Хафез
| Хафез Ширази Хуаджех Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази خواجه شمسالدین محمد حافظ شیرازی |
|
 |
|
| Роден | 1325/1326 Шираз, Иран |
|---|---|
| Починал | 1390/1391 Шираз, Иран |
| Професия | поет |
| Националност | персиец |
| Жанр | лирика |
| Направление | мистицизъм |
|
Повлиян от
|
|
|
Повлиял на
|
|
Хуаджех Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази (на фарси: 
خواجه شمسالدین محمد حافظ شیرازی) (ок.1325/1326 — 1390/1391[1]) е персийски мистик и поет. Представител на философско-лирическата поезия, той остава известен с безсмъртните си газели и рубаи. Неговите стихове се явяват връх в персийската поезия. В Иран те и до ден днешен се четат и декламират, а книги с неговото творчество има в домовете на повечето иранци. В училищата но Бухарското ханство от 14 до началото на 20 век стиховете на Хафез са влизали в задължителното обучение на учениците. Животът на Хафез и творбите му са били обект на много анализи, коментари и тълкуване и оказват влияние върху развитието на Персийската литература след 14 век.[2][3]
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е през 1326 в Шираз. Произхожда от незнатно и небогато семейство на ширазки граждани. Неговият баща Баха ад-Дин Камалидин е търговец на въглища и умира, когато Хафез е още дете. Той оставя на семейството и много дългове. Бащата на Хафиз обаче така добре умеел да декламира Корана, че Хафез от детството си я заобичал и до осмата си година я научил наизуст, за което и получил титлата хафъз. От ранните си години познава и произведенията на Руми и Саади, а същи и Атар и Низами. След смъртта на баща му двамата му по-големи братя се отделят от семейството в търсене на препитание, а малолетният Шамс ад-Дин Мухамад остава с майка си. Тя го дава за възпитание в семейство на учител, но човекът, който трябвало да се грижи за момчето, скоро се отказва от задълженията си и го дава да учи занаят в цех за квас в Шираз. През юношеските си години Хафез работи и в пекарна. Благодарение на работата си успява да се запознае с красива девойка в която се влюбва и по-късно посвещава на нея повечето от газелите си. Учи в мактаб.
На 21-годишна възраст става ученик на Атар в Шираз. Още тогава съставя стихове и става поет и четец на Корана в двора на Абу Исхак, влиза в суфисткия орден на Тарик. През 1333 Мубариз Музафар превзема Шираз и Хафез започва да съчинява стихове на протест вместо романтична поезия. Според една легенда поетичната дарба била дадена на поета след нощна молитва на гроба на учителя му. Става придворен професионален четец на Корана в двора на Абу Исхак Инджу (1342-1353), но води скромен живот на дервиш, според някои влиза в суфисткия орден на Тарик. Когато Мубариз е свален от сина си шах Шуджа и хвърлен в тъмница, Хафез отново получава длъжността придворен поет. При следващия управник на Фарс, основателя на династията на Мозафаридите, Мубариз ад-дин (1354-1358), Хафез се присъединява към обкръжението на наследника на престола шах Шуджа, който е в опозиция на баща си. Събитията от управлението на шах Шуджа (1358-1384) намират отражение в много от стихотворенията на поета. Въпреки това, той скоро доброволно се оттегля от двора в Исфахан, защото се чувства в опасност. Възможно е именно по това време да се отнася неудачният опит на Хафез да се установи в Йезд. По-трудно е да се определи времето на пътуването до Исфахан, косвено отразено в две газели. Когато е на 52 г., шахът го кани да се върне в Шираз.
Сред членовете на мозаферидския дом, влезли в борба за престола след смъртта на шах Шуджа, от симпатиите на поета се ползва само шах Мансур (1388-1392), който пък загива в борба с Тимур. На шах Мансур Хафез посвещава поемата „Саки-наме” и 6 стихотворения, както и касида с благодарност за включването му (вероятно през 1388 г.) сред чалмоносците („ахле амаме”). Последните представляват духовни лица, получаващи специална субсидия („едрарате бумийе”). Стиховете, посветени на шах Мансур, са последни по време сред датираните съчинения на Хафез. Умира над 60-годишен, погребан е в градината Мусала в Шираз. Мавзолеят (гробницата) на Хафез се намира в Шираз, където идват многобройни поклонници и туристи.
Хафез е написал много знаменити лирически газели — за любовта, виното, красотата на природата и розите.
Умира на 64 години (1390 г.). Погребан е в градината Мусала в Шираз. Мавзолеят на Хафез е една от основните забележителности на Шираз. Мавзолеят се намира в парк, където постоянно под съпровод на музика се декламират стиховете на поета. След смъртта му се появява „Диван“ - сборник от 600 негови стихове.
[редактиране] Легенди
Много получудотворни и митични легенди са създадени след смъртта на Хафез. Една от тях казва, че благодарение на слушането на четенето на Корана от своя баща, Хафез успява да го научи наизуст в най-ранна възраст. Това всъщност е и смисловото значение на думата Хафез. В същото време Хафез казва, че знае наизуст и творби на Руми, Саади, Фарид ад-дин Аттар и Низами Ганджеви.
Според друго предание, преди да срещне своя покровител Хаджи ал-Атар, Хафез е работел към една пекарна като е доставял хляб в богат квартал на града. Тук той за първи път вижда Шахе Набат, красива жена за която по-късно пише стихове. Пленен от нейната красота, но знаещ че любовта му е невъзможна се твърди, че провежда своето мистично бдение в желанието си да реализира този съюз. По време на това той се натъква на същество с ненадмината красота, което идентифицира като ангел. Подобни аналози в западната литература са Данте Алигиери и Беатриче.
Разказва се, че когато е на 60 години, с приятелите си организира медитативно бдение четиридесет дни и духът му се срещна отново с Атар, както преди 40 години.
[редактиране] Литература
- Peter Avery, The Collected Lyrics of Hafiz of Shiraz, 603 p. (Archetype, Cambridge, UK, 2007). ISBN 1901383091
Note: This translation is based on Divān-e Hāfez, Volume 1, The Lyrics (Ghazals), edited by Parviz Natel-Khanlari (Tehran, Iran, 1362 Persian calendar/1983-4). - E.G. Browne. Literary History of Persia. (Four volumes, 2,256 pages, and twenty-five years in the writing). 1998. ISBN 0-7007-0406-X
- Will Durant, The Reformation. New York: Simon and Schuster, 1957
- Erkinov A. “Manuscripts of the works by classical Persian authors (Hāfiz, Jāmī, Bīdil): Quantitative Analysis of 17th-19th c. Central Asian Copies”. Iran: Questions et connaissances. Actes du IVe Congrès Européen des études iraniennes organisé par la Societas Iranologica Europaea, Paris, 6-10 Septembre 1999. vol. II: Périodes médiévale et moderne. [Cahiers de Studia Iranica. 26], M.Szuppe (ed.). Association pour l`avancement des études iraniennes-Peeters Press. Paris-Leiden, 2002, pp. 213–228.
- Hafez. The Green Sea of Heaven: Fifty ghazals from the Diwan of Hafiz. Trans. Elizabeth T. Gray, Jr. White Cloud Press, 1995 ISBN 1-883991-06-4
- Hafez. The Angels Knocking on the Tavern Door: Thirty Poems of Hafez. Trans. Robert Bly and Leonard Lewisohn. HarperCollins, 2008, p. 69. ISBN 978-0-06-113883-6
- Hafiz, Divan-i-Hafiz, translated by Henry Wiberforce-Clarke, Ibex Publishers, Inc., 2007. ISBN 0-936347-80-5
- Khorramshahi, Bahaʾ-al-Din. Hafez II: Life and Times. // 2002. Посетен на 25 July 2010.
- Yarshater, Ehsan. Hafez I: An Overview. // 2002. Посетен на 25 July 2010.
- Jan Rypka, History of Iranian Literature. Reidel Publishing Company. 1968 OCLC 460598. ISBN 90-277-0143-1
[редактиране] Източници
- ↑ http://www.britannica.com/EBchecked/topic/251392/Hafez
- ↑ Yarshater. Accessed 25 July 2010.
- ↑ Hafiz and the Place of Iranian Culture in the World by Aga Khan III, November 9, 1936 London.
[редактиране] Външни препратки
- Английски преводи на поезия от Хафез
- Hafez in English from Poems Found in Translation website
- Poems by Hafez from Blackcat Poems website
- Hafez Divan in Persian and English
- Life and Poetry of Hafez from "Hafiz on Love" website
- Hafez Poems translated G. Bell
- Selection of Love Poems by Hafez
- Литературен свят, „Хафез“
- Литературен свят, брой 35 декември 2011, превод, Ахмад Тамимдари, „Хафез“
- Литературен свят, брой 35 декември 2011, превод, Абузар Ебрахими Торкаман, „Хафез“
