Феликс Каниц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Феликс Каниц
австро-унгарски археолог и етнограф
Феликс Каниц 
Роден: 2 август 1829
Будапеща, Унгария
Починал: 8 януари 1904
Виена, Австрия

Феликс Филип Емануел Каниц (на немски: Felix Philipp Emanuel Kanitz) е австро-унгарски археолог, етнограф и географ от еврейски произход.

Биография[редактиране | edit source]

Феликс Филип Емануел Каниц е роден в Будапеща, Унгария на 2 август 1829 г. От малък проявява склонност към музика и изобразително изкуство. На 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като „гравьор практикант“ в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се основно към илюстрацията. През 1847 г. се преселва във Виена и постъпва в Литографския институт на Е. Зини. Знанията по история на изкуството попълва във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Мюнхен и Париж.

Започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България, като художествен редактор на сп. „Илюстрирте цайтунг“ (1858). Първата му научна студия „Римски находки в Сърбия“ излиза през 1862 г.

Уредник на Антропологическото дружество във Виена (1870). Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия. Член-кореспондент на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена). От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.

Рисунка на фабриката на Добри Желязков в Сливен

Феликс Каниц посещава България 18 пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.

За „Оригинална карта на Дунавска България и Балкана“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости е награден със златен медал на Географски конгрес (1876, Париж). Използвана е от руското командване по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Награден е с руския орден „Света Ана“ с брилянти.

Картите на Феликс Каниц са използвани и на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници на Балканския полуостров. От 1885 г. създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Издава и 3-томен труд „Дунавска България и Балкана“ – исторически, географски и етнографски пътни студии от 1860-1875 г. За последен път е в България през 1883 г.

При престоя си в Ловеч прави описание на града, рисунки и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч на 18 юли 1902 г. „за подробно изучаване историята на града“.

Трудове[редактиране | edit source]

  • „Serbiens byzantinische Monumente“ (1862)
  • „Serbien - historisch-ethnographische Reisestudien“ (1868)
  • „Katechismus der Ornamentik“ (1877)
  • „Дунавска България и Балканът“ (Donau-Bulgarien und der Balkan) (1882)
  • „Römische Studien in Serbien“ (1892)
  • „Кралство Сърбия и сръбския народ от Римско време до XIX век“ (Das Konigreich Serbien und das Serbenvolk von der Romerzeit bis zur Gegenwart) (1904)

Източници[редактиране | edit source]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 85-88. ISBN 978-954-8259-84-2

Външни препратки[редактиране | edit source]