Будапеща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Будапеща
Budapest
— град —
Знаме    Герб
BudapestMontage.jpg
Будапеща (Унгария)
Red pog.png
Будапеща
Страна Флаг на Унгария Унгария
Регион Централна Унгария
Област
Площ 525,09 km²
Надм. височина 96-527 m
Население (2012) 1 740 041 души
3314 души/km²
Кмет Ищван Тарлош (Фидес, ХДНП)
Основаване 17 ноември 1873 г.
Пощенски код 1011–1239
Телефонен код (+36) 1
Официален сайт budapest.hu
Будапеща в Общомедия

Будапеща (на унгарски: Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария. Разположен е в Среднодунавската низина на двата бряга на река Дунав и заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2 597 000) – това е 1/5 от населението на Унгария. Днешната столица на Унгария е съставена от два исторически града разположени на двата бряга на ДунавБуда и Пеща, които се обединяват през 1873 година. Пеща е съставлява около 2/3 от града и е по-равната, по-комерсиална част на източния бряг на Дунава. Буда и Обуда са разположени на западния бряг на реката – по-хълмистата част на града, където са разположени Кралският дворец и Гелерт.

Наименование[редактиране | edit source]

Името „Будапеща“ е съчетание от имената „Буда“ и „Пеща“ в резултат от обединяването на двете селища на брега на Дунава през 1873 г. То се предхожда от няколко по-ранни споменавания, едно от които е от 1831 г. в книгата „Свят“ от граф Ищван Сечени.

Произходът на имената „Буда“ и „Пеща“ са неясни. Средновековните хроники сочат, че името „Буда“ произлиза от това на своя основател – Бледа, или Буда, брат на хунския владетел Атила. Друго обяснение допуска, че името произлиза от славянската дума „вода“, което е превод на латинското име „Aquincum, Аквинкум“ – название на главното римско селище в региона.[1]

Редица предположения съществуват и за произхода на името „Пеща“. Една от тях твърди, че името датира от римско време, тъй като в този регион е имало крепост, наречена Контра Аквинкум, която била назована като „Πέσσιον, Песион“ от Клавдий Птолемей.[2] Според друга теория, „Пеща“ произлиза от славянската дума „пещера“ или от думата „печь, пещ“, във връзка с пещера, в която горели огньове, или с местна варова пещ. В староунгарския език е имало сходна дума със значение на пещ/пещера, а оригиналното старонемско название на местността е било „Ofen“. По-късно с немското название „Ofen“ започнал да се назовава Буда.

География[редактиране | edit source]

Будапеща заема 525 km² в централната част на Унгария и е оградена от градска агломерация, разположена на територията на област Пещ. Градът има диаметър 25 km в направление север-юг и 29 km в направление изток-запад. Река Дунав преминава през него от север на юг, като в Будапеща са разположени три дунавски острова – Обуда, Маргит и най-северната част на Чепел. Ширината на реката в най-тясната ѝ част е едва 230 m.

Градът е съставен от две части равнинната Пеща на източния ляв бряг на Дунав и хълмистата Буда на десния бряг на реката. Теренът на Пеща постепенно се издига на изток, като най-източните ѝ части са на същата височина като ниските хълмове на Буда. Възвишенията на Буда, образувани през триаса, са изградени главно от варовик и доломит, в които има формирани пещери и други карстови образувания. Най-високата точка на Будапеща е хълмът Янош с надморска височина 527 m, а най-ниската – река Дунав с надморска височина 96 m.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Будапеща е умереноконтинентален. Характерни са високи температури през лятото и ниски през зимата. Сравнително често се наблюдават снеговалежи в периода от декември до февруари, когато температурите падат до −15°C. Метеорологичните условия през пролетта са променливи с рязко повишаване на температурата. Лятото, продължаващо от май до средата на септември, е топло до много топло с температури надвишаващи 30°C. Влажността на въздуха обикновено е ниска през сезона. През есента максималните температури надвишават 20°C. През ноември количеството на валежите са повишава и понякога могат да се наблюдават и снеговалежи, а температурата спада рязко (с около 10°C). Времето през зимата е променливо. Атлантически циклони могат да причинят затопляне и температурите през януари могат да достигнат до 15°C. Наблюдават се снежни бури, често предизвикани от студени атмосферни фронтове над Русия.

Климатични данни за Будапеща, Флаг на Унгария Унгария
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,7 18,8 25,0 30,7 33,5 36,4 40,7 39,4 34,4 29,0 20,4 19,3 40,7
Средни максимални температури (°C) 2,6 5,0 10,6 17,1 22,4 25,3 27,9 27,4 22,1 16,1 8,5 3,2 15,7
Средни температури (°C) 0,4 1,4 6,0 11,8 16,8 19,8 22,0 21,5 16,6 11,1 5,1 0,5 11,0
Средни минимални температури (°C) −2,9 −1,7 2,1 6,8 11,5 14,5 16,4 16,0 11,8 7,1 2,3 −1,6 6,9
Абсолютни минимални температури (°C) −22,2 −18,6 −14,8 −3,6 0,0 3,9 8,3 6,0 0,0 −6,5 −13,4 −17,3 −22,2
Средни месечни валежи (mm) 38,5 36,7 37,4 47,2 64,5 69,8 50,4 49,5 42,7 46,9 59,9 49,3 592,8
Източник: www.pogodaiklimat.ru[1]

История[редактиране | edit source]

Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда (Стара Буда). От 106 г. до края на 4 век той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум.

Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.

През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административен център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.

Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на Унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.

Мостът „Сечени“

През 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпещ нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпещ над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.

При избухването на Балканската война през 1912 г,. един човек от Будапеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към нея са присъединени 7 близки града и 16 близки села.

Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.

Демография[редактиране | edit source]

Политика и управление[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделена на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.

Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.

През 1930 г. се създават 4 нови района. Районите XI и XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X — западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.

Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 села.

Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъединени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образуват нови 8 нови района – от номер XV до номер XXII.

След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новият район XXIII.

Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.

Икономика[редактиране | edit source]

Около Будапеща е концентрирана почти 60 процента от промишлеността на Унгария. Тук са центровете на машиностроенето, металургията и леката промишленост. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са изградили своите заводи в града.

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Будапеща винаги е била основен транспортен възел на Централна Европа. Край града преминават десет международни жп линии и осем автомагистрали. Будапеща е и важно пристанище на река Дунав. Край града е изградено модерно летище.

Основни забележителности и туризъм[редактиране | edit source]

Нео-готическият парламент е най-голямата сграда в Унгария с дължина 268 м. Съществуващите останки от римския град Аквинкум се намират в музей със същото име, който е един от 223-те музея в Будапеща. Друг исторически музей е Къщата на терора, който се помещава в същата сграда, използвана от нацистите за щаб-квартира.

Култура и съвременен живот[редактиране | edit source]

В Будапеща се намират архитектурни паметници като внушителния комплекс на Унгарския парламент, Рибарският бастион, Кралският дворец, църквата „Свети Матияш“, катедралата „Свети Стефан“, Националната опера и много други. В края на известния булевард „Андраши“ е разположен впечатляващият „Площад на героите“, където се издига сградата на Музея за изящни изкуства , притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на Рафаел, Диего Веласкес, Ел Греко, Гоя, Ван Дайк, Огюст Роден и много други.

На около 20 km извън града се намира пистата за Формула 1Хунгароринг“, изградена през 1986 г. За състезанията, провеждани ежегодно в средата на август, пристигат около 120 000 зрители. На един от островите в р. Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Будапеща
Починали в Будапеща
Други хора, свързани с Будапеща
  • Иван Попов (1890-1944), български дипломат и политик, управлява легацията през 1933-1935 г.
  • проф. Александър Танев (1928 Будапеща - 1996 София), композитор

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Györffy György, Pest-Buda kialakulása: Budapest története a honfoglalástól az Árpád-kor végi székvárossá alakulásig, Budapest, Akadémiai, 1997, 242.
  2. William Smith (ed.), A Dictionary of Greek and Roman Geography (London : I.B. Tauris, 2006) [Facsim. of ed. published: London : John Murray, 1872.]
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.