Фараон
| Фараон с йероглифи |
||
|
Фараон е най-честото наименование, което се употребява за владетеля на Древен Египет. Фараон в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“ и първоначално е означавало домът, в който живее фараона, а по-късно названието се прехвърля на владетеля на Египет. Фараонът носи двойна корона,наречена Пшент, символ на обединението на Горен Египет (бяла корона)и Долен Египет (червена), украсена с кобра. Скиптърът и камшикът са символ на всемогъщство.
Фараонът притежава цялата земя, на която е абсолютен господар. Учи се да чете, пише, смята, ловува и плува, да се бие и командва още от четири годишен. Жени се на 8-10 години за своя истинска или полусестра, която става велика царска съпруга, но има право и на други жени. Великият Рамзес II е имал 162 деца.
Фараонът осъществява връзката между хората и боговете. Той е земно въплъщение на Хор, а след смъртта си се отъждествява с Озирис. Той е превилигерован да царува и след смъртта си, редом до боговете. В текстове от Старото царство се казва, че фараонът се изкачва на небето, редом до звездите. Той е главен жрец и като такъв отговаря за правилното осъществяване на ежедневните ритуали в храмовете, които гарантират благоразположението на боговете към Египет. Ако те не са доволни от даровете могат да накажат страната с бедствия, суша, слаба реколта, болести. Но понеже е невъзможно владетелят да присъства във всеки един храм за ритуалите, той назначава свои заместници - жреци. Като главнокомандващ на армията, фараонът води военни кампании срещу нашественици, както и походи в чужди територии за добиване на ценни материали: злато от Нубия на юг, кедрово дърво и благовонни масла от Ливан и др. Особено важни са постоянните доставки на благовонни масла, които са изключително важни за правилното провеждане на ежедневните ритуали в храмовете. На тридесетгодишнината от управлението си фараонът празнува своя празник Сед (Хебсед). Целта му е обновяване на силите на остаряващия фараон. По време на този празник той пробягва определено разстояние и в общи линии демонстрира физическите си сили. Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенният вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.
На фараона помага обучен персонал: везир(министър), губернатори на провинции, царски контрольори, офицери и най-вече велики жреци, които имат голямо влияние върху него. Само те могат чрез молитви и жертвоприношения да умилостивят боговете. Самият фараон ги засипва с богатства и привилегии.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||
