Зимни олимпийски игри 2002

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 2002
Информация
Град домакин Солт Лейк Сити, САЩ
Страни взели участие 77
Спортисти взели участие 2 399
(1 513 мъже, 886 жени)
Състезания 78
Откриване 8 февруари, 2002
Закриване 24 февруари, 2002
Открити от Джордж Буш
Клетва на спортистите Джим Шей
Клетва на съдиите Алън Чърч
Внасяне на олимпийския огън националният отбор
по хокей на САЩ
Олимпийски стадион Rice-Eccles Stadium
Зимни олимпийски игри 2002 в Общомедия

XIX Зимни Олимпийски игри или Зимните олимпийски игри от 2002 г., са проведени през 2002 година в Солт Лейк Сити, щата Юта в САЩ. Другите градове-кандидати са Квебек (Канада), Сион (Швейцария) и Йостершунд (Швеция). Солт Лейк Сити е избран за домакин на игрите на 16 юни 1995, на 104-тата Сесия на МОК в Будапеща. Олимпийските обекти са разпръснати около Солт Лейк Сити и близките планини, спортистите са настанени в олимпийското село в Университета на Юта.

Игрите се провеждат при изключително засилени мерки за сигурност, тъй като атентатите на 9 септември 2001 са се случили едва пет месеца по-рано. [1]

Олимпийският огън е запален от хокейния отбор на САЩ, спечелил хокейния турнир на Олимпиадата в Лейк Плесид през 1980 година[1]

Новият президент на МОК Жак Рох засилва борбата срещу допинга. За употреба са дисквалифицирани две от най-добрите състезателки на Русия — Олга Данилова и Лариса Лазутина, както и испанският ски бегач Йохан Мюлег, комуто са отнети титлите на 20 км преследване и на 50 км. След дисквалификацията на Йохан Мюлег са присъдени два златни медала. И двата отиват при представители на Норвегия — Томас Олсгард и Фроде Естил, които завършват състезанието с абсолютно равен резултат. [2]

Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийският факел
Олимпийският огън
  • Това са първите олимпийски игри, проведени в САЩ, които са открити от президента на страната. Спортист на Игрите безспорно е норвежецът Оле Ейнар Бьорндален, който печели и 4-те златни медала в състезанията на мъжкия биатлон (10 km, 12,5 km, 20 km, 4 x 7,5 km щафета) и то по безапелационен начин. Симон Аман от Швейцария прави дубъл при ски скачачите като печели състезанията и на голямата (120 м.), и на малката шанца (90 м.). Хърватската алпийка Яница Костелич печели три златни и един сребърен медал, които са първите за страната в историята на зимните Олимпиади. Герой е и друг норвежец - алпиецът Киетил Андре Аамод, който печели два златни и един сребърен медал, като златото му от супер-гигантския слалом е второто му такова след игрите през 1992 г. и той отново ще спечели тази титла и на следващата Олимпиада (14 години след първата).
  • Скелетонът се завръща в програмата на олимпийските игри, където за последно е бил на зимните олимпийски игри през 1948.
  • Китай печели първите си златни медали в зимни олимпийски игри, благодарение на титлите в шорттрека на Янг Янг (А).
  • Един от най-запомнящите се моменти на игрите се случва на трасето за шорттрек. Австралиецът Стивън Бредбъри, носител на бронзов медал с щафетата на страната си от Олимпиадата в Лилехамер 1994, далеч не е сочен сред фаворитите. Той изостава още в полуфиналната серия, но все пак успява да достигне до финала след като съперниците му се сблъскват. Там той също е далеч от темпото на съперниците си, но най-неочаквано и четиримата други участници във финала се сблъскват, оставяйки го съвсем необезпокояван да пресече финалната линия и така да вземе най-неочаквания златен медал на игрите. Това е не само първото злато за Австралия, а и първото за която и да е страна от Южното полукълбо в историята на зимните олимпийски игри.
  • И двете титли в хокея на лед отиват при отборите на Канада, които във финалите и при мъжете и при жените побеждават представителните отбори на САЩ.
  • Благодарение на тези две титли Норвегия печели в класирането по медали със своите 13 титли. Германия пък е страната с най-много медали - 36.

Проблеми около игрите[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено преди началото на Олимпийските игри няколко члена на МОК са принудени да напуснат организацията след разкритията, че са приемали неуместно скъпи подаръци в замяна на гласа си за Солт Лейк Сити. [1]

През първата седмица от състезанията по фигурно пързаляне оценките на френски съдия са отменени, в резултат на което канадската двойка също получава златни медали заедно със станалите преди това шампиони Елена Бережнаяи Антон Сикуралидзе от Русия.

Много участници в състезанията по шорттрек и ски бягане са дисквалифицирани по различни съображения (включително заловени с допинг руски ски бегачки, заради чието наказание Русия заплашва да напусне игрите).

Българското участие[редактиране | редактиране на кода]

Представянето на България (26 души) е забележително, защото за първи път български спортисти печелят в зимни игри повече от един медал. Евгения Раданова (шорттрек) извоюва два медала - сребърен на 500 и бронзов на 1500 м, а Ирина Никулчина (биатлон) - бронзов медал в дисциплината 10 км преследване. Женската щафета (биатлон) в състав Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска е четвърта, а във фигурното пързаляне танцовата двойка Албена Денкова и Максим Ставийски се класира на седмо място. [3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Росен Бабоев. Игрите на мормоните. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 20 февруари 2010. Посетен на 3 декември 2011.
  2. Русия понася тежък удар. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 20 февруари 2010. Посетен на 3 декември 2011.
  3. България печели 3 медала. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 20 февруари 2010. Посетен на 3 декември 2011.