София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на София.

София
Знаме    Герб
Sofia Collage TB.png
България
Red pog.png
София
Област София
Red pog.png
София
Общи данни
Население 1 281 148 (ГРАО, 2014-06-15)*
Повишение 1 249 665 (НСИ)
Землище 1344 km²
Надм. височина 590 m
Пощ. код 1000
Тел. код 02
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 68134
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Адрес община
1000 гр. София
ул. Московска 33
тел.: 9377
сайт: www.sofia.bg
Допълнителна информация
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Со̀фия е столицата и най-големият град в България. Тя е 15-ят по големина град в Европейския съюз с население 1 249 665 души по данни на НСИ от 31.12.2013 г., което представлява 16,4% от населението на България.[1] Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 1344 квадратни километра, а средната ѝ надморска височина e около 590 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален.

Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“. Това се допълва от всенародната почит към светата мъченица София, майка на трите свети мъченици – Вяра, Надежда и Любов, и тъй като „Божествената премъдрост“, т.е. Христос, е предмет на постоянно преклонение, неподвластно на определен ден от годината, то празникът на светиците – 17 септември, е приет за Ден на София, чества се и 4 януари, когато градът е освободен от турско робство през 1878 г. от руските войски. София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.[2]

На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.[3] Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.[4]

Съдържание

Наименование[редактиране | edit source]

Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδών πόλις),[5] гръцко име, латинизирано в civitas Serdensium.[6] То означава „град на сердите“, тракийската етническа група, обитавала областта в Класическата Античност.

Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха.

Първият общински печат на Средец след Освобождението.

Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец. То изглежда е неточна славянска транскрипция на Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“, от централното разположение на града в Софийското поле.

В гръцки източници от този период се използва и името Триадица. Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на Средец (първата гласна в Средец е ят и името може да се произнася и като Срядец). Възможно е също 'Триадица' да произлиза от названието 'Средица' (произнасяно в славянската езикова среда като 'Стредица/Стреадица') с изпуснато начално 'С' (като резултат от езиковото развитие Сердика-Средика/Стредика-Средица/Стредица или, алтернативно, Сердика-Сердица-Средица/Стредица). Друга предлагана възможност, която се отхвърля от повечето съвременни автори, е наименованието да идва от Света Троица (Αγία Τριάδα) по името на неизвестна днес църква в града.

През 14 век градът започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“, която, разположена на възвишение извън източната порта на стените, по това време доминира градския пейзаж. Църквата, от своя страна, е наречена на Божията премъдрост (на гръцки: Αγία Σοφία), един от основните за православното богословие аспекти на Бог, въплътен в Иисус Христос.[7]

Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на дубровнишки около 1350 година, във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки,[8] а името Средец продължава да се използва спорадично до първите години след Освобождението.

След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Надделява обаче становището на руската администрация и новата столица на България продължава да се нарича официално София.

География[редактиране | edit source]

Изглед към Витоша от центъра на града
Борисовата градина.

Местоположение[редактиране | edit source]

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Витоша, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града – Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия Изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е бил голям, оживен град, както и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

Отстои на 150 km от Пловдив, на 360 km от Бургас и на 430 km от Варна по автомобилни пътища.

Климат[редактиране | edit source]

София има умереноконтинентален климат със средна годишна температура от 10,1 °C.

Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15 °C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 60 дни със снежна покривка.

Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35 °C, най-често през юли и август.

Пролетта и есента в София са кратки с променливо и динамично време.

Средните годишни валежи са 587 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните бури.


Климатични данни за София, България
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 19 22 31 31 34 38 41 39,4 36,1 33,9 25,5 23 41
Средни максимални температури (°C) 3 5,6 10,5 15,8 20,6 24,4 27 27,2 23 17,1 9,7 4,5 15,7
Средни температури (°C) −1,4 0,6 4,9 10 14,7 18,2 20,5 20,3 16,3 11 4,9 0,4 10,1
Средни минимални температури (°C) −5 −3,6 0 4,5 9 12,3 14 13,8 10,2 5,7 0,9 −3,1 5
Абсолютни минимални температури (°C) −27,5 −25 −16,1 −6 −2,2 1,4 2 3,5 −2 −6 −15,3 −20,7 −27,5
Средни месечни валежи (mm) 31 32,3 37,4 50,5 74,4 73,9 61,3 53,6 45 42,2 43,5 42 587
Източник: [3]; [4] (валежи); [5], [6], [7], [8] (някои рекорди/антирекорди)

Административно устройство[редактиране | edit source]

Град София е център на София област, на област София-град и на Столична община. 16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София (Панчарево, Нови Искър и Банкя), макар и на територията на София-град и под правомощията на СОС и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София.

На 15 ноември 2009 г. кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова печели кметския стол в София на първи тур[9].

Райони на София
Райони, съставени само от части на града Райони, съставени от части на София, заедно с други населени места Карта

1. Средец
2. Красно село
3. Възраждане
4. Оборище
5. Сердика
6. Подуяне
7. Слатина
8. Изгрев
9. Лозенец
10. Триадица
11. Красна поляна
12. Илинден
13. Надежда
15. Младост
16. Студентски
19. Люлин

17. Витоша (Владая, Мърчаево)
20. Връбница (Волуяк, Мрамор)
14. Искър (Бусманци)
22. Кремиковци (Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров)
18. Овча купел (Мало Бучино)
Специален статут
24. Банкя (Иваняне, Клисура)
21. Нови Искър
23. Панчарево (Панчарево, Бистрица, Кокаляне, Герман, Железница, Лозен, Долни Пасарел, Плана, Казичене и Кривина)

Райони на София
Избирателно устройство
Sofia-Electoral-Regions-Numbered.png

София-град е единствената община в България, подразделена на повече от един избирателен район. Те са три, като всеки един от тях включва по осем градски района. Те са София-23 (юг и югоизток), София-24 (център и североизток) и София-25 (запад и северозапад).

Екология[редактиране | edit source]

Проблем за замърсяването на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отстрани с планини и които намаляват възможността за самопочистване на атмосферата. Въздухът в столицата се замърсява предимнно от фини прахови частици и азотните оксиди. След спирането на работа на „Кремиковци“, те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.[10]

София е столицата с най-замърсен въздух сред столиците на държавите от Европейския съюз[11]

История[редактиране | edit source]

Тракийската Сердика[редактиране | edit source]

Останки от крепостта Сердика

София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г. пр.н.е.

През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до днешната Владайска река, възниква тракийският град, станал известен като Сердонполис или Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски.

Римски период[редактиране | edit source]

Антична Сердика – Ротондата „Св. Георги“ и останки от резиденцията на император Константин I Велики от IV век.

Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98–117) Сердика, която лежи на римския път Виа Милитарис, процъфтява като значимо селище в провинция Тракия. Въздигнат от него след 106 г. в ранг на „муниципия“ (municipium), той получава самоуправление и става център на административен район. В епохата на принципата (2–3 век) градът е столица на провинция Вътрешна Тракия. Градът се разраства при Марк Аврелий (161–180 г.) и имп. Комод (176–192 г.), между 176 и 180 г. е укрепен с внушителна крепостна стена, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран горещият минерален извор и са издигнати градските терми, административни и други представителни сгради.

От втората половина на ІІІ в. значението на града рязко нараства. Макар че не е подминат от нашествията на готите в 271 г., той e предпочетен пред Ниш и става столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, образувана в Горна Мизия от император Аврелиан. При административната реформа в 285 г. на Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземна (Вътрешна) Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез – Дакия, включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, Крайбрежна Дакия, Дардания, Горна Мизия, Превалитания. Между 275299 г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет – Булевтериона.

Възможно е в Сердика да е роден император Аврелиан, макар че родното му място не е установено със сигурност. При неговото управление Сердика е укрепена с нова крепостна стена в северна посока. Тук около 250 година е роден император Галерий, който завършва земния си път в Сердика и е погребан в града.

Сердика е седалище на християнски епископ, а през 343 г. в града е проведен Сердикийският събор, свикан от западния император Констанс и източния император Констанций II. На него заседават 341 епископи на християнската църква, сред които свети Атанасий Велики, св. Осий от Кордоба и известният сердикийски епископ Протоген. Установени са правила за вътрешно църковно устройство и за отношенията на Църквата със свeтската власт. Пътувайки към събора, свети Атанасий основава Златноливаденския манастир, разположен до днешното чирпанско село Златна ливада, който и в момента е действащ.

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим[12]. Императорът обича да резидира в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, дълги месеци живее и управлява Римската мперия от своя дворец тук, наречен условно от учените „градска резиденция“. В 4 век той заема цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно, в 13 век, това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския севастократор Калоян.[13] [14][15] Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут.

През 56 век, по времето на така нареченото Велико преселение на народите, градът преживява нашествия от хуни, готи, авари, славяни и други, тъй наречени варварски народи. Император Юстиниан Велики (527-565) полага забележими грижи за Сердика – градът е укрепен и е построена запазената до днес внушителна базилика Света София, дала по-късно името си на града.

Средновековен Средец[редактиране | edit source]

В началото на ІХ век, на 9 април 809 г. – Великден, хан Крум присъединява Сердика и градът за пръв път влиза в пределите на българската държава.[16] След първото превземане на Преслав и Дръстър от Йоан Цимисхий в 971 г. Средец е седалище на българския патриарх. През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец прави неуспешни опити да превземе града между 986 и 1016 г. Особено тежко е поражението, което му нанася цар Самуил на 17 август 986 г. при Траянови врата, когато императорът успява да се спаси с бягство, изоставяйки войската и съкровищата. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, останали без силен цар, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император.

В 1040 г. градът е освободен от Петър Делян. През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустошен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 година.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. в 1193 г. при Иван Асен I българската власт е възстановена, а епископът на Средец е въздигнат в сан митрополит. От 12-ти до 14-ти век в Средец процъфтяват занаятите и търговията. София е главен град на западните български земи, и обикновенно се управлява от севастократора, втория по ранг на титлата след царя, той е резиденция на севастократор Александър, след него и на севастократор Калоян и на севастократор Петър, докато е управител на западните български земи[17] , вторите хора по сан след царя. Към 13 век се формира Софийската (Мала) Света гора – значим център на православието с множество манастири около града.

Османско владичество[редактиране | edit source]

Църквата „Св. София“

През 1349 г., 1355 г. и 1382-88 г. се водят битки срещу османските нашественици. Османското нашествие на два пъти е отблъснато, но на невероятно висока цена – убити са първо единият, а после и другият български престолонаследници. Османлиите внедряват в София един фанатично предан помохамеданчен млад войник, вещ в лов със соколи. Той се представя за дезертьор и спечелва доверието и симпатиите на владетеля на София, Иван Асен V. В наивността си, по време на лов, когато владетелят и фанатикът остават сами, владетелят бива издебнат и отвлечен завързан на кон в Пловдив при началника на османската войска Балабан бей [18], подчинен на Лала Шахин. Така османлиите успяват да влязат в София, но околните крепости – Урвич, Бояна, Бистрица и др. остават в български ръце и битките продължават до 1388 г., когато в бой с османлиите загива завърналият се от плен трети престолонаследник – Иван Асен V. Скоро след завоюването София става столица на цялата европейската част на османската империята – бейлербейство Румелия.

По време на големия поход на Янош Хуняди през есента на 1443 година османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „Света София“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.[19]

От 15 век са известни имената на войводата Радич, на Радивой, обновил и изписал в 1493 г. Кремиковския манастир, на Радослав Мавър, обновил и изписал Драгалевския манастир в 1476 г. Владислав Граматик съобщава, че в 1469 г. при пренасянето на мощите на свети Иван Рилски те са посрещнати в София от богатия и влиятелен „ктитор Георги“.

Утвърждава се и сред турската администрация християнското име на града – София. По-големите и хубави черкви са превърнати в джамии, но в ХV в. в града оцеляват и действат около 12 храма, като съборна черква е „Св. Марина”. В края на ХVІ в. бейлербейството е преобразувано в Румелийски еялет, най-голямата административна единица в империята, обхващаща почти целия Балкански полуостров, и София е негова столица до 1836 г., когато такава става Битоля. Във втората половина на 15 и в 16 век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под турско робство – Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци. Първи просиява Св. мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 г., след него просиява Св. мъченик Георги Нови Софийски Кратовски и Български, изгорен от турците на 11 февруари 1515 г., трети просиява Св. преподобни Софроний Софийски и Български в 1515 г., четвърти Св. мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530 г., пети Св. великомъченик Николай Нови Софийски – 17 май 1555 година, шести Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски – 1555 г., седми Св. преподобни Пимен Зографски, осми Св. мъченик Константин Софийски – 1737 г.

Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737 г., при подавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски, обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец.

От 17 век градът постепенно започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града има консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. В 1864 г. градът е център на Софийския санджак в новосъздадения Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. градът става център на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня, Самоков, Прокупле.

Българите в София в ХІХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят``, българското женско дружество „Майка`` е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък``. Борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818 г.[20] Тук Баба Неделя основава първото девическо учиище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. На 15.10.1872 г. в храма „Св. Стефан” в Цариград българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че укрива ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879 г., член-кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност.

B 1870 г. Васил Левски основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович – член на Софийския рев. комитет, Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович - Круша, революционерът книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – член на Софийския Рев. К. и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин – Чолака, съратник на Левски, член на Софийския Рев. К., обесен от турците, Георги Абаджията – книжар, куриер на Софийския Рев. К. обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския Рев. К., заточен в Диарбекир, участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев са обесени от турците на Лъвов мост и т.н.

Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палачът на Стара Загора – Сюлейман паша, подготвя грозно отмъщение – той дадва заповед градът да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Льоге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни – и застъпничеството на софийския равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австро-унгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновените българи, над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски [21].

След Освобождението[редактиране | edit source]

„Златарската чаршия в София“, картина на Йозеф Обербауер от края на 19 век

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. През февруари 1878 година, в разгара на военните действия, населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.[22].

На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март 1879 стар стил) година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата водноелектрическа централа, която осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна.

На Разпети петък, през април 1925 година в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“. Убити са 170 души и са ранени 500.

По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, британските и американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.

1945-1990[редактиране | edit source]

През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. план „Нейков“ [23]. След спорен референдум (България е окупирана от съветски войски) през 1946 година България е провъзгласена за народна република и се установява отечественофронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е пуснат в експлоатация завод Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градският център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради (виж Комплекс Ларго)[23]. Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по „Пиротска“ и „Екзарх Йосиф“[23].

През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина през 1961 година, Суходол, Требич и Филиповци през 1971 година, Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене през 1978 година.[24]

След 1990[редактиране | edit source]

След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година следва нов подем в строителството. Построени са много нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвестиции. През 2013 година ще бъде завършена Капитал Форт, която ще се превърне в най-високата сграда в България със своите 126 m и 24 етажа, измествайки хотел „Родина“.

Население[редактиране | edit source]

Година Брой на населението
1870 19 000[9]
1880 20 501
1887 30 456
1892 46 628
1900 67 953
1905 82 621
1910 102 812
1920 154 025
1926 213 002
1934 287 095
1939 401 000
1946 530 168
1956 725 838
1965 894 604
1975 1 066 299
1985 1 201 719
1992 1 190 126
2001 1 170 842
2011 1 291 591

София е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, докато най-големият град по това време е Стара Загора, която преди опожаряването (1877 г.) e наброявала 25 480 жители. [неблагонадежден източник] Според първото официално преброяване на населението от 1880 г. най-голям град в Княжеството е бил Русе с 26 163 жители, населението на Пловдив – 24 500 души, а на София 20 501. [25] [26] По това време етнически София е разделена както следва: 56% са българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[27] През 1880  г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от Радомирско, Трънско, Брезнишко, Самоковско, Орханийско и Царибродско. През периода от 1900 до 1946 година населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до над половин милион души.

Днес населението на област София по официални данни е 1 359 520 жители (2011 г.). По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.[28]

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е 909,1 д./km². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.[29] Според изказвания на официални лица, всяка година от провинцията в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души[30]. Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване на броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други.

Раждаемостта на 1000 души е 7,9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. Смъртността е 12,2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4,3 промила. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18,9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г.

Според преброяването от 2011 г. населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 роми (1,5%); 6 500 турци (0,6%).[31] Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.[32] В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително 3100 руснаци, 1700 арменци, 1200 гърци.

Политика[редактиране | edit source]

Всеки район има свой кмет, който се назначава от Столичния общински съвет и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.

Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. Стефан Софиянски е кмет на София от 19 ноември 1995. Той получава своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. е избран за народен представител. На проведените частични кметски избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември 2005 г. за кмет на София е избран Бойко Борисов. В редовните избори за местна власт през октомври 2007 г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ).

Ред на административните правомощия в София[редактиране | edit source]

  1. Областният управител на област София (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам.-областните управители – от министър-председателя); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.[33]
  2. Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
  3. Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
  4. Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (Столичният общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.[34]

Някои уточнения и забележки[редактиране | edit source]

  1. От чисто териториална гледна точка, между община София и област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска област) не е „област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“.[35] Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.
  2. Три населени места в София-град на пръв поглед си нямат собствени кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)
  3. Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация [36] – подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, с. Плана има т.нар. кметски наместник.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Списък на побратимените градове[37]
Град Държава

Flag of Algeria.svg Алжир
Flag of Greece.svg Атина
Flag of Armenia.svg Ереван
Flag of Germany.svg Берлин
Flag of Slovakia.svg Братислава
Flag of Belgium (civil).svg Брюксел
Flag of Hungary.svg Будапеща
Flag of Poland.svg Варшава
Flag of Ukraine.svg Киев
Flag of England.svg Лондон
Flag of the United States.svg Питсбърг
Flag of the Czech Republic.svg Прага
Flag of Russia.svg Санкт Петербург
Flag of Israel.svg Тел Авив
Flag of Finland.svg Хелзинки
Flag of Spain.svg Мадрид
Flag of Turkey.svg Анкара
Flag of Turkey.svg Бурса
Договор за приятелство и сътрудничество:
Flag of Germany.svg Берлин
Flag of Austria.svg Виена
Flag of France.svg Париж
Flag of France.svg Страсбург

Алжир
Гърция
Армения
Германия
Словакия
Белгия
Унгария
Полша
Украйна
Англия
САЩ
Чехия
Русия
Израел
Финландия
Испания
Турция
Турция

Германия
Австрия
Франция
Франция

Икономика и обществени институции[редактиране | edit source]

Между двете световни войни основните придобивки на промишлеността в София са мелници, текстилни, каучукови и цигарени фабрики. Преди бомбардировките от 1944 година около 37% от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, болници, комбинати, заводи и фабрики.

Днес София е най-големият промишлен център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.

Сградите на Народното събрание и БАН

Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната – около 530 лв., но според данни от статистическите проучвания, като се вземе предвид и сивият сектор и укриването на доходи, заплатата е около 680 лв., а средно за страната – 553 лв.

В София са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).


В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.

Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.

Наука и образование[редактиране | edit source]

В София се намират множество основни и средни училища – както обществени, така и частни. Сред едни от най-известните са:

Тук се намират и множество висши учебни заведения:

и други.

В София се намира и Българската академия на науките, както и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Спортна база и популярни спортове[редактиране | edit source]

В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове ЦСКА, Левски, Локомотив и Славия. Въпреки че футболът е най-популярният спорт, баскетболът и волейболът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит.

Други популярни спортове са тенис, бокс, спортна стрелба и борба.

София се кандидатира за Зимните олимпийски игри през 1992, 1994 и 2014 година. През 1985 г. губи срещу Албервил кандидатурата за игрите през 1992 г. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за игрите през 1994 г. от Лилехамер, като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за игрите през 2014 г. [38]

Тя обаче е домакин на две летни универсиади – през 1961 и 1977 година, както и на две зимни – през 1983 и 1989 година.

София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт:

Транспорт[редактиране | edit source]

Централна автогара София
Летище София откритият през 2006 г. Терминал 2

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния.

Железопътен транспорт[редактиране | edit source]

София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, Смирненски, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирки Надежда, „Обеля“ и „Бакърена фабрика“) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари – м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Намиращата се в непосредствена близост Централна автогара София позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно.

Автомобилен транспорт[редактиране | edit source]

Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три трансевропейски транспортни коридора – номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Задбалканските котловини), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000-2008 г. задръстването се влошава поради нарастване броя автомобили в столицата. За разлика от повечето европейски градове, центърът на София е широко дотъпен за автомобилен трафик за сметка на едва две пешеходни улици (бул. „Витоша“ и ул. „Пиротска“), които също се пресичат от автомобили. Дори централните площади на София „Александър Невски“ и „Батенберг“ не са пешеходни зони, а са превърнати в платени паркинги. Автомобили се движат и в Борисовата градина. През 2011 г. общината прави опити за частично ограничаване на трафика с въвеждането на платено паркиране в центъра чрез синя и зелена зона, но ефектът е символичен поради слабия контрол върху паркирането в паркове, троторари, градинки и т.н. Заради „проавтомобилната“ си ориентация София страда от замърсяване на въздуха и по данни на СЗО хронично поддържа опасни за населението нива на фините прахови частици. Далече под 1% от хората в София се придвижват с велосипед, а добри условия за каране на колело липсват дори на местата, където са изградени велосипедни алеи.

Въздушен транспорт[редактиране | edit source]

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение. Започва да функционира през 1940-те, на много пъти е разширявано и доизграждано и пистите удължавани. Трафикът започва да расте бързо през следващите години след откриването. Това налага многократно увеличаване на капацитетните способности. Започва строеж на отделен терминал за вътрешните полети до Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица, Търговище, Видин и Силистра, а след това и на нова сграда за пристигащите пътници по международни линии. Пистата е ремонтирана няколко пъти, инсталирани са съвременни аеронавигационни съоръжения, за да е в унисон с новите изисквания на модерната реактивна гражданска авиация. През 1990-те старото летище вече не може да поеме увеличения трафик. През 2001 година започва модернизация и строеж на втори терминал. През 2008 година са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.[40]

Градски транспорт[редактиране | edit source]

Метростанция „Мусагеница“
Трамвай в София
Тролей в София

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинският Център за градска мобилност. Към 2008 г. системата включва 97 автобусни, 16 трамвайни и 9 тролейбусни линии. Изцяло функционира първи метродиаметър на Софийското метро – от Обеля до Цариградско шосе, а през 2012 г. на 31 август започна да функционира и Метродиаметър 2.

Софийско метро[редактиране | edit source]

Софийското метро е първото и единствено засега метро в България. Влиза в експлоатация на 28 януари 1998 г. Поради тежката финансова криза през 1980-те и 1990-те неговият строеж е отлаган многократно. Неговото строителство е финансирано както от общинския, така и от националния бюджет, а също така и от европейски фондове.

Към 8 септември 2009 г. метрото има един диаметър и 14 на брой метростанции с обща дължина 17,9 km, а през 2012 вече разполага с 2 метродиаметъра и 27 станции и е с обща дължина 31 km. През 2012 година на 31 август бе открита линия 2 на метрото с нови 11 метростанции, която свързва кварталите Обеля, Надежда и Триъгълника с Централна гара, пл. „Света Неделя“, НДК и Лозенец. През 2015 година трябва да бъдат пуснати в експлоатация и 2 продължения на линия 1 към Аерогара София с 4 метростанции и към Бизнес парк София с 3 метростанции.

Трамваи[редактиране | edit source]

Трамваите започват да се движат в София от 1 януари 1901 година. По това време има само 6 маршрута с дължина 23 km.[41] Днес общата дължина на трасето е 308 km. Съществуват 18 линии с общ брой на станциите 165. До отркиването на първата нормалнорелсова линия през 1987 година всички трамвайни линии в столицата са теснопътни с междурелсие 1009 mm.

Тролейбуси[редактиране | edit source]

Тролейбусният транспорт в София започва да се развива след автобусния и трамвайния. Тролейбуси в София се движат от 14 февруари 1941 г.[42] Към средата на 2009 г. общата дължина на трасетата е 193 km, а броят на линиите е 9. Пътниците се превозват от 102 тролейбуса. От 1988 г. до 2009 г. гръбнакът на тролейбуния транспорт в София са унгарските съчленени тролейбуси Икарус 280 Т. През 2009 г. започва обновяване на тролейбусния парк с нископодови тролейбуси Шкода 26 Тр и Шкода 27 Тр, като през 2014 г. 90% от парка се състои от тролейбуси Шкода.

Автобуси[редактиране | edit source]

Автобусите се движат в София от 20 април 1935 година. Общата дължина на всички линии е 2380 km с 94 линии. Маршрутите се обслужват от над 580 автобуса, които годишно превозват около 260 милиона пътници.

Автобусният транспорт заема най-голям дял от всички пътувания, извършени с масов градски транспорт. Голяма част от автобусния парк е силно амортизиран, което влияе изключително неблагоприятно върху екологичната обстановка в София и понижава комфорта на пътуване.

Още през 1950-те и 60-те години са разработвани планове за постепенно отпадане на градските автобусни линии (които в настоящия моментнеясно? ] са 43) и замяната им с трамвайни и (където не е възможно изграждане на трамвайни линии) с тролейбусни линии, но поради липса на средства не са реализирани.

Маршрутни таксита[редактиране | edit source]

Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.

Култура, изкуство, архитектура и туристически атракции[редактиране | edit source]

Храмове[редактиране | edit source]

В софийска епархия действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от ІVв. до днес. Забележителна е Софийската синагога една от най-големите и изящните в цяла Европа. Значим паметник и действащ молитвен дом е и Софийската джамия, известната като Баня баши, съчетаваща и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града, построената от най-видният османски архитект Синан в 1566 г. В града има новоизградена католичeска катедрала Свети Йосиф, протестанстки храмове, има неголяма и се изгражда внушителна армено-грегориянска черква.

Източноправославни[редактиране | edit source]

Най-забележителните православни църкви са:

Църква Описание Снимка
„Свети Георги“
началото на ІV век
Църквата, наречена на „Георги Победоносец“, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато император Константин Велики се е помещавал в София. StGeorgeRotundaSofia.JPG
„Света София“
ІV век
Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Тя представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg
Боянска църква
Х век
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Построена е като придворен параклис на местния феодален владетел. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Boyana Church 015.JPG
„Свети Седмочисленици“
1528 година
„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий. Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903 г. Iglesia de Sveti Sedmochislenitsi - 1.jpg
Храм-паметник
„Св. Александър Невски“

1912 година
Катедралата „Свети Александър Невски“ е със златни куполи и е построена в началото на 20-ти век в памет на 200 000 руски, украински, беларуски и български войници, които загиват в Руско-турската война. Тя е една от най-големите източноправославни църкви в света. Висока е 45 m, като самата камбана е на височина 50,52 m. AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg
„Света Параскева“
1930 година
„Света Параскева“ е православен храм, намиращ се на улица „Георги Раковски“ № 58. Храмът е наименуван на българската светица Петка Българска, наричана още Параскева. Църквата е третата по големина в столицата. Построена е през 1930 г., но довършителни работи продължават до 1940 г. St Paraskeva night.JPG
„Света Неделя“
1863 година
Църквата „Света Неделя“ е средновековна църква, която претърпява няколко разрушения през годините и след това е реконструирана. Най-известният атентат в нея става през 1925 година, когато загиват повече от 150 души. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев. St Nedelya Church E8.jpg
„Св. Петка Самарджийска“
ХІ век
Църквата (параклис) е малка, намира се в центъра на града и е построена през 11-ти век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Църквата е наречена на Света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. SvPetka.jpg
„Св. Николай Чудотворец“
1914 година
Църквата „Свети Николай Чудотворец“, известна най-вече като Руската църква е православна църква в българската столица, една от емблематичните сгради на града. Построена е през 1914 година в чест на руския цар Николай II. В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век. В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. Russian Church Sofia Bulgaria Morning.JPG

Католически[редактиране | edit source]

Катедрала Описание Снимка
„Свети Йосиф“ Катедрален храм „Свети Йосиф“ е най-големият католически църковен храм в България. Той се намира в София и е конкатедрала (съкатедрала) на Софийско-Пловдивската епархия заедно с пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“.
Catholic cathedral Sofia.jpg

Ислямски[редактиране | edit source]

Джамия Описание Снимка
Софийска джамия
Баня Баши
Баня Баши е джамия в София. Построена е от османския архитект Синан. Тя е построена по инициатива и с финансовата подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в някои източници джамията се отбелязва и под името джамията „Молла Ефенди“ или като „Кадъ Сейфуллах“. На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 година.
Banya Bashi Mosque Sofia.jpg

Еврейски[редактиране | edit source]

Синагога Описание Снимка
Софийска синагога Софийската синагога е построена през 1909 година и е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници и и представлява един от най-красивите и забележителни архитектурни паметници в столицата. В нея се намира огромен двутонен полилей, който е най-големият в България.
Sofia-synagogue-from-Halite.jpg

Паметници[редактиране | edit source]

Мавзолеят на Александър Батенберг

В София се намират редица паметници от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени – такъв е случаят с паметника на Ленин и мавзолея на Георги Димитров. Паметникът пък пред Националния дворец на културата се руши сам и с течение на времето от него остава само скелето.

Други като гробницата на първия български княз Александър I Батенберг са затворени за посетители от 1946 до 1991 година, през цялото време на тоталитарния режим и много хора дори не знаят за нейното съществуване по това време.

Част от паметника на Васил Левски

Друг исторически паметник, станал един от символите на града е паметникът на Васил Левски, който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от бронз, с барелеф на главата на Левски. Открит е на 22 октомври 1895 година, но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 година. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. Константин Величков в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“[43] Първоначалните проекти предвиждат голям кръст, но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова статуя в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника.

Паметникът на Съветската армия се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към руските войници, който прогонват хитлеристите от България след като и обявяват война. През 1993 г. Столичната община взима решение за събаряне на паметника. От Кремъл обаче и от руското посолсво в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 година е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.[44]

Цар Освободител

Руски паметник е построен през 1882 година със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до Петте кьошета, площад „Македония“ и най-големият в България център по спешна медицина „Пирогов“.

Паметникът на Незнайния воин е издигнат през 1981 година по случай 1300 годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис.

Друг много известен паметник в центъра на столицата е Паметникът на Цар Освободител, или както го наричат софиянци Коня – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на Освобождението на България през 1878 година, в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.

Мостове[редактиране | edit source]

Двата най-стари и известни моста в София са Орлов мост и Лъвов мост. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над Владайската река. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над Перловската река и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 година, малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от Диарбекир, които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани.

Театри и музеи[редактиране | edit source]

Народен театър „Иван Вазов“

Народният театър „Иван Вазов“ е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 година, а представленията започват през 1907 година. През 1923 година пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5-6 години. Бомбардировките от 1944 година също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 1970-те години.

Театър „Сълза и смях“ е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър.

Други театри в столицата са Сатиричният, театърът на Народната армия, Младежкият театър, театър 199, театър „София“, Национален музикален театър „Стефан Македонски“, Националната опера и балет и няколко други.

Националната опера и балет, известна и като Софийска опера и балет, става държавна през 1922 година.[45] Основно място в оперния ѝ репертуар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори.

В столицата също така се намират и множество галерии и музеи. Много от тях принадлежат към Стоте национални туристически обекта. Националният исторически музей е най-големият музей в България и сред най-големите в Европа. Националният етнографски музей и Националната художествена галерия се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец. Националният природонаучен музей при БАН е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националният военноисторически музей в София, Археологическият институт и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и Музеят на социалистическото изкуство.

Паркове[редактиране | edit source]

Най-големият парк в София е Борисовата градина, известен в близкото минало като Паркът на свободата. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина е градската градина,[46] основана през 1872 година. Други известни паркове в столицата са Западен парк, Северен парк и Южен парк. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.[47] Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“.

Парк Витоша е обявен за природен парк през 2000 година. На негова територия се намират биосферният резерват Бистришко бранище и резерват Торфено бранище.

В района на Панчаревското езеро има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го правят любимо място за излети и почивка на софиянци.

Ресторанти и хотели[редактиране | edit source]

Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като хотел „Хемус“, хотел „Родина“, хотел „Шератон-Балкан“, както и няколко с пет звезди като гранд-хотел „София“, хотел „Хилтън“ и гранд-хотел „Радисън“.

София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и други. Много от тях предлагат както българска, така и интернационална кухня.

Други[редактиране | edit source]

Снимка Описание Обект
Bulgaria-Sofia-01.JPG
Националният дворец на културата (НДК) е голяма сграда в центъра на София, която се използва основно за концертни и други културни прояви. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981 г., проектиран е от екип на „Главпроект“ София, с главен проектант арх. Александър Баров. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно. Национален дворец на културата
Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG
Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на 20-ти век на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. От 1986 година е в реконструкция. Централна минерална баня
Pseudosaint Sofia.jpg
Статуя в центъра на София е наречена от своя скулптор Георги Чапкънов „Света София“. Тъй като не съответства на каноните на Българската православна църква, статуята никога не е била благословена или осветена от православен свещеник. Статуя на „Света София“

Личности[редактиране | edit source]

Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение от Античността до Възраждането, от „Покръстителя на света“ Римския император Константин Велики до Васил Левски и практически всички големи имена на съвременна България.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Ганчев Хр. “София – улици и площади. Планово и обемно- пространствено проучване”, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983.
  • Ганчев Хр., Дойчинов Гр. “Формиране на старите градски части на София и подходът към тях”, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989.
  • Ганчев Хр. “Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София”, Сб. “Проучвания и консервация на паметниците на културата в България”,том II, стр. 77-82, ДИ “Техника”, София 1983.
  • Ганчев Хр. “Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на на Арт Ново в центъра на София”, Сп. “Нюзлетър”, № 2’88, стр.21-42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988.Gantchev Ch. “List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre”, Newsletter, N 2 ’88, p.21-43. Deutsche UNESCO Kommission,

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 година, стр. 12 и 7
  2. По това време София се е разбирала като средищно разположена, защото според Санстефанския мирен договор към България влизали териториите на областта Македония, Западните покрайнини и Северна Добруджа.
  3. Откриха огромен амфитеатър в центъра на София
  4. Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, предоставени от Столичната община и независима статистическа агенция.
  5. Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.
  6. В надписа ILBulg № 211, поставен през 152 г. от император Антонин Пий.
  7. БПЦ – Българска Патриаршия 2010.
  8. Във Витошката грамота: въ градѣ ц(а)рс(т)ва ми Софи, то ни да иматъ ωбласти с(вѧ)таа София, но кефалие (т.е. областен управител) срѣдешъское. В приписката от 1329 г.: писа сѧ сие еv(аг)г(ели)е въ с(вѧ)тѣи Софи, метрополи срѣдеч(ь)скои.
  9. News.bg: Фандъкова кмет
  10. ”Дружба”, ”Надежда” и ”Павлово” са с най-мръсен въздух в София, Валери Серафимов – директор на отдел „Мониторинг на въздуха“ в Изпълнителната агенция по околна среда, mediapool.bg, видяно на 16 март 2012
  11. Feinstaub: Bukarest zweitschmutzigste Hauptstadt der EU, статия в punkto.ro от 16 май 2012 г.
  12. Petri Patricii excerpta Vaticana, 190: Κωνσταντίνος εβουλεύσατο πρώτον εν Σαρδική μεταγαγείν τά δημόσια· φιλών τε τήν πόλιν εκείνην συνεχώς έλεγεν «η εμή Ρώμη Σαρδική εστι.» – Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.
  13. Сава Бобчев, Сердика – Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика, София 1943 г., Печатница придворна
  14. | Сава Бобчев, Къде е била резиденцията на император Константин Велики в Сердика, Арх и Арт Форум, брой 28/15.07.2010 г.
  15. [1][2] Миломир Богданов, Ще позволим ли да изтрият историята ни, Арх и Арт Форум, брой 31/31.07.2008 г.
  16. Theophanes Confessor. Chronographia, стр.485
  17. Петър Делев, Валери Кацунов, Пламен Митев, Евгения Калинова, Искра Баева, Боян Добрев, България през втората половина на ХІІІ в. Учебник „История и цивилизация за 11-ти клас“, КиК „Труд“, „Сирма АИ“, 2006 г.
  18. Завземане на София от османлиите. (Списание Сердика, бг 1-2, 1942 г. 90с. превод от Tacüttervarih, 1, 1862/63, 102с.).
  19. ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 176-178.
  20. |Кратък исторически преглед на Софийска епархия, официално електронно издание на Българската Патриаршия
  21. |Крестовский, Вс. – цит. соч., стр. 479-480
  22. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8. с. 7.
  23. а б в Историята на София, 15. 12. 2010
  24. Справка за събитията за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица). // Национален регистър на населените места. НСИ, 2010. Посетен на 5 ноември 2010.
  25. История на София
  26. Populstat
  27. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
  28. Разпределение на населението в София по постоянен и настоящ адрес
  29. zagrada.bg
  30. Всяка година над 20 000 души се преселват в София, News.bg, 15.09.2008, 02:33
  31. Официални данни от преброяването през 2011 година – По местоживеене, възраст и етническа група.
  32. Официални данни от преброяването през 2001 година – По области и етническа група.
  33. Ред на административните правомощия в София
  34. Кмет на концив. Дневник, 13 октомври 2007
  35. От 1987 г. в България „окръзи“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.
  36. Столични районни администрации, кметства и квартали, Sofia.bg, намерено 2008-07-14.
  37. Побратимени градове
  38. Гунчева, Елеонора. София 2014 отпадна от игрите. // www.capital.bg. Икономедиа АД, 23 юни 2006. Посетен на 21 февруари 2014.
  39. Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите
  40. Информация от официалната страница на летище София
  41. Историята на софийския трамвай, Георги Александров
  42. История на тролейбусния транспорт
  43. Стихотворението на Константин Величков в Словото
  44. Събарят паметника на Съветската армия в София
  45. Театральная энциклопедия. Гл. ред. С. С. Мокульский. Т. 1 – М.: Советская энциклопедия, 1961, 1214 стб. с илл., 12 л. илл.
  46. градините на София, www.sofia.bg
  47. Вековните дървета на вековния град
Цитирани източници
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Гербът на София София