Александър III (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър III.

Александър III
Алекса́ндр III Алекса́ндрович
Император и самодържец всеруски
1880 г.
Роден
Александър Александрович Романов
Починал
Погребан„Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия

Религияправославие
Управление
Период13 март* 1881 – 1 ноември 1894
ПредшественикАлександър II
НаследникНиколай II
Други титлиВелик княз на Финландия
Цар на Полша
Семейство
РодХолщайн-Готорп-Романов
БащаАлександър II
МайкаМария Александровна
Братя/сестриАлександра Александровна
Николай Александрович
Владимир Александрович
Алексей Александрович
Мария Александровна
Сергей Александрович
Павел Александрович
Георгий Юриевски
Олга Юриевска
Екатерина Юриевска
СъпругаМария Фьодоровна (28 октомври 1866 (стар стил))
ДецаНиколай Александрович
Александър Александрович
Георги Александрович
Ксения Александровна
Михаил Александрович
Олга Александровна

Подпис
Уебсайт
Александър III в Общомедия

Александър III Александрович (на руски: Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Александър Александрович е роден през 1845 година в Санкт Петербург. Той е втори син на император Александър II и съпругата му Мария Александровна.

Тъй като се очаква тронът да бъде наследен от по-големия му брат Николай Александрович, Александър не е подготвян за политическа дейност. След внезапната смърт на брат си през 1865 година той започва да изучава право и администрация под наставничеството на Константин Победоносцев, професор по право в Московския университет и убеден консерватор. През 1866 година Александър се жени за датската принцеса Дагмар, която преди това е сгодена за брат му. През следващите години той не се включва активно в политическия живот.

Участва във военните действия в България по време на Руско-турската война от 1877 – 1878. Командир на Русчушкия отряд. В заключителния период на войната е началник на Източния отряд.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Александър III наследява трона след убийството на баща му Александър II при атентат, организиран от организацията Народна воля. Възползвайки се от обществените реакции след убийството, Александър III предприема рязък обрат във вътрешната политика, отказвайки се от либералния курс на баща си. Под влиянието на Константин Победоносцев той отменя някои от реформите от предишните години и изоставя плановете за въвеждане на конституционно управление в Русия. Премахната е автономията на университетите, образованието е поставено под строг контрол от страна на правителството и Руската православна църква, като достъпът на бедните слоеве до него е ограничен. Етническите и религиозни малцинства са подложени на преследвания, а през 1882 година са приети антисемитските Майски закони. Въведеното при Александър II ограничено местно самоуправление е премахнато.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на Търновската конституция от княз Александър Батенберг през 1881 година и се противопоставя на Съединението на България през 1885 г. През 1886 година Русия вдъхновява държавния преврат, довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора на българския княз Фердинанд едва след смъртта на Александър III.

Александър III умира през 1894 година в Ливадия и е наследен от сина си Николай II.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Александър III има шест деца от брака си с принцеса Дагмар, приела името Мария Фьодоровна.

Име Раждане Смърт Бележки
Николай II 1868 1918 женен за Алиса Хесенска
Александър Александрович 1869 1870
Георгий Александрович 1871 1899
Ксения Александровна 1875 1960 женена за великия княз Александър Михаилович
Михаил Александрович 1878 1918 женен за княгиня Наталия Брасова
Олга Александровна 1882 1960 женена за Петър, херцог на Олденбург, разведена – без деца; женена за Николай Куликовски, две деца

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Анри Троая. Александър III. Царят от снеговете. С., Рива, 2005.
  • Ковалевская, П. И. Психология русской нации. Воспитание молодежи. Александр III – царь-националист. М., Граница, 2005.
  • Дронов, И. Е. Сильный, державный: Жизнь и царствование Александра III. М., ИХТИОС, 2006.
  • Барковец, Ольга. Александр III – царь-миротворец. СПб., Абрис, 2007.
  • Собко, Е. М. Государственный совет в епоху Александра ІІІ. М., МГУ культуры и искусств, 2007.
  • Еременко, Мария В. Царствование Александра ІІІ. М., Мир книги, 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander_III_of_Russia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Александър II Освободител император на Русия
велик княз на Финландия
(1881 – 1894)
Николай II