Пушкин (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пушкин.

Пушкин
Пушкин
— град —
Екатерининският дворец в град Пушкин
Екатерининският дворец в град Пушкин
Русия
Red pog.png
Пушкин
Санкт Петербург
Red pog.png
Пушкин
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Санкт Петербург
Население 92 889 души
Основаване 1710 г.
Пощенски код 196601-196609
Официален сайт http://www.pushkin-town.net/.gorsovet/rus/index.htm
Пушкин в Общомедия

Пушкин (на руски Пушкин, през 1710-1918 Царское село, през 1918-1937 Детское село) е град в Русия, в състава на Пушкински район на град от федерално значение на Руската федерация Санкт Петербург. Население 84 600 жители към 2003 г. Наречен е на именития руски поет Александър Пушкин.

Ранна история[редактиране | edit source]

По шведско време на територията на Екатерининския дворец се намирало имението на шведски магнат. Русите основават нов град на 24 юни 1710г, когато по заповед на Петър I селището заедно с още 43 поселения е подарено на Марта Скавронска - негова втора съпруга под името Екатерина I Алексеевна. От този момент Царско Село става императорска резиденция.

История в дати[редактиране | edit source]

  • 1720 — първата улица на Царско Село — Садовая
  • 1734 — Знаменска церква — най-старата каменна постройка в града
  • 1755 — Кехлибарената стая
  • 1756 — завършва се строителството на Екатерининския Дворец по архитектура на Растрелли
  • 1782 — Орловска порта
  • 1810 - Учреждава се Лицея на Царко Село
  • 1817 — Порта «Любезным моим сослуживцам»
  • 1824 — Колонистский пруд («Колоничка»)
  • 1830 — Египетска порта
  • 1837 - Открита е градската железница
  • В края на XIX век — първия в Европа напълно електрофициран град
  • 1905 - Александровски дворец станал главна резиденция на Николай II. Тук по време на февруарската революция под домашен арест са били държани членовете на царското семейство
  • 1937 - Градът е преименуван на името на Пушкин по случай 100 години от неговата гибел
  • септември 1941- Фашиските войски разграбват и разрушават уникалния дворцов коплекс
  • 2003 — Възстанована е Кехлибарената стая

Исторически райони на града[редактиране | edit source]

  • Център - Преобладават нискоетажни постройки като много домове са построени още през дореволюционно време.
  • София - разположен южно от центъра, на югоизток от парка.
  • Красноселка
  • Фриденталска колония
  • БАМ - на север в Пушкин. БАМ е бил застроен по съветско време с многоетажни домове.

Учебни заведения[редактиране | edit source]

  • Аграрен университет
  • Ленинградски държавен университет „А. С. Пушкин“
  • Военно-морски иженерен институт
  • Военно инженерно-технически университет (бившо ПВВИСУ)
  • Пушкински военен институт по радиоелектроника и космически войски
  • Учебен център ГУВД на Санкт Петербрг и Ленинградска област

Дворци и паркове[редактиране | edit source]

Дворци[редактиране | edit source]

  • Александровски дворец
  • Баболовски дворец
  • Екатеринински дворец
  • Запасно (Владимирски) дворец
  • Дворец княгини Палей

Паркове[редактиране | edit source]

  • Александровски парк
  • Баболовски парк
  • Екатеринински парк
  • Отделен парк
  • Буферен парк

Екатерински дворец[редактиране | edit source]

Най-интерестната атракция на град Пушкин е великолепният Екатерински дворец, блестящ образец на руски барок. Дворецът е именуван на Екатерина I която е втора съпруга на Петър Велики. Елисавета, дъщерята на Петър Велики, после Екатерина Велика внасят нови елементи в преустройството на двореца. Но все пак автентичният вид на зашеметяващата фасада, дело на Растели, е запазен и до днес. По време на окупацията през Втората световна война, нацистите използват двореца за казармени помещения. От 58 разрушени зали на двореца са възстановени 32.

Голяма зала[редактиране | edit source]

Най-впечатляващо помещение е Голямата зала, използвана за организиране на балове и приеми. По-дългите и стени са украсени с по два реда прозорци. Високите огледала помежду им са поставени в позлатени, богато орнаментирани рамки. По стените има още огромни потонни фрески, изобразяващи руските военни победи и постижения в областта на науката и изкуството.

Кехлибарена стая[редактиране | edit source]

От северната страна на парадното стълбище на Екатерински дворец се намира Кехлибаренаата стая. Тя дължи името си на изцяло гравираната кехлибарена облицовка, която в миналото украсява стените и, и е дарена на Петър Велики от краля на Прусия при сключването на договора от 1716 г. Кехлибарената облицовка, наред с много други ценности изчезва по време на нациската окупация. През 1979 г. съветското правителство преустановява издирването и, и пристъпва към реставрация на помещението. През 2003 година завършва възстановката.

Други[редактиране | edit source]

Други великолепни стаи са Парадната синя приемна, Китайската синя гостна и Преддверието за хора. Самобитният интериор на Китайската синя гостна е дело на архитекта Камерън. При възтановяването са използвани оригинални чертежи и и оригиналната коприна за облицоване на стените, която била намерена в едно от складовите помещения на Ермитажа.

Парк[редактиране | edit source]

Сред алеите и езерата на Екатеринския парк са пръснати многобройни мраморни статуи, водопади, павилиони, мостове и кейове. Не по-малко интересна е и Английската градина. Тук се намира галерията на Камерън, където са изложени национални носии от XVIII – XIX в.

Александровски дворец[редактиране | edit source]

Разположен е извън очертанията на парка, на север от Екатеринския дворец. Той е сватбен подарък от Екатерина Велика за нейния внук, престолонаследника Александър I. Местният Лицей е построен през 1791 г. като училище за потомците на Екатерина Велика. По-късно е превърнат в учебно заведение за млади благородници. Най-прочутият възпитаник на Лицея е Александър Пушкин.

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препртки[редактиране | edit source]