Ирак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
جمهورية العراق
كۆماری عێراق
ܥܪܩ
Komara Iraqê
Знаме на Ирак
Герб на Ирак
(знаме) (герб)
Девиз: -Аллах Акбар
(Бог е велик!)
Местоположение на Ирак
География и население
Площ 437 072 km²
(на 55-то място)
Столица Багдад
33°20′ с. ш. 44°26′ и. д. / 33.333333° с. ш. 44.433333° и. д.
Най-голям град Багдад
Официален език арабски, кюрдски(1)асирийски(2) и иракски туркомански(2)
Население (пребр., 2009) 31,234,000
(на 39-то място)
Гъстота на нас. 66 д./km²
Управление
президент Джалал Талибани
министър-председател Нури ал Малики
История
Независимост 1 октомври 1919
3 октомври 1932
Икономика
БВП (ППС, 2009) $ 65,838 млрд.
(на 66-то място)
БВП на човек (ППС) $ 2,108[1]
Валута Иракски динар (IQD)
Други данни
Часова зона AST (UTC+3)
Интернет домейн .iq
Телефонен код 964
(1):Кюрдският език е официален в трите кюрдски области, а също и на национални ниво, според член 4 от Конституцията на Ирак.
(2): Според член 4 от Конституцията на Ирак асирийския (диалект на арамейския език) и иракски туркомански (диалект на азербайджанския език) са официални езици в районите, в които съответното население е мнозинство.
(3):В Иракски Кюрдистан за национален химн се използва Ey Reqîb.

Република Ирак е държава в Близкия изток, намираща се на територията на някогашна Месопотамия. Тя граничи със Саудитска Арабия и Кувейт на юг, с Турция на север, със Сирия и Йордания на запад и с Иран на изток.

Местността между реките Тигър и Ефрат от древни времена е била люлка на велики цивилизации — шумерите, асирийците и вавилонците. По-късно тези райони попадат под властта на Персия, преди да бъдат завладени от арабите през 656 г. През 762 г. халифатът е преместен в Багдад, който се превръща в един от центровете на арабския свят, преди да бъде разрушен от монголците и Хулагу, през 1258 г. По-късно е завладян от османците през 1534 г. Участието на Османската империя в Първата световна война се превръща в национална катастрофа и се стига до разделянето ѝ на няколко по-малки държави. Франция поема контрола върху Сирия и Ливан, а Великобритания — над Палестина и Ирак. През 1932г. държавата е провъзгласена за независима монархия. През 1958 г. след държавен преврат Ирак престава да бъде монархия и се превръща в република. Баасистите започват да набират сила и завземат властта през 1968, а през 1979 президент на страната става Саддам Хюсеин. Партия Баас активно модернизира страната и въвежда арабска форма на социализма. От 1980 до 1988 г. Ирак води война с Иран, която завършва без ясен победител, но с милиони жертви и за двете страни. След войната в Персийския залив през 1991 г. Ирак се намира в положение на международна изолация, продължила до втората война в залива през 2003 г., когато САЩ и коалиция от държави окупират страната, свалят режима на Саддам Хюсеин и инсталират ново правителство.

История[редактиране | edit source]

Древен Ирак[редактиране | edit source]

Шумерски релеф, изобразяващ Анунаки

Ирак често е наричан „люлка на цивилизацията“, тъй като тук се е развила най-старата цивилизация на Земята — шумерската, която процъфтява в долината между реките Тигър и Ефрат по време на халколита. Именно тук преди 6000 години се създава първата писменост и започва да се записва самата човешка история. Шумерската цивилизация се развива стабилно в продължение на 3000 години, и бива наследена от Акадското царство през 24 век пр.н.е.. След повече от два века, през 21 век пр.н.е., започва т.нар. Шумерско възраждане, което продължава до 2004 пр.н.е., когато еламско нашествие слага край на шумерския възход. През 18 век се появява нова могъща цивилизация — Вавилония, която става хегемон в южен Ирак, а паралелно с нея на север се формира Асирия.

През 6 век пр.н.е. персийският цар Кир II Велики побеждава Нововавилонското царство в битката при Опис и го включва в състава на Ахеменидската империя за почти 4 века. През 4-ти век Александър Велики завладява тези територии и днешен Ирак става част от елинистичното Селевкидско царство за почти 200 години.[2] Аршакидската династия на Партското царство, начело с Митридат I (171-138 г.) на свой ред завземат тези територии. Римляните от Сирия също нападат региона няколко пъти. Ардашир I от Сасанидското царство унищожава Партия и покорява Ирак през 224 н.е. Така регионът става част от Персия в продължение на няколко века — до 7 век, когато мюсюлманите завладяват Месопотамия.

Ислямски златен век[редактиране | edit source]

Арабският халифат   при Мохамед, 622–632   между 632 и 661   при умаядите, 661–750

През 7 век мюсюлманите разпространяват исляма в Ирак. Братовчедът на пророка МохамедАли ибн Абу Талиб, премества столицата на Рашидунския халифат в Куфа, откъдето управлява като четвърти халиф. По-късно територията става част от халифата на умаядите.

През 8 век абасидите построяват Багдад като нова столица, и градът се превръща във водещ център за ислямския и арабския свят в продължение на 5 века. Багдад става най-големият мултикултурен град на Средновековието с население от над 1 милион жители,[3] и е най-големият научен център по време на Ислямския златен век. Монголците опустошават и ограбват града през 1258 година.[4]

Монголско нашествие[редактиране | edit source]

През 1257 година хан Хулагу събира огромна армия, съставяща голяма част от всички войски на монголската империя, за да завладее Багдад. Хулагу настоява пред арабските управници града да му бъде предаден доброволно, но последният абасидски халиф — Ал-Мустасим, отказва. В отговор хан Хулагу превзема града и го унищожава, избивайки между 200 000 и 1 000 000 от жителите му,[5] а Ал-Мустасим е убит чрез стъпкване от коне. Резултатите от монголското нашествие са налице — голямата библиотека на Багдад, съдържаща хиляди безценни документи, е изгорена; напоителните системи, поддържали земеделието по тези земи в развет в продължение на хилядолетия, биват унищожени. Самият Багдад никога не възвръща величието си.

В средата на 14 век чумата опустошава целия ислямски свят.[6] Най-малко 1/3 от населението на Сирия, Ирак и Иран умира.[7] През 1401 друг монголски пълководец — Тамерлан, пленява отново града и избива 20 000 от жителите му.[8]

Османски Ирак[редактиране | edit source]

В края на 14 и началото на 15 век т.нар. черни туркомани налагат управлението си над днешен Ирак. През 1466 те са изгонени от белите туркомани, а през 16 век цялата територия става част от Османската империя под названието Багдадски пашалък. През целия период на османско управление (1533-1918) днешен Ирак е арена на борби между племена и различни османски родове. Сефевидите на два пъти успяват за кратко да отвоюват Ирак от османците, между 1508 и 1533 и 1622 и 1638.

Между 1747 и 1831 мамелюците успяват да придобият автономия от Високата порта, смазват племенните въстания, намаляват властта на еничарите, възстановяват обществения ред и провеждат програма за модернизация на обществото и войската. През 1831 османците премахват мамелюците от властта и възстановяват пълния си контрол върху Ирак.[9] До началото на 20 век населението на Ирак се свива до по-малко от 5 милиона души.[10]

Британска окупация и кралство Ирак[редактиране | edit source]

Крал Файсал II (1939-1958)

Краят на османският контрол върху Ирак идва по време на Първата световна война. Османската империя застава на страната на Централните сили, което става повод Великобритания да влезе във война с нея. По време на т.нар. Месопотамска кампания британците претърпяват тежка загуба при обсадата на Кут (1915-16), но успяват да се възстановят от удара и завладяват Багдад през 1917 година. През 1918 двете страни подписват примирие.

Територията на Ирак е отцепена от Османската империя от французите и англичаните съгласно подписаното през 1916 тайно споразумение Сайкс-Пико, в което Франция, Великобритания и Руската империя определят сферите си на влияние в западна Азия. На 11 ноември 1920 година получава мандат от Обществото на народите под британски контрол и наименованието "Иракска държава". Великобритания налага монархия начело с Хашемитската династия и окончателно предопределя иракските граници, без да вземе под внимание интересите на отделните етнически и религиозни групи, като кюрдите и асирийците на север. Това довежда до шиитски и кюрдски бунтове по време на британския мандат.

Ръководството на багдадския комисар Арнолд Уилсън довежда до всенародно Иракско въстание. Това събитие, съчетано с високите разходи на Великобритания за тази територия, опитите за налагане на пълен колониален контрол и протестите на Томас Лорънс принуждават британците да сменят Уилсън с нов комисар — сър Пърси Кокс, който потушава бунта и поставя в благоприятна позиция сунитите. По време на управлението си британците подкрепят традиционната шейхова структура на сунитите пред градското националистическо движение. На сунитските шейхове се дават много права на самоуправление, но строгият военен контрол се запазва. През 1932 на Ирак е дадена независимост, но Великобритания запазва силно военно присъствие.

Първият крал — Файсал I, управлява само една година, до 1933, след което е сменен от крал Гази I. Монархията е нестабилна и опитите за военен преврат са чести. През 1930-те Рашид Али ал-Гайлани и група приближени офицери влизат в контакт с държавите-членки на Оста в опит да договорят премахване на британското влияние в Ирак. Това довежда до организиран от ал-Гайлани преврат през 1941, чийто неуспех е причината Великобритания да обяви война на Ирак и да го окупира. Окупацията официално приключва през 1947 година. Краят на монархията настъпва на 14 юли 1958 година, когато с успешен военен преврат кралската власт е свалена.

Република Ирак[редактиране | edit source]

Саддам и иракски девойки на конференция в подкрепа на правата на жените

Превратът от 1958 докарва на власт генерал Абд ал-Карим Касим. Едно от първите му действия е оттеглянето от Багдадския пакт (СЕНТО) и установяване на близки отношения с СССР. Правителството му обаче е свалено — отново чрез преврат — през февруари 1963 година от Абдул Салам Ариф. Ариф умира през 1966 и президентският пост е поет от брат му. В крайна сметка и той е свален от власт, този път от партия БААС начело с Ахмед Хасан ал-Бакир. Постепенно обаче влиянието му започва да намалява за сметка на това на Саддам Хюсеин, който става държавен глава през 1979. БААС национализира голяма част от промишлеността и транспорта, забранява изповядването на радикален ислям и дава равни права на жените.

Малко след като Саддам поема властта, ситуацията в съседен Иран се променя коренно — светският режим на шаха е свален от радикалните поддръжници на аятоллах Хомейни и е установена шиитска теократична държава. Иракското правителство възприема тази промяна като опасна за стабилността на Ирак, тъй като шиитите са мнозинство в страната. Иракските шиите се разделят — едни поддържат светската позиция на БААС, а други подкрепят установяването на шериат. През 1980 година Саддам твърди, че Иран се опитва да свали правителството му, и обявява война. Саддам поддържа групировката Народни мужахидини на Иран, която се бори против аятолаха, а иракската армия използва широк спектър от специални въоръжения, включително химически, срещу военни и цивилни в Иран. Войната се води в окопи от една страна, и с размяна на ракетни удари от друга (т.нар. "Война на градовете"). Западните страни, САЩ[11][12] и СССР застават на страната на Ирак, възприемайки го като "по-малкото зло", но международната подкрепа за правителството на Саддам драстично намалява след кампанията Ал-Анфал. По време на тази военна операция иракската армия организира геноцид срещу кюрдите,[13] вследствие на което са убити 182 000 кюрди.[14] Кулминацията на кампанията е обгазяването на Халабджа, при което загиват 4000 души. Това е наказателна акция за подкрепата на кюрдите към иранската кауза. Ирано-иракската война приключва през 1988 година с незначителни териториални промени и стотици хиляди загинали. Мобилизацията на Ирак засяга по-голям процент от жителите, като към 1988 иракската армия е 4-тата най-голяма в света.[15]

Война в Залива[редактиране | edit source]

През 1990 година Ирак се намира в състояние на икономически колапс. Същевременно съседен Кувейт с население от около едва 1 милион души увеличава производството и износа си на петрол, което се отразява зле на иракския износ на тази суровина. Ирак обвинява Кувейт, че краде петролните му запаси чрез пробиване на диагонални шахти, които минават през границата и изтеглят иракски петрол в кувейтски кладенци. Кувейт отрича обвинението, в отговор на което през август 1990 Ирак го напада.

ООН решава да наложи икономически санкции на Ирак и го призовава незабавно да изтегли войските си от по-малката страна. Ирак не се съгласява с тези искания и отхвърля санкциите. В отговор Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 678, която дава право на страните-членки да използват всякакви средства за "възстановяване на мира и сигурността". В последствие САЩ, които имат огромни интереси към петролните запаси района на Персийския залив, повеждат международна коалиция за освобождаването на Кувейт.

Военната коалиция от западни държави изтласква иракската армия от Кувейт. Американските войски разполагат с голямо технологично предимство пред изтощените от недостиг на ресурси иракски въоръжени сили. Коалицията започва и масирани въздушни бомбардировки над военни цели в Ирак, но някои от ударите убиват и много цивилни. Такава е въздушната атака над Амирия, при която загиват 408 цивилни.[16][17][18] Преди окончателното си изтегляне от Кувейт обаче, иракските сили подпалват петролните кладенци там, което предизвиква икономическа и екологична катастрофа в Кувейт. Саддам отговаря на загубата с изстрелване на ракети „Скъд“ срещу Израел и Саудитска Арабия. Въпреки това Ирак е окончателно победен, а последвалите резолюции на ООН призовават режима на Саддам да спре репресиите срещу етнически малцинства, да се откаже от програмите си за химически и биологични оръжия и да спре опитите за създаване на ядрено оръжие. Установява се зона, забранена за полети, която да попречи на самолети от иракските военновъздушни сили да организират удари срещу кюрдски и шиитски цели.

В резултат на икономическите санкции обаче в страната през 1990-те години умират 500 000 деца по данни на УНИЦЕФ.[19] Според бившия главен прокурор на САЩ Рамзи Кларк броят на загиналите от 1990 до 2002 в следствие на ефектите от икономическите санкции, бомбардировките и отравяне с обеднен уран е 1,5 милиона души.[20]

Американска окупация на Ирак[редактиране | edit source]

Саддам Хюсеин

През 1990 г. Саддам Хюсеин самоволно окупира Кувейт с цел да наложи контрол над нефтените залежи на страната, но Съюзниците, начело със САЩ освобождават Кувейт. Тогава е имало сведения, че Саддам Хюсеин планира да използва оръжия за масово унищожение и подкрепя ислямските терористи, поради което САЩ, Великобритания, Австралия, Полша и Дания нападат Ирак и успяват за по-малко от месец да окупират цялата държава (последният град в ръцете на Саддам Хюсеин е Тикрит, който пада на 15 април 2003). На 28 юни 2004 властта е прехвърлена в ръцете на иракско правителство, макар че в страната продължават да се намират над 160 000 военнослужещи от редица държави, включително и България до края на 2005 г. Въпреки плановете на американците за сигурен и демократичен Ирак, особено след залавянето на Саддам Хюсеин на 13 декември 2003, в страната действат много терористични организации (най-вече в така наречения Сунитски триъгълник), а атентатите са ежедневие за жителите на много градове, сред които Багдад, Фалуджа, Рамади, Самара, Мосул, Басра, Бакуба, Кербала, Наджаф и др. Първите избори в Ирак след свалянето от власт на Саддам Хюсеин бяха проведени през февруари 2005 г.

География[редактиране | edit source]

Изглед от северен Ирак

Голяма част от територията на Ирак е заета от пустини, но районът между двете основни реки — Тигър и Ефрат — и наоколо е плодороден. В северната част на страната преобладава планински релеф, като най-високата точка е връх Хаджи Ибрахим (3600 м). Ирак има тесен излаз на Персийския залив. Близо до брега и в района на река Шат ал-Араб, в която се сливат Тигър и Ефрат, доскоро е имало големи по площ блата, но всички те са пресушени до средата на 1990-те години.

Климатът е от пустинен тип, с меки до хладни зими и сухи, горещи и безоблачни летни месеци. В северните райони зимите са студени и с почти постоянни снеговалежи и по тази причина напролет често има наводнения. Столицата Багдад се намира на река Тигър, в центъра на плодородната и населена източна част от страната. Центровете на Южен и Северен Ирак са съответно Басра и Мосул. Ирак се смята за едно от 15-те места на планетата, наричани под общото наименование „Люлка на цивилизацията“.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

До 2003 година Ирак е авторитарна, еднопартийна диктатура. След свалянето на Саддам Хюсеин и партия БААС от власт страната е реорганизирана във федеративна парламентарна република, което е записано в конституцията от 2005 година. Политическата система се основава на консенсуса между трите основни етнорелигиозни общности - араби сунити, араби шиити и кюрди. Министър-председателят е основната политическа фигура в страната. Първият демократично избран премиер е Нури ал-Малики. Президент е Джалал Талабани. Неговият пост има много малко правомощия.

Иракският парламент се състои от 275 депутата, а към днешна дата в него са представени четири партии.

Заради лошата икономическа обстановка, корупцията и въоръжените борби между отделни групировки, правителството трудно упражнява контрол върху държавата. Вътрешната сигурност е слаба — различни радикални ислямски духовници и фундаменталисти организират бомбени атентати, които почти винаги водят до голям брой жертви.

Иракски Кюрдистан е един от малкото стабилни региони, въпреки, че в икономическо отношение той е най-слабо развит.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Иракски танкове на военен парад, 30 юли 2009

Въоръжените сили на Ирак, официално Иракски сили за сигурност представляват отбранителната институция на страната. Те включват армия, военновъздушни сили, военноморски флот, полицейски и полувоенни служби. Към 2008 общата численост на иракските сили за сигурност е 531 000 души (180 000 военни, 340 000 полицаи и други).[21] Целта на иракското правителство е да се постигне численост от 600 000 души към 2010. През 2009 въоръжените сили поемат задачата да опазват сигурността в цялата страна. Дотогава тази задача е била изпълнявана от коалиционните сили.

Иракските войски към днешна дата са най-големият купувач на американско оръжие, вкл. джипове, транспортни самолети, танкове, бронетранспортьори, леко стрелково оръжие и комуникационна апаратура. Въпреки това нивото на подготовка е слабо. Военни болници в страната няма, в следствие на което ранените войници трябва да бъдат лекувани в граждански медицински заведения, които са малко на брой.

Административно деление[редактиране | edit source]

Големи градове в Флаг на Ирак Ирак
Северен Ирак Мосул, Киркук, Сулеймания, Ербил, Дахук
Централен Ирак Самара, Багдад, Тикрит, Рамади, Фалуджа, Бакуба
Южен Ирак Басра, Ум Касър, Насирия, Наджаф, Кербала, Кут, Дивания

Ирак е разделен на 18 провинции (по време на войната в Персийския залив Кувейт за кратко става 19-та провинция), на арабски наричани мухафазати (ед.ч. — мухафаза), а на кюрдски паризгати (ед.ч. — паризга):

  1. Багдад (بغداد)
  2. Салах ад Дин (صلاح الدين)
  3. Дияла
  4. Уасит
  5. Майсан
  6. Ал Басра (البصرة)
  7. Ди Кар (ذي قار)
  8. Ал Мутана
  9. Кадисия (القادسية)
  1. Бабил (بابل)
  2. Ал Кербала (كربلاء)
  3. Ан Наджаф (النجف)
  4. Ал Анбар (الأنبار)
  5. Нинава (نينوى)
  6. Дахук (دهوك)
  7. Арбил (أربيل)
  8. Ат Тамим
  9. Ас Сюлеймания (السليمانية)

IraqNumberedRegions.png

Население[редактиране | edit source]

Населението на Ирак към 2009 е 28 946 000 души. Около 75-80% от тях са араби, 15-20% са кюрди, под 5% са тюркмени, асирийци, халдейци, арменци, чеченци, черкези, евреи, мандайци, бахайци, йезиди, иранци и други. 97% от населението принадлежи към ислямската вяра. Две-трети от мюсюлманите са шиити.

Средната грамотност на населението е 74,1%.

Икономика[редактиране | edit source]

Магазин за мобилни телефони в Сюлеймания

Ирак има смесена икономика с голямо държавно участие.

След откриването на огромните нефтени запаси през 1927 г. Ирак става водещ световен производител на нефт. Ирак разполага и с едни от най-големите в света запаси на сяра, която е суровина за различни химически производства. С установяването на режима на Саддам Хюсеин голяма част от приходите отиват за въоръжаване.

През 1980 г. Ирак започва осемгодишна война с Иран, в която загиват над 300 000 иракчани, а през 1990 г. иракски войски нахлуват в Кувейт. През 1991 г. коалиция от държави, водени от САЩ, изтласкват иракските войски от Кувейт. Наложените от ООН санкции поставят Ирак в международна изолация. До 1996 г. Ирак използва нефтените си запаси само за вътрешни нужди. В резултат брутният вътрешен продукт е намален наполовина. Нанесените материални щети, човешките жертви по време на войната в Залива и последвалото ембарго върху външната търговия, възпрепятстват развитието на икономиката на Ирак, което особено силно засяга най-бедните слоеве на иракското население.

Култура[редактиране | edit source]


Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=433&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=54&pr.y=11
  2. "Seleucia on the Tigris, Iraq", University of Michigan.
  3. Largest Cities Through History, Matt Rosenberg
  4. Erica Fraser. The Islamic World to 1600, University of Calgary.
  5. Ian Frazier, Annals of history: Invaders: Destroying Baghdad, The New Yorker 25 April 2005. p.4
  6. The Islamic World to 1600: The Mongol Invasions (The Black Death), The University of Calgary
  7. Q&A with John Kelly on The Great Mortality on National Review Online. // Nationalreview.com, 2005-09-14. Посетен на 2009-03-23.
  8. Tamerlane – Timur the Lame Biography. // Asianhistory.about.com, 2010-02-15. Посетен на 2010-04-21.
  9. Iraq. (2007). In Encyclopædia Britannica. Retrieved October 15, 2007, from Encyclopædia Britannica Online.
  10. Population crises and cycles in history. A review of the book Population Crises and Population cycles by Claire Russell and W.M.S. Russell.
  11. Statement by former NSC official Howard Teicher to the U.S. District Court, Southern District of Florida. Plain text version
  12. Shaking Hands with Saddam Hussein:The U.S. Tilts toward Iraq, 1980-1984
  13. Black, George. Genocide in Iraq: the Anfal campaign against the Kurds / Western Asia Watch. New York • Washington • Los Angeles • London, Human Rights Watch, July 1993, [1993]. ISBN 1-56432-108-8. Посетен на 2007-02-10.
  14. David McDowall, A Modern History of the Kurds, 504 pp., I.B. Tauris, 2004, ISBN 1-85043-416-6, стр. 359
  15. Iraqi Army GlobalSecurity.org
  16. Crusade: The Untold Story of the Persian Gulf War, Rick Atkinson, 1993, p. 284–285
  17. The Ameriya Shelter – St. Valentine's Day Massacre. // Uruknet.de. Посетен на 2011-06-19.
  18. 'Smarter' bombs still hit civilians. // Csmonitor.com, 2002-10-22. Посетен на 2011-06-19.
  19. "UNICEF : Questions and Answers for the Iraq child mortality surveys" 16 August 1999
  20. (The Wisdom Fund, "[Clark] Charges US, British and UN Leaders," 20. November 1996)
  21. Доклад на Пентагона

Външни препратки[редактиране | edit source]