Война за Гран Чако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Войната за Гран Чако (1932-1935) - военен конфликт между Парагвай и Боливия за северната част на областта Гран Чако, която по това време погрешно е смятана за богата на петролни залежи.

Преди началото на войната, със светлосиво е обозначена спорната територия

През 1928 г излизат предполагаеми данни за богати залежи петрол в областта. Две американски корпорации - Стандарт Ойл и Шел Ойл - влизат в остър конфликт коя да разработва бъдещите залежи. Първата компания подкрепя Боливия, а Шел Ойл - Парагвай.

В края на 20-те години на 20 век започват погранични сблъсъци, а самата война е обявена 10 май 1933 г. Интересно е, че на страната на боливийците участват 120 емигрирали германски офицери, сред които командващия на боливийските войски Ханс Кундт. На парагвайска страна пък воюват 80 белогвардейски офицера емигрирали от царска Русия,сред които и началника на Генералния щаб на парагвайската армия И.Беляев.

Въпреки численото превъзходство на боливийската армия, парагвайците успяват да спрат настъплението на боливийците още през юли 1933, а на следващата година пренасят бойните действия на територията на Боливия. След няколко тежки поражения нанесени от парагвайската армия на 28 октомври 1935 г Боливия иска примирие и е подписан мирен договор. На 21 юли 1938 в Буенос Айрес е подписан окончателния договор за границата между двете страни, съгласно който 3/4 от територията на Гран Чако остава за Парагвай. Във войната загиват над 100 000 души, 2/3 от които боливийци.

Външни препратки[редактиране | edit source]