която успява да унищожи още една група. Последният контакт с градската част на ELN е арестуван 15-ти септември. Последният член на тайните служби на Куба ненадейно и необяснимо напуска. За разлика от Конго, в Боливия не е направен нито един опит от страна на Куба за спасяване или помощ на Че Гевара. Изолирани, физически изтощени, без вода за пиене и храна, партизаните понякога трябва да носят своя водач, който страда от ужасни пристъпи на астма. Пътят им е пресечен от реката Рио Гранде, затова групата е принудена да се изкачи в планините в малкото селце Ла Игера, където в поставената клопка загиват 3-ма души на 26 септември. Останалите живи 17 души се оттеглят и на 7 октомври тръгват отново към Рио Гранде. На 8 октомври е битката при местността Кебрада де Юро, близо до град Вайегранде, Боливия, където раненият Че попада в плен.

Залавяне и смърт

„Нямаше друг човек от който ЦРУ да се срахува повече, отколкото от Че Гевара, защото той имаше потенциал и чар да направлява опозиционната борба срещу политическата репресия на традиционните йерархии на власт в страните от Латинска Америка.“ Филип Ейджи. агент на ЦРУ, по-късно имигрирал в Куба

При залавянето, два пъти раненият Гевара, чийто пистолет е станал напълно негоден за употреба, се провиква: „Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и струвам много повече жив, отколкото мъртъв.“

Той е вързан и закаран в кирпиченото училище на близкото село Ла Игера в нощта на 8 октомври. През първата половина на следващия ден отказва да бъде разпитван от боливийските офицери и разговаря само с боливийските войници. Един от тези боливийски войници, пилотът на хеликоптер Хайме Ниньо де Гусман, описва външността на Че като ужасна. Според него, Че има прострелна рана през десния прасец, косата му е сплъстена от мръсотия, дрехите му са скъсани, а ходилата му са покрити с необработени кожи. Въпреки посърналия външен вид, според него Че се държи с високо вдигната глава, гледа всеки в очите и единственото нещо за което моли, е тютюн за пушене. Гусман му дава тютюн и лула.

По-късно през нощта на 8 октомври, Гевара, въпреки че е с вързани ръце, успява да отблъсне боливийския офицер Еспиноса и го запраща в стената, след като последният се опитва да грабне лулата от устата му и да я запази за сувенир. В друг акт на неподчинение и незачитане, Гевара се изплюва в лицето на боливийския адмирал Угартече малко преди екзекуцията.

На следващата сутрин, на 9 октомври, Ернесто Че Гевара пожелава да види учителката на селото, 22-годишната Хулия Кортес. Тя по-късно го описва като „приятен мъж с мек и ироничен поглед“ и заявява, че е много трудно да го гледа човек в очите, защото неговият поглед е „непоносим, пронизващ, и напълно спокоeн.“ По време на краткия им разговор става въпрос за окаяното състояние на училището и контраста с Мерцедесите, които правителствените служители карат.

Училището, където Че е задържан и екзекутиран

По-късно същата сутрин на 9 октомври боливийският президент Рене Бариентос издава заповед Гевара да бъде убит. Заповедта е дадена най-вече по настояване на Феликс Родригес, въпреки желанието на правителството на САЩ Че да бъде разпитан в Панама. Палачът е Марио Теран, пиян сержант от боливийската армия, който сам доброволно изявява желание да застреля Че като отмъщение за тримата му приятели, убити в престрелка с партизанската група на Ернесто Че Гевара. Не се знае точната причина за незабавното убийство на аржентинския революционер, но се предполага, че ЦРУ се бои от възможността за неговото бягство от затвора и иска да избегне драмата на едно съдебно дело.

Мигове преди екзекуцията, боливийски войник го пита дали мисли за собственото си безсмъртие. „Не“, отговоря той: „Мисля за безсмъртието на революцията.“ Когато сержант Теран влиза в колибата, Че Гевара му казва: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо! Ще убиеш само човек!“ Теран се колебае за миг, след което открива огън с полуавтоматична пушка и го ранява в ръцете и краката. Гевара се гърчи и превива на земята, очевидно захапвайки една от китките му, за да не извика от болка. След това палачът му стреля още няколко пъти и го ранява смъртоносно в гърдите в 13:10 часа. Гевара е прострелян общо девет пъти - пет пъти в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите, и накрая в гърлото.

Месеци по-рано, по време на последната си публична декларация на Конференцията на трите континента, той пише собствената си епитафия:„Където и да ни изненада смъртта, нека е добре дошла, но при условие че този наш боен вик ще достигне нечие възприемчиво ухо и една друга ръка ще се протегне да овладее нашите оръжия.“

Пренасяне на останките и мемориал

Външни снимки
	Известната снимка на Фреди Алборта, на която е показан мъртвия Че във Вайегранде

Умивалникът в болницата на Вайегранде, където е изложен трупът на Че Гевара

Вечерта на 9 октомври тялото на Че Гевара е пренесено с хеликоптер във Вайегранде и изложено в пералнята на болницата „Нуестро Сеньор де Малта“, където остава на обществен показ на този и на следващия ден, с много формалдехид, за да се предотврати разлагането му.

Идват стотици хора (войници, заселници и любопитни журналисти), за да видят тялото. Има много снимки от онези моменти, когато Че изглежда с отворени очи. Монахините в болницата и жени от града отбелязват приликата му с Исус Христос и отрязват кичури коса за да ги запазят като талисмани.

Има няколко версии за съдбата на трупа. Генерал Хуан Хосе Торес заявява, че тялото е кремирано, но генерал Алфредо Овандо твърди обратното. Реално е имало вероятност за кремиране на трупа, но е решено то да не се състои, тъй като първо във Вайегранде няма крематориум и второ това е незаконно в Боливия, а също и за да се избегне евентуалната негативна реакция на населението. Друга версия е, че тялото на Че е погребано в ранното утро на 11 октомври от подполковник Селич, на различно място от това, където са погребани останалите шест партизани.

След екзекуцията, Родригес взима няколко лични вещи на Гевара, включително ръчен часовник Ролекс, който той продължава да носи години наред по-късно, като често го показва пред репортери. Днес, някои от тези вещи, включително джобното фенерче, са изложени в ЦРУ. След като военният лекар ампутира ръцете, офицери от боливийската армия прехвърлят тялото на Гевара на неизвестно място и отказват да разкрият съдбата му. Ръцете са запазени в формалдехид, като доказателство за смъртта му и за да бъдат изпратени в Буенос Айрес за идентификация по отпечатъците от пръстите. Аржентинската полиция има досие на Че Гевара с неговите отпечатъци. Те по-късно са изпратени в Куба.

На 15 октомври, Фидел Кастро признава, че Че Гевара е мъртъв и провъзгласява три дни на обществени траур на целия остров. На 18 октомври, Кастро говори пред един милион опечалени в Хавана за характера на Гевара като революционер. Още същата година кубинското правителство започва разследване и опит да намери останките на Че.

Площадът на революцията, Хавана, Куба. На сградата на министерството на вътрешните работи, където е работил Че, има изобразено неговото лице от стомана, високо 5 етажа. Под него стои крилатата фраза: Hasta la Victoria Siempre (До окончателната и вечна победа).

В края на 1995 г. пенсионираният боливийски генерал Марио Варгас разкрива на Джон Лий Андерсън, автор на книгата Че Гевара: Революционен живот мястото, където е погребан Ернесто. Започва международна надпревара за намиране на останките, което продължава повече от година. През юли 1997 г. екип от кубински геолози и аржентински съдебни антрополози откриват скелетите на седем тела в два масови гроба, включително и един на човек с ампутирани ръце. Боливийски държавни служители в Министерството на вътрешните работи по-късно идентифицират тялото на Гевара по зъбите, които по техните думи „напълно съвпадат“ с отливка, направена на зъбите му в Куба преди конгоанската експедиция. Аржентинският съдебен антрополог Алехандро Инчауреги намира в скрит джоб на синьо яке до трупа малка торбичка за тютюн за лула. Нино де Гусман, пилотът на хеликоптера, който дава на Че тази торбичка с тютюн, по-късно отбеляза, че е имал сериозни съмнения, че кубинците ще намерят стари кости и ще ги нарочат, че са на Че Гевара, но след като чува за торбичката за тютюн, той няма никакви съмнения повече. На 17 октомври 1997 г. останките на Гевара, заедно с тези на шестте негови колеги бойци, са положени с военни почести в специално изградения мавзолей Че Гевара в кубинския град Санта Клара, където той завоюва решаващата военна победа на кубинската революция.

При залавянето му са намерени и дневник, писан на ръка, с 30 000 думи в него, колекция от личната му поезия и кратка история на млад комунист партизанин, който се научава да преодолява страховете си. Дневникът му документира събитията на партизанската кампания в Боливия от първото влизане на 7 ноември 1966 г. Последната дата е 7 октомври, 1967 г., един ден преди залавянето му. Дневникът разказва как партизаните са били принудени да започнат действията си преждевременно, поради разкритието им от боливийската армия, обяснява решението на Гевара да раздели колоната на два отделни отряда, които впоследствие не успяват да установят контакт и описва цялостната им неуспешна дейност. Той също така записва разрива с Комунистическата партия на Боливия, в резултат на което получава значително по-малко войници, отколкото се е очаквало първоначално и разказва, че е било много трудно набирането на хора от местното население. Към края Че Гевара е много болен, страда от все по-влошаващи се пристъпи на астма и повечето от последните му офанзиви са извършени с надеждата да намери лекарства.

Дневникът е бързо и грубо преведен и циркулира по целия свят. Съществуват поне още 4 дневника, като всеки от тях разкрива различни и допълнителни аспекти на събитията. През юли 2008 г. боливийското правителство на Ево Моралес разкрива по-рано запечатани дневници, състоящи се от три оръфани тетрадки и няколко черно-бели фотографии. Заместник-министърът на културата, Пабло Гру заявява, че има планове да публикуване на снимките на всяка ръкописна страница. Междувременно, през август 2009 г. антрополози, работещи за Министерството на правосъдието на Боливия откриват гробовете на пет от колегите партизани на Гевара в близост на град Теопонте.

Легендата Че Гевара и съвременното отношение към него

Протестанти във Венецуела, 2010 година, носят мозайка от национални знамена с образа на Че Гевара

Оценките на личността и дейността на Ернесто Че Гевара в съвременния свят са все още изпълнени с противоречия и спорове. През 1999 г. авторитетното американско списание Тайм определя Ернесто Гевара като един от символите на 20-ти век.

След смъртта му най-вече харизматичният му лик, а не толкова неговата личност става изключително популярен, благодарение на портрета, направен случайно от кубинския фотограф Алберто Корда по време на траурна церемония през 1960 г. Интерпретации на тази фотография са направени от редица съвременни артисти - като например Джим Фицпатрик, който отпечатва първите плакати през 1968 г. по времето на Виетнамската война и Анди Уорхол, считан за основател на поп изкуството, което още повече допринася за глобалното ѝ разпространение. Днес тя е сред най-разпознаваните и известни фотографии в цялата история на човечеството. Ликът му може да се види на тениски и шапки, цигарени кутии и табакери, плакати и графити, а освен това присъства в продуктите и по време на концертите на американската рапкор група Rage Against the Machine, известна с политическата насоченост на текстовете си.

Символ на контракултурата и бунта

Манифестация в Аржентина 2006 година

Той завладява целия свят и до ден днешен се възприема като символ на борбата за справедливост и независимост, на непримиримостта, волята, или в повечето случаи просто на тийнеджърския порив за неподчинение на обществените норми. Много анализатори считат, че епохата след смъртта на Че Гевара и засилващите се настроения срещу външната политика на САЩ в социалистическите страни са съществени предпоставки за превръщането на аржентинския революционер в идол на няколко поколения.

За много хора той е символ на непрестанното противопоставяне срещу народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последният революционер романтик. Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и по целия свят. Че Гевара може да се нарече последният от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си, вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие.

Приживе Че Гевара печели симпатиите дори и на представители на капиталистическия лагер. Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.:

„

Той е способен и трудолюбив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с характерната му военна униформа и ирландски чар предизвиква съществено впечатление у много жени и мъже. До 1964 г. той е навярно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро

“

В България

В град Пловдив има основано комунистическо движение "Че Гевара", Комунистически клуб "Че Гевара" - Пловдив, а в София Движение за съпротива "23 септември".

В Куба

През май 2007 от печат излиза книгата "Повикване на духа" на неговата вдовица Алейда Марч.

В Латинска Америка

В последните години се засилва тенденцията негови застъпници и последователи да заемат управляващи постове в някои държави. Така например в Никарагуа сандинистите, поддръжници на някои от идеите на Че Гевара, се връщат на власт през 2006. Боливийският президент Ево Моралес неведнъж засвидетелства уважението си към личността на Че. През 2006, по време на официална визита, президентът на Венецуела Уго Чавес, заедно с Фидел Кастро посещава дома на Че Гевара в Кордова, Аржентина.

Сред кубински имигранти в САЩ

„За него нямаха значение ни съд, ни следствие. Той веднага започваше да разстрелва, защото беше човек без сърце. Появяването на Гевара в Куба е най-лошото, което можеше да ѝ се случи. Той е далече от това, което мислят за него.“ Хуанита, сестра на Фидел и Раул Кастро в биографичната си книга „Фидел и Раул, моите братя. Тайната история“

Определени среди, предимно антикомунисти и кубинци в изгнание, сред които и актьорът Анди Гарсия, считат Ернесто Че Гевара за терорист и убиец. Във филма си "Загубеният град" (The lost city, 2006) Анди Гарсия представя Ернесто Гевара като безскрупулен и хладнокръвен убиец. Гевара е обвиняван в организирането и извършването на убийства на политически опоненти в крепостта Ла Кабаня, считан е за демагог, обикновен садист, който получава удоволствие от убийствата и бива определян като "изключително успешна измислица на световната левица".

Някои политици изказват опасения, че култът към Че засенчва делото на дисидентите и че личността му се представя в идеалистична и романтична светлина, без да се имат предвид неговата идеология и политическа кариера.

Че за себе си

Самият "Че" никога не се е самоопределял като социалист или комунист, а по-скоро като революционер и идеалист, борец за равноправие на народите. Първоначално се увлича по марксизма, но по-късно решава, че идеите на Маркс са остарели. Според него главното съвременно противоречие не е труд-капитал, а север-юг, или богати-бедни страни.

Външни препратки

• Убитите от Че
• Песни за Че Гевара

Библиография

• Che Guevara E. Obras. 1957—1967. Vol. I—II. La Habana, 1970.
  
• Che Guevara E. Escritos y discursos. T. 1-9. La Habana: Editorial de Ciencias Sociales, 1977.