Гренландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за страната в Северна Америка. За растението вижте Гренландия (растение).

Kalaallit Nunaat
Grønland
Знаме на Гренландия
Герб на Гренландия
(знаме) (герб)
Местоположение на Гренландия
География и население
Площ 2 175 600 km²
(на 13 място)
Столица Нуук
(64°10′ с. ш. 51°45′ з. д. / 64.166667° с. ш. 51.75° з. д.)
Най-голям град Нуук
Официален език гренландски, датски
Население (пребр., 2007) 60 000
(на 201 място)
Гъстота на нас. 0,026 д./km²
Управление
Монарх Маргрете II
Министър-председател Куупик Клейст
История
Независимост
Самоуправление в рамките на Дания
1979
Икономика
БВП (ППС, 2001) $1,1 милиард
(на неизвестно място)
БВП на човек (ППС) $19 000
Валута Датска крона (DKR)
Други данни
Часова зона UTC до UTC -4
Интернет домейн .gl
Телефонен код 299
1 Гренладия се простира върху часовите пояси от UTC до UTC -4, но UTC -2 не се използва. Само регионът Ittoqqortoormiit (UTC -1) съблюдава европейското лятно часово време
Greenland big.png

Гренландия (букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. С население от 56 452 души (януари 2010) тя е една от най-рядко населените страни в света.

През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на датското обединено кралство. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика и отбраната, и финансовата политика, и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около $11 300 на гренландец.

История[редактиране | edit source]

Гренландия, чийто южен бряг е бил заселен около 1000-та година от викинги, а по-късно попада във владение на датската корона, има свой парламент от 1979 г., чиято дейност е ограничена във вътрешната политика, тъй като островът продължава да е част от Дания.

На 21 юни 2009 г. Гренладния възприема форма на самоуправление в областта на правните въпроси, полицията и използването на природните си богатства. Гренландците са признати като отделна нация съгласно международното право. Дания запазва контрола върху външната политика и отбраната. Дания продължава да отпуска годишна помощ от 3,2 млрд. датски крони, но след като Гренландия започне да получава приходи от природните си богатства, помощта ще бъде постепенно намалявана. По своя път към откъсване от датското управление гренланският език е приет за единствен официален език в Гренландия на историческа церемония.

Политика[редактиране | edit source]

Гренландия е самоуправляваща се територия. Нейният парламент — Ландстинг (състоящ се от 31 члена, избирани през 4 години) упражнява законодателната ѝ власт, а Дания — само външната ѝ политика. Гренландия се присъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдума през 1982 г. се взема решение за излизане от общността.

В началото на април 2008 г. Гренландия поиска независимост върху използването на природните си богатства от Дания. Резултатът от референдума влезе в сила на 21 юни 2009 г. като Гренландия получи исканата разширена автономия, според която изцяло под контрола на гренландското правителство преминават полицията, правосъдието и използването на природните богатства. Въпросите относно външната политика и отбраната се решават едностранно от Дания.

География[редактиране | edit source]

Спътникова снимка на Гренландия

Поради глобалното затопляне през април 2007 г. е установено появяването на нов остров край отдалечения източен бряг на Гренландия. [1]

Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс и със своята площ от 2 175 600 km2 е най-големият остров на Земята. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен планински крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи — фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини — айсберги.

Климатът по крайбрежието е субарктически и арктически. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и рязко изменение на температурата. Средната януарска температура на крайбрежието е от -7 °C на юг до -36 °C на север, а средната юлска температура е от 10 °C на юг до 3 °C на северозапад. В центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47 °C (абсолютният минимум е -70 °C), а средната юлска температура е -12 °C. Общото количество на падналия валеж в Южна Гренландия е 800-1000 mm а в Северна 150-250 mm. В крайните югоизточни части пада повече от 2500 mm валеж годишно. През последните години ледът се топи все по-бързо, като голяма част от него не се възстановява.

Административно деление[редактиране | edit source]

Гренландия е поделена на 4 общини:

Население[редактиране | edit source]

Населението на страната е 56 344 души (2007), от тях 12 % са от бялата раса или казано 45 000 гренландци и 11 000 датчани. Коренните жители се наричат инуити, което означава хора. Ескимо е индианска дума за човек, който яде сурово месо. На езика калаалисут Гренландия се нарича Калаалит Нуунат - Земя на хората.

Инуитите са народностна група, която живее по северните брегове на Сибир, Аляска и Канада, както и в цяла Гренландия. Предполага се, че произхождат от Средна Азия. Най-старите следи от хора в Гренландия датират от около 2600 г. пр.н.е.

Икономика[редактиране | edit source]

20% от трудоспособното население е заето в риболова и рибноконсервната промишленост, около 55% са заети в обществените служби, повече от 10% са безработни и само 2,5% (около 600 души) все още живеят от лов благодарение на помощите от държавата. Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания — NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Държавният сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. БВП на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.

В началото на 90-те Гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993. Частична причина за кризата е търговският дефицит появил се през 1990 след затварянето на последните останали оловни и цинкови мини. Фискалната политика следвана от управляващите довежда до ниска инфлация и бюджетен излишък.

Култура[редактиране | edit source]

Културата на Гренландия има много общо с инуитските традиции, които са етническо мнозинство. Много хора все още се занимават с риболов, а годишно се провеждат състезания с кучешки впрягове. В днешно време Гренландия все повече се превръща в туристическа атракция.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Появи се нов остров — доказателство за глобалното затопляне. // dnes.dir.bg. Посетен на 2008-06-11.

Външни препратки[редактиране | edit source]