Гренландия

	Kalaallit Nunaat; Grønland
(знаме)	(герб)
Официален език	гренландски, датски
Столица	Нуук; (64°10′ с. ш. 51°45′ з. д. / 64.166667° с. ш. 51.75° з. д. (G))
Най-голям град	Нуук
Монарх	Маргрете II
Министър-председател	Ханс Еноксен
Площ	на 13 място
- oбщо	2 175 600 km²
Население	на 201 място
- oбщо	60 000
- гъстота	0,026 д/km2
БВП; - oбщо; - на човек	на неизвестно място; $1,1 милиард; $19 000
Валута	Датска крона (DKR)
Часова зона	UTC до UTC -4
Независимост Самоуправление в рамките на Дания	1979
Национален химн	Nunarput utoqqarsuanngoravit; Nuna asiilasooq
Интернет домейн	.gl
Телефонен код	299
	1 Гренладия се простира върху часовите пояси от UTC до UTC -4, но UTC -2 не се използва. Само регионът Ittoqqortoormiit (UTC -1) съблюдава европейското лятно часово време

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Тази статия е за страната в Северна Америка. За растението вижте Гренландия (растение).

Гренландия (букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. С население от 56452 души (януари 2010) тя е една от най-рядко населените страни в света.

През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на датското обединено кралство. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика и отбраната, и финансовата политика, и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около $11300 на гренландец.

[редактиране] История

Основна статия: История на Гренландия

Гренландия, чийто южен бряг е бил заселен около 1000-та година от викинги, а по-късно попада във владение на датската корона, има свой парламент от 1979 г., чиято дейност е ограничена във вътрешната политика, тъй като островът продължава да е част от Дания.

На 21 юни 2009 г. Гренладния възприема форма на самоуправление в областта на правните въпроси, полицията и използването на природните си богатства. Гренландците са признати като отделна нация съгласно международното право. Дания запазва контрола върху външната политика и отбраната. Дания продължава да отпуска годишна помощ от 3,2 млрд. датски крони, но след като Гренландия започне да получава приходи от природните си богатства, помощта ще бъде постепенно намалявана. По своят път към откъсване от датското управление гренланския език е приет за единствен официален език в Гренландия на историческа церемония.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

[редактиране] Политика

Основна статия: Политика на Гренландия

Гренландия е самоуправляваща се територия. Нейният парламент — Ландстинг (състоящ се от 31 члена, избирани през 4 години) упражнява законодателната ѝ власт, а Дания — само външната ѝ политика. Гренландия се пресъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдума през 1982 г. се взема решение за излизане от общността.

В началото на април 2008 г. Гренландия поиска независимост върху използването на природните си богатства от Дания. Резултатът от референдума влезе в сила на 21 юни 2009 г. като Гренландия получи исканата разширена автономия, според която изцяло под контрола на гренландското правителство преминават полицията, правосъдието и използването на природните богатства. Въпросите относно външната политика и отбраната се решават едностранно от Дания.

[редактиране] География

Основна статия: География на Гренландия

Сателитна снимка на Гренландия

Поради глобалното затопляне през април 2007 г. е установено появяването на нов остров край отдалечения източен бряг на Гренландия. ^[1]

Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен планински крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи — фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини — айсберги.

Климатът по крайбрежието е субарктически и арктически. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и рязко изменение на температурата. Средната януарска температура на крайбрежието е от -7°C на юг до -36°C на север, а средната юлска температура е от 10°C на юг до 3°C на северозапад. В центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47°C (абсолютният минимум е -70°C), а средната юлска температура е -12°C. Общото количество на падналия валеж в Южна Гренландия е 800-1000 мм а в Северна 150-250 мм. В крайните югоизточни части пада повече от 2500 мм валеж годишно. През последните години все по-бързо се топи ледът, като голяма част от него не се възстановява.

[редактиране] Административно деление

Гренландия е поделена на 3 окръга: северна, западна и източна.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Гренландия

Населението на страната е 56 344 души (2007), от тях 12 % са от бялата раса или казано 45 000 гренландци и 11 000 датчани. Коренните жители се наричат инуити, което означава хора. Ескимо е индианска дума за човек, който яде сурово месо. На езика калаалисут Гренландия се нарича Калаалит Нуунат - Земя на хората.

Инуитите са народностна група, която живее по северните брегове на Сибир, Аляска и Канада, както и в цяла Гренландия. Предполага се, че произхождат от Средна Азия. Най-старите следи от хора в Гренландия датират от около 2600 г. пр.н.е.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Гренландия

20% от трудоспособното население е заето в риболова и рибноконсервната промишленост, около 55% са заети в обществените служби, повече от 10% са безработни и само 2,5% (около 600 души) все още живеят от лов благодарение на помощите от държавата. Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания — NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Държавният сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. БВП на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.

В началото на 90-те Гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993. Частична причина за кризата е търговският дефицит появил се през 1990 след затварянето на последните останали оловни и цинкови мини. Фискалната политика следвана от управляващите довежда до ниска инфлация и бюджетен излишък.

[редактиране] Култура

Основни статии: Култура на Гренландия и Музика на Гренландия

Културата на Гренландия има много общо с инуитските традиции, които са етническо мнозинство. Много хора все още се занимават с риболов, а годишно се провеждат състезания с кучешки впрягове. В днешно време Гренландия все повече се превръща в туристическа атракция.