Нефт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петрол)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на петрол.

Нефтът (петролът) представлява смес от газообразни, течни и твърди въглеводороди с различна плътност. Цветът му е от светложълт до черен. Парите на нефта са лесно запалими при смесване с въздух. Чрез сепариране и дестилация нефтът може да бъде разделен на фракции, включително на газообразни въглеводороди (метан, етан, пропан-бутан), бензин, нафта (газьол), керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт (битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан "черно злато".

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

В българския език за обозначаване на понятието се употребяват 2 заемки, използвани съответно на Изток и на Запад.

Нефт - чрез руското нефть от гръцкото ναφθα, нафта, или през турското neft от персийското нефт; идва от акадското напатум — избухвам, възпламенявам се.

Петрол - от френското pétrole, а то идва от средновековнолатинската дума petroleum, „земно масло“: от гръцки πέτρα (петра) – камък, скала, и έλαιον (елайон) – масло, елей, миро или латински oleum.

Основни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Маслена, запалима при смесване с въздух течност; известна е също под името "суров петрол". Представлява смес от газообразни, течни и твърди въглеводороди и малки или незначителни количества на азотни и серни съединения.

Източник и естествено образуване[редактиране | редактиране на кода]

Добив на нефт в Долни Дъбник, България

Нефтът и природният газ са образувани чрез анаеробна декомпозиция (разлагане при отсъствие на въздух) на остатъци от организми, предимно фитопланктон и зоопланктон, които са се утаили в големи количества на дъното на морета или езера преди милиони години, в отсъствие на кислород. Примесени с тиня, тези остатъци с течение на времето се оказват под големи слоеве утаечни скали, където температурата и налягането са повишени и водят до химически промени в остатъците, първо до образуване на восъчноподобно вещество наречено "кероген", което присъства в нефтените шисти (т. нар. "майчини скали"), а след това и до течни и газообразни въглеводороди, т.е. нефт и газ. Този процес е известен като "катагенеза" на въглеводородите (нефт и газ). Организми, които са живяли на сушата, водят по подобен начин до образуването на въглища и метан (природен газ).

Има обаче и учени, които смятат, че нефтът и природният газ се образуват от неорганичен материал, а не от остътъци на организми. Тези теории са известни като теории за "абиогенезата" на нефта и газа, сред които най-голяма тежест имат възгледите на Томас Голд (Thomas Gold) за образуването на природния газ (от който според него после се образува нефт) на голяма дълбочина, както и теорията за пряката абиогенеза на нефта на голяма дълбочина. И двете теории са дискредитирани, въпреки че има учени, които все още защитават тезата, че абиогенезата съществува и води до образуване на неголеми количества нефт и газ. Съществуват и други теории, според които нефтът е образуван от изначално съществуващ в земната кора въглерод или пък привнесен на Земята от комети и астероиди при сблъсъци с нея. Ооснования за тези теории дава доказаното съществуване на въглеводороди (метан) на други планети от Слънчевата система и извън нея.

Теориите за небиогенния произход на нефта страдат от липса на научни доказателства и поради това днес господства възгелдът, че нефтът има органичен произход. Към днешна дата мнозинството учени са привърженици на теорията за органичния произход на нефта (катагенезата). Теориите за абиогенезата добиват голямо разпространение само в бившия Съветски съюз, но дори и там към края на 20-ти век намират все по-малко привърженици, тъй като теорията се оказва непригодна към търсенето на нови нефтени и газови находища.

Процесите на образуване на нефт протичат и днес, което някои специалисти виждат като причина за възстановяване на капацитета на находища законсервирани през 30-те и 40-те години на 20 век, макар и да съществуват големи съмнения, че това може да стане за няколко десетки години. Според някои учени (пак предимно от бившия Съветски съюз), изчерпани петролни залежи могат да се възстановят при определени условия, но практиката на нефтодобива не дава достоверни доказателства за такова възстановяване.

Сред водещите производители на нефт са Саудитска Арабия (с най-големи находища край Дамам), Русия (предимно в района на Западен Сибир), Съединените щати (основно Тексас, Калифорния, Луизиана, Аляска, Оклахома и Канзас), Канада(основно Албърта) , ИранПерсийския залив), Китайската народна република (основно в Южнокитайско море), НорвегияСеверно море), МексикоМексиканския залив), Венецуелаезерото Маракайбо), Ирак (в областта на гр. Киркук и Басра), ВеликобританияСеверно море), Индонезия, Обединените арабски емирства, Нигерия (в делтата на река Нигер) и Кувейт. Най-големите известни запаси са в Близкия Изток.

Състав и преработка на нефта[редактиране | редактиране на кода]

Физическите свойства и точният химически състав на суровия нефт варират в зависимост от местоположението на находищата. В пластови условия различните съставки от въглеводороди на нефта са разтворения в течните компоненти природен газ [смес от горивни (метан, етан, пропан, бутан, пентан, въглероден оксид, сероводород, водород) и негоривни газове (въглероден диоксид, азот, хелий, аргон), намиращи се в свободно, разтворено или сорбирано състояние в скали, вода или нефт], лек газообразен бензин, леки и тежки бензини, керосин, дизелово гориво, лек и тежък мазут и накрая битум (катрани) с различна плътност. Нефтът обикновено се разделя на газообразни и течни фракции още на самото находище; пак там от нефта се отделя и пластовата вода (първична подготовка на нефта). Полученият стабилизиран суров нефт се транспортира от находището към рафинерията (нефтопреработвателния завод) през тръбопроводи или с танкери (кораби).

Рафинерия в САЩ

В нефтопреработвателните заводи въглеводородните компоненти на суровия нефт се разделят един от друг на фракции чрез различни процеси на рафиниране. Първа стъпка в преработката е обикновено процес, наречен "фракционна (атмосферна) дестилация", при който нефтът се загрява при атмосферно налягане и се изпраща в ректификационна колона. Парите на различните компоненти кондензират в колектори на различни височини в колоната, където температурата е различна. По-нататък фракциите се изтеглят от колоната и допълнително се преработват в разнообразни крайни нефтопродукти. Един от многото продукти на суровия нефт е светла, почти безцветна субстанция - лек бензин. Друг е черна, катранена субстанция, която е богата на асфалт (битум).

Нефтопровод в Португалия

Най-голямо търсене има за леките продукти на нефтопреработката, по-специално бензин и дизелово гориво. По тази причина по-тежките фракции служат за суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, като например крекинг (cracking), при което се използват високо налягане, температура и катализатори, за да се разделят големите молекули на тежките въглеводороди на малки молекули от леки въглеводороди. По този начин се получават допълнителни количества от най-търсените нефтопродукти. Някои от по-тежките нефтопродукти намират пряка употреба като смазочни масла, парафини, мазут и високо рафинирани целебни субстанции, например вазелин.

История и развитие на нефтодобива[редактиране | редактиране на кода]

Нефтени находища в окръг Кърн, Калифорния (1938)

Нефтът е известен на човечеството 3 хилядолетия пр.н.е., а нефтените продукти като асфалт и озокерит или т.нар. "планински восък" - преди 5-6 хил. г. В Близкия Изток, където има повърхностни находища на тежък нефт, той е използван още преди около 4000 години в строителството като съставка на хоросана, за покриване на стени и покриви с асфалт, замазка на корпуси на лодки и като огнено оръжие във война.

Археологически разкопки установяват много древен добив на нефтена смола по бреговете на р. Ефрат в Месопотамия, Ирак. Любопитен факт е, че в древността хората са се прекланяли пред естествените находища на земната повърхност на въглеводородите, например пред т. нар. вечни огньове. Около Каспийско море в някои от храмовете на огнепоклонниците гори природен газ. Считали са тези места за свещени и това предопределяло построяването на техните храмове около огъня. Свидетелства за това са намерените останки в района на Апшеронския полуостров в Азербайджан, Иран и други места. Китайците още от древността са използвали газа за осветление и отопление на будистките храмове, при изпичане на фаянсови изделия и при обработка на мед. В провинциите Юнан и Шанси са добивали газ няколко столетия преди н.е. В Египет нефтена смола е използвана при балсамиране на фараоните. Нефтът и неговите продукти са използвани като бойно и запалително средство под формата на вряла течност или запалена смола по върховете на стрелите или копията. Използвали са се още като спойващи вещества при строеж на сгради и крепостни стени (укрепленията на Вавилон и Висящите градини на Семирамида). Има данни, че древните египтяни, асирийци, вавилонци и индианци са ги употребявали за лечебни цели при кожни заболявания и рани.

Любопитен факт е, че на територията на Азербайджан в местността Нафталан е изграден курорт за лекуване на кожни заболявания с нефт. От нафталанския нефт днес приготвят медицински препарати за вътрешни и нервни болести, за хирургически цели, за лекуване на домашни животни. За лечебни цели се използва и червеният пармски нефт в Италия. За лечебните цели на нефта свидетелстват и очевидци от о-в Сахалин (Русия), които разказват, че даже мечките търсели нефтени локви и с охота си правели бани за избавяне от кожни паразити.

В Северна Америка нефтът в миналото е използван от местните народи в магиите, в медицината и за правене на бои. Заселниците го купуват от местните жители като лекарство и го наричат „масло на Сенека“ и „генезово масло“. В Европа той е изгребван от потоци или ями, а в ранния 19-ти век започва добив на малки количества от нефтоносни шисти. През 1815 г. няколко улици в Прага са осветени с лампи с нефт.

Водещ нефтопроизводител в света е Саудитска Арабия, където нефтът е открит през 1936 г., а пред 2002 г. страната добива 10,5 млн. барела на ден. Тя разполага с най-големите находища на нефт и природен газ в света - по средни оценки те представляват 1/4 от установените световни запаси. Доходите от нефта не само доминират в националната икономика и съставляват около 90% от износа, но и осигуряват водещо място на Саудитска Арабия в световната икономика. Нефтодобивният район е разположен в източната част по протежение на Персийския залив.

Смята се, че историята на съвременната нефтена промишленост започва през 1859 г., когато американският преселник, нефтен изследовател и предприемач Е. Л. Дрейк прокарва сондаж за добив на нефт в Пенсилвания на място, което по-късно е наречено Тайтъсвил (Titusville). По-късно в района са прокарани много сондажи. Приблизително по същото време започва промишлен добив на нефт и в други райони на света, например в Азербайджан край столицата Баку. Първоначално керосинът (рафинирана течност, наричана у нас „газ“, за газени лампи) е главният готов нефтопродукт и той много скоро заменя свещите в бита. Употребата на нефта е обаче малка, освен като гориво за газени лампи, докато не бива изобретен двигателят с вътрешно горене, намерил огромно приложение в автомобилите, камионите, тракторите и самолетите.

Модерна бензиностанция в град Хирошима, Япония

Днес светът е силно зависим от нефта като източник на енергия, смазочни материали, гориво, бои, лекарства и много синтетични материали. Широко разпространената употреба на нефт създава сериозни проблеми на околната среда — големите количества изгорели газове причиняват повечето от замърсяването на въздуха в индустриализираните страни, а петната от разлят нефт от танкери и морски сондажи замърсяват океани и брегови линии. Това е цената, която човечеството плаща за своето икономическо развитие.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]