Парагвай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За река Парагвай вижте Парагвай (река).

República del Paraguay
Tetã Paraguái
Знаме на Парагвай
Герб на Парагвай
(знаме) (герб)
Девиз: Paz y justicia!
(Мир и справедливост!)
Местоположение на Парагвай
География и население
Площ 406 750 km²
(на 58-мо място)
Столица Асунсион
Най-голям град Асунсион
Официален език испански и гуарани
Население (пребр., 2005) 6 506 464
(на 101-во място)
Гъстота на нас. 16 д./km²
Управление
Президент Орасио Картес
История
Независимост
 – обявена
от Испания
14 май 1811
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 27 581 млн
(на 96-то място)
БВП на човек (ППС) $ 4 555
Валута гуарани (PYG)
Други данни
Часова зона UTC-4
Интернет домейн .py
Телефонен код 598

Република Парагвай (на испански: República del Paraguay) е държава в Южна Америка. Граничи на юг-югозапад с Аржентина, с Бразилия на североизток и с Боливия на северозапад. Вътрешноконтинентална държава, без излаз на море или океан. Общата дължина на границите е 3 920 km. Площта ѝ е 406 750 km², от която водната повърхност е 2,3%. Населението през юли 2004 г. е 6 191 368 души. Климатът е субтропичен до умерен.

Столица на Парагвай е Асунсион. Административно страната е разделена на 17 департамента и един столичен департамент.

История[редактиране | редактиране на кода]

Европейците за пръв път пристигат в този район в ранните периоди на 16 век. Днешната столица на Парагвай, Асунсион е основана от испанския конкистадор Хуан де Салазар на 15 август 1537 г.

Градът става център на испанска колониална провинция, както и център на разпространението на християнството по тези земи през 18 век. Парагвай обявява независимост след като отхвърля местното испанско управление на 14 май 1811 г.

Историята на Парагвай е белязана от дълги авторитарни управления, политическа нестабилност и опустошителни войни със съседите.

Следколониалната история на Парагвай се разделя на следните основни периоди:
18111816 Основаване на Парагвай и администрацията
1816 – 1840 Управление на Хосе Гаспар Родригес де Франсия
1840 – 1865 Правителства на Карлос Антонио Лопес и Франсиско Солано Лопес
1865 – 1870 Войната на Тройния съюз. Загуба на 50% от територията на Парагвай, както и на 80% от населението
18701904 Възстановяване на Парагвай от войната и управление на правителства от Колорадската партия
1904 – 1932 Управление на Либерална партия
1932 – 1935 Война за Гран Чако с Боливия
1935 – 1940 Управление на революционерската партия Фебериста и Хосе Феликс Естегарибиа
1940 – 1948 Правителство на Хигинио Мориниго
1948 – 1954 Парагвайска гражданска война и ново управление на Колорадската Партия
1954 – 1989 Управление на диктатора Алфредо Стреснер
1989 – Демократични реформи

Освен обявяването на независимост през 1811, войната на Чако и Войната на тройния съюз има и други важни събития в историята Парагвай. Парагвай участва във Войната на тройния съюз, най-голямата война в историята на Южна Америка. В нея участват и Бразилия, Аржентина и Уругвай, които се бият в съюз срещу Парагвай. След пет години кървави бойни действия, Парагвай е победен и са му отнети огромни територии. Във войната за Чако Парагвай отвоюва част от 'Гран Чако', регион в централна Южна Америка от Боливия.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Президентска република. Глава на държавата и правителството е президентът, избиран за 5 години. Законодателен орган – Национален конгрес, състоящ се от сенат (45 сенатори) и палата на депутатите (80 депутати), избирани за 5 години. Изпълнителната власт е правителство, назначавано от президента.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Парагвай се състои от 17 департамента и 1 столичен окръг: Горен Парагвай, Горна Парана, Столичен окръг (Парагвай), Консепсион, Итапуа, Мисионес, Сан Педро, Амамбай, Бокерон, Каагуасу, Каасапа, Каниндею, Сентрал, Кордийера, Гуаира, Неембуку, Парагуари и Пресиденте Айес.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Тропичен със средна месечна температура – юли 17-19 °С, януари – 27-29 °С. Валежи – от 700-1000 mm на запад до 2000 mm на изток. Главните реки – Парана и Парагвай, са плавателни. Растителност – смесени листопадно-вечнозелени гори и храсти (включително и парагвайския чай – мате), в речните долини – заблатени гори и високотревна савана. Горите заемат 56% от площта на страната.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Аграрно-индустриална страна. Обработваемите земи са 8%, а пасищата – 34% от площта на страната. Животновъдството е пасищно – едър рогат добитък (около 8 млн. глави), овце, коне. Основни култури – соя, царевица, захарна тръстика, манго, батати, цитруси. Страната изнася соя (42% от износа ), чай (мате), тютюн, памук, кафе. Развито е и лозаро-винарството. От добиваните полезни изкопаеми с най-голямо значение са солта и варовикът. Има и залежи на железни, медни, манганови руди и нефт. Промишлеността е представена от малки предприятия на хранително-вкусовата (обработка на месо), дървообработваща, производство на дъбилен екстракт, текстилна, циментова и тютюнопреработваща промишленост. Тук е построен най-големият в света хидроенергиен комплекс на р. Парана (проектна мощност 12,6 млн. kW).

Сивата икономика е с най-висок процент в Латинска Америка, а контрабандата сериозен държавен проблем. Въпреки многобройните официални протести на съседните страни, Парагвай не може да се справи на този етап с нея. Според данни на Прозрачност без граници страната е най-корумпираната в Южна Америка. В същото време това е втората страна по бедност на континента с БВП на глава от населението от 4000 $ за 2007 г. Негативната статистика се допълва с близо 1 милион безработни или 16% от трудоспособното население.

Население[редактиране | редактиране на кода]

6,4 млн жители (по оценка от юли 2010 г.). Гъстота – 13,8 д/km². Естествен прираст 29. Средна продължителност на живота – мъже – 70 г., жени – 74 г.

Етнически състав – парагвайци-гуарани (индианци и метиси) – 89,9%, други индианци – 2,2%, бразилци – 3,5%, немци – 1,5%, японци – 0,6%, други – 2,3%.

Конфесионален състав: християни – 98,5% (католици – 97,5%, протестанти – 2,0%, други – 0,5%), други – 1,5%. Извън страната живеят около 700 хил. парагвайци, главно в Бразилия и Аржентина. Градско население – 56%.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Най-популярният спорт в Парагвай е футболът. Националният отбор е един от най-добрите на континента и е печелил два пъти Копа Америка – 1953 и 1979 г. На Олимпийски игри в Атина през 2004 г. футболният отбор печели сребърните медали, които до този момент са и единственото олимпийско отличие на страната. На световни първенства парагвайският национален отбор участва седем пъти.

След футболът, вторият любим спорт на парагвайците са автомобилните ралита. Най-голямото местно рали е Транс Чако и се провежда от 1971 г. Тенисът е друг спорт, който масово се практикува. На професионално ниво най-добрият парагвайски тенисист за всички времена е Виктор Пеки, който достига до 9-то място в ATP и играе финал на Откритото първенство на Франция през 1979 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]