Джамия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||||||||||||||
Джамията e храмът, в който мюсюлманите се събират и извършват обща молитва. Думата в повечето съвременни европейски езици за джамия (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български както и на останалите балкански езици думата за мюсюлманския храм е заемка, през турски cami, от арабското جمع (jámaʕa), което значи "събиране" или "място за сбор на хората".
След 7 век обикновено се строи във формата на четириъгълник, с външен двор, и включва 1-2 минарета (кула, от която мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 минарета в света е така наречената Синя джамия в Истанбул. Стената, обърната към Мека, се отбелязва с празна ниша, михраб. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво. Често има водоеми за измиване. Самата стена се нарича кибла.
В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 метра - точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.
[редактиране] Джамиите в ислямските текстове
Най-често думата „джамия“ се използва в Корана заедно със светилището Кааба в Мека. В Корана тази дума се използва за назоваване на местата за богослужение и на християните и юдеите. Със същото универсално наименование на всички видове храмове се използва и в хадисите.
[редактиране] История
Огромните входове и високите кули или минарета отдавна са били и продължават да бъдат свързвани с джамиите. Обаче първите три джамии са били много опростени открити пространства. Джамиите са еволюирали значително много през последните 1000 години, докато придобият днешните си отличителни черти и докато се интегрират с различните култури по света.
[редактиране] Вижте също
