Панама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панама.

Република Панама
República de Panamá
Знаме на Панама
Герб на Панама
(знаме) (герб)
Девиз: „Pro Mundi Beneficio“
в превод от латински „За благото на света“
Национален химн: Himno Istmeño
Наименование на местния жител: панамец
Местоположение на Панама
География и население
Площ 75 517 km²
(на 118-то място)
Води 2,9%
Граници Коста Рика и Колумбия
Столица Панама
8°58′00″ с. ш. 79°32′00″ и. д. / 8.966667° с. ш. 79.533333° и. д.
Официален език испански
Население (пребр., 2008) Повишение 3 309 679
(на 131-то място)
Управление
Президент Рикардо Мартинели
Вицепрезидент Хуан Карлос Варела
История
независимост от Испания 28 ноември 1821
независимост от Колумбия 3 ноември 1903
Икономика
Валута Панамска балбоа и долар (PAB, USD)
Други данни
Интернет домейн .pa
Телефонен код 507

Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

История[редактиране | edit source]

Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север. Панама е испанска колония до 1821 г., когато е присъединена към Велика Колумбия на Симон Боливар.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Панама има представителна демокрация. Еднокамерния парламент се избира на всеки 5 години и се състои от 78 депутати. [1]

Административно деление[редактиране | edit source]

Панама е разделена на 9 провинции и 5 територии. Провинциите са: Бокас дел Торо, Кокле, Колон, Дариен, Лос Сантос, Панама, Чирики, Ерера и Верагуас. Териториите са: Ембера, Куна де Мадуганди, Куна Яла, Нгьобе-Бугле и Куна де Уарганди.

География[редактиране | edit source]

Панама е разположена в Централна Америка, между Колумбия и Коста Рика и граничи с Карибско море и Тихия океан. Разположението ѝ на Панамския провлак е стратегическо. Страната контролира Панамския канал, който свързва Атлантическия с Тихия океан.

В западните части на Панама е разположена планинската верига Кордилера де Таламанка, а в източната има ниски възвишения, отнасящи се към Андите. По-голямата част е низинна. Най-високата точка на страната е вулканът Бару, висок 3 475 метра.

Регионът Дариен в източната част на Панама представлява почти непроходима джунгла, където колумбийски партизани и наркотрафиканти често отвличат заложници. Панамериканската магистрала, която свързва Аляска с Патагония, е прекъсната на това място по тази причина и поради движенията за защита на джунглата.

Дивият свят на Панама е най-разнообразният от всички страни в Централна Америка. В страната живеят много видове, както северно-, така и южноамерикански.

На територията на Панама има над 500 реки. Повечето от тях не са плавателни и образуват крайбрежни делти. Една от малкото големи реки е Рио Чагрес, на която е построена огромна водноелектрическа централа. Други важни реки са Рио Чепо и Рио Туира.

Икономика[редактиране | edit source]

Страната е един от най–големите финансови, търговски и транспортни центрове в Латинска Америка. Голяма роля в икономиката на Панама играе и Панамският канал, през който минават годишно над 14 хил. кораба (даващи приход от около 500 млн. щатски долара). В страната действат американски капитали. Водеща промишлена дейност е корабоплаването.

  • Износ: дрехи, банани, месо от едър рогат добитък, морски продукти, захар, кафе, тютюн.
  • Селско стопанство – отглеждат се главно банани, цитруси, кафе, тютюн и др.
  • Транспорт – шосета 11 хил. км от тях 4 хил. асфалтирани, жп-линии – 355км
  • Основни морски пристанища – Колон и Панама
  • ООП – 3 080$

Паричната единица е американският долар, а местните монетите, използвани като центове, се наричат балбоа.

Население[редактиране | edit source]

През 2008 населението на Панама е 3 309 679 души. Според данните от 2000, най-голяма част от населението представляват метисите (50.1%). Негрите и мулатите представляват 22%. Останалата част от населението са американски индианци 6.7%, бели латиноамериканци 8.6%, азиатци 5.5% и други 7.1%. Индианците в Панама са 7 племена — ембера, унан, гуайми (нгобе), бугле, куна, насо и брибри. Повече от половината население на Панама живее в столицата Панама Сити и околностите ѝ.

Културата, обичаите и езиците на панамците са главно карибски и испански. Испанският е официалният език и е майчин език на 93% от населението. Някои малцинства в страната говорят и английски, и испански, а на други майчиният език е нгабере.

Панама е сред испаноговорещите страни с най-малко население в цяла Латинска Америка (3 918 302 към август 2014[2]), следвана от Уругвай (3 463 000).

Основната религия в страната е римокатолицизъм - според някои източници около 75-85% от населението се самоопределят като католици и 15-25% евангелисти. Религията на около 2% от населението на Панама е бахайството. В столицата на страната се намира един от седемте в света бахайски домове на преклонението. По-малки религиозни групи са евреите и мюсюлманите — около 10 000 души всяка и още по-малки групи индуисти, будисти и растафари. Местните религии са ибеоргун (сред племето Куна) и маматата (племето Нгобе).

Култура[редактиране | edit source]

Културата на Панама произхожда от европейската култура, пренесена от испанците, смесена с африканската и местната индианска култура. Например, танцът тамборито е испански танц, който е съчетан с местни американски ритми, музикални теми и танцови движения. Танцът е символ на смесването на различни култури в Панама. Панамският фолклор може да бъде опознат чрез многобройните фестивали, танци и традиции, които се развиват на представления и концерти, на които се изпълняват испанско реге, кубинска музика, регетон, хаитянска и колумбийска музика, джаз, блус. Извън Панама Сити през цялата година се провеждат фестивали, на които представления изнасят местни музиканти и танцьори. Друг пример за смесената култура на Панама може да се види в традиционните изделия и произведения, като дърворезбите, церемониалните маски и грънчарството, а също и в архитектурата, кухнята и фестивалите. В по-стари времена кошници са били плетени за домашна употреба, но днес много села разчитат почти изцяло на кошниците, които произвеждат за туристите.


Други[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.asamblea.gob.pa/main/
  2. ((es))  Población de Panamá. // Посетен на 15 август 2014.

Външни препратки[редактиране | edit source]