Климатична класификация на Алисов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Климатични пояси на Земята

Климатичната класификация на Алисов е система за класифициране на климата, която се основава на глобалното движение на въздушните маси. При нея Земята е разделена на климатични пояси, в които климатичните особености са еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Климатичните пояси са широчинно зонирани, в израз на добре изразената закономерност в изменението на климата според географската ширина, независимо от голямото разнообразие на климата в отделните части на земята. Климатичните пояси са най-голямата таксономична единица в климатичното райониране.

От екватора към всеки от двата полюса се очертават седем различни по ширина ивици със специфичен климат. Това са климатичните пояси на земята, а именно: един екваториален пояс и по два за съответните полукълба – субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен и полярен климатичен пояс.

Основните климатични пояси са екваториалният, тропичният, умереният и полярният, а между тях се различават преходни климатични пояси: субекваториален, субтропичен и субполярен.

Климатична карта на Земята

Екваториален пояс[редактиране | edit source]

Обхваща части от сушевата и от водната земна повърхност от двете страни на екватора, с обща ширина около 15°. Характеризира се с постоянно висока температура, малка годишна температурна амплитуда и голяма сума на валежите през цялата година. Разликата в климата над континентите и над океаните е незначителна. Този климатичен пояс обхваща части от Южна Америка, Африка, както и Малайския архипелаг (островите Суматра, Борнео и Нова Гвинея). В Африка екваториалният пояс включва териториите около басейна на р. Заир (между 5° с.ш. и 2° ю.ш.) и крайбрежието на Гвинейски залив (до 7-8° с.ш.)

Екваториалният климат се характеризира с постоянно високи температури (25-27 °C) и малки денонощни амплитуди (около 2 °C). Валежите са почти всекидневни, годишната им сума е около 2000 mm. В Южна Америка този климатичен пояс заема по-голямата част от Амазонската низина до подножието на Андите, както и тясна ивица от тихоокеанското крайбрежие. В много отношения климатът тук е сходен с този в Африка. Средно годишните температури са около 25-27 °C. Валежите достигат около 3000 mm годишно. Там растителността е буйна и почвите са червеноземни.

Субекваториални пояси[редактиране | edit source]

Те са разположени симетрично на север и на юг от екваториалния пояс, като достигат до около 20° географска ширина. Температурата на въздуха е висока през цялата година, но годишната температурна амплитуда се увеличава в сравнение с тази в екваториалния пояс. Разпределението на валежите е според сезона - зимата е суха, лятото е влажно. Те падат през лятото в съответното полукълбо. За някои части на субекваториалните пояси са характерни мусонни ветрове.

Тропични пояси[редактиране | edit source]

Те са разположени около северната и южната тропични окръжности. В тях климатът е сух. Средната годишна температура е висока, а годишната амплитуда – значително по-голяма в сравнение с предходните климатични пояси. Поради сухотата на въздуха се наблюдава много голяма денонощна температурна амплитуда.Ниското количество валежи и високата температура са причина за образуването на тропични пустини. Обособени са две зони на територията на този климатичен пояс.

Зона на тропичните пустини[редактиране | edit source]

Зоната (областта) на тропическите пустини е разположена предимно във вътрешно континенталните райони обхванати от тропичния климатичен пояс. Те се характеризират с ниско количество на годишните валежи и високи температури. На места в тази зона общото количество на годишните валежи не надминава 100 mm. Там няма много вода, но има подпочвени води там, където извират има малки островчета с растителност, но за жалост всичко е солено заради високите температури.Откривани са и скали покрити със сол. Животинският свят не е голям. Там се намира най-голямата пустиня - Сахара.

Зона на влажните тропици[редактиране | edit source]

Зоната на влажните тропици, която е наричана също и зона на влажните пасати, е разположена по източните крайбрежия на континентите. В тази област има по-голямо количество на валежите, което се дължи на по-голямата близост на големи водни басейни.

Субтропични пояси[редактиране | edit source]

Разположени са на север и на юг от тропичните пояси. Характерна за тях е сезонната смяна на тропични въздушни маси, и маси от умерените географски ширини. Това е причина летният сезон да е горещ и сух, а зимният – дъждовен. Субтропичният климат е изразен най-добре в региона около Средиземно море и там е известен като средиземноморски климат. Климатът се формира под влияние на два вида въздушни маси, които се сменят по сезони.Среща се в Европа, като заема южните части на континента. Субтропика е един от разнообразните пояси, които се формират от няколко сезона.

Умерени пояси[редактиране | edit source]

Характерни са главно за северното полукълбо. Въпреки това от него са заети най-големи територии от сушата. Ширината на пояса в северното полукълбо е около 20°, което е около два пъти повече от останалите климатични пояси. Отличават се с голямо разнообразие, дължащо се на силното влияние на циклоните и антициклоните. По-ограничено е въздействието на тропичните и арктичните въздушни маси. Поради големите климатични различия са се оформили три подобласти, съответно с континентален, преходно-континентален и морски климат.

Умерен океански климат[редактиране | edit source]

Умереният океански климат се наблюдава в Западна Европа, както и по източното крайбрежие на Северна Америка. За тези райони е характерно сравнително прохладно лято и мека зима. Годишното количество на валежите в тези райони е на второ място по размер след тези в екваториалния климатичен пояс. Поради непосредствената близост на големи водни басейни температурната амплитуда е малка. Голямо влияние върху образуването на климата в тези райони имат океанските течения

Умерен континентален климат[редактиране | edit source]

Умереният континентален климат се наблюдава на обширни територии във вътрешността на континентите Европа, Азия и Северна Америка. Най-големи територии с такъв климат има в Азия, защото поради голямата си територия средните части се намират на голямо разстояние от океана. Тук летните температури са по-високи, а зимните - по-ниски. Годишната температурна амплитуда е висока. Ниско е общото количество на валежите в зависимост от сезона както и влажността на въздуха.

Преходно-континентален климат[редактиране | edit source]

Преходно-континентален климат се наблюдава в зоните разположени между двете други зони. Тези територии се явяват свързващи и в тях климатът се формира от фактори характерни и за двете други зони.

Субполярни пояси[редактиране | edit source]

Разположени са около северните и около южните полярни окръжности. Тук си дават среща въздушни маси както от умерените ширини, така и от арктически и антарктичен произход. Зимата е продължителна и студена, а лятото – краткотрайно и хладно. Поради ниската температура влажността е голяма. Температурата в тези райони не надминава 20°, а лятото има продължителност от едва 1-2 месеца.

Полярни пояси[редактиране | edit source]

Заемат областите около двата полюса. Това са най-студените места на земята с постоянна отрицателна температура през цялата година, която достига понякога до −55, −60 °C. Средногодишните температури са отрицателни, а през летните месеци са близки до нулата. Валежите са малко и изключително от сняг.

Значителна част от арктическите острови и гори в пределите на континенталната част на Арктика са покрити с дебели ледници, общата площ на които надхвърля 2 млн. km2. По-голямата част от водната повърхност зад Полярните кръгове през цялата година са покрити с лед, около 11 млн. km2 през зимата и около 8 млн. km2 през лятото. Средната дебелина на сезонният лед е около 1-2 m, а на многогодишния достига 3-4 m. Ледените могили достигат височина от 3-5 m до 10-15 m в редки случаи. Само в полярните области се срещат айсберги и ледени острови откъснати от шелфовите ледници.

Температурният баланс в южните райони на Арктика е положителен, приблизително 420-630 MJ/m2 за година (10-15 kcal/cm2 за година), което е 2-3 пъти по-малко, в сравнение с умерените ширини. В Арктическия басейн балансът е отрицателен, като загубата на топлина е 85-125 MJ/m2 за година (2-3 kcal/cm2 за година). Тази загуба се компенсира от притока на топлина от водните и въздушни маси.

Планинска климатична област[редактиране | edit source]

Характерна е за високите планини и нейния обхват е в зависимост от тяхното географско разположение.Обхваща билата и върховете на високите планини на Африка, независимо от тяхното географско разположение. В Африка се срещат разнообразни животински видове, от който преобладават: жираф, крокодил, зебра, паун - тези животни живеят по крайните точки на тази климатична област.

Вижте още[редактиране | edit source]