Николай II (Русия)
| Николай II Александрович | ||
|---|---|---|
| Император и самодържец всеруски | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 1 ноември 1894 - 15 март 1917 | |
| Обкръжение | В | |
| Пълно име | Николай Александрович Романов | |
| Други титли | Велик княз на Финландия Цар на Полша |
|
| Роден | 18 май* 1868 | |
| Петербург, Русия | ||
| Починал | 17 юли 1918 г. (на 50 г.)* | |
| Екатеринбург, Русия | ||
| Погребан в | Катедралата "Св. Петър и Павел", Санкт Петербург | |
| Предшественик | Александър III | |
| Наследник | законен наследник на трона е синът му Алексей | |
| Семейство | ||
| Брак | Алиса фон Хесен-Дармщат | |
| Потомци | Олга Николаевна Татяна Николаевна Мария Николаевна Анастасия Николаевна Алексей Николаевич |
|
| Династия | Холщайн-Готорп-Романови | |
| Баща | Александър III | |
| Майка | Дагмар Датска | |
Николай II Александрович (на руски: Никола́й Алекса́ндрович Романов) е последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия. Той управлява от 1894 до принудителната си абдикация през 1917 година и е от династията Романови. Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции - 1905—1907 г. и 1917 г., война с Япония и Първата световна война. Николай II е принуден да се отрече от трона по време на Февруарската революция през 1917 година. Разстрелян е заедно със семейството си през юни 1918 година. Канонизиран е от Руската православна църква през 2000 г., а през 2008 г. е реабилитиран от Руския върховен съд.[1]
Съдържание |
Детство и образование[редактиране]
Николай II получава домашно образование на религиозна и военна основа. В продължение на 13 години занятията се водят по щателно разработена индивидуална програма. Бъдещият император изучава руски, немски, английски и френски език, история на Русия, литература и военно дело. В последните 5 години лекциите се водят от видни руски академици и представляват предимно икономически, военни и юридически дисциплини. Част от неговата образователна програма включва посещението на различни руски губернии и други страни. По време на едно такова посещение, в Япония, над Николай II е извършено покушение[2] Кървавата риза от това покушение се пази в Ермитажа.
Коронация и управление[редактиране]
Николай II се качва на престола през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.
След Февруарската революция царят и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца “Царско село” край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно, през август са преместени в Тоболск, Урал. През април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал.
Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юни 1918 година. Екзекуцията се извършва без съдебен процес. Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и хвърлени в общ гроб. Останките им са открити през 1991 г., идентифицирани с ДНК анализ[3] и погребани с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, успява да се спаси. Но телата им са намерени през 2007 г. и са идентифицирани.
Семейство[редактиране]
Николай II среща бъдещата си съпруга за първи път през 1884 година. През 1889 г. бъдещият император на Русия иска разрешение от баща си за сключване на брак, но баща му отказва. През 1894 г., след смъртта на баща си, Николай II се жени за Алиса фон Хесен-Дармщат, която приема името Александра Фьодоровна. Двамата имат пет деца:
| Снимка | Име | Година на раждане | Година на смърт | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| Олга Николаевна | 1895 | 1918 | Най-голямата дъщеря. | |
| Татяна Николаевна | 1897 | 1918 | ||
| Мария Николаевна | 1899 | 1918 | ||
| Анастасия Николаевна | 1901 | 1918 | Най-малката дъщеря. | |
| Алексей Николаевич | 1904 | 1918 | Наследникът на трона. |
Източници[редактиране]
- ↑ Реабилитираха последния руски цар
- ↑ Покушение на жизнь цесаревича Николая
- ↑ ДНК-експертиза потвърди автентичността на останките на последния руски цар Николай II
| Александър III | → | император на Русия велик княз на Финландия (1894 – 1917) |
→ | --- |
|
||||||||||||||||||||