Джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Хронология на ислямската история
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте още

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Джамията е храмът, в който мюсюлманите се събират и извършват обща молитва. Думата в повечето съвременни европейски езици за джамия (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български както и на останалите балкански езици думата за мюсюлманския храм е заемка, през турски cami, от арабското جمع (jámaʕa), което значи „събиране“ или „място за сбор на хората“.

След 7 век обикновено се строи във формата на четириъгълник, с външен двор, и включва 1-2 минарета (кула, от която мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 минарета в света е така наречената Синя джамия в Истанбул.

Стената, обърната към Мека, се нарича кибла и се отбелязва с празна ниша, михраб. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво.

Характерни за османската джамия са кръглите медальони с имената на Аллах, пророка Мохамед, праведните халифи или с цитати от Корана, изписани калиграфски. Най-често те украсяват барабана на джамията, подкуполното пространство, михраба и вратата. Кръглите композиции с Аллах и Мухаммад в повечето случаи са поставени над самия михраб, което засилва усещането за оформянето на своеобразен „иконостас”.[1]

В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 m — точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.

Джамиите в ислямските текстове[редактиране | edit source]

Най-често думата „джамия“ се използва в Корана заедно със светилището Кааба в Мека. В Корана тази дума се използва за назоваване на местата за богослужение и на християните и юдеите. Със същото универсално наименование на всички видове храмове се използва и в хадисите.

История[редактиране | edit source]

Огромните входове и високите кули или минарета отдавна са били и продължават да бъдат свързвани с джамиите. Обаче първите три джамии са били много опростени открити пространства. Джамиите са еволюирали значително много през последните 1000 години, докато придобият днешните си отличителни черти и докато се интегрират с различните култури по света.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атанас Шиников “Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус”. // Посетен на 27 май 2014.

Вижте също[редактиране | edit source]