София

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на София.

София
София 42.700 N, 23.333 E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	1 267 098 [1]
Надм. височина:	550 m
Пощ. код:	1000
Тел. код:	02
МПС код:	С, СА (А, ААВ, АВС)
Администрация
Държава:	България
Област:	София-град
Община:    - кмет	Столична Минко Герджиков (и.д.)
Адрес на общината 1000 гр. София ул. Московска 33 тел.: 9377 сайт: www.sofia.bg
промяна на тази таблица

Со̀фия е столицата и най-големият град на България. Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“. Към 2009 година регистрираните в София постоянни жители наброяват 1 267 098 души.^[1]

[редактиране] География

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски.

Изглед към Витоша от центъра на града

През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и цветущ град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

София е с обща площ от 492.029 кв.км и e разположена на около 550 метра надморска височина. Това я прави четвъртата по надморска височина столица в Европа.

[редактиране] Климат

[редактиране] История

Знамето на София

Църквата „Св. Георги“ от 4 в.

Църквата „Св. София“

Останки от крепостта на Сердика

Турската армия се събира край София (1788 г.)

Йозеф Обербауер — Златарската чаршия в София от края на 19 век

Първият общински печат на Средец след Освобождението

София е една от най-древните европейски столици. Нейното население има повече от 7000 годишна история.

Недалеч от местата на някогашните неолитни селища (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), през ІІ хилядолетие пр.Хр., на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което по традиция се приема, че произлиза от серди- местно тракийско население от околностите на града. Проф.Александър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много късно, далеч след началото на града, през ІІІ в. сл. Хр. В много антични и средновековни извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът — Сердика.

През римската епоха (след 45-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).

Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име — Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“)^[2], което съответства на латинските надписи civitas Serdensium^[3]. Според археоложката Димитрина Митова-Джонова Сардон (Сердон)е неидентифицирано селище някъде в тракийските земи.

След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ.

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си от Рим тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сардика е моят Рим“ ^[4]. Императорът многократно идвал в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, и дълги месеци живял в своя дворец, наречен условно от учените „градска резиденция“. В 4 век той е заемал цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно в 13 век това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.

През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.

През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други, тъй наречени варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. Допуска се, че в ромейски извори от този период градът бил наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.

От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. От XIV в. градът се споменава като (Св.) София и в официалните документи на Второто българско царство, например във Витошката грамота на цар Иван Шишман, както и в други текстове като приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но областта продължава да се нарича и Средечка^[5]. С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.^[6]

На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

На Разпети петък, април 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България.

На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват две въздушни нападения и бомбардировки над София — разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население.

През лятото на 2006 година в центъра на София биват открити останките на древен амфитеатър. Линк

[редактиране] Население

Софийският университет (1935г.)

Населението на София е 1 267 098 жители. (2008) По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.

На „Селския пазар“ (1942г.)

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София пребивават около 1,8-2,0 милиона души. ^[7]

Според изказвания на някои официални лица, всяка година от провинцията в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души ^[8]. Това предизвиква множество проблеми за града като например повишаване на уличния трафик, пренасищане на човешка маса и други.

[редактиране] Административно устройство

Административно деление на област София (столица)

Квартал Младост-3, 2005

Град София е център на София Област, на Област София-град и на Столична община.

16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града:

4. Възраждане
5. Изгрев
6. Илинден
8. Красна поляна
9. Красно село
11. Лозенец
12. Люлин
13. Младост
14. Надежда
17. Оборище
19. Подуяне
20. Сердика
21. Слатина
22. Студентски
23. Средец
24. Триадица

Други 6 района включват части от София, заедно с други населени места:

2. Витоша (Владая, Мърчаево)
3. Връбница (Волуяк, Мрамор)
7. Искър (Бусманци)
10. Кремиковци (Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров)
16. Овча купел (Мало Бучино)

Забележка: Три района на община София (Панчарево, Нови Искър и Банкя), макар и на територията на София-град, и под правомощията на СОС и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София. Всеки район има свой кмет, който се избира пряко и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.

Столичната община се управлява от кмет и общински съвет, избирани на всеки 4 години. Стефан Софиянски, изпълнява тази функция от 19 ноември 1995 и получава своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. е избран за народен представител. На проведените частични кметски избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември 2005 г. за кмет на София е избран Бойко Борисов. В редовните избори за местна власт през октомври 2007 г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ).

Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Редът на административните правомощия в София е следният [2]:

1. Областният управител на София-област - който има правомощия и над София-Област, и над София-град; той се назначава пряко от Министерския съвет (а зам. областните управители - от министър председателя); районният управител има право на вето над решенията на СОС.

2. Столичен общински съвет (СОС) - който има правомощия над цялата Община София; общинските съветници се избират от жителите на София-град по време на местни избори; СОС решава бюджета, който ще бъде разпределен на отделните софийски райони.

3. Кметът на Община София^[вж.] - който има правомощия над цялата Община София; той е кмет не само на град София, ами и на общо тридесет и осемте населени места в границите на София-град; кметът на София се избира от жителите на столична община по време на местни избори.

4. Кметът на даден софийски район (в София има 24 района) - той има изцяло правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от живущите във въпросния район по време на местни избори. Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район. [3]

5. Кметът на дадено село или град (т.н. „кметство“), намиращо се на територията на Община София. Този кмет има само административни правомощия и е подчинен изцяло на четирите по-високи нива, изписани по-горе. Кметовете на кметства се избират пряко от регистраните за живущи там жители по време на местни избори. ^[9]

Нощна София

Забележки:

• От чисто териториална гледна точка, между Община София и Област София няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици, и се използва в контраст на София-област.
  • „София-област“ (т.е. Софийска област) не е „Област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“. ^[10]
  • Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.
• Три населени места в София-град на пръв поглед си нямат собствени кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място.
  • гр. Бухово е единственият град в Община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)
• Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация ^[11] - подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове, те имат т.н. главен специалист.
  • Вместо кмет, с. Плана има т.н. кметски наместник.

[редактиране] Икономическа характеристика

Строителството бележи невиждан връх: една от многото нови офис-сгради в София („Бизнес център Белисимо“), снимка по бул. „България“, юни 2006 г.

На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.

Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната - около 530 лв., но според данни от статистическите проучвания, като се вземе предвид и сивият сектор и укриването на доходи, заплатата е около 680 лв., а средно за страната - 553 лв.

[редактиране] Транспорт

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния.

София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари - м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11.8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Централната автогара в София позволява да тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса.

Трамвай по софийската улица „Граф Игнатиев“

Централна гара София

Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Подбалкана), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 - 2008 г. задръстването се влошава поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги.

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, Летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение.

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинският Център за градска мобилност. Към 2007 г. системата включва 95 автобусни, 17 трамвайни и 10 тролейбусни линии. Функционира част от първата линия на Софийското метро - от Обеля до Младост-1. През 2012 година се очаква да бъде открита линия 2 на метрото, която свързва кварталите Обеля, Надежда и Триъгълника с Централна гара, пл. "Света Неделя", НДК и Лозенец, както и продължение на линия 1 към Аерогара София.

Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.

[редактиране] Обществени институции

Сградата на Народното събрание

В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).

Площадът между Президентството и Министерския съвет

В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.

Народен театър "Иван Вазов"

Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.

[редактиране] Забележителности

Вижте още: Категория:Забележителности на София

[редактиране] Културни забележителности

Центърът на София: „Александър Невски“, „Света София“, паметникът Цар Освободител, БАН и Народното събрание

[редактиране] Природни забележителности

[редактиране] Развлекателна индустрия

В София са основани редица български музикални състави, сред които Щурците, ФСБ, Епизод, Хиподил, Хазарт.

[редактиране] Образование и наука

В София е седалището на Българската академия на науките и повечето нейни подразделения.

В града се намират и голям брой висши училища:

[редактиране] Спорт

София разполага с доста спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт:

• Стадиони: Националният стадион "Васил Левски", Българска армия, Георги Аспарухов, ст. "Локомотив", ст. "Славия", ст. "Академик" и ст. "Септември"
• Спортни зали: зала "Христо Ботев", зала "Триадица", зала "Универсиада", зала "Фестивална", Зимен дворец на спорта
• Плувни комплекси: плувен басейн "Диана", плувен басейн "Мария Луиза", плувен басейн "Мадара", плувен басейн "Спартак", плувен басейн "Червено знаме", плувен басейн "БСФС",
• Бази за водни спортове: гребна база "Панчарево"
• Бази за конни спортове: конна база "Хан Аспарух" (до стадион "Славия")

В София има следните спортни отбори:

• Футбол: ПФК Славия, ПФК Левски (София), Локомотив (София), ПФК ЦСКА (София), ФК "Септември", ФК "Академик 1947" и аматьорските "Вихър" (Горубляне), "Обеля", "Люлин" и "Локомотив 101".

[редактиране] Личности

• Известни личности, свързани със София

[редактиране] Международни взаимоотношения

Основна статия: Международни взаимоотношения (София)

[редактиране] Побратимени градове

• Алжир (Алжир)
• Атина (Гърция)
• Берлин (Германия)
• Братислава (Словакия)
• Брюксел (Белгия)
• Будапеща (Унгария)
• Варшава (Полша)
• Киев (Украйна)
• Лондон (Англия)
• Питсбърг (САЩ)
• Прага (Чехия)
• Санкт Петербург (Русия)
• Тел Авив (Израел)
• Хелзинки (Финландия)
• Мадрид (Испания)
• Анкара (Турция)
• Бурса (Турция)

Договор за приятелство и сътрудничество:

• Париж (Франция)

[редактиране] Бележки и източници

1. ↑ Главна дирекция гражданска регистрация и административно обслужване
2. ↑ Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.
3. ↑ В надписа ILBulg № 211, поставен през 152 г. от император Антонин Пий.
4. ↑ Petri Patricii excerpta Vaticana, 190: Κωνσταντίνος εβουλεύσατο πρώτον εν Σαρδική μεταγαγείν τά δημόσια· φιλών τε τήν πόλιν εκείνην συνεχώς έλεγεν «η εμή Ρώμη Σαρδική εστι.» – Константин най-напред възнамерявал да пренесе управлението в Сардика; и понеже обичал този град, често казвал: „Сардика е моят Рим“.
5. ↑ Във Витошката грамота: въ градѣ ц(а)рс(т)ва ми Софи, то ни да иматъ ωбласти с(вѧ)таа София, но кефалие (т.е. областен управител) срѣдешъское. В приписката от 1329 г.: писа сѧ сие еv(аг)г(ели)е въ с(вѧ)тѣи Софи, метрополи срѣдеч(ь)скои.
6. ↑ Кираджиев, Светлин (2006). София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“. ISBN 978-954-617-011-8.
7. ↑ [http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=346472
8. ↑ Всяка година над 20 000 души се преселват в София, News.bg, 15.09.2008, 02:33
9. ↑ Жителите на 33-те софийски села (т.е. всички без с. Панчарево) и на гр. Бухово, съответно, са единствените в цяла България (с евентуалното изключение на някои пловдивски и варненски жители), които по време на местни избори пускат четири отделни бюлетини - за градски кмет, за общински съветник, за районен кмет и за кмет на кметството.
10. ↑ От 1987 г в България „окръзи“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г е същата като тази на съвременната София-област.
11. ↑ Столични районни администрации, кметства и квартали, Sofia.bg, намерено 2008-07-14.
12. ↑ ^{а б в г д е ж з и к л м н о п р с т} Един от Стоте национални туристически обекта.

Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, предоставени от Столичната община.И независима статистическа агенция.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

София.

• Официален сайт на Столична община
• Стари снимки от София и блог Стара София
• 25 Фотогалерии от София
• Международен фолклорен фестивал София

п • б • р Квартали на София Абдовица • Банишора • Барите • Белите брези • Бенковски • Бокар • Борово  • Ботунец • Бояна • Бъкстон • Левски • Витоша • Враждебна • Връбница-1 • Връбница-2 • Гевгелийски квартал • Гео Милев • Горна баня • Горубляне • Гоце Делчев • Дианабад • Димитър Миленков • Дружба • Драгалевци • Драз махала • Дървеница • Западен парк • Захарна фабрика • Зона Б-5 • Зона Б-18 • Зона Б-19 • Иван Вазов • Изгрев • Изток • Илинден • Илиянци • Киноцентър • Канала • Княжево • Красна поляна • Красно село • Кремиковци • Крива река • Кръстова вада • Лагера • Лев Толстой • Лозенец • Люлин • Малашевци • Малинова долина • Манастирски ливади • Младост • Модерно предградие • Момкова махала • Мотописта • Мусагеница • Надежда • Обеля • Овча купел • Орландовци • Павлово • Подуяне • Полигона • Разсадника • Редута • Република • Света Троица • Свобода • Сердика • Сеславци • Симеоново • Слатина • Стефан Караджа • Сточна гара • Стрелбище • Студентски град • Сухата река • Суходол • Требич • Триъгълника • Факултета • Филиповци • Фондови жилища • Хаджи Димитър • Хиподрума • Хладилника • Христо Ботев • Челопечене • Чепинско шосе • Южен парк • Яворов Исторически квартали: (Коньовица, Кюлуците, Юч Бунар)

п • б • р Площади в София 4-ти километър • Александър Невски • Бойко • България • Велчова завера • Възраждане • Джузепе Гарибалди • Журналист • Капитан Петко Войвода • Княз Александър І • Лъвов мост • Македония • Народно събрание • Независимост • Николай Гяуров • Орлов мост • Папа Йоан Павел II • Патриарх Евтимий • Петко Славейков • Пиърс О`Махони  • Позитано • Португалия • Предгаров площад • Преображение • Райко Даскалов • Родина • Руски паметник • Света Неделя • Сточна гара • Чавдар

п • б • р

Театри в София

Народен театър „Иван Вазов“ • Театър „Сълза и смях“ • Сатиричен театър „Алеко Константинов“ • Театър „Българска армия“ • Театър 199 • Театър „София“ • МГТ „Зад канала“ • Смешен театър • Младежки театър „Николай Бинев“ • Театрална работилница „Сфумато“ • Театър „Възраждане“ • Модерен театър • Национална опера и балет • Музикален театър „Стефан Македонски“ • Куклен театър • Държавен пътуващ театър • Младежки клуб НДК • Учебен драматичен театър НАТФИЗ • Учебен куклен театър НАТФИЗ • Алма алтер • Театър на голия охлюв

п • б • р Реки в София Банишка река • Банкянска река (Какач) • Банска река • Боянска река • Букет • Владайска река • Връбница • Горнобанска река • Домуз дере • Драгалевска река • Дреновичка река • Дървенишка река • Искър • Копаница • Новачница • Обелска река • Перловска река • Планиница • Рекманица • Симеоновска река • Скакавица • Слатинска река • Старата река • Стубела • Сухата река • Суходолска река • Шеовица

п • б • р    Градове в България с над 20 000 жители Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол

п • б • р  Столици на страните-членки на Европейски съюз Амстердам • Атина • Берлин • Братислава • Брюксел • Будапеща • Букурещ • Валета • Варшава • Виена • Вилнюс • Дъблин • Копенхаген • Лисабон • Лондон • Любляна • Люксембург • Мадрид • Никозия • Париж • Прага • Рига • Рим • София • Стокхолм • Талин • Хелзинки

п • б • р   50-те най-големи града в ЕС по население Лондон • Берлин • Мадрид • Рим • Париж • Букурещ • Хамбург • Варшава  • Будапеща • Виена • Барселона • Мюнхен • Милано • София • Прага • Бирмингам • Кьолн • Неапол • Торино • Марсилия • Валенсия • Стокхолм • Лодз • Краков • Лийдс • Атина • Амстердам • Рига • Севиля • Палермо • Франкфурт • Сарагоса • Вроцлав • Генуа • Щутгарт • Ротердам • Дортмунд • Есен • Глазгоу • Дюселдорф • Познан • Хелзинки • Малага • Вилнюс • Бремен • Лисабон • Шефилд • Хановер • Дъблин • Лайпциг

   

Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.