Шиитски ислям
Шиитският ислям (шиизмът) (от арабски: شيعة علي - шиат Али, т.е. от партията на Али) е вторият по големина клон на исляма. Последователите му се наричат шиити и са около 10-15 % от мюсюлманите.[1][2][3][4][5]
Подобно на други клонове на исляма, шиитския ислям се основава на учението на свещената книга Корана и посланието на последния пророк на исляма,[6] Мохамед.[7] За разлика от другите клонове на исляма, шиитите смятат, че само Бог има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и шериата.[6] Шиитският ислям е създаден като политическо движение, подкрепящо Али – братовчед и зет на Пророка Мохамед. Близостта на Али до Пророка дават на шиитите самочувствието, че това религиозно течение е приближено на самия Мохамед. След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите. Ето защо шиитите отхвърлят легитимността или избора на Абу Бакр, Омар и Осман ибн Афан да представляват исляма. Така шиитите не считат, че Али е четвъртия халиф, а първия имам. Шиитите смятат, че има многобройни разкази, които показват изборът на Али от Мохамед като свой наследник.[8]
Преклонението на шиитите към имамите прави тази общност лесно управляема и сплотена. Ранните шиити са били често преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Болшинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на Дванадесетте Имама и обитават държавите Иран, Азербайджан, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия и Пакистан. Друга общност са Зайдиските шиити (в Йемен) и Исмаилските шиити (Индия, Пакистан, Сирия и Йемен).
Религиозната власт на шиитските духовници се приема на основание на това, че те представляват днес Дванадесетте имама. Те, също така, получават и финансови дарове, което ги прави икономически автономни. Шиитските духовници най-често са муллахи и муджтахиди. Най-висшият духовен пост е марджа ал-таклид. Аят-Аллах или аятолах са почетни съвременни титли и нямат значение за религиозните функции на духовното лице.
В Иран, където шиитството е държавна религия след Ислямската революция от 1979 г, се наблюдава широко навлизане на духовници в общественият живот, с подкрепата на политическия елит. По този начин позициите и авторитетът на шиитския ислям нарастнаха и той излезе от възприемането му като сектантско движение и се разпространява в други държави – Палестина, Афганистан, Ливан и т.н..
Съдържание |
Шиитска общност[редактиране]
Демография[редактиране]
Оценките за числеността на шиитите варират между 10–20%[9][10][11][12] от мюсюлманите в света, като по-голямата част от тях са сунити.
Към 2009 г. последователите на шиитския ислям наброяват над 200 милиона души.[10] Шиитите са мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн.[13] Те съставляват и 36,3% от местното население и 38,6% от местните мюсюлмани в страните от Близкия Изток.[14]
Голям процент от населението са шиитите в страните: Ливан - 35%,[15] Йемен - над 45%,[16] Кувейт - 20-40%,[10][17], Турция - около 20%,[10][18] Пакистан - 10–20%,[10] Афганистан - 10-19%.[19][20]
Саудитска Арабия е страна, която приютява голям брой шиитски общностти като „Twelver Baharna“ в източната провинция, „Nakhawila“ от Медина, „Sulaymani“ и „Zaidiyyah“ от Нажран. По приблизителни оценки гражданите на Саудитска Арабия от шиитския клон на исляма наброяват около 2-4 милиона души и представляват около 15% от населението на страната.[21]
Значителни шиитски общности има в крайбрежните райони на Западна Суматра и Ачех в Индонезия. В останалите части на Югоизточна Азия броят на шиитите е пренебрежимо малък.
Сравнително голяма шиитска общност има и в Нигерия, концентрирана в северния град Кано. Източна Африка има няколко групи шиитско население, предимно потомци на имигранти от Южна Азия по време на колониалния период.
Списък на страните със шиитско население[редактиране]
Данните за броя на шиитите се базират на преброяване от октомври 2009.[10][11]
| Страна | Шиити[10][11] | Процент от мюсюлманското население в страната[10][11] | Процент от числеността на шиитите по света[10][11] | Минимална приблизителна оценка | Максимална приблизителна оценка |
|---|---|---|---|---|---|
| Иран | 66 000 000 – 70 000 000 | 90–95 | 37–40 | ||
| Пакистан | 17 000 000 – 26 000 000 | 10–15 | 10–15 | 43 250 000[22] – 57,666,666[23][24] | |
| Индия | 16 000 000 – 24 000 000 | 10–15 | 9–14 | 40 000 000[25] – 50,000,000.[26] | |
| Индонезия | 5 000 000 – 6 000 000 | 2,77 | 3 | <7 000 000 | |
| Ирак | 19 000 000 – 22 000 000 | 65–70 | 11–12 | ||
| Турция | 7 000 000 – 11 000 000 | 10–15 | 4–6 | ||
| Йемен | 8 000 000 – 10 000 000 | 35–40 | 5 | ||
| Азербайджан | 5 000 000 – 7 000 000 | 65–75 | 3–4 | 85% от населението на страната[27] | |
| Афганистан | 3 000 000 – 4 000 000 | 10–15 | <2 | 15–19% от населението на страната[19] | |
| Сирия | 3 000 000 – 4 000 000 | 15–20 | <2 | ||
| Саудитска Арабия | 2 000 000 – 4 000 000 | 10–15 | 1–2 | ||
| Нигерия | <4 000 000 | <5 | <2 | 5-10 милиона[28] | |
| Ливан | 1 000 000 – 1 600 000[29] | 30-35[30][31][32] | <1 | Оценките са приблизителни, няма официална статистика.[33] | |
| Танзания | <2,000,000 | <10 | <1 | ||
| Оман | 700 000 – 900 000 | 5–10 | <1 | 948 750[34] | |
| Кувейт | 500 000 – 700 000 | 30–35 | <1 | 35–40% от населението на страната[17] | |
| Германия | 400 000 – 600 000 | 10–15 | <1 | ||
| Бахрейн | 400 000 – 500 000 | 60–70 | <1 | ||
| Таджикистан | 400 000 | 7 | <1 | ||
| ОАЕ | 300 000 – 400 000 | 10 | <1 | ||
| САЩ | 200 000 – 400 000 | 10–15 | <1 | ||
| Великобритания | 100 000 – 300 000 | 10–15 | <1 | ||
| България | 100 000 | 10–15 | <1 | ||
| Катар | 100 000 | 10 | <1 |
Свещени градове[редактиране]
Вижте още[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ The New Encyclopædia Britannica, Jacob E. Safra, Chairman of the Board, 15th Edition, Encyclopædia Britannica, Inc., 1998, ISBN 0-85229-6630, Vol 10, p. 738
- ↑ The Term "Shia" in Quran and Hadith. // Al-islam.org. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ Encyclopedia - Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ Major Branches of Religions. // Adherents.com. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ а б "Esposito, John. "What Everyone Needs to Know about Islam." Oxford University Press, 2002 | ISBN 978-0-19-515713-0. p. 40
- ↑ From the article on Shii Islam in Oxford Islamic Studies Online. // Oxfordislamicstudies.com. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ Tarikh at-Tabari, vol. 2, pp. 62-63; Tarikh al-Kamil, vol. 2, pp. 40-41; Musnad Ahmad ibn Hanbal, vol. 1, p. 111; Ibn Abi'l-Hadid, Sharh Nahj al-Balaghah, vol. 13, pp. 210-212, "(Prophet Muhammad said) Verily, he ('Ali) is my brother, the executor of my will and my successor among you. So, listen to him and obey him."
- ↑ Shīʿite. // Encyclopædia Britannica Online, 2010. Посетен на 2010-08-25.
- ↑ а б в г д е ж з и к Mapping the Global Muslim Population: A Report on the Size and Distribution of the World's Muslim Population. // Pew Research Center. October 7, 2009. Посетен на 2010-08-25.
- ↑ а б в г д е Mapping the Global Muslim Population: A Report on the Size and Distribution of the World's Muslim Population. Pew Research Center, 10 2009. Посетен на 2009-10-08.
- ↑ Religions. // CIA. The World Factbook, 2010. Посетен на 2010-08-25.
- ↑ Quick guide: Sunnis and Shias. // BBC News. 2006-12-11.
- ↑ Atlas of the Middle East. Second. U.S.A, National Geographic. ISBN 9781426202216. с. 80–81.
- ↑ New York Times: Religious Distribution in Lebanon. // Nytimes.com, 2006-07-19. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ How many Shia?. // Islamicweb.com. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ а б The actual percentage of Kuwaiti Shiites is 40 percent. // ArabTimesOnline. Посетен на 2010-07-19.
- ↑ Shankland, David. The Alevis in Turkey: The Emergence of a Secular Islamic Tradition. Routledge (UK), 2003. ISBN 0-7007-1606-8.
- ↑ а б Shia women too can initiate divorce. // Library of Congress Country Studies on Afghanistan, August 2008. Посетен на 2010-08-27. 'Religion: Virtually the entire population is Muslim. Between 80 and 85 percent of Muslims are Sunni and 15 to 19 percent, Shia.'
- ↑ Afghanistan. // Central Intelligence Agency (CIA). The World Factbook on Afghanistan. Посетен на 2010-08-27. Religions: Sunni Muslim 80%, Shia Muslim 19%, other 1%
- ↑ al-Qudaihi, Anees. Saudi Arabia's Shia press for rights. // BBC Arabic Service, 2009-03-24. Посетен на 24 March 2009.
- ↑ CIA - The World Factbook. // Cia.gov. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ Violence Against Pakistani Shias Continues Unnoticed | International News. // Islamic Insights. Посетен на 2011-05-04.
- ↑ Taliban kills Shia school children in Pakistan
- ↑ Shia women too can initiate divorce. // The Times of India, November 6, 2006. Посетен на 2010-06-21.
- ↑ Talaq rights proposed for Shia women. // Daily News and Analysis, www.dnaindia.com, 5 November 2006. Посетен на 2010-06-21.
- ↑ Administrative Department of the President of the Republic of Azerbaijan - Presidential Library - Religion
- ↑ Nigeria: 'No Settlement With Iran Yet', Paul Ohia, allAfrica - This Day, 16 November 2010
- ↑ Hazran, Yusri. The Shiite Community in Lebanon: From Marginalization to Ascendancy, Brandeis University
- ↑ Hassan, Farzana. Prophecy and the Fundamentalist Quest, page 158
- ↑ Corstange, Daniel M. Institutions and Ethnic politics in Lebanon and Yemen, page 53
- ↑ Dagher, Carole H. Bring Down the Walls: Lebanon's Post-War Challenge, page 70
- ↑ Growth of the world's urban and rural population:n1920-2000, Page 81. United Nations. Dept. of Economic and Social Affairs
- ↑ Top 15 Countries with Highest Proportion of Shiites in the Population, 7 July 1999
