Персийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Персийски език
Farsi.svg
Страна
Над 10 000 000 говорещи
Иран, Афганистан
1 000 000 - 10 000 000 говорещи
Таджикистан, Узбекистан, Пакистан
100 000 - 1 000 000 говорещи
САЩ, ОАЕ, Германия, Великобритания, Русия, Канада, Израел, Ирак, Катар
Регион Близък Изток, Средна Азия
Брой говорещи над 63 700 000[1][2][3][4]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Западноирански
....-Югозападноирански
.....→Персийски
Официално положение
Официален в Флаг на Иран Иран
Флаг на Афганистан Афганистан
Флаг на Таджикистан Таджикистан
Контролиран от Фарси: Академия за персийски език и литература
Дари: Афганистанска академия на науките
Таджикски: —
Кодове
ISO 639-1 fa
ISO 639-2 per
ISO 639-3 fas
Страни в които се говори персийски език
  Официален език   Над 1 000 000 говорещи   500 000 - 1 000 000 говорещи   100 000 - 500 000 говорещи   25 000 - 100 000 говорещи   По-малко от 25 000 говорещи

Персийският език (پارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от над 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни пресийскоезични имигрантски общности.

Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:

Парси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици.[5] В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.

Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите.[6] В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия Изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.[6][5][7][8][9]

История[редактиране | edit source]

Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.Хр. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.

Фонетика[редактиране | edit source]

Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ - кратки.

Сравнение с други индоевропейски езици[редактиране | edit source]

Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.

староперсийски средноперсийски новоперсийски старогръцки латински немски български
pitar pidar pedar پدر‎ patēr πατήρ pater Vater баща
mātar mād(ar) mādar مادر‎ mētēr μήτηρ mater Mutter майка
brātar brād(ar) barādar برادر‎ adelphos ἀδελφός frater Bruder брат
? ducht(ar) dohtar دختر‎ thygatēr θυγατήρ filia Tochter дъщеря
nāman nām nām نام‎ onoma ὄνομα nomen Name име
martiya mard mard مرد‎ anēr ἀνήρ vir Mann мъж
dadā-tanaiy dādan dādan دادن‎ didōmi δίδωμι dare geben давам
hischta-tanaiy awischtadan istādan ايستادن‎ histēmi ἵστημι sistere sich stellen стоя
mām man man من‎ eme ἐμέ me mich мен
pandsch pandsch pandj پنج‎ pente πέντε quinque fünf пет
hafta haft haft هفت‎ hepta ἑπτά septem sieben седем
utā ud va / o و‎ kai καί et und и
rāsta rāst rāst راست‎ orthos ὀρθός rectus recht десен
yaug dschog djok جوک skōmma σκῶμμα iocus Witz шега

Граматика[редактиране | edit source]

В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог - обстоятелствено пояснение - допълнение - глагол“. Тъй като частите на речта се различват строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).

Речник[редактиране | edit source]

Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.

От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра.

Литература[редактиране | edit source]

На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, Джелаледин Руми, които са превеждани по цял свят.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Iran. // The World Factbook. CIA, 2010. Посетен на 31 октомври 2010.
  2. ((en))  Afghanistan. // The World Factbook. CIA, 2010. Посетен на 31 октомври 2010.
  3. ((en)) Lewis, M. Paul (ed.). Tajiki. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 31 октомври 2010.
  4. ((en))  Uzbekistan. // The World Factbook. CIA, 2010. Посетен на 31 октомври 2010.
  5. а б ((en)) Davis, Richard. Persian. // Meri, Josef W., Jere L. Bacharach. Medieval Islamic Civilization. Taylor & Francis, 2006. с. 602-603.
  6. а б ((en)) Lazard, Gilbert. The Rise of the New Persian Language. // Frye, R. N., The Cambridge History of Iran, Vol. 4. Cambridge, Cambridge University Press, 1975. с. 595–632.
  7. ((fr)) Lazard, Gilbert. Pahlavi, Pârsi, dari: Les langues d'Iran d'apès Ibn al-Muqaffa. // Frye, R.N. Iran and Islam. In Memory of the late Vladimir Minorsky. Edinburgh University Press, 1971.
  8. ((en)) Namazi, Nushin. Persian Loan Words in Arabic. // 2008-11-24. Посетен на 1 юни 2009.
  9. ((en)) Classe, Olive. Encyclopedia of literary translation into English. Taylor & Francis, 2000. ISBN 1884964362, ISBN 9781884964367. с. 1057.

Външни препратки[редактиране | edit source]