Согдийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Согдийският език е мъртъв ирански език, говорен в Согдиана (долината на река Зеравшан в съвременен Узбекистан и Таджикистан) и в градовете Самарканд, Пенджакент и Фергана. Класифицира се като североизточен ирански език. Изчезва напълно към 9 век, а съвременният ягнобски език е негов най-близък сроден език.

Согдийският език е изключително важен от езиковедска гледна точка, тъй като притежава богата литература (християнски, будистки и манихейски религиозни текстове) и се изпозва за сравнителни изследвания заедно със средноперсийския и партянския език. Писмените паметници използват арамейско писмо в комбинация с пиктограми на арамейски думи, които означават същото понятие на согдийски.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни връзки


п  б  р
Ирански езици
североизточни авестийски† | алански† | бактрийски† | осетински | сарматски† | скитски† | согдийски† | хорезмийски† | ягнобски
югоизточни вазирски | вахански | ишкашимски | йъдгайски | мунджански | пущунски | сакийски† | саръколски | шугнано-рушански | язгулемски
северозападни староазърски† | башкардски | белуджки | гилянски | гурански | зазаки | кюрдски | мазандерански | мидийски† | ормури | парачи | партски† | сорани | средноирански говори | талишки | тати
югозападни дари | ларски | лурско-бахтиярски | староперсийски† | средноперсийски† | персийски | таджикски | татски | чар-аймакски | юдео-персийски
Забележки: †мъртъв език
Лични инструменти