Александър III (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър III Александрович
Император и самодържец всеруски
Kramskoy Alexander III.jpg
Лични данни
Управление 13 март* 1881 -1 ноември 1894
Пълно име Александър Александрович Романов
Други титли Велик княз на Финландия
Цар на Полша
Роден 10 март* 1845
Петербург, Русия
Починал 1 ноември 1894
Ливадия, днес Украйна
Погребан в Катедралата "Св. Петър и Павел", Санкт Петербург
Предшественик Александър II
Наследник Николай II
Семейство
Династия Холщайн-Готорп-Романови
Баща Александър II
Майка Мария фон Хесен-Дармщат
Брак Дагмар Датска
Потомци Николай Александрович
Александър Александрович
Георги Александрович
Ксеня Александровна
Михаил Александрович
Олга Александровна
Александър III Александрович в Общомедия

Александър III Александрович (на руски Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881-1894) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.

Биография[редактиране | edit source]

Александър Александрович е роден през 1845 в Санкт Петербург. Той е втори син на император Александър II и съпругата му Мария Александровна. Тъй като се очаква тронът да бъде наследен от по-големия му брат Николай Александрович, Александър не е подготвян за политическа дейност. След внезапната смърт на брат си през 1865 той започва да изучава право и администрация под наставничеството на Константин Победоносцев, професор по право в Московския университет и убеден консерватор. През 1866 Александър се жени за датската принцеса Дагмар, която преди това е сгодена за брат му. През следващите години той не се включва активно в политическия живот.

Участва във военните действия в България по време на Руско-турската война от 1877-1878. Командир на Русчушкия отряд. В заключителния период на войната е началник на Източния отряд.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Александър III наследява трона след убийството на баща му Александър II при атентат, организиран от организацията Народна воля. Възползвайки се от обществените реакции след убийството, Александър III предприема рязък обрат във вътрешната политика, отказвайки се от либералния курс на баща си. Под влиянието на Константин Победоносцев той отменя някои от реформите от предишните години и изоставя плановете за въвеждане на конституционно управление в Русия. Премахната е автономията на университетите, образованието е поставено под строг контрол от страна на правителството и Руската православна църква, като достъпът на бедните слоеве до него е ограничен. Етническите и религиозни малцинства са подложени на преследвания, а през 1882 са приети антисемитските Майски закони. Въведеното при Александър II ограничено местно самоуправление е премахнато.

Външна политика[редактиране | edit source]

Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на Търновската конституция от княз Александър Батенберг през 1881 и се противопоставя на Съединението на България през 1885. През 1886 Русия инспирира държавния преврат, довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора българския княз Фердинанд едва след смъртта на Александър III.

Александър III умира през 1894 в Ливадия и е наследен от сина си Николай II.

Семейство[редактиране | edit source]

Александър III има шест деца от брака си с принцеса Дагмар, приела името Мария Фьодоровна.

Име Раждане Смърт Бележки
Николай II 1868 1918 женен за Алиса Хесенска
Александър Александрович 1869 1870  
Георгий Александрович 1871 1899  
Ксения Александровна 1875 1960 женена за великия княз Александър Михаилович
Михаил Александрович 1878 1918 женен за княгиня Наталия Брасова
Олга Александровна 1882 1960 женена за Петър, херцог на Олденбург, разведена - без деца; женена за Николай Куликовски, две деца

Библиография[редактиране | edit source]

  • Анри Троая. Александър III. Царят от снеговете. С., Рива, 2005.
  • Ковалевская, П. И. Психология русской нации. Воспитание молодежи. Александр III – царь-националист. М., Граница, 2005.
  • Дронов, И. Е. Сильный, державный: Жизнь и царствование Александра III. М., ИХТИОС, 2006.
  • Барковец, Ольга. Александр III - царь-миротворец. СПб., Абрис, 2007.
  • Собко, Е. М. Государственный совет в епоху Александра ІІІ. М., МГУ культуры и искусств, 2007.
  • Еременко, Мария В. Царствование Александра ІІІ. М., Мир книги, 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexander_III_of_Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Александър II Освободител император на Русия
велик княз на Финландия
(1881 – 1894)
Николай II