Избирателен район

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Избирателният район е вид административна единица, която се използва при организиране и провеждане на избори в Република България и в общия случай съвпада с територията на областите1. Избирателните райони при изборите за народни представители се наричат Многомандатни избирателни райони (МИР), тъй като изборите се провеждат по пропорционална избирателна система (от 2009 г. по смесена избирателна система). Общият брой на мандатите се разпределя между избирателните райони. При изборите за членове на Европейския парламент от Република България и при изборите за президент и вице-президент на републиката избирателните райони имат само организационни функции, тъй като изборите са национални и крайният резултат зависи от сумата на гласовете в цялата страна.

При провеждането на местни избори, избирателните райони съвпадат с територията на общините в Република България.

Разпределяне на мандатите по МИР[редактиране | edit source]

Мандатите се разпределят между многомандатните избирателни райони според броя на постоянно живущите български граждани там. Този брой се установява след преброяване от Националния статистически институт. Последното преброяване към днешна дата е от 2011 г.

до 2009 г.[редактиране | edit source]

Във всичките 31 МИР трябва да се разпределят 240 мандата за народни представители. Критерият за разпределението им е броят на гласоподавателите с постоянен адрес на територията на съответния МИР. Минималният брой мандати за един МИР е 4, за да се гарантира политическият плурализъм. Съгласно методика определена от Централната Избирателна Комисия броят на мандатите в многомандатните избирателни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни за преброяване на населението на Република България от 2001 г. За определяне броя на мандатите в МИР между партии и коалиции се използва методът на Д'Ондт [1] на национално ниво.

след 2009 г.[редактиране | edit source]

Съгласно методика определена от Централната избирателна комисия броят на мандатите в многомандатните избирателни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни за преброяване на населението на Република България от 2001 г. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от три. За определяне броя на мандатите в МИР между партии и коалиции се използва методът на Хеър-Ниймайер (най-големия остатък) на национално ниво. Това налага сложно преразпределяне на мандатите между МИР (регионално ниво), което систематично води до парадокси. Така например в МИР-22 Смолян на изборите за Народно Събрание на 5 юли 2009 получените гласове и мандати са както следва

Резултати в МИР-22 Смолян
Партии и Коалиции ГЕРБ ДПС КБ
Гласове 24658 16559 16782
Спечелени мандати 1 2 1

Партията с най-малко гласове има най-много депутати. Подобни парадокси се наблюдават и в други МИР, като партията загубила мандат в един МИР се компенсира с мандат в друг.

Съгласно измененията в ЗИНП 31 мандата се избират по мажоритарна система в 31 едно-мандатни избирателни района (съвпадащи с МИР). Останалите 209 мандата се разпределят в 31 многомандатни избирателни района (МИР) по пропорционална система :

Избирателен район
(Област)
Мандати
до 2009 г. Изменение след 2009 г.
1 Благоевград 10 -1 9
2 Бургас 13 -2 11
3 Варна 14 -2 12
4 Велико Търново 9 -1 8
5 Видин 4 -1 3
6 Враца 7 -1 6
7 Габрово 4 0 4
8 Добрич 7 -1 6
9 Кърджали 5 -1 4
10 Кюстендил 5 -1 4
11 Ловеч 5 -1 4
12 Монтана 6 -1 5
13 Пазарджик 9 -1 8
14 Перник 5 -1 4
15 Плевен 10 -1 9
16 Пловдив град1 10 -1 9
17 Пловдив област 11 -1 10
18 Разград 5 -1 4
19 Русе 8 -1 7
20 Силистра 4 0 4
21 Сливен 7 -1 6
22 Смолян 4 0 4
23 София 23 МИР1 13 -2 11
24 София 24 МИР1 11 -1 10
25 София 25 МИР1 12 -2 10
26 София област 8 -1 7
27 Стара Загора 11 -1 10
28 Търговище 4 0 4
29 Хасково 8 -1 7
30 Шумен 6 -1 5
31 Ямбол 5 -1 4
32 Чужбина 0 0 0
Общо 240 -31 209

1В България е приета практиката избирателният район да бъде многомандатен и да съвпада с територията на областите. Изключение в това отношение са МИР: Пловдив-град, Пловдив-окръг - съвпадащи с област Пловдив и София 23 МИР, София 24 МИР, София 25 МИР - съвдпадащи с област София-град.

Гласуване в чужбина[редактиране | edit source]

2Използва се т.нар. 32и избирателен район Чужбина, в който се обобщава вотът на гласувалите зад граница.

Гласовете на българите от чужбина (в страните в които е открита избирателна секция) се разделят по регионален признак и се прибавят към избрани чрез жребий МИР в България. След изменението на ЗИНП от 2009 г, гласовете от чужбина не се прибавят към избирателните райони в страната, а участват в сумата на гласовете при разпределянето на мандатите на национално ниво. При разпределянето на мандатите на партиите между МИР, гласовете от чужбина не се вземат под внимание. За разлика от България, избирателите в чужбина не гласуват за мажоритарни кандидати, а само за кандидати по пропорционалната система. Според решение на Конституционния съд от 12 май 2009 г., шест конституционни съдии смятат, че това противоречи на Конституцията на Р. България (2009)[2].

Избирателни комисии[редактиране | edit source]

Протичането на изборите във всеки един МИР се осигурява със съдействието на местните власти и органите на реда. За реда и почтеността на протичане на изборите и установяване на резултатите съблюдават избирателни комисии - централна, районни, общински и секционни. Във всяка комисия има представители на всички парламентарно представена партия.

При президентски, парламентарни и европейски избори, във всеки МИР има установена районна избирателна комисия (РИК). Дейността на отделните РИК се координира от избраната от парламента Централна избирателна комисия (ЦИК). Подоргани на РИК се явяват секционните избирателни комисии, в които се извършва самото гласуване и преброяване на бюлетините. При провеждането на местни избори (за кметове и общински съветници) организацията не се осъществява в РИК, а в общинските избирателни комисии (ОИК).

При местни избори, решението за крайния резултат се взима от ОИК. След измененията на ЗИНП от 2009 г, при изборите за Народно събрание РИК определя мандатоносителя от мажоритарния вот, а ЦИК разпределя мандатите между партиите и по избирателни райони. При президентските и европейските избори РИК имат организационна роля.