Разград

Тази статия е за град Разград. За едноименното село вижте Разград (село).

---

Разград
Разград през нощта
Разград
43° с. ш. 26° и. д.43.533° с. ш. 26.517° и. д. 43.533, 26.517
Общи данни
Население	36 602 (ГРАО, 2010-12-15)* 33 880 (НСИ)
Землище	92,845 km²
Надм. височина	270 m
Пощ. код	7200
Тел. код	084
МПС код	РР (Рз)
ЕКАТТЕ	61710
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    - кмет	Разград Денчо Бояджиев (независим)

Ра̀зград е град, разположен в Североизточна България. Той е административен център на община Разград, област Разград.

Според преброяването през 2011 година, населението на град Разград е 33 880 жители.

География

Градът е разположен в долината на река Бели Лом, в историко-географската област Лудогорие. Намира се на 65 km югоизточно от Русе, на 43 km северно от Търговище, на 49 км северозападно от Шумен. Международния европейски път Е70 го свързва с близките пристанищни градове Русе и Варна. На около 7 km от града е разположена жп-линията Русе-Варна.

История

Данни за селище на територията на съвременен Разград има още от времето на античните цивилизации.

Античен период

Абритус (на латински Abrittus - откъснат, стръмен) е антично римско селище (от II-ри до VI век вече е град) в днешна Североизточна България. Останките на селището се намират в местността „Хисарлъка“ на около 3 км от центъра на днешен Разград. Късноантичният Абритус е построен върху неизвестно по име тракийско селище от IV – V в. пр. Хр. Намерени са глинени съдове, няколко бронзови монети от Филип II (356 – 336 г. пр. Хр.) и Александър III Велики, като и от Севт III (330 – 300 г. пр. Хр.), една бронзова монета от Одесос (III – II в. пр. Хр.). През 1953 г. се открива посветителен надпис на старогръцки с вторична употреба за настилка на трикорабната базилика в западната част на крепостта. Датиран е от 20 – те г. на I в. Направен от стратега, който е управлявал последователно трите тракийски стратегии (области) Анхиалос, Селетика и Рюзика, по времето на тракийския цар Реметалк II (ок. 19 – 26 г. сл. Хр.). Възможно е тракийското селище "под" Абритус да било център на стратегията Рюзика със стратег по това време Аполониос – син на Ептаикент.

По времето на римския император Клавдий (Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, управлявал от 42 до 54 г. сл. Хр.) васалното тракийско царство на Реметалк III (убит през 44 г. сл. Хр.) е анексирано и обявено за императорска провинция на юг от Хемус, а на север се включва към римската провинция Мизия. Римляните се установяват в Хисарлъка като построяват ранно римско селище на изток от развалините на сегашната крепост (зад р. Бели Лом). Това става през или в края на I в. или началото на II в. Съществува до IV в. като canabae и vicus. Възможно е да е бил и ранният кастел на площ около 80 хектара, но за потвърждаване на това предположение няма предприети сериозни археологически разработки. Първоначалното възникване на Абритус като военен лагер се поставя от някои изследователи в края на I в. сл. Хр. при управлението на първата флавиева династия. Най–ранният надпис (върху надгробен камък) от Абритус е датиран от 139 г. по времето на римския император Антонин Пий (138 – 161). В него се упоменават имената на римски граждани и заселници. Вторият надпис е на Юлий Крас, управител на провинция Долна Мизия за времето от 140 – 142 или 146 – 148 г. В надписа се споменава строеж, направен от квартируващата тогава в Абритус помощна войска. От това време е и варовиковият жертвеник на Херкулес. От края на III в. (а може би и преди това) Абритус е вече кастел с площ 15 ха. (лат. castellum – крепост, укрепление, прибежище), което се разбира от надгробен надпис, открит в Аквилея, Северна Италия.

През ранновизантийския период от IV в. вече се споменава като град – civitas (град, община). Отначало административно Абритус е принадлежал към провинция Долна Мизия. След това в края на III в. император Диоклециан (284 – 305) разделя империята на 101 провинции. Тези провинции са обединени в 12 (по – късно 15 диоцези), а самите диоцези в 4 префектури – Ориенс, Мизия, Италия и Галия. Така Абритус е в префектура Ориенс, диоцез Тракия, провинция Втора Мизия с главен град Марцианопол (дн. Девня). През 251 г. край Абритус в местността Forum Sempronii (в случая базар, тържище вън от града ) в сражение с готите пада убит римският император Траян Деций. Пртеди това той е на власт от 249 г. до 251 г заедно с консул Ветий Грат. През 251 г, Деций се провъзгласява за Бог, а синовете му стават августи (божествени). Това става през м. май, 251 г. Въпреки, че е Бог, Деций загива в битка с готите край стените на Абритус заедно със сина си Херений Етруск. За император е провъзгласен Требониан Гал, който подписва унизителното примирие с готите. Вторият син на Деций – Гостилиан също е провъзгласен за император, но той е малко дете и скоро му помагат да умре. Между другото Траян Деций подлага на гонение християните, което продължава до смъртта му. След средата на IV в. провинциалните градове губят античния си вид. Всичко това става и с Абритус, който постепенно се обръща в ранновизантийски град.

Средновековие

В средата на V в. (447 г.) Абритус страда и от хунските нашествия. Тогава във Византия е на власт Теодосий II. Начело на хуните по това време е Атила, Бичът Божи, след като убива брат си Бледа през 444 г. Абритус става жертва на голямото хунско нашествие от 447 г., когато хуните стигат чак до Термопилите. Нападения над Абритус е имало и в края на управлението на Зенон (474 – 491). Последно укрепване на Абритус се прави при Юстиниан I (527 – 565). По време на унищожението на Абритус от аварите около 586 г. на власт в Византия е император Маврикий (582 – 601). Върху развалините на Абритус е издигната ранна средновековна крепост, съществувала от средата на IX (според други сведения от VII – VIII в.) до средата на XI в. В него е имало трикорабна апсидна църква (поне досега разкрита).

Средновековният български, а след това и византийски град, e бил важно средище на живот по времето на Борис I, Владимир (Владимир-Расате), Симеон Велики, Петър I, Борис II, Константин VII Багренородни (945 – 959) и сина му Роман II (959 – 963), както и на Никифор II (963 – 969) и на наследника му Василий ІІ Българоубиец. Землянките в града са разрушени по време на похода на киевския княз Светослав I срещу България и Византия и ответните действия на византийците през 971 г. След това започва строеж на комплекс, който е имал за цел да възстанови готската епископия на Вулфила. Това става по време на управлението на Йоан I Цимиски (969 – 976). В подножието на крепостта до р. Бели Лом е имало ранно средновековно поселение, предградие с площ от 3–4 ха. От тук има два моливдовула на Борис I (852 – 889) и на Симеон (893 – 927). Средновековният град, надстроен “върху” Абритус е бил български до 971 г. Както много други градове и той става жертва на руско – византийските войни и политически спорове.

Произход на името

През Втората българска държава селището до сегашния Разград се среща под имената Хръсград , Хръзград, Хризград. Намирало се е югоизточно (или югозападно) от сегашния град. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от прабългарското и славянско божество Хърс. Това божество при прабългарите е с иранско потекло, означава слънце, сияние, град е дума също от ираноперсийски произход и със значение на голямо селище. Второто предположение е, че в средновековните карти на арабския географ Ал Идриси (1100 – 1165) на мястото близо до Разград е посочено населено място с името Игризинус. Ал Идриси пише “Книга за търсещия да преброди страните” от 1154 г., по–известна като “География”. В неговите карти имената на селищата (ойконимите) са силно арабизирани. Хипотезите тук са две. Първата е, че Игризинус може да е арабизирана форма на ойконима Абритус по силата на историческата традиция за местоположението му. Другата (повече в сферата на въображението) е, че се касае за арабизирана форма на име на възобновилото се селище по време на византийското владичество Хризград или Хръзград, защото е запазено определящото “из". След падането на Хръзград (Keresdavicha, тогава в рамките на Иван Шишманова България) под османско владичество през 1388 г., когато Чандарлъ Али Паша предприема наказателна акция с 30,000-на армия, градът започва да се споменава под имената:

• Хезарград;
• Херазград;
• Хасград;
• Четехезар;
• Красград;
• Аранград;
• Азарград
• Хразград
• Храсград
• Крозград;
• Хиразград.

Думата “хезар” е с ирански (персийски) произход и означава хиляда (хиляди шатри на войската). Първите заселници след падането на Разград са тюркски номади от Иран и Азербайджан, които е възможно да са дали името му, тъй като той е заселен на два - три километра от средновековното селище. Възможна е и версията, че думата “хезар” да идва от “хисар”, което е арабска и турска дума за крепост (укрепление). Третата версия е името Хезарград да е турцизирана форма на Хръзград (Хризград).

В границите на Османската империя

Разград се оформя като малък град след 1450 г. През годините на османското владичество градът сменя често своя статут - нахия, кааза, вилает, санджак. Градът е страдал от редица бедствия - чума, опожарявания, наводнения. През 1640 г. Петър Богдан Бакшев пише, че в града е имало 150 къщи с 800 човека православни с две дървени църкви, 10 католици от Дубровник, около 1700 къщи със 7000 с турско население. Градът бил без крепостни стени. Основна в града е била Ибрахим-пашовата джамия със едно симетрично минаре, харем, шадраван, едно медресе, читалня, първоначално училище и един хамам. Тази джамия започва да се строи през 1530 г. и довършена 1614 или 1616 г.

Джамиите в историята на Разград са повече - Ахмед-бейовата джамия, построена 1543 г.; Бехрам бей джамия, която се е наричала още “Кърък джамия”, построена 1498 г. при сегашната чешма "Ючкурналия"; Мехмед – пашовата джамия в бивщата махала Табакханата; Хаджи Мюслюм Мехмедовата джамия в посока Башбунар ("Сър пазар джамиси"); Искендер-бейовата джамия ("Табахна джамиси"), която се намирала на следосвобожденската ул. “Св. св. Кирил и Методий” на мястото на доскорошния хотел “Абритус”; Късъм паша джамия" (без минаре), която след Освобождението е приспособена за болница (Старата болница, на ул. М. Дринов), по–късно съборена; Акджамия ("Бялата джамия") на улица “Станционна”, на нейното място се построи Партийният дом (сега ДКЦ); Мустафа Челеби Джамия, която е построена от еничарина Мустафа Челеби преди 1640 г. Към нея е принадлежала и Добровската махала (Добро̀ маале).

Основните български махали са били Доброшката (по-стара, населена с капанци), Башбунарската и Вароша (преди това Ермени маалеси), оформени след 1828 г., когато на мястото на коренното разградско население, изселило се в Силистренско и Влашко се настаняват преселници - балканджии (Търновски, Дряновски и Еленски краища). Това слага край на коренното старо разградско население с изключение на малкото завърнали се и на останалите капанци. Не е известен и диалекта, на който са говорили старите разградчани - българи, извън Доброшката махала. Еснафските сдружения се оформят постепенно след 1829 г.: абаджийски, бакалски, обущарски, казанджийски, кожухарски, терзийски, кръчмарски, хлебарски, налбантски, земеделски. Държавното производство на Османската империя в Разград е представено в прословутата фабрика за селитра (гюверджеле), азотнокисела сол на натрия или калия. Тогава се е използвала за направа на барут. Фабриката е разкрита през 1843 г. През 1866 г. е открита телеграфна станция в града.

Възрожденски период и Освобождение

Населението на Разград през 1866 г. е възлизало на 9763 човека. От тях турци са били 6668, а българите 2567. Циганите са 379, а евреите 99. Революционен комитет в града по времето на Априлското въстание е основан от Ангел Кънчев. В периода от 1870 до 1872 г., той посещавал няколко пъти града. Подготовка за комитет вече била започната от Сава Катрафилов, но А. Кънчев е бил длъжен да провери тази подготовка и даде организирано начало. Той е отсядал в къщата на братя Христо и х. Павел Геранлиеви под прикритието на търговец за кожи, вълна и пашкули. През януари 1872 г. Кънчев за последен път посещава Разград. След като отсяда в дома на Геранлиеви, заедно с търговеца М. Цонзаров отиват в черковната стая до училището и канят Никола Икономов и Тодораки Иванов. Те от своя страна привличат някои верни младежи – Гани Чернев (1840 – 1922) и Бърни Бърнев (1844 – 1900). На следващия ден е свикано тайно събрание в дома на Чернев. Така се ражда тайният революционен комитет “Искра” с председател Гани Чернев и заместник Бърни Бърнев. В комитета членуват Цонзаров, Димитър Мънзов и Сидер Константинович Грънчаров (Хайдут Сидер), който тогава е познат още само като търговец–ракиджия. Разград получава по – късно революционното име “Мирослав” (според Захари Стоянов). След неуспеха във възбуждането на въстание Гани Чернев бяга и през Русе отпътува за Триест, където живее до Освобождението.

Разград е известен още с четата на войводата Таньо Стоянов, осъществила бойни действия в района на Лудогорието. Градът е освободен от турско владичество по време на Руско-турската война (1877-1878). Привечер на 28 януари 1878 г. XXXV- а Пехотна дивизия (командвана от генерал-лейтенант Николай Баранов) от XIII- и Армейски корпус (генерал-лейтеннат княз Александър Дондуков-Корсаков) влиза в града, без срещне някаква силна съпротива. Благодарното българско население с радост посреща офицерите и войниците. До 4. II. 1878 г. Разград е под управление на руските военни власти. Тогава руският началник на управлението на града – офицерът Вл. Василиевич свиква по – известните граждани за избор на градски съвет. На 5. II. 1878 г. става първото заседание на новоизбрания съвет. В протокол от същата дата се сочи, че предният ден за председател е назначен Георги. А. Попов (известен тъговец). За освобождението е имало битка над Керемидчилийската махала, в която загиват много руски войници и 68 български поборници и опълченци. След Освобождението Разград е окръжен град от 1881 до 1901 г. След това става околийски център, което забавя силно просперитета му.

Основните занимания на населението са земеделие, много са бъчварите и брашнарите, а също и хлебари, сладкари, манифактуристи, кожухари, книговезци, книжари, печатари, галантеристи, бояджии, бръснари, кожари, кафеджии, златари, търговци, сарафи (менители на пари), предприемачи, месари (касапи), мутафчии (знаятчии, изготвящи тъкани от козина), обущари (папукчии, кундурджии), дърводелци, тютюнопродавци, фабриканти на спиртни напитки и вино, шивачи, часовникари, абаджии, железари, банкери, адвокати, лекари, бакали, колбасари, аптекари, агенти на застрахователни дружества. Основни предприятия са били: дараци и чепкала, дъскорезници, ярмомелки, тепавици, фабрики за сода, лимонада и халва, мелници, фабрика за порцелан и др.

След 9 септември 1944

В края на Втората световна война, на 8 септември 1944 г. в Разград влизат първите части на Червената армия, начело с генерал-лейтенант В. Т. Шлемин. През периода 1944 - 1989 г. градът е околийски, окръжен и областен център. По - важни промишлени предприятия от близкото минало са Завода за стъкло и порцелан "Дянко Стефанов" (открит 1961 г., закрит 1998 г.), Фармацевтично предприятие "Антиботик" (Пеницилиновия завод), сега собственост на международния консорциум БИОВЕТ), открит през 1954 г., Машиностроително предприятие (Завод за бутала и сегменти "Дружба"), открит през 1964 г., Завод за промишлена преработка на царевица (Царамил), Птицекланица ("Лудогорско пиле"), открита през 1975 г. и др.

Население

Демографско развитие на Разград между 1866 и 2010
1866	1880	1887	1892	1893	1900	1910	1920	1926	1930	1933	2010
9 763	11 543	11 752	13 395	13 259	13 829	13 975	14 558	15 523	15 582	15 700	37 529

Вероизповедание

Мнозинството от населението са православни християни спадащи към Русенската епархия, втори по численост са мюсюлманите (около 27 %). В града има един православен храм "Свети Николай - Чудотворец", според източници на мястото на сегашната църква, през 18 век се е намирала вкопана в земята стара църквица, с водещи надолу стъпала. По силата на отоманските закони клепало не се е биело. Сегашната църква "Св. Николай Мирликийски-Чудотворец" е основана през 1858 година и осветена през 1860 година. Дърворезбата на иконостаса е от 1862 година и е дело на майстор Генчо Кънев. Големите икони от 1863 година са изографисани от иконописеца Захарий Цаньов. През 1875 година е донесена камбаната от митницата в Русе и закачена ниско, а камбанарията е построена по-късно.

Мюсюлмански храм е джамията „Ибрахим паша“, която в момента не е действаща. Действа джамията "Ахмед бей", която е в началото на града на пътя от към Русе.

Култура

Образование

В града има филиал на Русенския университет Филиал - Разград на РУ "Ангел Кънчев", функционират 6 основни училища (ОУ "Васил Левски", ОУ "Никола Икономов", ОУ "Никола Йонков Вапцаров", ОУ "Иван Сергеевич Тургенев", ОУ "Отец Паисий" и Спортно Училище - Разград), СОУ "Христо Ботев", 8 гимназии (ПМГ "Акад. Никола Обрешков", ПТГ "Шандор Петьофи", ПГХТБ "Мария Кюри", ПГИ "Робер Шуман", ПГССХВТ "Ангел Кънчев", ПГТС "Христо Смирненски", ГПЧЕ "Екзарх Йосиф" и ПГО "Станка Николица Спасо-Еленина").

Спорт

Футболен клуб на града е ПФК Лудогорец 1945, който от сезон 2011-2012 г се състезава в А футболна група.

Баскетболът в Разград

В България баскетболът получава някаква известност през 1916 – 1917 г. Интересно е, че той започва да се практикува първоначално от жени. През 1923 г. е София има две печтни издания за баскетбол: “Дамски баскетбол” и “Официални правила за баскетбола”. През 1925 г. се създават първите мъжки отбори по баскетбол у нас. Разградските жители по това време са увлечени по колоезденето, футбола, волейбола и хазената (хандбал). През 1937 – 1938 г. в разградската гимназия, учениците под ръководството на Борис Белчев (най – активният деятел на баскетбола в града за своето време) построяват първото баскетболно игрище в града. Размерите и структурата на игрището са взети от специализирано френско спортно издание. Игрището обаче не е достатъчно. Тогава ентусиазмът е насочен към волейбола и на споменатото игрище се играе повече този спорт. Освен това, трудно се намират и баскетболни топки. През 1943 – 1944 г. Пейо Стоянов (ученик в гимназията) донася по – голяма футболна топка, която се приспособява за баскетболната игра. Правилата са малко домашни – напр. с топката могат да се правят само четири крачки. Организира се училищно първенство, в което участват П. Стоянов, Р. Бозмаров, Н. Петков, С. Белчев и др. Изследователят на разградския баскетбол Н. Петков, чиято информация представям, смята че истинското начало на съвременния баскетбол поставя Руди Джераси, който учил в американски колеж в Истанбул. Това става през 1945 г. Там Джераси е играл по съвременни правила. През същата 1945 г. се създава предствителен отбор, в който повечето участници са ученици: Борис Белчев, Атанас Перфанов, Симеон Белчев, Росен Чолаков, Здравко Паскалев, Георги Казанаклиев, Димитър Котларов, Йордан Еленски, Неделчо Петков, Георги Минков, Младен Бобев, Георги Камбуров. Тренировките са четири – пет пъти в седмицата. Тренира се на игрището на у – ще “В. Левски”, което е било на мястото на сегашната зала в двора му. Републиканско първенство по баскетбол няма. Тази игра в Северна България се играе по това време във Велико Търново, Варна, Плевен. Първата официална среща на баскетболния отбор на Рзград е във Варна с отбора на “Тича – Владислав”. Разградчани губят с 61 : 19. През 1946 г. се организира официално първенство по баскетбол на Русенски окръг. Участват отборите на Русе, Силистра и Разград. Резулатите са: Разград – Силистра 30 : 10 и Разград – Русе 60 : 19. През следващите години увлечението по баскетбола е масово. Разградският баскетболен отбор печели зоналното първенство в Русе и отива на финала във Велико Търново. Без екипировка е трудно. На помощ идва Петъра Златев – един от деятелите на колоезденето в Разград. До 1950 г. отборът печели окръжните първенства на Русенски окръг. Освен специализирани тренировки се провеждат и лекатлетически, съчетани с тласкане на гюлле, хвърляне на диск и редовни кросове. Някои от състезателите по баскетбол са първенци и в леката атлетика – П. Ганчев на 800 м., Д. Попов на 100 м., М. Бобев на скок на височина е с постижение от 185 см. (реп. рекорд по това време е 191 см.) Баскетболистите редовно скачат на над 150 см. височина, играят тенис на маса, футбол, карат ски, участват в масовите кросове. Голяма част от тях завършват висше образование. През 1948 г. в Разград е сформиран и първият девически отбор по баскетбол. Ученичките са от класа на Даринка Камбурова. Голяма помощ оказват директорите Васил Николов и Христо Радоев. Първите състезателки по баскетбол в Разград са: Пенка Петкова, Антонина Радева, Вярка Пенчева, Лилка Георгиева, Стефания Петрова, Виолета Петрова, Мария Димитрова, Хриска Николова, Пенка Муртазова, Веска Градинарова, Тинка Любенова, Златка Пенчева. През 1949 г. отборът става окръжен първенец. Идва и 1951 г. Тогава разградските баскетболистки печелят и зоновото първенство. На републиканския зонов финал в Търново разградчанки са шести от осем участвали отбора. До началото на 60 – те години се развива силно спортно съперничество между Разград и Русе. След като Разград става окръжен град, то баскетболният отбор на “Лудогорец” е включен в “Б” Североизточна републиканска баскетболна група, което продължава доста години. Десетте най – добри баскетболисти мъже напр. за 1967 г. в Разград са Пламен Панчев, Богомир Стефанов, Георги Стефанов, Друми Друмев, Стоян Георгиев. Не може да не се спомене и другият известен деятел на баскетбола в Разград Владо Софрониев, който беше безкрайно отдаден на играта и нейния просперитет в града. Същото важи и за Росен Лицов. През 1985/86 г. баскетболният отбор на “Лудогорец” игра в “А” баскетболна група на страната.

Футболът в Разград

По спомени на разградчаните Борис Захариев Николов и К. Арнаудов футболът в Разград има следната по – ранна история. Този спорт стъпва в Разград от 1916 г. Първата футболна топка в града от тази година е на К. Беков – син на офицер от 1 – ви арт. полк. След това футболна топка в града внася Добри Тодоров Бояджиев – ученик в Роберт колеж в Цариград. Той дава и първите уроци по футбол на местните хлапаци. Постепенно младежите и учениците започват да разбират футбола и неговите правила. Оформя се футболен отбор, който е наречен “Ботев”. През 1919 г. в Русе има чужди окупационни войски. Между тях има и сенегалци. Сенегалците играели сравнително добър футбол и били поканени в Разград да изиграят един мач с местните футболисти. Разградският отбор бива победен, но сенегалският привкус не е горчив. Тогава разградчани започват да мислят по – сериозно за футболно дружество с устав, председател и съответна спортна екипировка. През 1920 г. се основава официално първото футболно дружество “Ботев” – Разград. Председател става споменатият Добри Бояджиев – един от най добрите “солисти” и централен нападател в отбора. Отборът на първо време играе с панталони. Рита се с катадевните обувки. Фланелките и късите гащета са буржоазна мечта. Отборът рита на колодрума. На тренировките се събират тълпи почитатели. В махалите се организират нови дружества от рода на: “Слава”, “Фортуна”, “Свткавица”, “Ориент”, “Бели Лом”, “Бенковски”, “Стрела”, “Свобода”, “Изгрев”, “Ив. Вазов”, “Шипченски сокол”. Има даже и “Нощен тим”. Всички те се създават спорадично, бурно и имат кратък живот. В тези клубове израстват други известни футболисти: Теньо и Митьо Стойкови, Веско и Мильо Димови, Любо и Драго жечеви, Дачето и Маньо Тихови и др. Разградчанинът К. Арнаудов в своите спомени пише, че първите носители на футболната игра в града са разградските ученици във Варненската мъжка гимназия Йордан Савов, Пеньо Михайлов и Добри Стоянов. Това става още в 1894 г. За същия автор, Добри Бояджиев носи футболната топка в града през 1915 г., а футболният тим “Ботев” е създаден през 1918 г. В отбора са играели Стефан Малчев (Идеала), Марко Куцаров (първият вратар), Борис Зхариев, Никола Бояджиев, Григор Ръкаджиев, Крум Авджиев, Катерин Бъчваров, Димитър П. Бъчваров, Петко Башев и др. През 1921 – 1923 г. към тях се добавят Йордан Първов, Цвятко Райчев, Асен Чолаков, Иван Сираков, Димитър Бояджиев, К. Динков, Цеко Чобанов и др. К. Арнаудов смята, че през 1920 г. е създаден СК “Бели Лом”. В него участват Стоян Хаджидобрев, Захари Захариев, Любен Цанков, Коста Илиев, Велизар Белчев, Никола Чифчиев, Боян Христов, Стефан Карастоянов, Димитър Гайдаров и др. Първоначално седалище на “ботевистите” е бръснарницата на футболния фанатичен фен Ариф Абтулов. Тя се намирала на ул. “Ив. Вазов” до гимназията. След това клубът е преместен в дюкяна на Кеманларски, който се намирал на пресечката на сегашните улици “А. Кънчев” и “Д. Благоев”. Тимът на “Ботев” играе предимно в Русе, Шумен и Попово. За храната футболистите се грижат сами. Основен модел за добър футбол е този във Варна и по – точно в отбора на “Тича”, който има даже два състава. През 30–те години се открояват следните футболисти: вратари Маврото и Велико Петното, защитници Сабака, Курдата и Токиша, нападатели Бъчвара, Мирко мамито, Тодито Кайкъна, Стефан Кръвта, Борето Мечката, Белинто Влади и др. Най – добри са Димитър Бъчваров (учил във Франция) и Токиша (Димитър Дюлгеров). Д. Бъчваров даже е бил викан и в националния отбор по футбол. През 40 – те години се появява нова смяна. Тези футболисти са: Пано Гоцето, Гято, Иван Бонев, Енчо Атанасов, Пърлана, Любо Тотото, Халача, Гецата Румънеца, Петър Тената, Черния Ачо, Боката. След 1944 г. с появата на СК “Червено знаме” и СК “ДНА” се включва новото попълнение в лицата на: Тошо лейтенанта, Щуката (Инкьов), Друми Герата, Мишо, Пейо Стоянов, Живко и Росен Генчеви, Димчо Антонов, Бобито, Тодор Ненов, Любчо Проданов, Иван Изворов и Савата, който обеляза гола на “Динамо” (Москва). Генерацията след тях се обогати от Кольо Минев, Хамдито, Страхил, Чайката, Чапата, Харито, Галоша, Руси Матев, Кънчо Тодоров, Кръстьо Велев и др. Тогава бяха славни времена, когато “Лудогорец” играеше в “Б” републиканска футболна група и мереше ръст с всички втородивизионни отбори. След като в отбора се подвизаваха редица гастрольори като играчи и треньори, постепенно футболът запада. За радост, сега в Разград качествен футбол има.

• Популярен и развит спорт в града е борбата, известни местни олимпийски шампиони са Лютфи Ахмедов и Хасан Исаев. Местният спортен клуб е СКБ "Лютфи Ахмедов". Клубът е един от най-успешните по свободна борба в страната. След 1998 г., отборът печели 198 медала, от които 70 златни, 50 сребърни и 78 бронзови.

• Шахматният клуб на града се нарича „Абритус“. Негови основатели са м.с. Зия Нухов, м.с. Росен Русев, к.м.с. Иво Владимиров, както и други лица, свързани с шахмата и дали своя принос за клуба. Понастоящем основни състезатели са Ивайло Енчев, Стелян Георгиев, Цветалин Иванов, Росен Тодоров, Владимир Великов и няколко доста перспективни млади шахматисти. Мъжкият отбор на клуба се представя много успешно през годините като на няколко пъти е сред челните отбори в България. ШК „Абритус“ е сред значимите клубове в България и се ползва с голям авторитет пред Българската федерация по шахмат.

• Друг спорт, активно развиван в Разград, е колоезденето. Изграденият през 80-те години колодрум доскоро е дом на активни състезатели. Градът е традиционно включван в един от етапите от ежегодния състезателен пробег на Колоездачната обиколка на България.

• Разград има съществени традиции и в състезанията по спортно ориентиране.

Здравеопазване

Разградската болница съществува от 1879 година. Обществени здравни грижи днес се осигуряват от МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СВ. ИВАН РИЛСКИ - РАЗГРАД АД според Програмата за управление и устойчиво развитие на качеството, която е защитена в лечебното заведение по международния стандарт ISO 9001:2000. На болничното заведение е присъдена международна награда Лидер по престиж и качество за 2007 год.

Културни и природни забележителности

• Археологически резерват „Абритус“
  • Един от стоте национални туристически обекта е Археологическия резерват „Абритус“. Адрес: бул. „Априлско въстание“ №70, 08:00-17:30 ч.; неделя с предварителна заявка, има печат за Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз
• Мавзолей-костница на руските войни, загинали за освобождението на Разград. Намира се в центъра на площад „Възраждане“; от 1967 г. паметник на културата с национално значение. Костите на погребаните в разградските гробища руски войни са пренесени тук през 1978 г. Основният камък е положен на 1 март 1879 г. от княз Александър Дондуков-Корсаков, открит е на 14 октомври 1880 г. Мавзолеят е построен по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, по това време архитект на град Разград.
• Обществени Дружества в Разград:
  • Разградско археологическо дружество - от 1922 г.;
  • Ловно дружество "Сокол" - от 1893 г.; Пчеларско дружество - от 1902 г.;
  • Туристическо дружество "Буйна гора" - от 1902 г.;
  • Гимнастическо дружество "Делиормански юнак" - от 1900 г.; Разградско колездачно дружество - от 1903 г.;
  • Разградски червен кръст - от 1885 г.; Разградско женско дружество "Майчина грижа" от 1870 г.;
  • Разградска дружба в София от 1906 г;

Съвременен вид на часовниковата кула в центъра на Разград

Първата часовникова кула в Разград е строена около 1764 г. Била е в готически стил с камбана от гр. Оровице - Банат, Влашко. След като започнала да се наклонява, била обновена през 1864 г. от майстор Тодор Тончев, родом от колибите Дурча, Тревненско. Училища в Разград. Османотурски училища. От 1553 г. е имало медресе (по високо училище) от средна степен при джамията Ибрахим паша. Предназначено е било да подготвя имами, хатиби (проповедници), мюези (нисши служители, които привикват от минарето), четци на Корана. Нисше училища мектебе е имало от 1642 г. при Челеби Мустафа джамиси. До Освобождението мектебетета се увеличили до четири. След 1878 г. в Разград имало три мектебета (начални училища на турски език) при дворовете на джамиите Искендер бей, Бехрам бей и Акджамиси. Български училища. *Първото сведение за българско килийно училище в Разград е от 1667 г. Мъжко взаимно уилище се открива през 1487 г. от Никола Икономов - Жеравненеца. Девическо взаимно уилище има от 1849 г. Мъжко класно училище е открито през 1860 г. Девическо класно училище е разкрито през 1866 г. Всички училлища са били в двора на църквата. Окръжна мъжка пълна гиманзия е достигната в 1895/96 г., когато най - после е разкрит 7 кл. (сега 11 - ти).Пълната двическа гимазия е от учебната 1914/15 г. Читалище "Развитие" в Разград е основано през Детската градина е създадена през 1891 г. Професионалните училища до 1944 г. са три: Държавно коларо - бъчварско училище от 1922 г.; Женско стопанско училище "Трудолюбие" от 1927 г; Държавно земеделско училище от 1940 г.

• Тетърът преди 1944 г. Първото театрално представление е от 1878 г. - "Стоян войвода". През 1905 г. се създава "Театрална дружина" с ръководител Григор Попов. Разградски общински театър е създаден през 1922 г. с режисьор Неделчо Неделчев. Закрит е през 1944 г. През 1929 г. се прожежда първата турска вечеринка с декламации, соло балет, дуети, гимнастически упражнения и пирамиди.
• Музикално дело. Разград е с големи музикални традиции. През 1879 г. официално е създаден църковен хор. През 1887 г. се формира първият оркестър в града под ръководството на Алексей Шулговски. От 1892 г. действа оркестър към читалище "Развитие" с ръководител аптекаря Богдан Торчанов. Годината 1904 г. е важна със създаването на певческото дружество "Музикални струни", което отначало е мъжко, а от 1907 е смесено. От 1909 г. дружеството има собствен оркестър. В 1910 г. певческото дружество прераства в музикално. През 1925 г. се създава и ученически оркестър. Освен това действа и военния оркестър на Разградския полк.
• Разградските вестници и списания до 1944 г. са следните:

1. "Съвременник” с издател Д. Страшимиров 1889 – 1890; 2.“Белий Лом” с редактор П. Драгулев 1892 – 1893; 3.“Разград” – официален градски общински вестник 1894 – 1895; 4.“Напредък” – вестник за политика, обществени въпроси и литература с отг. Редактор Л. Хумбаджиев и редактор. П. Н.Даскалов 1898 – 1899; 5.“Правда” – орган на Народната партия, издаван от А. В. Изворов,1899; 6.“Хвърчащ лист” – народен вестник с редактор С. Русев адвокат) 1899; 7.“Позив “ – орган на разградското Демократично бюро, издател Славчо Бабаджанов 1900 – 1901; 8.“Народно стремление” с редактор А. Изворов 1901. 9.“Преглед” независим обществен вестник с редактор Д. Георгиев 1901 – 1902; 10. “Разградски куриер” 1901. 11.“Седмичен куриер” – 1901; 12.“Разградски бюлетин” - независим орган за обявления и реклами с издател Иван Матев. 1903; 13.“Седмичен лист” – безплатен вестник за съобщения и реклами, 1902 – 1903; 14.“Съгласие” 1903; 15. “Разградски новини” – независим обществен вестник с редактор Ив. Свирачев 1904 – 1907; 16.“Разградски реклами” 1904; 17. ”Първи опит” 1906; 18.“България” 1908 – 1909; 19.“Гражданско съзнание” – независим обшествен политически вестник, издател Илия Д. Кулов 1908 – 1914; 20.“Зари” 1908; 21. “Струя” 1909; 22. “Хвърчащ лист” 1909; 23. “Млада България” – обществен независим вестник на Д. П. Бъчваров 1910 – 1912; 24. “Синьо знаме” – седмичен обществен лист на народната партия 1912; 25. “Целувка” – хумористичен орган на целувачите в Разград 1913; 26. “Нов живот” – седмичен обществен лист с редактор Иван Свирачев 1913 – 1914; 27. “Светлоструй” – ученически литературен лист 1921; 28. “Гражданин” 1915; 29. “Вести на Разградската градска община” 1919; 30. “Разградска камбана” 1920 – 1921; 30. “Deli Orman” – орган на турското население в района 1922 – 1933; 31.“Разградски общински вестник” 1922 – 1923; 32.“Разградско слово” - седмичен независим вестник с редактор Григор Попов 1922 – 1944; 33. “Светлоструй” 1922; 34. “Разградски глас” – седмичен независим вестник с редактор адвоката Коста Ников 1923; 35. “Право” – вестник за информация, търговия и култура с главен редактор Д. Михайлов 1924; 36. “Разградски ратник” 1924; 37. “Слънчогледи” – литературен лист на ученическо дружество “Хр. Ботев” при гимназията 1924; 37. “Гражданско съзнание” 1925; 38. “Разградски новини” 1925 – 1926; 39. “Türk muallimer mekmu’asi” 1925. 40. “Кооперативен лист” – орган на Популярната банка 1926 – 1937; 41. “Самоборец” 1926; 42. “Türk spor gazeta” с редактор Али Юсню 1926; 43. “Dogru seda” 1927; 44. “Разградски новини” – независим обществен вестник,1927 – 1942; 45. “Разградска поща” 1928; 46. “Рекламен лист” 1928; 47. “Рекламно огледало” 1928; 48. “Седмични новини” 1930; 49. “Kara deniz” 1932 – 1941; 50.“Дели – Орман” – единичен лист 1933; 51.“Фашистка трибуна” – единичен лист 1934; 52. “Дели – Орман” единичен лист 1936; 53. “Ученически подем” – вестник за литературно творчество на учениците от разградската гимназия 1936 – 1940; 54. “Дели – Орман” – единичен лист 1938; 55. “Лист на будителите” – единичен лист 1938. 56. “Разградски агитационен лист Развитие” 1938, 1940 – 1941.

• След 1944 г. вестниците са:

1. Разградски народен глас - от 1946 до 1949, от 1956 до 1959. 2. Лудогорска правда от 1959 до 1971 г. 3. Ново Лудогорие от 1971 до 1988 г. 4. Възход от 1988 до 1990 . 5. Гледища от 1990 г. 6. Екип 7. 7. Лудогорски вестник. Списания: 1.“Светулка” – детско списание с редктори Пигулев и Марков; 2.“Развитие” с редактор и издател А. В. Изворов 1902. 3.“Духовен живот” с редактор свещеник А. Г. Попов 1914; 4.“Турско учителско списание” – орган на Турския училищен съюз, редактира комитет 1925.

Драматичен театър „Антон Страшимиров“

Театърът е създаден през 1947 като Общинска Театрална трупа. През 1953 е наречен Народен театър при Общински народен съвет. Присъден му е статут на Държавен театър през 1957 г. От 1957 г. статутът му не е променян и винаги е бил Държавен репертоарен театър. Най-сериозните постановки и постижения, които са от особено значение за неговата история, са:

• "Орфей слиза в ада" Тенеси Уилямс 1964 — реж. Ст. Пенчев
• "Рози за доктор Шомов" Драгомир Асенов 1970 — Ю.Чаушев
• "Любовни булеварди" Стефан Цанев — 1986 — реж. Б.Велчев
• "Вампир" Антон Страшимиров 1996 — реж. Хр. Кръчмаров

Художествената политика на театъра е насочена към определен тип драматургия — класическа/съвременна, българска/чуждоезична. В програмата на театъра присъстват и представления от граничните жанрове в изпълнителските изкуства - танцов театър, физически театър, пърформанси и др. - театър с определен афинитет към българската драматургия съобразно спецификата на региона.

Театърът е гастролирал в чужбина: в Русия, Турция, Сърбия и Черна Гора. В театъра се провеждат и други мероприятия, като концерти, фестивали, конкурси и др.

Капански ансамбъл

Първите стъпки са направени през 1966 г. в Разград. Към Профсъюзния дом на културата с директор Петранка Дацкова-Луканчевска е изграден хор и оркестър за народни песни с диригент Райчо Василев и танцов състав с художествен ръководител Георги Стефанов, който през есента е заменен с Кънчо Върбанов. Новосъздаденият ансамбъл получава името „Капанци“ дошло от наименованието на етнографската група „капанци“, населяваща част от земите на Лудогорието. Специфичният музикален и танцов фолклор на капанците служи за основа при изграждане репертоара на състава.

Музеи

• Етнографски музей
• Исторически музей
• Къща-музей „Станка и Никола Икономови“
• Къща-музей „Димитър Ненов“
• Археологичен музей „Абритус“

Галерии

• Художествена галерия „Илия Петров“
• Художествена галерия към Съюза на Българските художници (СБХ).

Печатни издания

• вестник „Екип 7“, излиза три пъти в седмицата
• вестник „Гледища днес“, излиза три пъти в седмицата
• вестник „Лудогорски вестник“, излиза три пъти в седмицата
• вестник „Форум“, излиза един път в седмицата
• вестник „Студентски РИТЪМ“, електронно месечно издание

Телевизионни програми

• телевизия „Лудогорие“
• телевизия „Кис 13“
• телевизия „Евроком Разград“
• телевизия „Абритус“

Радиостанции

• радио „Радио N-JOY“
• радио „ОберонМаХ“
• радио „Радио Z-ROCK“
• радио „Darik“

Редовни събития

• „Панаир на киселото мляко“, провежда се ежегодно през месец юли
• „Фестивал на народните традиции и художествените занаяти“, провежда се ежегодно през месец юли с участието на местни и международни фолклорни ансамбли и състави
• „Международен конкурс за млади пианисти «Димитър Ненов»“
• „Национална Рок Фиеста“, провежда се ежегодно през месец септември от 1995 г. с участието на групи от цяла България

=Личности

Шукри Ахмедов-Европейски шампион от "София '78" и сребърен медалист

от първенството на континента "Бурса 77", Носител на два бронзови медала от световни първенства – 1975 и 1977 г., Носител на Златния пояс "Дан Колов" през 1978 г.

Побратимени градове

Разград е побратимен или партньорски град с:

• градски район Авджълар на Истанбул, Турция от 2000 г.
• Арма, Северна Ирландия от 1995 г.
• Асен, Нидерландия от 2006 г.
• Брънзуик, Охайо, САЩ от 1998 г.
• Витенберге, Германия от 2001 г.
• Дижон, Франция от 2007 г.
• Кълъраш, Румъния от 2007 г.
• Орел, Русия от 1968 г.
• Сомбатхей, Унгария от 1992 г.
• Познан, Полша от 2006 г.
• Солун, Гърция от 2008 г.
• Шалон ан Шампан, Франция от 1975 г.
• Янджоу, Китай от 1975 г.

Външни препратки

• Разград
• Официален сайт на Община Разград
• Сайт на Държавен Драматичен театър "А.Страшимиров
• Музеи в Разград
• Официален сайт на Филиал - Разград на РУ "Ангел Кънчев"

Източник

12. Радев, Пл. История на Разград, Пловдив, 2009, основен източник.