Суфизъм

Част от поредицата относно; ; Ислям;
	Вярвания
	Аллах · Единосъщие на Аллах; Мохамед · Други пророци
	Практики
	Изповядване на вярата · Молитва; Говеене · Милостиня · Поклонение
	Текстове и закони
	Коран · Сунна · Хадис; Фик · Шариат · Калам · Суфизъм
	История и лидери
	Хронология на ислямската история; Семейството на Мохамед; Сподвижници на Мохамед; Сунити · Шиити; Праведните халифи · Шиитските имами
	Култура и общество
	Ислямски науки · Животни · Изкуство; Календар · Децата; Демография · Празници; Джамии · Философия; Наука · Жените; Политика · Дауах
	Вижте още
	Критика · Ислямофобия; Глосар на ислямските термини
	Ислямски портал; п • б • р

Заглавието на тази статия може да се сбърка със софизъм.

Мавзолей на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран

Турски дервиш 1860 г.

Mevlevi-дервиши pri Sema-ceremonia в Istanbul, Турция

Турският инструмент Nay (Ney)

Суфизмът или тасаууф (на арабски: تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.^[1]^[2]^[3] Последоватилите на суфизма се наричат суфии или дервиши.

Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Бог“^[4] или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Бога (зикр)^[5] и аскетизма.

Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер на халифата на Умаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално на арабски, а след това и на персийски, турски и други езици.^[6]

Суфистките ордени (тарика), както шиитски, така и сунитски, смесени или необвързани с двете основни течения в исляма, обикновено извеждат духовното си родословие от пророка на исляма Мохамед чрез неговия братовчед и зет Али ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденът Накшбанди, които свързва началото си с първия халиф Абу Бакр.^[7] В миналото суфистки ордени като Мевлеви, Накшбенди и Халвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.

Съдържание

1 Дервиши
2 Суфи-музика
3 Суфистки учители
4 Суфистки ордени
- 4.1 Ислямски ордени
- 4.2 Не-ислямски ордени
5 Литература
6 Източници
7 Външни препратки

Дервиши [редактиране]

По пътя на един дервиш има следните станции, които той трябва да овладее:

Schari'a („ислямски закон“)
Tariqa („мистичния път“)
Haqiqa („истина“)
Ma'rifa („вяра“)

Суфи-музика [редактиране]

Това е тиха религиозна музика в исляма, която използват привържениците на суфизма в техните ритуални обреди.

Суфистки учители [редактиране]

Европа [редактиране]

Източна Европа [редактиране]

Hüseyin Hilmi Işık (1911 – 2001 г., Турция)
Mustafa Cerić (роден 1952 г., Босна и Херцеговина)
Неджип Фазъл Късакюрек (1904 – 1983 г., Турция)
Said Afandi al-Chirkawi (1937 - 2012 г., Дагестан, Русия)
Саид Нурси (1878 – 1960 г., Турция)

Западна Европа [редактиране]

Abdal Hakim Murad (роден 1960 г., Великобритания)
Frithjof Schuon (1907 – 1998 г., Швейцария)
Llewellyn Vaughan-Lee (роден 1953 г., Великобритания)
Martin Lings (1909 – 2005 г., Великобритания)
Muhammad Imdad Hussain Pirzada (роден 1946 г., Великобритания)

Северна Америка [редактиране]

Hamza Yusuf (роден 1958 г., САЩ)
Hisham Kabbani (роден 1945 г., САЩ)
M. A. Muqtedar Khan (роден 1966 г., САЩ)
Seyyed Hossein Nasr (роден 1933 г., САЩ)
Zaid Shakir (роден 1956 г., САЩ)

Азия [редактиране]

Източна и Централна Азия [редактиране]

Abdul Aleem Siddiqi (1892 – 1954 г., Сингапур)
Muhammad Ma Jian (1906 – 1978 г., Китай)
Syed Muhammad Naquib al-Attas (роден 1931 г., Малайзия)
Фарид ад-дин Аттар (ок. 1142 — 1220), Нишапур, дн. Иран

Южна Азия [редактиране]

Abdul Latif Chowdhury Fultali (1913 – 2008 г., Бангладеш)
Akhtar Raza Khan (роден 1943 г., Индия)
Meher Ali Shah (1859 – 1937 г., Индия)
Qamaruzzaman Azmi (роден 1946 г., Индия)
Shibli Nomani (1857 – 1914 г., Индия)
Tahir-ul-Qadri (роден 1951 г., Пакистан)

Югозападна Азия [редактиране]

Abdallah Bin Bayyah (роден 1935 г., Саудитска Арабия)
Habib Ali al-Jifri (роден 1971 г., Йемен)
Muhammad Alawi al-Maliki (1944 – 2004 г., Саудитска Арабия)

Левант и Африка [редактиране]

Abd al-Hamid Kishk (1933 – 1996 г., Египет)
Abdalqadir as-Sufi (роден 1930 г., Южна Африка)
Gibril Fouad Haddad (роден 1960 г., Ливан)
Muhammad ibn al-Habib (1876 - 1972 г., Мароко)
Muhammad Sayyid Tantawy (1928 – 2010 г., Египет)
Nuh Ha Mim Keller (роден 1954 г., Йордания)
Wahba Zuhayli (роден 1932 г., Сирия)

Суфистки ордени [редактиране]

Ислямски ордени [редактиране]

Ahiyya
Alawiyyah
Azeemia
Aissaoua
Badawiyya (Badawi)
Kunta (Mauren), Baqqa'iyya
Bayramiyya/Bayrami
Bektaschiyya/Bektaschi
Burhaniyya/Burhani
Boutchichiya
Chishtiyya/Chishti
Dandarawiyya
Darqawiyya/Darqawi
Dhahabiyya
Dscha'fariyya
Dscherrahiyya/Dscherrahi
Faruki
Ghamkoliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
Ghamkol Sharif (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
Ghamkoliya Iqbaliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
Ghamkoliya Nooriya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
Haziriyya/Haziri
Haksariyya
Hayatiyya/Hayati
Isma'iliyya
Khalwatiyya/Halveti
Khatmiyya
Kubrawiyya
Maktab Tarighat Oveyssi Shahmaghsoudi
Malamiyya/Malami
Mevleviyya/Mevlevi
Mouridiyya/Muriden
Nadiriyya/Nadiri
Naqschbandiyya/Naqschbandi
Nasiriyya
Nimatullahi
Nur Ashki Jerrahi Sufi Order
Nuraniyya
Nurbakhshiyya/Nurbakhshi
Qadiriyya/Qadiri
Ramazaniyya/Ramazani
Raschidiyya
Rifaiyya/Rifai, Rufaiyya/Rufai
Safawiyya
Salihiyya
Sanussiyya/Senussi
Suhrawardiyya/Suhrawardi
Schadhiliyya
Tidschani/Tidschaniyya
Yaschrutiyya
Yeseviyya/Yesevi-Tariqa

Не-ислямски ордени [редактиране]

Sufi Movement International
Sufi Order International
Sufism Reoriented
Golden Sufis

Литература [редактиране]

James Fadiman, Robert Frager, Essential Sufism. HarperOne, New York 1999, ISBN 978-0062514752
Reynold A. Nicholson, Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979, ISBN 978-0521295468
Yaşar Nuri Öztürk, The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans
ʿAbd al-Qadir as-Sufi, Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996, ISBN 3-502-65496-4.
Éric Geoffroy, Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004, ISBN 2-213-60903-9.

Източници [редактиране]

↑ ((en)) Godlas, Alan. Sufism -- Sufis -- Sufi Orders: Sufism's Many Paths. // uga.edu. University of Georgia, 2011. Посетен на 6 октомври 2011.
↑ ((en)) Keller, Nuh Ha Mim. How would you respond to the Claim that Sufism is bid'a?. // masud.co.uk. masud.co.uk, 1995. Посетен на 6 октомври 2011.
↑ ((en)) Fattani, Zubair. The meaning of Tasawwuf. // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на 6 октомври 2011.
↑ ((en)) Zarruq, Ahmed и др. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008.
↑ ((en)) Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin и др. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302.
↑ ((en)) Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. с. 1.
↑ ((en)) Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. с. 557.

Външни препратки [редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Суфизъм

Alan Godlas, Sufism’s Many Paths
Yahya M. Michot: Islamic Spirituality; Hartford Seminary
Seyyed Hossein Nasr, Mystical philosophy in Islam, in: Routledge Encyclopedia of Philosophy
M. Vaziri, Bibliographie: Islamische Philosophie und Mystizismus Microsoft Word-Dokument
Nimet Seker, Jüdische und islamische Mystik: Auf dem Sufi-Pfad in jüdischem Gewand
International Association of Sufism
Sufi Live

[Godlas-1] ((en)) Godlas, Alan. Sufism -- Sufis -- Sufi Orders: Sufism's Many Paths. // uga.edu. University of Georgia, 2011. Посетен на 6 октомври 2011.

[2] ((en)) Keller, Nuh Ha Mim. How would you respond to the Claim that Sufism is bid'a?. // masud.co.uk. masud.co.uk, 1995. Посетен на 6 октомври 2011.

[3] ((en)) Fattani, Zubair. The meaning of Tasawwuf. // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на 6 октомври 2011.

[4] ((en)) Zarruq, Ahmed и др. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008.

[5] ((en)) Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin и др. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302.

[6] ((en)) Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. с. 1.

[SupremeCouncil-7] ((en)) Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. с. 557.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]