Николай II (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай II Александрович
Император и самодържец всеруски
Nicholas II, Tsar.jpg
Лични данни
Управление 1 ноември 1894 - 15 март 1917
Обкръжение В
Пълно име Николай Александрович Романов
Други титли Велик княз на Финландия
Цар на Полша
Роден 18 май* 1868
Петербург, Русия
Починал 17 юли 1918 г. (на 50 г.)*
Екатеринбург, Русия
Погребан в Катедралата "Св. Петър и Павел", Санкт Петербург
Предшественик Александър III
Наследник законен наследник на трона е синът му Алексей
Семейство
Династия Холщайн-Готорп-Романови
Баща Александър III
Майка Дагмар Датска
Брак Алиса фон Хесен-Дармщат
Потомци Олга Николаевна
Татяна Николаевна
Мария Николаевна
Анастасия Николаевна
Алексей Николаевич
Николай II Александрович в Общомедия

Николай II Александрович (на руски: Никола́ѝ Алекса́ндрович Романов) е последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия. Той управлява от 1894 до принудителната си абдикация през 1917 година и е от династията Романови. Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции - 1905—1907 г. и 1917 г., война с Япония и Първата световна война. Николай II е принуден да се отрече от трона по време на Февруарската революция през 1917 година. Разстрелян е заедно със семейството си през юни 1918 година. Канонизиран е от Руската православна църква през 2000 г., а през 2008 г. е реабилитиран от Руския върховен съд.[1]

Детство и образование[редактиране | edit source]

Мария Фьодоровна с малкия Николай

Николай II получава домашно образование на религиозна и военна основа. В продължение на 13 години занятията се водят по щателно разработена индивидуална програма. Бъдещият император изучава руски, немски, английски и френски език, история на Русия, литература и военно дело. В последните 5 години лекциите се водят от видни руски академици и представляват предимно икономически, военни и юридически дисциплини. Част от неговата образователна програма включва посещението на различни руски губернии и други страни. По време на едно такова посещение, в Япония, над Николай II е извършено покушение[2] Кървавата риза от това покушение се пази в Ермитажа.

Коронация и управление[редактиране | edit source]

Цар Николай II

Николай II се качва на престола през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.

След Февруарската революция царят и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца “Царско село” край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно, през август са преместени в Тоболск, Урал. През април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал.

Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юни 1918 година. Екзекуцията се извършва без съдебен процес. Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и хвърлени в общ гроб. Останките им са открити през 1991 г., идентифицирани с ДНК анализ[3] и погребани с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, успява да се спаси. Но телата им са намерени през 2007 г. и са идентифицирани.

Семейство[редактиране | edit source]

Николай II среща бъдещата си съпруга за първи път през 1884 година. През 1889 г. бъдещият император на Русия иска разрешение от баща си за сключване на брак, но баща му отказва. През 1894 г., след смъртта на баща си, Николай II се жени за Алиса фон Хесен-Дармщат, която приема името Александра Фьодоровна. Двамата имат пет деца:

Снимка Име Година на раждане Година на смърт Бележки
Александра Фьодоровна с дъщерите си
Олга Николаевна 1895 1918 Най-голямата дъщеря.
Татяна Николаевна 1897 1918
Мария Николаевна 1899 1918
Анастасия Николаевна 1901 1918 Най-малката дъщеря.
Алексей Николаевич 1904 1918 Наследникът на трона.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Реабилитираха последния руски цар
  2. Покушение на жизнь цесаревича Николая
  3. ДНК-експертиза потвърди автентичността на останките на последния руски цар Николай II
Александър III император на Русия
велик княз на Финландия
(1894 – 1917)
---