Суфизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заглавието на тази статия може да се сбърка със софизъм.

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Хронология на ислямската история
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте още

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Мавзолей на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран
Турски дервиш 1860 г.
Дервиши при церемония сема в Истанбул, Турция
Турският инструмент Nay (Ney)

Суфизмът или тасаууф (на арабски: تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.[1][2][3] Последоватилите на суфизма се наричат суфии или дервиши.

Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Бог“[4] или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Бога (зикр)[5] и аскетизма.

Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер на халифата на Умаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално на арабски, а след това и на персийски, турски и други езици.[6]

Суфистките ордени (тарика), както шиитски, така и сунитски, смесени или необвързани с двете основни течения в исляма, обикновено извеждат духовното си родословие от пророка на исляма Мохамед чрез неговия братовчед и зет Али ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденът Накшбанди, които свързва началото си с първия халиф Абу Бакр.[7] В миналото суфистки ордени като Мевлеви, Накшбенди и Халвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.

Дервиши[редактиране | edit source]

По пътя на един дервиш има следните станции, които той трябва да овладее:

  • Schari'a („ислямски закон“)
  • Tariqa („мистичния път“)
  • Haqiqa („истина“)
  • Ma'rifa („вяра“)

Суфи-музика[редактиране | edit source]

Това е тиха религиозна музика в исляма, която използват привържениците на суфизма в техните ритуални обреди.

Суфистки учители[редактиране | edit source]

Европа[редактиране | edit source]

Източна Европа[редактиране | edit source]

Западна Европа[редактиране | edit source]

Северна Америка[редактиране | edit source]

Азия[редактиране | edit source]

Източна и Централна Азия[редактиране | edit source]

Южна Азия[редактиране | edit source]

Югозападна Азия[редактиране | edit source]

Левант и Африка[редактиране | edit source]

Суфистки ордени[редактиране | edit source]

Ислямски ордени[редактиране | edit source]

  • Ahiyya
  • Alawiyyah
  • Azeemia
  • Aissaoua
  • Badawiyya (Badawi)
  • Kunta (Mauren), Baqqa'iyya
  • Bayramiyya/Bayrami
  • Bektaschiyya/Bektaschi
  • Burhaniyya/Burhani
  • Boutchichiya
  • Chishtiyya/Chishti
  • Dandarawiyya
  • Darqawiyya/Darqawi
  • Dhahabiyya
  • Dscha'fariyya
  • Dscherrahiyya/Dscherrahi
  • Faruki
  • Ghamkoliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkol Sharif (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkoliya Iqbaliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkoliya Nooriya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Haziriyya/Haziri
  • Haksariyya
  • Hayatiyya/Hayati
  • Isma'iliyya
  • Khalwatiyya/Halveti
  • Khatmiyya
  • Kubrawiyya
  • Maktab Tarighat Oveyssi Shahmaghsoudi
  • Malamiyya/Malami
  • Mevleviyya/Mevlevi
  • Mouridiyya/Muriden
  • Nadiriyya/Nadiri
  • Naqschbandiyya/Naqschbandi
  • Nasiriyya
  • Nimatullahi
  • Nur Ashki Jerrahi Sufi Order
  • Nuraniyya
  • Nurbakhshiyya/Nurbakhshi
  • Qadiriyya/Qadiri
  • Ramazaniyya/Ramazani
  • Raschidiyya
  • Rifaiyya/Rifai, Rufaiyya/Rufai
  • Safawiyya
  • Salihiyya
  • Sanussiyya/Senussi
  • Suhrawardiyya/Suhrawardi
  • Schadhiliyya
  • Tidschani/Tidschaniyya
  • Yaschrutiyya
  • Yeseviyya/Yesevi-Tariqa

Не-ислямски ордени[редактиране | edit source]

  • Sufi Movement International
  • Sufi Order International
  • Sufism Reoriented
  • Golden Sufis

Литература[редактиране | edit source]

  • James Fadiman, Robert Frager, Essential Sufism. HarperOne, New York 1999, ISBN 978-0062514752
  • Reynold A. Nicholson, Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979, ISBN 978-0521295468
  • Yaşar Nuri Öztürk, The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans
  • ʿAbd al-Qadir as-Sufi, Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996, ISBN 3-502-65496-4.
  • Éric Geoffroy, Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004, ISBN 2-213-60903-9.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Godlas, Alan. Sufism -- Sufis -- Sufi Orders: Sufism's Many Paths. // uga.edu. University of Georgia, 2011. Посетен на 6 октомври 2011.
  2. ((en)) Keller, Nuh Ha Mim. How would you respond to the Claim that Sufism is bid'a?. // masud.co.uk. masud.co.uk, 1995. Посетен на 6 октомври 2011.
  3. ((en)) Fattani, Zubair. The meaning of Tasawwuf. // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на 6 октомври 2011.
  4. ((en)) Zarruq, Ahmed и др. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008.
  5. ((en)) Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin и др. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302.
  6. ((en)) Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. с. 1.
  7. ((en)) Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. с. 557.

Външни препратки[редактиране | edit source]