Будапеща

Град Будапеща Budapest Флаг Герб Държава Унгария Окръг Будапеща Координати 47°28′19″ с. ш. 19°03′01″ и. д.47.471944° с. ш. 19.050278° и. д. 47.471944, 19.050278 Предходни имена Буда, Пеща и Обуда Площ 525,16 km² Население 1 721 556 души (2010) Часова зона UTC+1, през лятото UTC+2 Телефонен код (+36) 1 Пощенски код 1011–1239 Сайт http://www.budapest.hu/ ((hu)) Будапеща Будапеща в Общомедия

Будапеща (на унгарски: Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария. Разположен е в Среднодунавската низина, на двата бряга на река Дунав, заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2 597 000) - това е 1/5 от населението на Унгария. Днешната столица на Унгария е съставена от два исторически града разположени на двата бряга на Дунав - Буда и Пеща, които се обединяват през 1873 година. Пеща е съставлява около 2/3 от града и е по-равната, по-комерсиална част на източния бряг на Дунава. Буда и старата й част (Обуда) са разположени на западния бряг на реката - по-хълмистата част на града, където са разположени Кралския дворец и Гелер.

История

Будапеща през нощта.

Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда (Стара Буда). От 106 г. до края на 4 век той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум.

Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.

През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административния център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.

Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.

Мостът Сечени

През 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпеща нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпеща над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Будапеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 близки села.

Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.

Райони

При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделен на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.

Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.

През 1930 г. се създват 4 нови района. Районите XI и XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X - западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.

Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъеднинени 7 близки града и 16 села.

Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъеднинени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образувт нови 8 нови райна: от номер XV до номер XXII.

След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новия район XXIII.

Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.

Икономика

Около Будапеща е концентрирана почти 60 процента от промишлеността на Унгария. Тук са центровете за машиностроене, металургията и леката промишленост. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са разположили своите заводи тук.

Транспорт

Будапеща винаги е била основен транспортен възел на Централна Европа. Край града преминават десет международни ЖП линии и осем автомагистрали. Будапеща е и важно пристанище на река Дунав. Край града е изградено модерно летище.

Забележителности

Пистата Хунгароринг, след състезанието

Будапеща е една от най-атрактивните дестинации за туристите, както от Европа, така и от Северна Америка, а напоследък и от Азия. Изключително важно е, че в града максимално са запазени историческите и културни забележителности.

Много любопитни за туристите са внушителният комплекс на Унгарският парламент, наскоро ремонтиран, Рибарският бастион, Кралският дворец, църквата „Свети Матияш“, катедралата „Свети Стефан“ Националната опера и много други. В края на известния булевард „Андраси“ е разположен впечатляващия „Площад на героите“, където се издига сградата на Музея за изящни изкуства , притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на Рафаел, Диего Веласкес, Ел Греко, Гоя, Ван Дайк, Огюст Роден и много други.

Голяма притегателна сила е и пистата за Формула 1, изградена на около 20 км от града през 1986 г. Ежегодно в средата на август, за да наблюдават Формула 1, пристигат около 120 000 фенове от цяла Европа.

На един от островите в р.Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни. В града има много хотели и общежития. Тук са разположени хотели от веригите „Хилтън“, „Мариот“, „Арт Хотел“, „Холидей Инн“ и много други.

Едно от най-посещаваните места в града е най-големият търговско-развлекателен център в Централна Европа — „Уестенд сити сентър“. В комплекса на няколко етажа са разположени множество магазини, ресторанти, кафенета, кина и други. Множество кораби-ресторанти кръстосват р. Дунав в района на Будапеща, предлагайки забавления за туристите.

Търговски център "Уестенд сити сентър"

Известни личности

Родени в Будапеща

• Денис Габор (1900-1979), физик
• Арпад Гьонц (р.1922), политик
• Исидор Гунсберг (1854-1930), британски шахматист от унгарски произход
• Феликс Каниц (1829-1904), археолог и етнограф, роден в Пеща
• Имре Кертес (р. 1929), писател
• Пол Лукас (1891-1971), актьор
• Юдит Полгар (р.1976), шахматистка
• Дьорд Поя (1887-1985), математик
• Алберт Сент-Дьорди (1893-1986), физиолог
• Ласло Сабо (1917-1998), шахматист
• Пал Туран (1910-1976), математик
• Джон Харшани (1920-2000), американски икономист
• Теодор Херцел (1860-1904), общественик
• Ференц Хирзер (1902-1957), футболист и треньор
• Пал Шмит (р. 1942), фехтовач и политик

Починали в Будапеща

• Золтан Кодай (1882-1967), композитор
• Ласло Сабо (1917-1998), шахматист
• Маргит Ковач (1902-1977), скулпторка и керамичка
• Андор Лилиентал (1911-2010), шахматист
• Фридеш Рис (1880-1956), математик
• Янош Кадар (1912-1989), политик
• Гедеон Рихтер (1872-1944), фармацевт

Други хора, свързани с Будапеща

• Иван Попов (1890-1944), български дипломат и политик, управлява легацията през 1933-1935
• проф. Александър Танев (1928 Будапеща - 1996 София), композитор

Побратимени градове

• Берлин, Германия от 1991 г.
• Варна, България
• Виена, Австрия от 1990 г.
• Вилнюс, Литва
• Дъблин, Ирландия
• Загреб, Хърватия от 1994 г.
• Истанбул, Турция
• Кошице, Словакия
• Лвов, Украйна
• Лисабон, Португалия
• Ню Йорк, САЩ
• Сараево, Босна и Херцеговина
• Тел Авив, Израел
• Форт Уърт, САЩ
• Франкфурт, Германия