Зимни олимпийски игри 1994

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1994
Град домакин Лилехамер, Норвегия
Страни взели участие 67
Спортисти взели участие 1737 (1215 мъже, 522 жени)
Състезания 61
Церемония по откриването 12 февруари, 1994
Церемония по закриването 27 февруари, 1994
Официално открити от Харалд V
Клетва на спортистите Вегард Улванг
Клетва на съдиите Кари Каринг
Внасяне на олимпийския огън Хаакон Магнус
Стадион Lysgårdsbakkene Stadion

Шестнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Лилехамер, Норвегия от 12 до 27 февруари 1994 г.

Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са София, Анкоридж и Йостершунд[1]

Олимпиадата в Лилехамер и втората в Норвегия (след тази в Осло през 1952 година) и е сред най-успешните в олимпийската история. Спортните обекти са на много високо ниво, публиката е компетентна, няма голям брой участници, хванати с допинг. [1] Публиката на състезанията по ски бягане достига 120 000 души. [2]

За пръв и единствен път зимните олимпийски игри се провеждат само две години преди отминалите. Международният олимпийски комитет взима такова решение за да не съвпадат зимната и лятната олимпиада в една и съща година.

За разлика от предишната олимпиада в Албервил, страните от ОНД участват със собствени отбори, тъй като междувременно са приети за суверенни членове на МОК. Отборът на Русия наброява 113 спортисти и е вторият по големина след този на САЩ. Дебютират и отборите на Чехия и Словакия. Участват и спортисти от ЮАР, тъй като е премахнато ембаргото за участие след свалянето на апартейда[1]

По време на церемонията по откриването са почетени жервите на войната в Сараево (домакин на Игрите през 1984 година). Президентът на МОК призовава за спиране на военните действия по време на Олимпиадата, но това не се случва. [1]

На тази олимпиада МОК продължава политиката си към допускане на повече професионални спортисти до участие на олимпийски игри, от което се възползват най-вече състезатели по фигурно пързаляне[1]

Факти и рекорди[редактиране | edit source]

  • Заради американската телевизия CBS, първоначалната конструкция на една от ски шанците е трябвало да се промени.
  • Двете най-успешни състезателки на игрите са рускинята Любов Йегорова и италианката Мануела ди Чента. Йегорова печели три златни медала и един сребърен в ски бягането, а Чента - два златни, два сребърни и един бронзов.
  • Швеция печели за първи път титлата по хокей на лед.
  • Фаворитката в бягането с кънки - Гунда Ниеман се проваля като пада тежко на 300 метра. Тя все пак завоюва един сребърен и един бронзов медал.
  • В деня на откриването крадци задигат от музея в Осло известната картина Писъкът на Едвард Мунк.
  • Игрите стават известни с огромните тълпи норвежци наблюдаващи ски скоковете и ски бягането.
  • Председателят на МОК Хуан Антонио Самаранч нарича зимната олимпиада в Лилехамер като „най-добрите зимни олимпийски игри провеждани досега“.
  • Общият брой на продадените билети надвишава милион и двеста хиляди.

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . Русия 11 8 4 23
2 . Норвегия 10 11 5 26
3 . Германия 9 7 8 24
4 . Италия 7 5 8 20
5 . САЩ 6 5 2 13
6 . Южна Корея 4 1 1 6
7 . Канада 3 6 3 13
8 . Швейцария 3 4 2 9
9 . Австрия 2 3 4 9
10 . Швеция 2 1 0 3

Българско участие[редактиране | edit source]

България участва с 19 състезатели, Ива Шкодрева е 11-а в биатлонското бягане на 5 км.

Дисциплини[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Най-добрите в историята. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 18 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  2. Ирина Никулчина: Биатлонът бе авантюра за мен. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 18 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016