Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Rzeczpospolita Polska
Знаме на Полша
Герб на Полша
(знаме) (герб)
Девиз: Bóg, Honor, Ojczyzna!
(Бог, Чест, Отечество!)
Местоположение на Полша
География и население
Площ 312 679 km²
(на 70-то място)
Столица Варшава
Най-голям град Варшава
Официален език Полски
Население (пребр.) 38 485 779 души (2014 г.)
(на 34-то място)
Гъстота на нас. 123 д./km²
Управление
Президент Бронислав Коморовски
Министър-председател Ева Копач
История
Независимост
 -възстановена
11 ноември 1918
Икономика
БВП (ППС, 2011) $ 817,4 млрд.[1]
(на 21-во място)
БВП на човек (ППС) $ 21 214[1]
ИЧР (2012) Повишение 0,821 [2] (много висок)
(41-во място)
Валута полска злота (złoty) (PLN)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн pl
Телефонен код 48

Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Польска; остар. Лехия) е държава в Централна Европа.[3][4] Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 квадратни километра,[5] което я прави 69-та по площ в света и 9-та в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души[5] Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-тата най-многолюдна страна-членка на Европейския съюз.[6]

Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 година от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 година се формира Полско кралство, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 година, когато Кралство Прусия, Руската империя и Австрия си поделят земите на Полша. През 1918 година Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война. През септември 1939 година е нападната от Нацистка Германия, което дава началото на Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското ѝ население е избито. През 1945 СССР налага комунистически строй и страната се трансформира в народна република до 1989 година. Падането на комунизма в Източна Европа през 1989 година дава началото на т.нар. „Трета полска република“.

Въпреки огромните разрушения вследствие на войната, Полша успява да се възстанови, а след 1989 година успешно развива демократизация и пазарна икономика, и днес се нарежда сред държавите с висок индекс на човешко развитие[7] и стандарт на живот.[8] Страната е членка на Европейския съюз, НАТО, ООН, СТО и редица други международни организации.

История[редактиране | edit source]

Полската държава възниква около 960 г., като неин пръв владетел е княз Мешко I от династията на Пястите (до 992 г.). През 966 г. Полша приема християнството. Впоследствие се превръща в проводник на католицизма в региона, като в края на 14 в. е вече утвърдена държава и започва възходящия си път в историята на Европа. През 16 век настъпва т.нар. „Златен век на Полша“, след като Полша се обединява с Литва – 1386 г. след династически брак между принцеса Ядвига и литовския крал Ягело (по това време Литва е силно княжество в Източна Европа) и възниква полско-литовската държава, наречена Жечпосполита.

Най-сериозният противник на полската държава в Западна Европа са рицарите от Тевтонския орден, които владеят Латвия, Естония, Прусия. Стига се до война между Полско-Литовското княжество и тевтонците през 1410 г., която завършва успешно за Полша, като по този начин укрепва още повече Ягеловата династия.

Средновековен Краков, столица на Полша до края на 16 век

Поляците се гордеят с парламентарната система на страната от това време, която се отличава със свобода и равенство, въпреки че облагодетелства шляхтата (привилегированата класа в Полша), която има право да влияе върху избора на владетеля. (Шляхтата получава изключително силно влияние, след като Владислав III Ягело се възкачва на престола.) Оттогава свободата е една от най-важните ценности и поляците често се наричат Народът на свободните хора.

От около 1600 г. Варшава е столица на държавата. В периода 1605-1610 г. поляците на два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. Водят войни и с Швеция и Турция, но това отслабва ресурсите на държавата.В средата на 17 век въстанието на казаците, водени от Богдан Хмелницки, дава началото на т.нар. потоп, продължил до 1699 г. През този период Полша води войни с Османската империя, Русия, Швеция, Трансилвания и Бранденбург-Прусия, в които губи около 1/3 от населението си (като процент от населението повече, отколкото през Втората световна война). През следващите 80 години отслабването на държавата води до зависимост от Русия.

Именно поради тази причина последвалият 18 в. слага край на Полша – една от великите сили на Средновековна Европа. Събития, довели до краха на Полша:

География[редактиране | edit source]

Планинско езеро в Татрите

Полша има предимно равнинен релеф- северните и централните райони са низини. 2/3 от площта ѝ на север заема Средноевропейската низина. Тя е осеяна с ниски заоблени моренни хълмове и многобройни езера с ледников произход, свързани помежду си с потоци и реки. Заради езерата, тези земи са наречени Поморско и Мазурско поезерие. В граничните райони на юг се издигат Судетите, Бескидите и част от Татрите, най-високия дял на Карпатите с най-високия полски връх Риси (2499 m).

Климатът на Полша е умерено-преходен (от мек океански към по-студен континентален). Тук се застъпват студените полярни въздушни маси, идващи от Скандинавия и Русия, и западните по-топли и влажни океански въздушни маси. Като резултат зимата е студена, а лятото – сравнително топло. Неблагоприятно за земеделието е сезонното разпределение на валежите, често през пролетта те са недостатъчни, а през есента, когато се прибира реколтата, те са прекомерно изобилни.

Страната има гъста речна мрежа с най-големи реки Висла (с притоци Сан и Западен Буг) и Одра (с притоци Нотеч и Варта). Река Висла е най-дългата полска река, тя извира от Западните Карпати, с много завои пресича страната от юг на север и се влива в Гданския залив. По течението на река Висла са разположени двата най-важни града в Полша – Варшава и Краков. Река Одра извира от Судетите. В долното си течение реката оформя част от границата с Германия. Общата дължина на речните пътища в Полша е 4000 km.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Бронислав Коморовски

След разпадането на Източния блок Полша е демократическа парламентарна република. Президентът е държавен глава и има мандат от 5 години. Той назначава министрите според предложенията на министър-председателя. Настоящият президент е Бронислав Коморовски, а Ева Копач е министър-председател. На 10 април 2010 г. президентът Лех Качински и неговата съпруга Мария Качинска загиват, след като самолетът Ту-154 се разбива, докато опитва да се приземи на летище в Смоленск в Русия. Няма оцелели от самолета, на чийто борд са превозвани правителствени лица за церемонията по случай 70-годишнината от Катинското клане.

Залата на Сейма

Законодателните функции се изпълняват от двукамарния парламент, който се състои от 460-членния Сейм (долната камара) и 100-членния Сенат (горната камара). Според конституцията на Полша, приета през 1997 г., в парламента, с изключение на две гарантирани места за малки етнически партии, могат да участват само политически партии, получили поне 5% от гласовете на избирателите.

Изпълнителна власт има Министерски съвет, начело на който стои министър-председател, обикновено представител на мнозинството в долната камара на парламента. Правителството се назначава от президента по предложение на министър-председателя. Президентът се избира от народа на всеки 5 години и е държавен глава на страната.

Основните съдебни институции са Върховният съд (Sąd Najwyższy) (съдиите се назначават от президента на републиката по предложение на Националния съвет по съдебните въпроси за неопределен период от време) и Конституционният съд (Trybunał Konstytucyjny), чиито съдии се избират с 9-годишен мандат от сейма.

Административно деление[редактиране | edit source]

Полски войводства

От 1 януари 1999 г. Полша е разделена на 16 провинции, наречени войводства (województwa) с назначен от правителството административен ръководител (wojewoda). Всяко войводство има собствен парламент, за който се избира председател (маршал).

Стопанство[редактиране | edit source]


Полша е страна с високи доходи на населението[9] и има една от най-добре развиващите се икономики от всички бивши комунистически страни. От 1989 година насам страната упорито либерализира стопанската дейност и днес се отличава като успешен пример за преход от централно-планова към пазарна икономика. Икономическият ръст на Полша е един от най-високите в Европейския съюз, като полската икономика не бива повлияна от рецесията в края на първото десетилетие на 21 век, и дори не отбелязва спад.[10][11]

Приватизацията на редица малки и средни държавни компании довежда до изграждането на агресивен частен сектор. От 1990 година насам се преструктурират и приватизират и т.нар. „чувствителни сектори“, като въгледобив, производство на стомана, енергетика и железопътен транспорт. Една от най-големите такива сделки е продажбата на Телекомуникация Полска на френския Франс Телеком, както и 30-процентов дял от най-голямата полска банка – ПКО Банк. В селскостопанския сектор има голям брой частни стопанства, а Полша има потенциала да се превърне в най-големият производител на храни в ЕС.

Столицата Варшава се отличава като града в Централна Европа с най-много чужди инвестиции.[12] Брутният вътрешен продукт расте от 1993 до 2000 година с високи темпове, като се забавя леко между 2001 и 2002 година.

Мина за въглища „Туров“. Въгледобивът е един от най-важните отрасли на полската промишленост.

Най-голямото предизвикателство пред Полша е подготовката на икономиката (чрез провеждане на дълбоки структурни реформи), за да се отговори на строгите критерии за влизане в Еврозоната. Според министъра на финансите Яцек Ростовски, Полша вероятно ще въведе еврото през 2012 г.[13] или 2013 г.[14][15] Някои фирми вече могат да приемат еврото като разплащателно средство. В допълнение, способността лесно да се установи и развива бизнес е причина за някои икономически трудности, тъй като наскоро Световният икономически форум класира Полша близо до дъното на страните-членки на ОИСР по отношение на яснота, ефективност и неутралност на правната рамка за уреждане на фирмени спорове.[16] Същият доклад заключва, че неуредените спорове между чужди и полски фирми може да имат отрицателни последици за репутацията на страната като привлекателна дестинация за чужди инвестиции, като впечатление прави неспособността на Полша да поддържа ефикасна и неутрална законова рамка в областта на финансовите спорове.[17] Според друго проучване от 2010 година, от 2008 година насам Полша отбелязва 52% спад в работните места, отваряни от чужди инвестиции, и 42% спад на проектите, финансирани от такива инвестиции.[18]

Средните заплати в реалния сектор през декември 2010 г. са 3848 злоти (1012 евро или 1374 щатски долара)[19] и нарастват бързо.[20] Заплатите варират в различните региони: Средната заплата в столицата Варшава е 4603 злоти (1177 евро или 1680 щатски долара), докато в Киелце е само 3083 злоти (788 евро или 1125 щатски долара). Разликите в заплатите в различни окръзи на Полша са дори по-високи и варират от 2020 злоти (517 евро или 737 щатски долара) в Кемпнински окръг, до 5616 злоти (1436 евро или 2050 щатски долара) в Любински окръг, който се намира в Долна Силезия.[21] Брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2009 година е бил равен на 61% от средния за ЕС.[22]

Според доклад на Креди Сюис, поляците са най-богатата нация в Централна Европа след чехите.[23][24] Това прави Полша привлекателна дестинация за много работници от Азия и Източна Европа. Броят на чуждите работници се увеличава стабилно с всяка година.[25]

С отварянето на трудовите пазари и членството в ЕС много полски граждани заминават да работят в Западна Европа, най-вече Великобритания и Ирландия. Въпреки това заплатите в Полша се покачват бързо, а безработицата намалява – 14,2% през 2006 година тя спада до 6,7% през 2008.[26] Полша произвежда разнообразни стоки, включително електроника, автомобили, вертолети и самолети, военно оборудване, лекарства, храни, текстилни продукти, стъкло и химикали.

Население[редактиране | edit source]

Централният площад в Краков, културната столица на южна Полша

В миналото в Полша са били разпространени много езици, култури и религии. Преместването на границите на страната на запад и миграцията на по-голямата част от немскоезичното население след Втората световна война довежда до значително хомогенизиране на населението. 36 963 700 души или 96,74% от днешното население се определят като поляци (данни от 2002 г.), 1,23% се определят от друга националност, 2,03% не определят националност. Официално признатите етнически малцинства са немци, украинци, литовци, евреи и беларуси.

Полският език, спадащ към западнославянските езици, е официалният език на страната.

През последните години населението е намаляло поради увеличаване на емиграцията и рязък спад в раждаемостта. След присъединяването на Полша към Европейския съюз, значителен брой поляци емигрират към западноевропейски страни като Обединеното кралство, Германия и Ирландия в търсене на работа. Според някои организации полската емигрантска вълна е предизвикана преди всичко от високата безработица (10,5% през 2007 г.), която принуждава много поляци да търсят по-добри възможности в чужбина. През април 2007 г. полското население в Обединеното кралство се увеличава до приблизително 300 000, а оценките за полската диаспора в Ирландия дават цифра от 65 000 поляци. Други източници твърдят, че броят на полските граждани, които емигрират във Великобритания след 2004 г., е по-висок от 2 милиона.[27] Това обаче е в контраст със скорошната тенденция повече поляци да влизат в страната, отколкото да я напускат.

Полски малцинства все още присъстват в съседните Украйна, Беларус и Литва, както и в други страни. Като цяло, броят на етническите поляци, живеещи в чужбина, се изчислява на около 20 милиона.[28] Най-голям е техният брой в Съединените щати.[29]

До Втората световна война Полша има богато разнообразие от религии, включително юдаизъм, протестантство и източно православие, но вследствие на Холокоста и следвоенното експулсиране на украинци и немци, страната става почти изцяло католическа. През 2007 година близо 89% от населението са били католици,[30] от които активно изповядващи религията си са били между 52%[31] и 60%.[32] В училищата се практикува религиозно обучение и преподаване на официалната католическа доктрина.[33][34]

Култура[редактиране | edit source]

Полската култура е тясно свързана с историята на страната. В области като литература, музика и изобразително изкуство творците се стремели да подпомагат борбата на Полша за независимост със своите средства. Примери за това са патриотичните стихотворения на Адам Мицкевич, историческата живопис на Ян Матейко и ранните клавирни творби на Фредерик Шопен.

В днешни дни богатата полска култура е засегната от глобализацията и от финансови проблеми. Въпреки това точно на културната сцена на големите градове тя гради своя нов облик.

Вижте също[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • История Польши в трех томах. Т. I-III. 2-e доп. изд. Под ред. В. Д. Королюка. М., 1955-1957.
  • Королюк, В. Д. Древнепольское государство. М., 1957.
  • Галл Аноним. Хроника и деяния князей или правителей польских. М., 1961.
  • Halecki, O. A History of Poland. London-Henley, 1978.
  • Тимовски, М., Я. Кеневич, Й. Холцер. История на Полша. Велико Търново, Абагар, 1998.
  • Асьов, Г. Полша. С., Отворено общество, 1999.
  • Lukowski, J., H. Zawadzki. A Concise History of Poland. Cambridge, Cambridge U.P., 2001.
  • Prażmowska, A. J. History of Poland. Basingstoke, Palgrave, 2004 (Palgrave Essential Histories).
  • Замойски, А. Полският път, Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново, Абагар, 2005.
  • Широкорад, А. Б. Польша: Непримиримое соседство. М., Вече, 2008.


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Poland. // International Monetary Fund. Посетен на 2011-05-06.
  2. Table 1 – Human Development Index and its components. // Human Development Index 2010. Human Development Reports. Посетен на 4 November 2010.
  3. http://web.archive.org/web/20070706015917/http://unstats.un.org/unsd/geoinfo/gegn23wp48.pdf
  4. CIA – The World Factbook
  5. а б Concise Statistical Yearbook of Poland, 2008 (PDF). // Central Statistical Office (Poland), 28 July 2008. Архив на оригинала от 2011-07-14. Посетен на 2008-08-12.
  6. NationMaster.com 2003–2007, Poland, Facts and figures
  7. http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2010_EN_Table1.pdf
  8. http://www.newsweek.com/2010/08/15/interactive-infographic-of-the-worlds-best-countries.html
  9. Country and Lending Groups | Data. // Data.worldbank.org. Посетен на 2010-11-09.
  10. Central Europe Risks Downgrades on Worsening Finances (Update1). // Bloomberg.com, 2009-09-21. Посетен на 2010-01-27.
  11. Zloty to Gain, Says LBBW, Most Accurate Forecaster (Update1). // Bloomberg.com, 2009-10-09. Посетен на 2010-01-27.
  12. Poland in the Lead“, The Warsaw Voice, September 2002. Retrieved on August 11, 2007.
  13. Gazeta Wyborcza, „Szejnfeld: Wejście do strefy euro korzystne dla przedsiębiorców
  14. Jan Cienski, “Poland Alters Stance on Euro
  15. L'economia va. Investimenti stranieri e Fondi UE. Una chance imperdibile per l'ammodernamento EuropaRussia 30.05.2010.
  16. Schwab, Klaus. The Global Competitiveness Report 2010-2011. // World Economic Forum. Посетен на 25 April 2011.
  17. Shapiro, Robert J.. Foreign Direct Investments in Developing Nations: Issues in Telecommunications and the Modernization of Poland. // CEIS. Посетен на 27 April 2011.
  18. Waking up to the new economy: Ernst & Young's 2010 European attractiveness survey. // Ernst & Young. Посетен на 25 April 2011.
  19. Communication on the average monthly salary in enterprise sector excluding payments from profit awards in December 2010. // Stat.gov.pl. Посетен на 2010-11-04.
  20. OECD Economic Outlook No. 82 – Poland (PDF). // Архив на оригинала от 2007-03-28. Посетен на 2010-04-12.
  21. Statistic Office of Poland(GUS). // Stat.gov.pl. Посетен на 2010-11-19.
  22. GDP per capita in PPS. // Eurostat. Посетен на 2010-06-25.
  23. Poles getting rich quick…. // Polskie Radio, thenews.pl. Посетен на 2010-10-13.
  24. Jędrzej Bielecki. Polacy są w światowej czołówce bogacących się narodów. // Dziennik Gazeta Prawna. Посетен на 2010-10-13.
  25. Coraz więcej Azjatów emigruje do Polski. // Interia.pl. Посетен на 2010-10-13.
  26. Eurostat February 2008 – Euro area unemployment stable at 7.1%. // Web.archive.org, 26 July 2008. Посетен на 28 July 2011.
  27. Doughty, Steve. UK lets in more Poles than there are in Warsaw. // London, Dailymail.co.uk, 2006-04-25. Посетен на 2010-04-12.
  28. Polish Diaspora (Polonia) Worldwide. // Culture.polishsite.us. Посетен на 2010-04-12.
  29. Centers of Polish Immigration in the World – USA and Germany. // Culture.polishsite.us, 2003-03-15. Посетен на 2010-04-12.
  30. Maly Rocznik Statystyczny Polski 2009 (PDF). // Архив на оригинала от 2011-05-10. Посетен на 2009-09-26.
  31. 94% Polaków wierzy w Boga. // Ekumenizm.pl, 2008-09-25. Посетен на 2010-04-12.
  32. Weekly Mass Attendance of Catholics in Nations with Large Catholic Populations, 1980–2008 – World Values Survey (WVS)
  33. Шаблон:Pl icon Dr. Paweł Borecki, Opinia prawna dotycząca religii w szkole. // Kateda Prawa Wyznaniowego Uniwersytetu Warszawskiego. Посетен на 2007-09-14.
  34. Шаблон:Pl icon Wirtualna Polska, Wiadomości. Polacy przeciwni wliczaniu ocen z religii do średniej. // Посетен на 2007-09-14.

Външни препратки[редактиране | edit source]