Уикипедия:Избрани статии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Избрани статии:  Критерии • График • Хронология • Процедури • Нови предложения • Предложения за отстраняване

Съкращение: У:ИС


Goldenwiki 1.5.png

Какво са и какво не са избраните статии

Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 151 избрани статии от общо 168 437 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.

ДА
  • Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
  • Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
  • Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
НЕ
  • Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
  • Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
  • Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
  • Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.

Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :


Портали: Авиация · Африка · Астрономия · България · Военно дело  · География · Европа · Езикознание · Изкуство · История · Личности · Македония · Медицина · Наука · Философия · Текущи събития

P cal euro.png

Актуални избрани статии

Влак по теснопътната железопътна линия при навлизане в тунел №8 между спирка Цепина и гара Долене.

Теснопътната железопътна линия Септември – Добринище е еднопосочна, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm. Трасето води от Септември (на главен път СофияПловдив) до Добринище, като преминава през 25 гари и спирки, по-големите, от които са Велинград, Якоруда, Разлог и Банско. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Трудният терен е определящ за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267,4 m надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.

Железопътната линия е строена на шест етапа между 1921 и 1945 г. Първата отсечка от гара Септември до гара Велинград е въведена в експлоатация на 1 август 1926 г. Общата и́ дължина е 125 km и има множество изкуствени съоръжения – мостове, тунели и спираловидни изкачвания. По цялата железопътна линия са прокопани 35 тунела с обща дължина 2857,86 m. Изградени са над 20 моста и повече от 100 водостока.

Главната цел за построяването на железопътната линия е използването на горите в Западните Родопи и Рила. Благодарение на факта, че преминава през недостъпни до тогава територии, тя има териториално- и селищноустройствена роля. Историята на теснопътната железопътна линия започва през 1916 г., по време на Първата световна война, когато командването на Втора армия настоява за свързването на Неврокоп (днес Гоце Делчев) с главната железопътна мрежа на България, както и за използването на родопските гори за нуждите на армията. На 1 август 1926 г., е пуснат в експлоатация първият етап от линията от Саранбей (днес Септември) до Лъджене (днес квартал на Велинград). Трасето е дължина 38,8 km. На 3 юли 1927 г. е въведена в експлоатация отсечката между Лъджене (Велинград) и Чепино-баня (днес спирка Велинград-юг). Нейната дължина е 2,9 km. Временната експлоатация на участъка Велинград – Якоруда започва на 12 декември 1937 г. Включена е в редовното разписание за движение на влаковете. Неговата дължина е 43,769 km. На 30 юли 1939 г. е предаден за експлоатация участъкът Якоруда – Белица, заедно с него е официално открит и пуснатият по-рано във временна експлоатация участък Чепино баня – Якоруда. На откриването присъства цар Борис III, който сам управлява влака. Този участък е с дължина 15,4 km. На 3 март 1943 г. е пуснат в експлоатация дългият 18,120 km участък от Белица до Банско. Последният участък, който е построен, е Банско – Добринище. Неговата дължина е 6,6 km и е открит на 9 декември 1945 г.

Теснопътен железопътен клон № 17 от Националната железопътна мрежа на България, от Пазарджик до Варвара е открит на 27 октомври 1928 г. по настояване на местното население. Дължината на железопътната линия е 16,703 km. От 1 октомври 2002 г. отклонението Пазарджик — Варвара, е закрито и впоследствие демонтирано. още »

Анимирана схема на структурата на коензима аденозинтрифосфат, играещ важна роля в енергийния метаболизъм

Метаболизмът (обмяна на веществата) е съвкупност от биохимични реакции, които протичат в клетките на организмите, за да ги поддържат живи. Тези процеси позволяват на организмите да нарастват и да се възпроизвеждат, да обновяват своите структури и да отговарят на промени в заобикалящата ги среда. Метаболитните процеси, с цел по-лесното им изследване и разбиране, се поделят на две категории: катаболизъм - разграждане (окисление) на органична материя, с цел добив на енергия чрез процеса клетъчно дишане, и анаболизъм - синтез на собствени за организма компоненти като протеини и нуклеинови киселини за сметка на енергията, освободена при катаболизма.

Химичните реакции на метаболизма са организирани в метаболитни пътища, в които определено химично вещество се трансформира чрез поредица от стъпки, във всяка от които участва ензим, в ново вещество. Ензимите играят ключова роля в метаболизма, тъй като позволяват протичането на желани реакции, изискващи енергия, които не биха протекли самостоятелно. Това става, като паралелно с тях протичат реакции, освобождаващи енергия. Тъй като ензимите действат като катализатори, те дават възможност реакциите да протичат бързо и ефективно. Ензимите също така позволяват регулирането на метаболитните пътища в зависимост от промени в клетъчната окръжаваща среда или от сигнали, подадени от други клетки.

Метаболизмът на един организъм определя кои вещества са хранителни и кои отровни за него. Например, някои прокариоти използват сероводорода като хранително вещество, докато този газ е отровен за животните. Скоростта на метаболизма, наричана основна обмяна на веществата, оказва влияние върху нуждите на организма от хранителни вещества.

Забележителна характеристика на метаболизма е подобието на основните метаболитни пътища и компоненти дори при напълно различаващи се организми. Например, групата на карбоксилните киселини, добре известни като междинно звено в цикъла на Кребс, присъстват при всички организми — от едноклетъчните бактерии Escherichia coli до едри животни като слоновете. Тези сходства в метаболизма вероятно се дължат на високата ефективност на тези пътища и на тяхната ранна поява в хода на еволюцията. още »


P Architecture.png

Архитектура

P biology.svg

Биология

P geography.png

География

P social sciences.png

Демография и население

P bg.png

Езикознание

P art.png

Изкуство

P Food.png

Кулинария

P literature.png

Литература

P trade.png

Медицина и психология

P music.png

Музика

P history.png

Политика и история

P sport.png

Спорт

Speed1c.png

Техника и технологии

P physics.png

Физика и астрономия

P yes.svg

Други