Шиитски ислям

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гробницата на Имам Хюсеин в Кербала, Ирак е свещено за шиитите място

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Хронология на ислямската история
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте още

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 


Шиитският ислям (шиизмът) (от арабски: شيعة علي - шиат Али, т.е. от партията на Али) е вторият по големина клон на исляма. Последователите му се наричат шиити и са около 10-15% от мюсюлманите.[1][2][3][4][5]

Подобно на други клонове на исляма, шиитският ислям се основава на учението на свещената книга Корана и посланието на последния пророк на исляма,[6] Мохамед.[7] За разлика от другите клонове на исляма, шиитите смятат, че само Бог има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и шериата.[6] Шиитският ислям е създаден като политическо движение, подкрепящо Али – братовчед и зет на Пророка Мохамед. Близостта на Али до Пророка дава на шиитите самочувствието, че това религиозно течение е приближено на самия Мохамед. След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите. Ето защо шиитите отхвърлят легитимността или избора на Абу Бакр, Омар и Осман ибн Афан да представляват исляма. Така шиитите не смятат, че Али е четвъртият халиф, а първият имам. Шиитите смятат, че има многобройни разкази, които показват избора на Али от Мохамед като свой наследник.[8]

Приблизителна карта на шиитите в Близкия изток - 1989 до 1991

Преклонението на шиитите към имамите прави тази общност лесно управляема и сплотена. Ранните шиити често са били преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Мнозинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на дванадесетте имама и обитават държавите Иран, Азербайджан, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия и Пакистан. Друга общност са Зайдиските шиити (в Йемен) и Исмаилските шиити (Индия, Пакистан, Сирия и Йемен).

Религиозната власт на шиитските духовници се приема на основание на това, че те представляват днес Дванадесетте имама. Те също така получават и финансови дарове, което ги прави икономически автономни. Шиитските духовници най-често са муллахи и муджтахиди. Най-висшият духовен пост е марджа ал-таклид. Аят-Аллах или аятолах са почетни съвременни титли и нямат значение за религиозните функции на духовното лице.

В Иран, където шиитството е държавна религия след Ислямската революция от 1979 г., се наблюдава широко навлизане на духовници в обществения живот, с подкрепата на политическия елит. По този начин позициите и авторитетът на шиитския ислям нараснаха и той излезе от възприемането му като сектантско движение и се разпространи в други държави – Палестина, Афганистан, Ливан и т.н.

Шиитска общност[редактиране | edit source]

Демография[редактиране | edit source]

Шиитско мнозинство има в страните Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн
Разпространение на сунитския и шиитския ислям

Оценките за числеността на шиитите варират между 10-20%[9][10][11][12] от мюсюлманите в света, като по-голямата част от останалите са сунити.

Към 2009 г. последователите на шиитския ислям наброяват над 200 милиона души.[10] Шиитите са мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн.[13] Те съставляват и 36,3% от местното население и 38,6% от местните мюсюлмани в страните от Близкия Изток.[14]

Голям процент от населението са шиитите в страните: Ливан – 35%,[15] Йемен – над 45%,[16] Кувейт – 20-40%,[10][17], Турция - около 20%,[10][18] Пакистан - 10-20%,[10] Афганистан - 10-19%.[19][20]

Саудитска Арабия е страна, която приютява голям брой шиитски общности като „Twelver Baharna“ в източната провинция, „Nakhawila“ от Медина, „Sulaymani“ и „Zaidiyyah“ от Нажран. По приблизителни оценки гражданите на Саудитска Арабия от шиитския клон на исляма наброяват около 2-4 милиона души и представляват около 15% от населението на страната.[21]

Значителни шиитски общности има в крайбрежните райони на Западна Суматра и Ачех в Индонезия. В останалите части на Югоизточна Азия броят на шиитите е пренебрежимо малък.

Сравнително голяма шиитска общност има и в Нигерия, концентрирана в северния град Кано. Източна Африка има няколко групи шиитско население, предимно потомци на имигранти от Южна Азия по време на колониалния период.

Списък на страните със шиитско население[редактиране | edit source]

Данните за броя на шиитите се базират на преброяване от октомври 2009 г.[10][11]

Страни с население над 100 хиляди шиити[10][11]
Страна Шиити[10][11] Процент от мюсюлманското население в страната[10][11] Процент от числеността на шиитите по света[10][11] Минимална приблизителна оценка Максимална приблизителна оценка
Иран 66 000 000 – 70 000 000 90-95 37-40
Пакистан 17 000 000 – 26 000 000 10-15 10-15 43 250 000[22] – 57 666 666[23][24]
Индия 16 000 000 – 24 000 000 10-15 9-14 40 000 000[25] - 50 000 000.[26]
Индонезия 5 000 000 – 6 000 000 2,77 3 <7 000 000
Ирак 19 000 000 – 22 000 000 65-70 11-12
Турция 7 000 000 – 11 000 000 10-15 4-6
Йемен 8 000 000 – 10 000 000 35-40 5
Азербайджан 5 000 000 – 7 000 000 65-75 3-4 85% от населението на страната[27]
Афганистан 3 000 000 – 4 000 000 10-15 <2 15-19% от населението на страната[19]
Сирия 3 000 000 – 4 000 000 15-20 <2
Саудитска Арабия 2 000 000 – 4 000 000 10-15 1-2
Нигерия <4 000 000 <5 <2 5-10 милиона[28]
Ливан 1 000 000 – 1 600 000[29] 30-35[30][31][32] <1 Оценките са приблизителни, няма официална статистика.[33]
Танзания <2 000 000 <10 <1
Оман 700 000 – 900 000 5-10 <1 948 750[34]
Кувейт 500 000 – 700 000 30-35 <1 35-40% от населението на страната[17]
Германия 400 000 – 600 000 <1
Бахрейн 400 000 – 500 000 60-70 <1
Таджикистан 400 000 7 <1
ОАЕ 300 000 – 400 000 10 <1
САЩ 200 000 – 400 000 <1
Великобритания 100 000 – 300 000 <1
България 10 000 <1
Катар 100 000 10 <1


Свещени градове[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The New Encyclopædia Britannica, Jacob E. Safra, Chairman of the Board, 15th Edition, Encyclopædia Britannica, Inc., 1998, ISBN 0-85229-6630, Vol 10, p. 738
  2. The Term "Shia" in Quran and Hadith. // Al-islam.org. Посетен на 2011-05-04.
  3. Central Intelligence Agency. // Cia.gov. Посетен на 2011-05-04.
  4. Encyclopedia - Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 2011-05-04.
  5. Major Branches of Religions. // Adherents.com. Посетен на 2011-05-04.
  6. а б "Esposito, John. "What Everyone Needs to Know about Islam." Oxford University Press, 2002 | ISBN 978-0-19-515713-0. p. 40
  7. From the article on Shii Islam in Oxford Islamic Studies Online. // Oxfordislamicstudies.com. Посетен на 2011-05-04.
  8. Tarikh at-Tabari, vol. 2, pp. 62-63; Tarikh al-Kamil, vol. 2, pp. 40-41; Musnad Ahmad ibn Hanbal, vol. 1, p. 111; Ibn Abi'l-Hadid, Sharh Nahj al-Balaghah, vol. 13, pp. 210-212, "(Prophet Muhammad said) Verily, he ('Ali) is my brother, the executor of my will and my successor among you. So, listen to him and obey him."
  9. Shīʿite. // Encyclopædia Britannica Online, 2010. Посетен на 2010-08-25.
  10. а б в г д е ж з и к Mapping the Global Muslim Population: A Report on the Size and Distribution of the World's Muslim Population. // Pew Research Center. October 7, 2009. Посетен на 2010-08-25.
  11. а б в г д е Mapping the Global Muslim Population: A Report on the Size and Distribution of the World's Muslim Population. Pew Research Center, 10 2009. Посетен на 2009-10-08.
  12. Religions. // CIA. The World Factbook, 2010. Посетен на 2010-08-25.
  13. Quick guide: Sunnis and Shias. // BBC News. 2006-12-11.
  14. Atlas of the Middle East. Second. U.S.A, National Geographic. ISBN 9781426202216. с. 80–81.
  15. New York Times: Religious Distribution in Lebanon. // Nytimes.com, 2006-07-19. Посетен на 2011-05-04.
  16. How many Shia?. // Islamicweb.com. Посетен на 2011-05-04.
  17. а б The actual percentage of Kuwaiti Shiites is 40 percent. // ArabTimesOnline. Посетен на 2010-07-19.
  18. Shankland, David. The Alevis in Turkey: The Emergence of a Secular Islamic Tradition. Routledge (UK), 2003. ISBN 0-7007-1606-8.
  19. а б Shia women too can initiate divorce. // Library of Congress Country Studies on Afghanistan, August 2008. Посетен на 2010-08-27. 'Religion: Virtually the entire population is Muslim. Between 80 and 85 percent of Muslims are Sunni and 15 to 19 percent, Shia.'
  20. Afghanistan. // Central Intelligence Agency (CIA). The World Factbook on Afghanistan. Посетен на 2010-08-27. Religions: Sunni Muslim 80%, Shia Muslim 19%, other 1%
  21. al-Qudaihi, Anees. Saudi Arabia's Shia press for rights. // BBC Arabic Service, 2009-03-24. Посетен на 24 March 2009.
  22. CIA - The World Factbook. // Cia.gov. Посетен на 2011-05-04.
  23. Violence Against Pakistani Shias Continues Unnoticed | International News. // Islamic Insights. Посетен на 2011-05-04.
  24. Taliban kills Shia school children in Pakistan
  25. Shia women too can initiate divorce. // The Times of India, November 6, 2006. Посетен на 2010-06-21.
  26. Talaq rights proposed for Shia women. // Daily News and Analysis, www.dnaindia.com, 5 November 2006. Посетен на 2010-06-21.
  27. Administrative Department of the President of the Republic of Azerbaijan - Presidential Library - Religion
  28. Nigeria: 'No Settlement With Iran Yet', Paul Ohia, allAfrica - This Day, 16 November 2010
  29. Hazran, Yusri. The Shiite Community in Lebanon: From Marginalization to Ascendancy, Brandeis University
  30. Hassan, Farzana. Prophecy and the Fundamentalist Quest, page 158
  31. Corstange, Daniel M. Institutions and Ethnic politics in Lebanon and Yemen, page 53
  32. Dagher, Carole H. Bring Down the Walls: Lebanon's Post-War Challenge, page 70
  33. Growth of the world's urban and rural population:n1920-2000, Page 81. United Nations. Dept. of Economic and Social Affairs
  34. Top 15 Countries with Highest Proportion of Shiites in the Population, 7 July 1999