Кюрдски език
| Кюрдски езици
كوردی, Kurdî, К'урди
|
|
|---|---|
| Разпространение: | Турция, Ирак, Иран, Сирия, Армения, Ливан |
| Говорени от: | 34 050 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
| Карта | |
Землище на разпространение |
|
Кюрдският език е ирански език, който се говори в областта, наречена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Сирия и Турция.
Кюрдският език принадлежи към западната подгрупа на иранските езици, която е част от индо-иранския клон на индоевропейското езиково семейство. Най-близки до кюрдския език са балуджски, гилянски и талишки езици, като всички те спадат към северозападния клон на иранските езици. Персийският език, който спада към югозападния клон, също се смята за сходен език, въпреки че различията между кюрдски и персийски са повече от сходствата.
Кюрдският език е официален език в Ирак,Използва се и от част от кюрдското население в Турция , Сирия и Иран. В Иран, макар и да се използва в местните медии вестници, не се позволява да се използва в училищата. В резултат на това ограничение много ирански кюрди заминават за Ирак, където могат да учат родния си език. В началото на 20 век страните, които контролират областите, в които се говори кюрдски отказват да го приемат като официален език и налагат ограничения за използването му. Днес той е официален език само в Ирак. В Турция използването на кюрдски е разрешено, но с известни ограничения; В Иран се използва за някои публикации, но не се позволява да се изполва в училищата. Сирия все още се противопоставя на използването на кюрдски в страната.
Освен множестово частни телевизионни канали излъчващи на кюрдки език, в Турция има и специален канал ТРТ6, който предава 24 часа на кюрдски език.
Писменост [редактиране]
За записване на кюрдския език е възможно да се използват три различни писмени системи. В Иран и Ирак най-често се използва променена версия на арабицата, въпреки че в Ирак се употребява и латиницата. В Турция и Сирия също се използва латинската азбука. Кюрдите от бившия СССР използват видоизменена кирилица. Съществува предложение за обща международно призната кюрдска азбука, която се основава на ISO-8859-1.
| Курманджи (латиница) | Йекгърту | Курманджи (кирилица) | Сорани - самостоятелни букви | Сорани - начални букви | Сорани - среднословни букви | Сорани - краесловни букви | МФА (звук) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| A,a | A,a | A,a | ا | ئا | — | ـا | [aː] |
| B,b | B,b | Б,б | ﺏ | ﺑ | ـبـ | ـب | [b] |
| C,c | J,j | Щ,щ | ﺝ | ﺟ | ـجـ | ـج | [d͡ʒ] |
| Ç,ç | C,c | Ч,ч | چ | ﭼ | ـچـ | ـچ | [t͡ʃ] |
| D,d | D,d | Д,д | ﺩ | — | ــد | [d] | |
| E,e | E,e | Ә,ә | ﮦ | ﺋﮫ | — | ﮫ | [ɛː] |
| Ê,ê | É,é | E,e(Э э) | ێ | ئێـ | ـێـ | ـێ | [e] |
| F,f | F,f | Ф,ф | ﻑ | ﻓ | ـفـ | ﻒ | [f] |
| G,g | G,g | Г,г | ﮒ | ﮔ | ـگـ | ـگ | [ɡ] |
| H,h | H,h | h,h | ﻫ | ﻫ | ـهـ | ـهـ | [h] |
| Ḧ,ḧ [1] | H',h' | h’,h’ | ح | حـ | ـحـ | ـح | [ħ] |
| — | ' | — | ع | عـ | ـعـ | ـع | [ʕ] |
| I,i | I,i | Ь,ь | — | [ɯ] | |||
| Î,î | Í,í | И,и | ﯼ | ﺋﯾ | ـيـ | ﯽ | [iː] |
| J,j | Jh,jh | Ж,ж | ﮊ | — | ـژ | [ʒ] | |
| K,k | K,k | K,k | ﮎ | ﮐ | ـکـ | ﮏ | [k] |
| L,l | L,l | Л,л | ﻝ | ﻟ | ـلـ | ـل | [l] |
| — | ll | Л’,л’ | ڵ, ڶ | ڵــ, ڶــ | ـڵـ, ـڶـ | ـڵ, ـڶ | [lˁ] |
| M,m | M,m | M,m | ﻡ | ﻣ | ـمـ | ـم | [m] |
| N,n | N,n | Н,н | ﻥ | ﻧ | ـنـ | ـن | [n] |
| O,o | O,o | O,o | ۆ | ئۆ | - | ـۆ | [o] |
| P,p | P,p | П,п | پ | پــ | ـپـ | ـپ | [p] |
| Q,q | Q,q | Ԛ,ԛ | ﻕ | ﻗ | ـقـ | ـق | [q] |
| R,r | R,r | P,p | ﺭ | — | ـر | [r] | |
| — | rr | Р’,р’ | ڕ, ڒ, ڔ | — | ـڕ, ـڒ, ـڔ | [r] | |
| S,s | S,s | C,c | ﺱ | ﺳ | ـسـ | ـس | [s] |
| Ş,ş | Sh,sh | Ш,ш | ﺵ | ﺷ | ـشـ | ـش | [ʃ] |
| T,t | T,t | T,т | ﺕ | ﺗ | ـتـ | ـت | [t] |
| U,u | U,u | Ö,ö | ﻭ | — | ـو | [œ] | |
| Û,û | Ú,ú | У,у | ﻭﻭ, ۇ | — | ـوﻭ, ـۇ | [uː] | |
| — | Ù,ù | — | ۈ | — | ـۈ | [ʉː] | |
| V,v | V,v | B,в | ڤ, ۋ | ڤـ | ـڤـ | ـڤ ,ـۋ | [v] |
| W,w | W,w | Ԝ,ԝ | ﻭ | — | ـو | [w] | |
| X,x | X,x | X,x | ﺥ | ﺧ | ـخـ | ـخ | [x] |
| Ẍ,ẍ [1] | X',x' | Ѓ,ѓ | ﻍ | ﻏ | ـغـ | ـغ | [ʁ] |
| Y,y | Y,y | Й,й | ﯼ | يـ | — | [j] | |
| Z,z | Z,z | З,з | ﺯ | — | ـز | [z] | |
Бележки [редактиране]
- ↑ а б Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî (pdf). // NEFEL, 2002.
|
||||||||||||||||||||