Бобов дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Бобов дол
Бобов дол
Bobov-dol-view.jpg
България
Red pog.png
Бобов дол
Област Кюстендил
Red pog.png
Бобов дол
Общи данни
Население 6 085 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 5 737 (НСИ)
Землище 18,286 km²
Надм. височина 694 m
Пощ. код 2670
Тел. код 0702
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 04501
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Бобов дол
Кирил Станчев
(ЛИДЕР)
Адрес община
ул. „27 октомври“ 2

Бобов дол е град в Западна България и се намира в Кюстендилска област. Градът е трети по големина в областта след Кюстендил и Дупница и е административен център на община Бобов дол.

География[редактиране | edit source]

Бобов дол се намира в планински район, в най-източния дял на Конявската планина, в най-северната част на географската местност Разметаница. От три страни е заобиколен от дялове на Конявска планина — на изток и север е разположен Гологлавския рид, а на запад се издига връх Колош. На юг се простира равнината Разметаница, през която се достига до долината на река Струма. Името на града идва от долината с форма на бобово зърно, в която е разположено първоначалното село (сега квартал Христо Ботев). През долината тече малката река Дедевска, която след съединяването си с многобройни потоци от Конявската планина дава началото на река Разметаница (от водосборния басейн на Струма).

Климатът на града е умереноконтинентален. Средните годишни температури са около средните за страната.

Съвременният град се състои от две ясно обособени части — квартал Христо Ботев на запад, наследник на първоначалното село и застроен почти изцяло с къщи, и квартал Миньор на изток, изграден в средата на ХХ век в местността Банковица, като тук преобладаващата архитектура са жилищните блокове.

Разстояния : до гр. Кюстендил - 36,691 км; до гр. Дупница - 18,467 км, до гр. София - 65,765 км, до гр. Благоевград - 47,879 км.

Население[редактиране | edit source]

  • 1880 г. - 583 жители
  • 1910 г. - 1027 жители
  • 1926 г. - 1632 жители
  • 1934 г. - 1844 жители
  • 1946 г. - 2520 жители
  • 1956 г. - 4920 жители
  • 1965 г. - 7426 жители
  • 1975 г. - 7584 жители
  • 1978 г. - 8306 жители
  • 1984 г. - 8390 жители
  • 2008 г. - 6701 жители

История[редактиране | edit source]

Районът е обитаван от дълбока древност от траките. В близкото село Бабинска река са открити тракийски скални ниши, уникални за югозападната част на България. На връх Колош са открити останки от укрепления от XII век (периодът на византийското владичество над българските земи).

За първи път името селището се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи под името Бободол. Основен поминък: земеделие (тютюн, зърнени култури и др.) и животновъдство.

През 30-те години на XIX век френският геолог Ами Буе посещава района и проучва находищата на каменни въглища. Промишлената разработка на тези находища обаче започва след Освобождението на България от османското владичество. Oт 1891 г. находището се превръща в държавна мина и миньорството става основна професия на мъжкото население. През 1917 г. е построена теснолинейна железопътна линия до Дупница.

През 1822 г. е построена възрожденската църква „Свети Никола“, през 1881 г. е открито училище. През 1903 г. е открито вечерно училище, създава се читалище „Пробуда“. Създава се кредитна кооперация „Спасение“ - 1937 г.

При избухването на Балканската война 2 човека от Бобов дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

След 1944 г. започва икономически подем. Изграден е стопански минноенергиен комбинат „Бобов дол“ с рудници: „Бабино“, „Бобов дол“, „Миньор“, „Хр.Ботев“ и др. Бобов дол се изгражда като центьр на въгледобивна промишленост. Близо до града е изграден големият енергиен център ТЕЦ Бобов дол, който допринася за превръщането на Бобов дол в нов промишлен град. Има обогатителна фабрика, ремонтна база, кислороден цех. Учредено е ТКЗС (1956 г.), от 1960 г. преобразувано в ДЗС, което от 1978 е в АПК „Разметаница“ с основни отрасли животновъдство и растениевъдство (фуражни култури и овощарство). Битовото обслужване се осъшествява от градския Промкомбинат, а общественото хранене - от потребителна кооперация „Наркооп“. Изграден е хлебокомбинат, клон на ДСК и БНБ. Учредени са физкултурно и туристическо дружество. Трите района на Бобов дол са свързани с асфалтирани пътища. Жилищният фонд непрекъснато се обновява, изграждат се модерни блокове. Градът се благоустроява. Главните улици са асфалтирани. В местността „Разметаница“ е издигнат паметник на загиналите в сражението при с. Еремия партизани от отряда „Коста Петров“.

През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет — в него идват на работа хора от всички краища на страната. По време на т. нар. Възродителен процес (1984-1989) в града са принудително заселени известен брой семейства на български турци от районите на Кърджали и Лудогорието.

Религии[редактиране | edit source]

Параклис в Бобов дол

Източно-православни християни. Градската църква „Свети Никола“ се намира на ул. „Александър Стамболийски“ (кв. Христо Ботев). Има още две църкви на адвентистите и евангелистите.

Политика[редактиране | edit source]

В град Бобов дол има следните партийни клубове: ГЕРБ;НДСВ; СДС; БСП и др. На територията на Община Бобов дол има организации на ДСБ, ГЕРБ, РЗС и др.

Резултати от Местни избори 2007

1. Грети Йосиф Алексова - коалиция „Народен вот“: „НДСВ“, „ЗНС“, „ДПС“, „ДП“, Движение „Гергьовден“ 1886 - 38,48%. 2. Тодор Борисов Костадинов - политическа партия „ПД Социалдемократи“ 55 - 1,12%. 4. Йорданка Никифорова Каленичкова - политическа партия „БСП“ 1587 - 32,38%. 5. Димитър Йорданов Атанасов - политическа партия „Атака“ 477 - 9,73%. 6. Любомир Димитров Ефтимов - политическа партия „ВМРО - БНД“ 95 - 1,94%. 8. Чавдар Любенов Йорданов - коалиция „Разметаница - Наш дом“: „ДСБ“, „ССД“ 270 - 5,35%. 9. Явор Георгиев Кашукеев - политическа партия „Комунистическа партия на България“ 24 - 0,49%. 10. Нели Вълчева Карипова - политическа партия „ГЕРБ“ 364 - 7,43%. 11. Йордан Спасов Димитров - политическа партия „Новото време“ 151 - 3,08%.

Празникът на града се чества на 27 октомври.

Икономика[редактиране | edit source]

Сградата на ОбС, Бобов дол

Икономиката на града е тясно свързана с подземен и открит добив на кафяви въглища. В района е най-голямата подземна мина за добив на въглища, собственост на „Мини Бобов дол“ ЕАД. За Бобовдолския въглищен басейн първи съобщения прави Ами Буе — френски пътешественик и геолог, преминал и изследвал района на Бобов дол още през времето на Османската империя. Първият добив е през 1891 г. след Освобождението. През 1907 г., по предложение на тогавашния министър на търговията, княз Фердинанд с нарочен указ учредява търговско дружество. Най-много хора са работили в дружеството през 1980-те год. — 7300 души и са добили над 2 млн. т въглища за година. Построен е и най-модерният подземен рудник „Бабино“ - напълно механизиран добив на въглища с германска и британска техника, съответно „Кльокнер-Бекорит“ и „Даути“. Понастоящем в мините работят около 3000 души и добиват по 1 млн. т годишно. В последно време въгледобивът е в процес на ликвидиране, въпреки противоречивите геоложки данни. През юли 2006 г. „Мини Бобов дол“ ЕАД са отдадени под наем на фирмата „Ораново“, свързана с бизнесмена Красимир Михайлов. На 29 юли 2007 г. са подписани официално приемно-предавателни протоколи между „Ораново“ и бизнесмена Христо Ковачки, с които последният става новият наемател на мините в Бобов дол.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Град Бобов дол е общински център на Община Бобов дол. Значими институции в града са:

  • Общинската администрация
  • Бюро по труда
  • Службата за социално подпомагане
  • Районното полицейско управление
  • Районната служба за противопожарна и аварийна безопасност
  • Поща
  • Затвор
  • Професионалната гимназия

Училища[редактиране | edit source]

  • Средно общообразователно училище „Христо Ботев“
  • Основно училище „Н. Й. Вапцаров“
  • Читалище „Миньор“
  • Читалище „Просвета“
  • Младежкият дом

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Възрожденска църква „Свети Никола“ (1822 г.)

Театри[редактиране | edit source]

Има киносалон в читалище „Миньор“ в кв. Миньор, който не функционира. В кв. Христо Ботев има кинозала в читалището.

Музеи[редактиране | edit source]

Съществува музейна сбирка, посветена на въгледобива.

Спорт[редактиране | edit source]

Футбол[редактиране | edit source]

Миньор е български футболен клуб от Бобов дол. Играе мачовете си на стадион Николай Кръстев — Шулц.

В Бобов дол организираният футбол датира от 1930-те год. След 1944 г. се осъществяват множество реформи, засягащи спортното движение в страната. През 1946 г. в селището съществува физкултурно дружество „Бобовдолски миньор“. Същата година то преминава на цялостна издръжка към мина „Бобов дол“ и приема името „Миньор“. В края на 1949 г., след поредната промяна, са създадени доброволни спортни организации, които се развиват на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. През 1952 г. е образувана новата ДСО „Миньор“. Тя се отделя от „Торпедо“ и поради спецификата на района става най-популярна в Бобов дол. В 1957 г. е учредено ДФС „Миньор“. През 1985 г. на негова основа се образува едноименният футболен клуб.

Успехи

Личности[редактиране | edit source]

Неправителствени организации[редактиране | edit source]

  • Сдружение „СОРО“

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.