Ирак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| جمهورية العراق كۆماری عێراق ܥܪܩ Komara Iraqê |
|||||
|
|||||
| Девиз: -Аллах Акбар (Бог е велик!) |
|||||
 |
|||||
| Официален език | арабски, кюрдски(1)асирийски(2) и иракски туркомански(2) | ||||
| Столица | Багдад |
||||
| Най-голям град | Багдад | ||||
| президент | Джалал Талибани | ||||
| министър-председател | Нури ал Малики | ||||
| Площ - oбщо |
на 55-то място 437 072 км2 |
||||
| Население - oбщо (2009) - гъстота |
на 39-то място 31,234,000 66 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2009) - на човек |
на 66-то място $ 103,9 млрд. $ 3700 |
||||
| Валута | Иракски динар (IQD) | ||||
| Часова зона - Лятно часово време |
AST (UTC+3) - ASST (UTC+4) |
||||
| Независимост от Османската империя от Великобритания |
1 октомври 1919 3 октомври 1932 |
||||
| Национален химн | Химн на Ирак(3) | ||||
| Интернет домейн | .iq | ||||
| Телефонен код | +964 |
||||
| (1):Кюрдският език е официален в трите кюрдски области, а също и на национални ниво, според член 4 от Конституцията на Ирак. (2): Според член 4 от Конституцията на Ирак асирийския (диалект на арамейския език) и иракски туркомански (диалект на азербайджанския език) са официални езици в районите, в които съответното население е мнозинство. (3):В Иракски Кюрдистан за национален химн се използва Ey Reqîb. |
|||||
_of_Iraq_2004-2007.svg)
Ирак е държава в Близкия изток, намираща се на територията на някогашна Месопотамия. Тя граничи със Саудитска Арабия и Кувейт на юг, с Турция на север, със Сирия и Йордания на запад и с Иран на изток. Сегашното ѝ управление бе създадено на 28 юни 2004 след инвазията на коалиционните сили, водени от САЩ, през март 2003.
Съдържание |
[редактиране] История
Местността между реките Тигър и Ефрат от древни времена е била люлка на велики цивилизации — шумерите, асирийците и вавилонците. По-късно тези райони попадат под властта на Персия, преди да бъдат завладени от арабите през 656 г. През 762 г. халифатът е преместен в Багдад, който се превръща в един от центровете на арабския свят, преди да бъде разрушен от монголците и Хулагу, през 1258г. По-късно е завладян от османците през 1534 г.
.jpg)
Участието на Османската империя в Първата световна война се превръща в национална катастрофа и се стига до разделянето ѝ на няколко по-малки държави. Франция поема контрола върху Сирия и Ливан, а Великобритания — над Палестина и Ирак. През 1932 държавата е провъзгласена за независима монархия.
През 1958 г. след държавен преврат Ирак престава да бъде монархия и се превръща в република. Баасистите започват да набират сила и завземат властта през 1968, а през 1979 президент на страната става Саддам Хюсеин. Партия Баас активно модернизира страната и въвежда арабска форма на социализма. От 1980 до 1988 г. Ирак води война с Иран, която завършва без ясен победител, но с милиони жертви и за двете страни.
През 1990 г. Саддам Хюсеин самоволно окупира Кувейт с цел да наложи контрол над нефтените залежи на страната, но Съюзниците, начело със САЩ освобождават Кувейт. След войната в Персийския залив през 1991 г. Ирак се намира в положение на международна изолация, продължила до втората война в залива през 2003 г. Тогава е имало сведения, че Саддам Хюсеин планира да използва оръжия за масово унищожение и подкрепя ислямските терористи, поради което САЩ, Великобритания, Австралия, Полша и Дания нападат Ирак и успяват за по-малко от месец да окупират цялата държава (последният град в ръцете на Саддам Хюсеин е Тикрит, който пада на 15 април 2003). На 28 юни 2004 властта е прехвърлена в ръцете на иракско правителство, макар че в страната продължават да се намират над 160 000 военнослужещи от редица държави, включително и България до края на 2005 г. Въпреки плановете на американците за сигурен и демократичен Ирак, особено след залавянето на Саддам Хюсеин на 13 декември 2003, в страната действат много терористични организации (най-вече в така наречения Сунитски триъгълник), а атентатите са ежедневие за жителите на много градове, сред които Багдад, Фалуджа, Рамади, Самара, Мосул, Басра, Бакуба, Кербала, Наджаф и др. Първите избори в Ирак след свалянето от власт на Саддам Хюсеин бяха проведени през февруари 2005 г.
[редактиране] География
Голяма част от територията на Ирак е заета от пустини, но районът между двете основни реки — Тигър и Ефрат — и наоколо е плодороден. В северната част на страната преобладава планински релеф, като най-високата точка е връх Хаджи Ибрахим (3600 м). Ирак има тесен излаз на Персийския залив. Близо до брега и в района на река Шат ал-Араб, в която се сливат Тигър и Ефрат, доскоро е имало големи по площ блата, но всички те са пресушени до средата на 1990-те години.
Климатът е от пустинен тип, с меки до хладни зими и сухи, горещи и безоблачни летни месеци. В северните райони зимите са студени и с почти постоянни снеговалежи и по тази причина напролет често има наводнения. Столицата Багдад се намира на река Тигър, в центъра на плодородната и населена източна част от страната. Центровете на Южен и Северен Ирак са съответно Басра и Мосул. Ирак се смята за едно от 15-те места на планетата, наричани под общото наименование „Люлка на цивилизацията“.
| Големи градове в Ирак | |
|---|---|
| Северен Ирак | Мосул, Киркук, Сулеймания, Ербил, Дахук |
| Централен Ирак | Самара, Багдад, Тикрит, Рамади, Фалуджа, Бакуба |
| Южен Ирак | Басра, Ум Касър, Насирия, Наджаф, Кербала, Кут, Дивания |
[редактиране] Държавно устройство
До 2003 година Ирак е авторитарна, еднопартийна диктатура. След свалянето на Саддам Хюсеин и партия БААС от власт страната е реорганизирана във федеративна парламентарна република, което е записано в конституцията от 2005 година. Политическата система се основава на консенсуса между трите основни етнорелигиозни общности - араби сунити), араби шиити и кюрди. Министър-председателят е основната политическа фигура в страната. Първият демократично избран премиер е Нури ал-Малики. Президент е Джалал Талабани. Неговият пост има много малко правомощия.
Иракският парламент се състои от 275 депутата, а към днешна дата в него са представени четири партии.
Заради лошата икономическа обстановка, корупцията и въоръжените борби между отделни групировки, правителството трудно упражнява контрол върху държавата. Вътрешната сигурност е слаба — различни радикални ислямски духовници и фундаменталисти организират бомбени атентати, които почти винаги водят до голям брой жертви.
Иракски Кюрдистан е един от малкото стабилни региони, въпреки, че в икономическо отношение той е най-слабо развит.
[редактиране] Въоръжени сили
Въоръжените сили на Ирак, официално Иракски сили за сигурност представляват отбранителната институция на страната. Те включват армия, военновъздушни сили, военноморски флот, полицейски и полувоенни служби. Към 2008 общата численост на иракските сили за сигурност е 531 000 души (180 000 военни, 340 000 полицаи и други).[1] Целта на иракското правителство е да се постигне численост от 600 000 души към 2010. През 2009 въоръжените сили поемат задачата да опазват сигурността в цялата страна. Дотогава тази задача е била изпълнявана от коалиционните сили.
Иракските войски към днешна дата са най-големият купувач на американско оръжие, вкл. джипове, транспортни самолети, танкове, бронетранспортьори, леко стрелково оръжие и комуникационна апаратура. Въпреки това нивото на подготовка е слабо. Военни болници в страната няма, в следствие на което ранените войници трябва да бъдат лекувани в граждански медицински заведения, които са малко на брой.
[редактиране] Административно деление
Ирак е разделен на 18 провинции (по време на войната в Персийския залив Кувейт за кратко става 19-та провинция), на арабски наричани мухафазати (ед.ч. — мухафаза), а на кюрдски паризгати (ед.ч. — паризга):
|
|
|
|
|||||||
[редактиране] Население
Населението на Ирак към 2009 е 28 946 000 души. До 80% от тях са араби, а 97% от населението принадлежи към ислямската вяра. Две-трети от мюсюлманите са шиити.
Средната грамотност на населението е 74,1%.
[редактиране] Икономика
Ирак има смесена икономика с голямо държавно участие.
След откриването на огромните нефтени запаси през 1927 г. Ирак става водещ световен производител на нефт. Ирак разполага и с едни от най-големите в света запаси на сяра, която е суровина за различни химически производства. С установяването на режима на Саддам Хюсеин голяма част от приходите отиват за въоръжаване.
През 1980 г. Ирак започва осемгодишна война с Иран, в която загиват над 300 000 иракчани, а през 1990 г. иракски войски нахлуват в Кувейт. През 1991 г. коалиция от държави, водени от САЩ, изтласкват иракските войски от Кувейт. Наложените от ООН санкции поставят Ирак в международна изолация. До 1996 г. Ирак използва нефтените си запаси само за вътрешни нужди. В резултат брутният вътрешен продукт е намален наполовина. Нанесените материални щети, човешките жертви по време на войната в Залива и последвалото ембарго върху външната търговия, възпрепятстват развитието на икономиката на Ирак, което особено силно засяга най-бедните слоеве на иракското население.
[редактиране] Култура
[редактиране] Други
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||||||||
|
|||||||
