Хадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Хронология на ислямската история
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте още

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Хадис (Арабски: الحديث, множествено число أحاديث, ахадис) е устно предание за Пророка Мухаммед. Колекциите от хадиси са важни за определянето на Суната, или ислямският начин на живот, от традиционните ислямски школи.

Лингвистична дефиниция[редактиране | edit source]

Лингвистично думата 'хадис' (حَدِيْث) означава: това, което е ново относно предаване на информация. Множественото число е 'ахадис' (أَحادِيْث) или това, което е казал говорителя (الحديث ما يحدِّثُ به المُحَدِّثُ تَحْدِيْثًا). Тахдис (تَحْدِيْث) е инфинитивната форма или съществително, производно на инфинитива.

Като религиозен термин[редактиране | edit source]

В религиозната терминология, хадис е термин, описващ твърдение, действие или изказване на Мохамед. Хадисите могат да бъдат разделени на три категории в зависимост от съдържанието им:

  1. Изказване на Пророка (قَوْل).
  2. Действие на Пророка (فِعْل).
  3. Отношение на Пророка към действие на някой друг (تَقْرِير).

Санад и Матн[редактиране | edit source]

Санад и матн са основни елементи на хадиса. Санад (иснад) е информацията, предоставяща пътя, по който се стига до матн. Терминът санад означава веригата от разказвачи, чули и предали хадиса от Мохамед, назовавайки всички предишни разказвачи. А матн е самият акт или слово на Пророка, който бива предаден от санад (разказвачите).До 7 век линията на разказвачите е права,по късно се разклонява и прави проследяването на източниците по-трудно.

Преглед[редактиране | edit source]

Първоначално хадисите са били устни предания за действията и обичаите на Мохамед. Започвайки с първата Фитна (гражданска война) през 7ми век, тези, които чували хадисите, започнали да се съмняват в достоверността им. А ми каза, че Б чул Мохамед да казва... Това довело до записването на хадисите, изследвайки техните източници (санад), предимно при управлението на Омар II (внук на Омар - вторият халиф) през 8ми век.

История[редактиране | edit source]

Традициите относно Пророка Мохамед и ранната история на Исляма са били предавани устно повече от сто години след смъртта на Мохамед през 632 година.

Историците твърдят, че Осман (третият халиф след Мохамед и приживе негов секретар) подтикнал мюсюлманите да запишат Корана и хадисите в писмена форма. Не след дълго, работата на Осман била прекъсната от обидени войници, които го убили през 656 година. Мюсюлманската общност (умма) тогава се оказала в гражданска война, наричана фитна. След като четвъртият халиф, Али ибн Аби Талиб, бил убит, династията на Омеядите завоюва властта през 661 година. Управлението на Омеядите е прекъснато през втората гражданска война. През 758 г. династията на Абасидите завзема властта и я държи до 1258 година. Историците твърдят, че събирането и отсяването на хадисите продължило по време на първата фитна и при управлението на Омеядите. Обаче, тази дейност била предимно устно предаване от възрастни мюсюлмани на по-късни събирачи на хадиси и един вид се формирали учители и ученици. Ако някой от тези ранни събирачи на хадиси ги е записал на хартия, то те не са оцелели. Хадисите и историите, с които разполагаме днес са били записани когато Абасидите са дошли на власт, повече от сто години след смъртта на Мохамед.

Употреба[редактиране | edit source]

Мнозинството от мюсюлманите смятат, че хадисите са допълнение и разяснение на Корана. В ислямското вероизповедание, Коранът съдържа много правила за поведението на мюсюлманите. Обаче, съществуват много въпроси, религиозни и практически, на които няма отговор в Корана. Мюсюлманите вярват, че могат да погледнат към живота на Мохамед (сунната) и неговите сподвижници и така да открият какво да избягват и какво да правят. Мюсюлманските учени, също така, искат да знаят как Мохамед разяснявал откровенията и по какъв повод ги е получавал. Това понякога изяснява откъс от Корана, който иначе е неразбираем. Хадисите са източник за ислямската история и биография. За голяма част от отдадените мюсюлмани, автентичните хадиси служат за религиозно вдъхновение.

Въпреки това, някои съвременни мюсюлмани вярват, че Коранът сам по себе си е достатъчен. Мюсюлманите, които следват традиционния Ислям, смятат, че тези, които се ръководят само по Корана, са отклонили се. Мюсюлманите, които вярват на хадисите, смятат, че е невъзможно да се разтълкува Корана без напътствието на хадисите. Например, Коранът не разпорежда колко ракята (единици молитва) трябва да се извършват за всяка от петте дневни молитви. Важно е да се отбележи, че повечето мюсюлмани твърдят, че Коранът не може да бъде напълно разбран от само себе си и за това хадисите биват разглеждани като "вторичен източник" за Исляма. И въпреки, че в Корана пише:


Има голям дебат между мюсюлманите относно гледните точи в Корана и в хадисите.

Ислямските учени класифицират хадисите както следва:

  • каул - какво казал Мохамед (قول)
  • фи'л - какво направил Мохамед (فعل)
  • такрир - какво Мохамед одобрил в действията на другите (تقري)

Има и хадиси за сподвижниците на Мохамед, но те нямат толкова голяма тежест. За немюсюлманските учени хадисите са само исторически източник, а за мюсюлманските учени те имат специален статут, като цитират следния аят:


Въз основа на този аят те твърдят, че мюсюлманите трябва следват хадисите. Въпреки това все повече мюсюлмани смятат, че хадисите са човешко творение и нямат място в исляма.

Науката за хадисите[редактиране | edit source]

Най-разпространената техника е внимателно проучване на иснад или веригата на предаване. С всеки хадис върви иснад: А чул от Б, който чул от В, който чул от сподвижник на Мохамед. Иснадите се проучват много внимателно: проверява се дали разказвачите са живели на едно и също място и са се застъпвали във времето, за да се провери, дали може да са се срещали.

Примери за хадиси[редактиране | edit source]

  • „Кръвта не мюсюлманин не бива да се пролива, освен в един от следните три случая: женен човек, който изневерява; живот за живот; човек, който изоставя религията и общността си.“
  • „Един учен човек е по-труден за дявола от хиляда богомолци.“
  • „Този, който иска да влезе през най-хубавата врата в Рая, трябва да удовлетвори майка си и баща си.“
  • „Никой човек не е истински вярващ, освен ако не иска за брат си същото, което иска и за себе си.“
  • „Когато покрай теб минава погребална процесия, независимо дали покойника е мюсюлманин, християнин или юдей, се изправи.“
  • „Нещото, което е позволено, но не се харесва на Бог, е разводът.“
  • „Действията ще се съдят въз основа на намеренията.“
  • „Има разрешени и забранени неща, за които се знае със сигурност. Но има и такива, за които не е ясно какви са. Най-добре се въздържайте и от тях.“
  • „Доказателството за искреността на мюсюлманина е безразличието му към това, което не е негова работа.“
  • За поведението към християните: „Не събаряй техните църкви, не се подигравай на техните свещеници, те също вярват.“

Гледни точки[редактиране | edit source]

В днешно време има малко комуникация между ислямските изследователи на хадисите и западните учени. Мюсюлманските учени отхвърлят западните учени, наречени ориенталисти, които са недружелюбни към религията и особено към Исляма. Западните учени смятат ислямските учени за неуместни, следвайки вековни традиции, които вече не се използват в съвременната наука.

Мюсюлманска гледна точка[редактиране | edit source]

Мюсюлманите, които приемат хадисите, смятат, че те са думите на Мохамед, а не на Аллах, какъвто е случаят с Корана. Свещените хадиси са изключение: вярва се, че малкото такива хадиси знамения от Аллах, изпратени на Мохамед, но не са включени в Корана. Много хора смятат, че преводите на Корана са неуместни, но за хадисите не се твърди същото. Практикуващите мюсюлмани се измиват преди четене на Корана (абдест), но няма такова изискване за четенето на хадиси. Дори за мюсюлманите, които приемат хадисите, те са на по-ниско ниво от Корана.

Сунитска гледна точка[редактиране | edit source]

Окончателният канон от хадиси, признати от суннитите, приема крайния си облик около три века след смъртта на Мохамед. По-късно учените са обсъждали автентичността на хадисите, но никой не се съмнява в автентичността на тези от канона. Канонът, наречен Шест основни колекции от хадиси включва:

Име Събирач Размер
Сахих Бухари Имам Бухари (у. 870) 7275 хадиса
Сахих Муслим Муслим б. Ал-Хаджадж (у. 875) 9200 хадиса
Сунан Аби Дауд Абу Дауд (у. 888) 4800 хадиса
Сунан ал-Тиримизи Ал-Тиримизи (у. 892)
Сунан ал-Сугара Ал-Насаи (у. 915) 5270 хадиса
Сунан Ибн Маджа Ибн Маджа (у. 886)

Сахих Бухари и Сахих Муслим обикновено се считат за най-надеждни. Има спор, дали шестият член на канона трябва да е Ибн Маджа или Муатта на имам Малик, която е най-ранната канонична колекция, но е съставена преди обособяването методите за надеждно подбиране на достоверни хадиси.

Шиитска гледна точка[редактиране | edit source]

Шиитите вярват в традициите, предадени от Мохамед чрез Фатима Захра (дъщерята на Мохамед). Има разнообразни течения в шиитския Ислям. Различните от различните секти са в разногласие кои хадиси са достоверни и кои не.

5-те по-известни шиитски колекции от хадиси са:

  • Усул ал-Кафи
  • Ал-Истибсаар
  • Ал-Тадзиб
  • Мун ла ЯхДуруХу ал-Факих
  • Нахдж ал-Балагха

Литература[редактиране | edit source]

  • Имам ан-Науауи. Градините на праведниците Том 1. Превел проф. дфн Цветан Теофанов.. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [2008]. ISBN 978-954-988-013-7.
  • Избрани хадиси. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [1999].
  • Алфахим, Абдул Рахим. Букет от хадиси. Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [2006].
  • Jonathan A. C. Brown. Criticism of the Proto-Hadith Canon: Al-daraqutni’s Adjustment of the Sahihayn. - Journal of Islamic Studies, 15, 2004, № 1, 1-37.
  • Recep Senturk. Narrative Social Structure: Anatomy of the Hadith Transmission Network, 610-1505. Stanford, Stanford UP, 2006.
  • Jonathan Brown. The Canonization of al-Bukhārī and Muslim. The Formation and Function of the Sunnī Ḥadīth. Leiden, Brill, 2007 (Islamic History and Civilization. Studies and Texts, 69).

Външни препратки[редактиране | edit source]