Будапеща
Град
|
Будапеща (на унгарски: Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария. Разположен е в Среднодунавската низина, на двата бряга на река Дунав, заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2 597 000) - това е 1/5 от населението на Унгария. Днешната столица на Унгария е съставена от два исторически града разположени на двата бряга на Дунав - Буда и Пеща, които се обединяват през 1873 година. Пеща е съставлява около 2/3 от града и е по-равната, по-комерсиална част на източния бряг на Дунава. Буда и старата й част (Обуда) са разположени на западния бряг на реката - по-хълмистата част на града, където са разположени Кралския дворец и Гелер.
Съдържание |
История [редактиране]
Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда (Стара Буда). От 106 г. до края на 4 век той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум.
Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.
През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административния център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.
Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.
През 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпеща нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпеща над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Будапеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 близки села.
Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.
Райони [редактиране]
При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделен на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.
Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.
През 1930 г. се създват 4 нови района. Районите XI и XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X - западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.
Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъеднинени 7 близки града и 16 села.
Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъеднинени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образувт нови 8 нови райна: от номер XV до номер XXII.
След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новия район XXIII.
Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.
Икономика [редактиране]
Около Будапеща е концентрирана почти 60 процента от промишлеността на Унгария. Тук са центровете за машиностроене, металургията и леката промишленост. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са разположили своите заводи тук.
Транспорт [редактиране]
Будапеща винаги е била основен транспортен възел на Централна Европа. Край града преминават десет международни ЖП линии и осем автомагистрали. Будапеща е и важно пристанище на река Дунав. Край града е изградено модерно летище.
Забележителности [редактиране]
Будапеща е една от най-атрактивните дестинации за туристите, както от Европа, така и от Северна Америка, а напоследък и от Азия. Изключително важно е, че в града максимално са запазени историческите и културни забележителности.
Много любопитни за туристите са внушителният комплекс на Унгарският парламент, наскоро ремонтиран, Рибарският бастион, Кралският дворец, църквата „Свети Матияш“, катедралата „Свети Стефан“ Националната опера и много други. В края на известния булевард „Андраси“ е разположен впечатляващия „Площад на героите“, където се издига сградата на Музея за изящни изкуства , притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на Рафаел, Диего Веласкес, Ел Греко, Гоя, Ван Дайк, Огюст Роден и много други.
Голяма притегателна сила е и пистата за Формула 1, изградена на около 20 км от града през 1986 г. Ежегодно в средата на август, за да наблюдават Формула 1, пристигат около 120 000 фенове от цяла Европа.
На един от островите в р.Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни. В града има много хотели и общежития. Тук са разположени хотели от веригите „Хилтън“, „Мариот“, „Арт Хотел“, „Холидей Инн“ и много други.
Едно от най-посещаваните места в града е най-големият търговско-развлекателен център в Централна Европа — „Уестенд сити сентър“. В комплекса на няколко етажа са разположени множество магазини, ресторанти, кафенета, кина и други. Множество кораби-ресторанти кръстосват р. Дунав в района на Будапеща, предлагайки забавления за туристите.
Известни личности [редактиране]
- Родени в Будапеща
- Денис Габор (1900-1979), физик
- Арпад Гьонц (р.1922), политик
- Исидор Гунсберг (1854-1930), британски шахматист от унгарски произход
- Феликс Каниц (1829-1904), археолог и етнограф, роден в Пеща
- Имре Кертес (р. 1929), писател
- Пол Лукас (1891-1971), актьор
- Юдит Полгар (р.1976), шахматистка
- Дьорд Поя (1887-1985), математик
- Алберт Сент-Дьорди (1893-1986), физиолог
- Ласло Сабо (1917-1998), шахматист
- Пал Туран (1910-1976), математик
- Джон Харшани (1920-2000), американски икономист
- Теодор Херцел (1860-1904), общественик
- Ференц Хирзер (1902-1957), футболист и треньор
- Пал Шмит (р. 1942), фехтовач и политик
- Починали в Будапеща
- Золтан Кодай (1882-1967), композитор
- Ласло Сабо (1917-1998), шахматист
- Маргит Ковач (1902-1977), скулпторка и керамичка
- Андор Лилиентал (1911-2010), шахматист
- Фридеш Рис (1880-1956), математик
- Янош Кадар (1912-1989), политик
- Гедеон Рихтер (1872-1944), фармацевт
- Други хора, свързани с Будапеща
- Иван Попов (1890-1944), български дипломат и политик, управлява легацията през 1933-1935
- проф. Александър Танев (1928 Будапеща - 1996 София), композитор
Побратимени градове [редактиране]
Берлин, Германия от 1991 г.
Варна, България
Виена, Австрия от 1990 г.
Вилнюс, Литва
Дъблин, Ирландия
Загреб, Хърватия от 1994 г.
Истанбул, Турция
Кошице, Словакия
Лвов, Украйна
Лисабон, Португалия
Ню Йорк, САЩ
Сараево, Босна и Херцеговина
Тел Авив, Израел
Форт Уърт, САЩ
Франкфурт, Германия
Бележки [редактиране]
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
|
|||||