Кюрдски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кюрдски езици
كوردی, Kurdî, К'урди
Разпространение: Турция, Ирак, Иран, Сирия, Армения, Ливан
Говорени от: 34 050 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Западноирански
....-Северозападни ирански
.....-Кюрдски езици
......+Кюрдски, централен
......+Кюрдски, северен
......+Кюрдски, южен
......+Лаки
Карта
Idioma kurdo.PNG

Землище на разпространение

Кюрдският език е ирански език, който се говори в областта, наречена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Сирия и Турция.

Кюрдският език принадлежи към западната подгрупа на иранските езици, която е част от индо-иранския клон на индоевропейското езиково семейство. Най-близки до кюрдския език са балуджски, гилянски и талишки езици, като всички те спадат към северозападния клон на иранските езици. Персийският език, който спада към югозападния клон, също се смята за сходен език, въпреки че различията между кюрдски и персийски са повече от сходствата.

Кюрдският език е официален език в Ирак,Използва се и от част от кюрдското население в Турция , Сирия и Иран. В Иран, макар и да се използва в местните медии вестници, не се позволява да се използва в училищата. В резултат на това ограничение много ирански кюрди заминават за Ирак, където могат да учат родния си език. В началото на 20 век страните, които контролират областите, в които се говори кюрдски отказват да го приемат като официален език и налагат ограничения за използването му. Днес той е официален език само в Ирак. В Турция използването на кюрдски е разрешено, но с известни ограничения; В Иран се използва за някои публикации, но не се позволява да се изполва в училищата. Сирия все още се противопоставя на използването на кюрдски в страната.

Освен множестово частни телевизионни канали излъчващи на кюрдки език, в Турция има и специален канал ТРТ6, който предава 24 часа на кюрдски език.

Писменост[редактиране | edit source]

За записване на кюрдския език е възможно да се използват три различни писмени системи. В Иран и Ирак най-често се използва променена версия на арабицата, въпреки че в Ирак се употребява и латиницата. В Турция и Сирия също се използва латинската азбука. Кюрдите от бившия СССР използват видоизменена кирилица. Съществува предложение за обща международно призната кюрдска азбука, която се основава на ISO-8859-1.

Курманджи (латиница) Йекгърту Курманджи (кирилица) Сорани - самостоятелни букви Сорани - начални букви Сорани - среднословни букви Сорани - краесловни букви МФА (звук)
A,a A,a A,a ا ئا ـا [aː]
B,b B,b Б,б ـبـ ـب [b]
C,c J,j Щ,щ ـجـ ـج [d͡ʒ]
Ç,ç C,c Ч,ч چ ـچـ ـچ [t͡ʃ]
D,d D,d Д,д ــد [d]
E,e E,e Ә,ә ﺋﮫ [ɛː]
Ê,ê É,é E,e(Э э) ێ ئێـ ـێـ ـێ [e]
F,f F,f Ф,ф ـفـ [f]
G,g G,g Г,г ـگـ ـگ [ɡ]
H,h H,h h,h ـهـ ـهـ [h]
Ḧ,ḧ [1] H',h' h’,h’ ح حـ ـحـ ـح [ħ]
' ع عـ ـعـ ـع [ʕ]
I,i I,i Ь,ь [ɯ]
Î,î Í,í И,и ﺋﯾ ـيـ [iː]
J,j Jh,jh Ж,ж ـژ [ʒ]
K,k K,k K,k ـکـ [k]
L,l L,l Л,л ـلـ ـل [l]
ll Л’,л’ ڵ, ڶ ڵــ, ڶــ ـڵـ, ـڶـ ـڵ, ـڶ [lˁ]
M,m M,m M,m ـمـ ـم [m]
N,n N,n Н,н ـنـ ـن [n]
O,o O,o O,o ۆ ئۆ - ـۆ [o]
P,p P,p П,п پ پــ ـپـ ـپ [p]
Q,q Q,q Ԛ,ԛ ـقـ ـق [q]
R,r R,r P,p ـر [r]
rr Р’,р’ ڕ, ڒ, ڔ ـڕ, ـڒ, ـڔ [r]
S,s S,s C,c ـسـ ـس [s]
Ş,ş Sh,sh Ш,ш ـشـ ـش [ʃ]
T,t T,t T,т ـتـ ـت [t]
U,u U,u Ö,ö ـو [œ]
Û,û Ú,ú У,у ﻭﻭ, ۇ ـوﻭ, ـۇ [uː]
Ù,ù ۈ ـۈ [ʉː]
V,v V,v B,в ڤ, ۋ ڤـ ـڤـ ـڤ ,ـۋ [v]
W,w W,w Ԝ,ԝ ـو [w]
X,x X,x X,x ـخـ ـخ [x]
Ẍ,ẍ [1] X',x' Ѓ,ѓ ـغـ ـغ [ʁ]
Y,y Y,y Й,й يـ [j]
Z,z Z,z З,з ـز [z]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî (pdf). // NEFEL, 2002.