Санкт Петербург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Санкт Петербург
Санкт-Петербург
— град —
Знаме    Герб
Spb collage.JPG
Русия
Red pog.png
Санкт Петербург
Санкт Петербург
Red pog.png
Санкт Петербург
Страна Флаг на Русия Русия
кантон= Санкт Петербург
Площ 1439 km²
Надм. височина 3 m
Население (2010) Повишение 4 848 700 души
Кмет Георгий Полтавченко
Основаване 1703
Пощенски код 190000-199406
Телефонен код +7 812
МПС код 78, 98, 178
Часова зона UTC+4:00
Официален сайт http://gov.spb.ru
Санкт Петербург в Общомедия

Санкт Петербург (на руски: Санкт-Петербург Санкт-Петербург, sankt pʲɪtʲɪrˈburk) е град от федерално значение в Русия, разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 година - Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург.

Основан на 27 май 1703 година от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728, 1732-1918), с изключение на четиригодишния период 1728-1732, когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан "северната столица на Русия". С 4,9 милиона жители днес градът е втори по население в страната след Москва и е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.

Санкт Петербург често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл.[1] Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът — най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната. [2]

География[редактиране | edit source]

Разположение[редактиране | edit source]

Разположен е в Северозападна Русия, по крайбрежието на делтата на река Нева при вливането ѝ във Финския залив на Балтийско море, както и на многобройните острови в самата делта. Площ - 1,4 хил. km2. Със своите 4 568 047 жители (2008) той е четвъртият по големина в Европа и най-северният град с над 1 милион жители. Административните граници на града се простират от северозапад на югоизток на разстояние от 90 km. Средната надморска височина на града в централните райони варира в границите на 1-5 m, в крайните северни райони — 5-30 m, в крайните юг-югозападни — 5-22 m; най-високото място в чертите на града са Дудерхофските възвишения (рус. Дудергофские высоты) в района на Красное село с максимална височина 176 m.

Климат[редактиране | edit source]

Градът има влажен континентален климат с хладно лято, което се дължи на модераторски влияния на Балтийско море и неговите циклони. Лятото е типично хладно, влажно и съвсем кратко, докато зимите са дълги, студени, но често се случват да са меки. Средната дневна температура през юли е 22°C (72°F); летният максимум е около 34°C (93°F), зимният минимум е около -27°C (-17°F). Рекордно ниската температура е -35,9° C (-33°F), регистрирана през 1883. Средната годишна температура е +4°C (39°F).

Средногодишно в Санкт Петербург има 62 слънчеви дни, преобладават облачните дни и дните с разкъсана облачност. Продължителността на деня в варира от 5 h 51 min (22 декември) до 18 h 55 min (22 юни). В града се наблюдават т. нар. Бели нощи. Започват от 25-26 май, — когато слънцето се спуска на не повече от 9° зад хоризонта и вечерния сумрак практически се слива със сутрешния, — и завършват на 16-17 юли.

За града е характерна честа смяна на движението на въздушните маси, което в значителна степен се обуславя от циклоналната дейност над Балтийско море. През лятото преобладават западни и северозападни ветрове, през зимата западни и югозападни.

Средните годишни валежи са 600 mm и са максимални в края на лятото. Влажността на почвата почти винаги е висока, със склонност към заблатяване, тъй като има по-ниско изпарение, дължащо се на хладния климат. Влажността на въздуха е средно 78%.

От декември до март има средно 122 дни със снежна покривка, която достига около 240 mm. Периодът на незамръзване продължава средно 134 дни. Градът има малко по-топъл климат, отколкото покрайнините му.


Климатични данни за Санкт Петербург
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 8,3 10,2 14,9 25,3 30,9 34,6 35,3 37,1 30,4 21,0 12,3 10,9 37,1
Средни максимални температури (°C) −3,1 −3,1 2,0 9,3 16,0 20,0 23,0 20,8 15,0 8,6 2,0 −1,5 9,1
Средни температури (°C) −5,5 −5,8 −1,3 5,1 11,3 15,7 18,8 16,9 11,6 6,2 0,1 −3,7
Средни минимални температури (°C) −8 −8,5 −4,2 1,5 7,0 11,7 15,0 13,5 8,8 4,0 −1,8 −6,1 2,7
Абсолютни минимални температури (°C) −35,9 −35,2 −29,9 −21,8 −6,6 0,1 4,9 1,3 −3,1 −12,9 −22,2 −34,4 −35,9
Средни месечни валежи (mm) 44 33 37 31 46 71 79 83 64 67 56 51 662
Източник: Pogoda.ru.net[3]

Хидрография[редактиране | edit source]

По изобилие на вода градът заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река Нева, извираща от Ладожкото езеро, носи водите си през него по протежение на 28 километра. Средната ширина на образуваната делта е 340-650 m. В пределите на града текат около сто реки, рекички и потоци, чиято обща дължина достига до 282 km, а общата им площ им съставлява около 7% от площта на града. През годините на съществуване на Санкт Петербург хидрографската мрежа на града претърпява съществени промени. Застрояването на града в ниската блатиста местност изисква направата на канали и изкуствени езера за отводняване и пресушаване на блатистите места. Земната маса, получена при тези работи, се използва за повишаване на височината на повърхността. В края на 19 век делтата на Нева се състои от 48 реки и канали, образуващи 101 острова. С течение на времето при продължаващото застрояване на града много от тези водоеми губят първоначалното си значение, затлачват се и биват засипвани. През 20 век в резултат от засипването на каналите, протоците и речните ръкави, числото на островите се съкращава до 42.

Основната водна магистрала на града е река Нева; най-значителните ръкави на делтата ѝ при вливането на реката в Балтийско море са Болшая и Малая Нева, Болшая, Средняя и Малая Невка, Фонтанка, Мойка и др.; сред по-важните канали са Морския канал, Каналът на Грибоедов, Обводния канал и др. В чертите на града Нева приема водите и на пет притока, това са: отляво — Ижора, Славянка, Мурзинка; отдясно — Охта и Чорная речка. Най-големите острови в делтата на Нева са Василевския, Петроградския, Крестовския и Острова на Декабристите; най-големият остров във Финския залив е Котлин.

Силно развитата хидрографска мрежа обуславя и големия брой мостове в метрополията — около 800 (без тези на територията на промишлените предприятия), в това число 218 пешеходни. В самия Санкт Пербург мостовете са 342, останалите са в предградията. Най-дългият мост е Болшой Обуховский, известен и като Вантовия (Висящия) мост (2824 m); най-широкият — Синият мост на р. Мойка (99.5 m).

Река Нева в рамките на града обикновено замръзва през ноември-декември, разчупването на леда е през април.

История[редактиране | edit source]

Основаване. Градът през XVIII век.[редактиране | edit source]

План на Санкт Петербург от 1720 г.

Град Санкт Петербург възниква в историческата област Ингрия, населена през Средновековието с фини.[4] През 1611 година шведите основават на мястото на днешния град крепостта Нюеншанц. Около нея възниква град, наричан Нюен, който през 1642 година става административен център на Ингрия. Населението му по това време е предимно финско, с по-малък брой шведи и немци. През 1656 година градът е тежко засегнат от руско нападение и центърът на Ингрия е преместен в Нарва.[5]

В резултат на т.нар. Велика северна война (1700-1721) долината на р. Нева е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. Нюеншанц е превзет на 12 май 1703 година, а на 27 май руският император Петър I основава на 5 километра по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За официална дата на основаването му е приет 27 май (16 май стар стил), когато са положени основите на първото здание в града — Петропавловската крепост, изградена на Заячий остров (Заешкия остров). Новата крепост трябва да прикрива с оръдията си фарватерите по двата най-големи ръкава в делтата на реката — Нева и Болшая Невка. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров Котлин е построен фортът Кроншлот, около който впоследствие израства крепостта Кронщат. Петър I придава на новооснования град важно стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа.

Входът на Зимния дворец, част от Ермитажа

За първи проектант и главен архитект на града е привлечен 33-годишният швейцарец Доменико Трезини. Негово дело са едни от най-емблематични здания на града. Той остава да твори и да изгражда новата руска столица до края на живота си.

В началото (първите десетина години) главната част на града се намира на Городской остров (Градски остров, дн. Петроградский остров), където се намират Гостиний двор, занаятчийски и войнишки поселища и др. По-късно започва застрояването на Адмиралтейския остров, където се намират Зимния дворец и Летния дворец на Петър I с Лятната градина. През 1712 г. градът е обявен за столица на Русия, а през 1713 г. всички лица, принадлежащи към царския двор, са задължени да се преселят в новия град; тук се премества и Сенатът. През 1712 г. Петър Велики издава указ за създаването на Генерален план на Санкт Петербург, според който за център на града се избира Василевския остров. На острова, на който първоначално се намира само Меншиковският дворец (на първия генерал-губернатор на града Александър Меншиков), са построени пристанищни съоръжения, фарове и т. н.; там са построени и зданието на Дванайсетте колегии, Кунсткамерата (първия музей в Русия) и др. През 1725 г. е основана Петербургската академия на науките.

В средата на 18 век в резултат от пожари и наводнения много сгради в Санкт Петербург са унищожени или се намират в окаяно състояние (известни са два големи пожара от 1736 и 1737 г., унищожили голяма част от града). През 1737 г. с указ на императрица Анна е създадена специална градоустройствена комисия, която създава план за развитие на града в три лъча, като за композиционен център е избрана сградата на Адмиралтейството, а ролята на главна магистрала е отредена на Невския проспект. По-късно (1762 г.) тази комисия е реорганизирана и регулира застрояването на малките крайбрежни реки и каналите, формирането на архитектурните ансамбли на градските площади и т. н. На 29 юли 1731 г. е създаден Кадетския корпус, а през 1759 г. — Пажеския корпус; открити са и много училища. Санкт Петербург става един от най-големите научни центрове в Русия. Развива се и културния живот — на 30 август 1756 г. е издаден указ за създаването на първия в страната държавен театър (Александринския театър), а през 1764 г. е основана Императорската художествена академия.

Към края на века населението на Санкт Петербург надвишава 200 000 души, в него има над 60 православни черкви и 15 храма на други вероизповедания. По данни от 1780 г. в града има над 1200 улици, 3300 къщи, цялата централна градска част вече е настлана с калдъръм. През 1876 г. е създаден и орган за местно самоуправление — т. нар. Градска дума (рус. Санкт-Петербургская городская дума).

XIX век[редактиране | edit source]

План на Санкт Петербург от 1885-1887 г.

През първата половина на 19 век завършва оформлението на архитектурните ансамбли на Дворцовия, Сенатския, Александринския и Михайловския площади. Построени (и завършени) са много сгради, превърнали се по-късно в архитектурни паметници и символи на града, като Исакиевският събор, Смолни, Казанската катедрала и др. През 1810 г. е основано първото висше инженерно учебно заведение в Русия — Главното инженерно училище. В същото време промишлеността претърпява бурно развитие — към средата на 1830-те години в Санкт Петербург действат около 300 фабрики и заводи. През 1836 г. е построена и първата железопътна линия между Петербург и Царско село. На 18 август 1851 г. заминава първият влак от Санкт Петербург за Москва, а скоро след това връзката между двата града става редовна. През 1885 г. е завършено строителството на Морския канал и Морското пристанище.

Продължава развитието на града и като политически и научен център. През 1802 г. в него са учредени различни министерства и Държавния съвет на Руската империя. През 1839 г. тържествено е открита Пулковската обсерватория, през 1945 г. — Руското географско общество.

На 14 декември 1825 г. в Санкт Петербург избухва т. нар. Въстание на декабристите, потушено само за ден.

ХХ век. В Съветския съюз[редактиране | edit source]

През 1897 г. населението на Санкт Петербург е 1 265 000 жители. Вътрешнополитическите и икономически проблеми в Русия довеждат до избухването в града на Руската революция от 1905-1907 г., непосредствена причина за която е т. нар. Кървава неделя. В резултат на тези вълнения се създава първия руски парламентДържавната дума.

Крайцерът „Аврора“, символ на Октомврийската революция

Към началото на Първата световна война (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2 000 000 население, което го прави третия по големина град в Европа след Лондон и Париж. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., под влиянието на антигерманските настроения, името на града е официално променено на Петроград, като руското „-град“ заменя немското „-бург“. През годините на войната икономическото положение в града силно се влошава; в началото на февруари доставките на хляб са силно ограничени, което довежда до избухването на вълнения, прераснали в т. нар. Февруарска революция от 1917 г.. В резултат монархът Николай II абдикира, а Русия е обявена за република и е назначено временно правителство. Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември (25 октомври стар стил), властта в Петроград отново е взета с оръжие, този път от болшевиките, които обявяват създаването на Руска съветска република със столица Петроград, което от своя страна довежда до избухването на Гражданска война в Русия, продължила до 1922 г. В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с В. И. Ленин се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица. На 26 януари 1924 г., след смъртта на Ленин, с решение на ЦК на ВКП(б) Петроград е преименуван на Ленинград.

След катастрофалните събития от 1917-1919 г. населението на града рязко намалява и към 1920 г. то е едва 722 000 души. Въпреки това в Ленинград се разгръща активно жилищно строителство. По целия град се строят т. нар. Дворци на културата — през 1930 г. такива има във всеки промишлен район.

На 1 декември 1934 г. в Ленинград е убит С. М. Киров, виден партиен функционер, втори в партийната йерархия на ВКП(б) след Й. В. Сталин. Неговата смърт става причина за т. нар. „Кировски поток“ — една от първите крупни политически репресии в Съветския съюз и начало на сталинските репресии изобщо.

Купон за хляб от обсадения Ленинград

По време на Втората световна война Ленинград e обсаден от германците от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 година. По заповед на Хитлер градът e бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси; близо 900-дневната блокада довежда до смъртта на близо 1 млн души, 800 000 от които — мирни граждани. В резултат на настъплението на войските на Ленинградския и Волховския фронтове на 18 януари 1943 г. блокадата е пробита, но окончателно е свалена на 27 януари.

От 1947 г. в Ленинград, паралелно с възстановителните, започват интензивни строителни работи. На 15 ноември 1955 г. тържествено е открит Ленинградският метрополитен. На 6 май 1965 г. на Ленинград официално е присвоено званието „Град-герой“ (за първи път е наречен така в заповед на Сталин от 1 май 1945 г.) През 1990 г. историческият център на града е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

След разпада на Съветския съюз[редактиране | edit source]

При проведен референдум през 1991 г., 54 % от ленинградчаните гласуват за връщане на историческото име на града Санкт Петербург; името е върнато на 6 септември 1991 г. с указ на Президиума на върховния съвет на РСФСР, а на 21 април 1992 г. е внесено и в конституцията на Руската федерация.

Население[редактиране | edit source]

Санкт Петербург е вторият по големина град в Русия. Според преброяването от 2010 година населението на субекта на федерацията е 4 879 566 души или 3,4% от населението на страната.[6] 92% от заявилите етническа принадлежност са руснаци, други по-големи етнически групи са украинците (1,5%), беларусите (0,9%), татарите (0,7%), арменците (0,7%), евреите (0,6%), узбеките (0,5%).[6]

В течение на XX век броят на населението на града преминава през няколко резки промени. От 2,4 милиона души през 1916 година то спада до по-малко от 740 хиляди през 1920 година в резултат на Революцията от 1917 година и последвалата Гражданска война. Значителни етнически малцинства - немци, поляци, фини, естонци, латвийци - са почти напълно изселени през 30-те години.[7] По време на Блокадата на Ленинград през 1941-1943 година много хора са евакуирани или загиват, като за този период населението намалява от 3 милиона на 600 хиляди души. След войната част от евакуираните се завръщат, но в града се заселват и много хора от други части на стараната, като през 50-те години броята на заселилите се в града е около 3 милиона души, през 80-те години населението надхвърля 5 милиона. От 1991 до 2006 година жителите намаляват до 4,6 милиона за сметка на разрастващите се предградия.

Управление[редактиране | edit source]

Санкт Петербург е субект на Руската федерация - един от двата града с федерално значение, наред с Москва.[8] Политическият живот на града е регулиран от устав, утвърден от градското законодателно събрание през 1998 година.[9] Върховен изпълнителен орган е Правителството на Санкт Петербург, оглавявано от губернатор. Градът има еднокамарно Законодателно събрание.

Административно деление[редактиране | edit source]

Териториално-административно деление на Санкт Петербург

Санкт Петербург е град с федерално значение, който включва в състава си и други селища. Той се дели на 18 района със 111 муниципални образувания — 81 муниципални окръга, 9 града (Зеленогорск, Колпино, Красное Село, Кронщат, Ломоносов, Павловск, Петерхоф, Пушкин, Сестрорецк) и 21 села. Районите са следните:

  1. Адмиралтейски
  2. Василеостровски
  3. Виборгски
  4. Калинински
  5. Кировски
  6. Колпински
  7. Красногвардейски
  8. Красноселски
  9. Кронщатски
  10. Курортен
  11. Московски
  12. Невски
  13. Петроградски
  14. Петродворцов
  15. Приморски
  16. Пушкински
  17. Фрунзенски
  18. Централен
Дворцовият площад нощем

Икономика[редактиране | edit source]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му (Царско село, Петерхоф, Павловск, Стрелна, Гатчина, Ораниенбаум, Ропша, Пулково, Шлиселбург и Кронщат) са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

В Санкт Петербург са живели и творили много известни личности. В Художествената академия са учили Карл Брюлов и Иля Репин. В Петербург Менделеев съставя Периодичната система. През 1738 г. е открита танцувалната школа, положила основите на Мариинския театър.

В Петербург са живели много известни творци като Пьотр Илич Чайковски, А.С.Пушкин, Ф.М.Достоевски, А.П.Чехов, Александър Блок, Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и др.


Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. V. Morozov. The Discourses of Saint Petersburg and the Shaping of a Wider Europe. Copenhagen Peace Research Institute. 2002. Ciaonet.org
  2. Exploring St. Petersburg / The Hermitage. // Geographia.com, 1990-01-06. Посетен на 2010-01-25.
  3. Pogoda.ru.net. // Посетен на July 29, 2007.
  4. Williams 1914, с. 33.
  5. Kurs 1994, с. 107-113.
  6. а б Росстат 2011.
  7. Martin 1998, с. 813-861.
  8. Constitution.ru 2009.
  9. Gov.spb.ru 2013.
Цитирани източници

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]