Ботевград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботевград.

Герб на Ботевград
Ботевград
България
Red pog.png
Ботевград
Софийска област
Red pog.png
Ботевград
Общи данни
Население 21 399 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 20 194 (НСИ)
Землище 53,298 km²
Надм. височина 340 m
Пощ. код 2140
Тел. код 0723
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 5815
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ботевград
Георги Георгиев
(ГЕРБ)
Адрес община
пл. Освобождение 1

Ботевград е град в Западна България в Софийска област. Той е втори по големина в областта след Самоков и е административен център на Община Ботевград. Ограден е от Стара планина.

География[редактиране | edit source]

Изглед на града от местността Чеканица

Намира се в Софийска област на около 60 километра от град София, отвъд Стара планина, по посока Варна или Русе. Разположен е в ботевградската котловина, в непосредствена близост до автомагистрала Хемус и прохода Витиня.

Водата за нуждите на града идва от близкия язовир "Бебреш". Поради изцяло гравитачното движение на водата, крайната цена е значително по-ниска от средното за страната. В града са изградени и множество чешми с течаща планинска вода (т. нар. Стубленски чешми), които са особено популярни сред местното население като източник на свежа питейна вода.

Климат[редактиране | edit source]

Умереноконтинентален - Обхваща Дунавската хълмиста равнина, по-ниските части на Предбалкана, Западна и Средна Стара планина, по-ниско котловинните области на Краище, Ихтиманска и Същинска Средна гора. Средната годишна температура е от +10 до +11°С. Средната януарска температура е от –2 до –3°С, а средната юлска 24–26°С. Максималните температури достигат до 38–40 °С. Годишната сума на валежите е 550–650 mm, с минимум през февруари и максимум през юни. Тази климатична област е предимно под влиянието на западни, северозападни и северни въздушни маси. Тук най-добре е изразен континенталният климат на страната, основен белег на което е значителната годишна амплитуда (например в Дунавската равнина температурната амплитуда е 25°С, в преходната област близо 23°С). За тази област е характерно, че валежите имат главен максимум през лятото и главен минимум през зимата. Годишната сума на валежите е 500–600 mm за Дунавската равнина и 750 mm за Предбалкана и преходната област. В този район има благоприятни условия за развитие на степна растителност (зърнени култури), лозарство и овощарство.

Botevgrad, Bulgaria
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,8 22,9 33 30 35,5 37,7 38,5 41,2 41 34,6 26,8 21 41,2
Средни максимални температури (°C) 2,8 6,4 10,4 17,4 21,9 25,2 27,6 28,9 24,7 17,8 12 6 16,8
Средни температури (°C) −1,9 1,2 4,8 11,4 15,7 18,8 20,8 20,7 16,8 11 7 1,7 10,7
Средни минимални температури (°C) −6,2 −3,4 0 5,5 9,8 12,8 14 13,6 10,3 5,6 2,8 −2,1 5,2
Абсолютни минимални температури (°C) −31,9 −29,5 −25,4 −4,3 −0,8 4,3 6,2 5,7 −1,2 −4,3 −12,8 −22,5 −31,9
Средни месечни валежи (mm) 45 38 49 67 104 117 84 60 60 58 57 48 787
Източник: Stringmeteo.com[1]

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Изглед от центъра на града

Градът носи името на националния герой на българския народ, поета революционер Христо Ботев. До 1934 година носи името Орхание, а до 1866 година Самунджиево.

Историческият музей в Ботевград

История на града[редактиране | edit source]

Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище от петото столетие преди Хр., което се намира в района на днешните хмелови конструкции в местността Манастирището, западно от града. Оттук в Ботевградския музей са прибрани разнообразна битова и строителна керамика, оръдия на труда, мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник. До града са открити и фрагменти от римска пътна колона с надпис в чест на императорите Валентиниан, Валент и Грациан. Колоната сигурно произхожда от 375 г., защото само през тази година тримата са царували заедно.

Близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят и се установят на 3 км. южно от него в гората — закрилник, където израства ново село, наречено Зелин. При заселването на славяните по нашите земи селището придобива чисто славянски облик. Село Зелин влиза в пределите на феодално владение, чийто управител севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман, със седалище крепостта „Боженишки Урвич“, оказала последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.

През втората половина на 18 век жителите на с. Зелин се преселват отново в котловината на мястото на днешния град, където около построението странноприемница и самунджийница (хлебопекарна) възникнало ново село, наречено Самунджиево. Тези твърдения обаче се разминават с историческата действителност. Според османски доганджийски регистър от 1564-1565 г. село Самунджиево вече съществува вероятно на същото място и поне някои от жителите се занимават с отглеждане и снабдяване на султанския двор със соколи. Дали в селището тогава действа църква, не може да се отговори поради липсата на сведения. Знае се само, че през 1826 г. в Самунджиево има полусхлупен параклис, към който тогава е основано килийно училище. Параклисът се казва „Св. Георги". През 1864 година е създадена часовниковата кула, а през 1865 г. тук е издигната единствената българска църква, посветена на мъченик, убит от турците - Георги Нови Софийски.

През 1866 г. през селото е прокаран стратегически военен път Русе-София и по предложение на известния турски реформатор Мидхат паша Самунджиево е обявено за град — център на кааза от 30-тина села и два града Етрополе и Тетевен, отцепени от Ловешката и Врачанската каза. Новият град е наречен Орхание, на името на султан Орхан Гази. Името Самунджиево е забранено под страх от големи глоби, но жителите на града не приемат името Орхание и започват да го наричат просто касабата (на турски град).

Жителите на града водят борба против османските поробители във въоръжените чети на Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю. През м. декември 1870 г. в града идва Апостола на свободата — Васил Левски и основава революционен комитет. Орхание се включва в създадения от него първи революционен окръг на страната.

По време на Априлската епопея 1876 г. населението на Орханийския край активно се подготвя за въстанието. То изживява ужасите от жестокото му потушаване чрез съдбата на Ботевите четници, водили сражение с турския башибозук. Това е и поводът на 1 декември 1934 г. градът да бъде преименуван от Орхание на Ботевград. Датата е избрана за празник на града.

По време на Руско-турската освободителна война 18771878 г. българските патриоти, сред които има и немалко жители на Орхание, организират отряди на народно опълчение, за да се сражават на страната на руските войски. Ботевградският край е арена на продължителни кръвопролитни сражения между войските под командването на руския генерал Йосиф Гурко и укриващата се в старопланинските проходи османска армия.

За независимостта и свободата на родината се сражават опълченци от Ботевградския край под командването на генерал Николай Столетов. Мнозина от тях са наградени с ордени и медали за проявена храброст и героизъм в боевете на Шипка, Плевен, Шейново, Стара Загора. На 29 ноември 1877 г. след разгромяването на османските поробители руските войски влизат в Орхание.

При първото преброяване в Княжество България през 1881 г. Орхание има 2284 жители.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Георги Георгиев

Общински съвет[редактиране | edit source]

Международни отношения[редактиране | edit source]

Ботевград е побратимен град или има сътрудничество с:[2]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

Най-големият работодател в града е заводът за електронни елементи Sensata (преди EPIQ) [6]. Наскоро беше открит и завод за светодиоди [7]. Двете предприятия ползват части от базата на бившия завод за полупроводници.

Друг голям работодател е GE Pharmaceuticals[8]

Често срещана практика е хора, живеещи в Ботевград, да работят в София, като пътуват всеки работен ден.

Кауфланд, Техномаркет и Билла. Типично за по-малките магазини е, че не работят в неделя, а в събота са с намалено работно време.

Градът е изцяло газифициран, включително и голяма част от вилната зона. Крайните цени на природния газ са между най-ниските за страната [9]

Основан от Рачо Джамбов през 1924 година като коларо-железарска работилница, предприятие Чавдар се превръща в проспериращ завод за автобуси. Производството се състои в изработването на каросерии за шасита, внасяни от чужбина. По време на своето съществуване заводът е най-големият работодател в града, до закриването му през 1999 г.

В местността Зелин, южно от Ботевград, се намира голям седеметажен обект на БТК. Той е на около 5 km от центъра на града или на по-малко от 2 km от магистрала Хемус, ако за излизане от магистралата се ползват неофициалната отбивка, а се премине през някоя от бензиностанциите, начинът е известен на местните. Обектът е зелено училище за около 120 човека [10] или почивна станция. Среща се и като Център за подготовка и квалификация на кадри „Зелин“ [11]. Сградата е снабдена с 2 когенерационни (ток + топлина) установки, едната е 150 kW електрическа и 200 kW и топлинна енергия, за втората няма данни.[12] Така тази почивна станция е с гарантирано електрозахранване, с което се избягват прекъсвания на учебния процес.

Транспорт[редактиране | edit source]

Поради близостта на магистрала Хемус и липсата на жп гара, основният обществен междуселищен транспорт е автобусен. Има редовни автобуси до София и околните селища.[13]

Най-близката главна жп гара е Мездра, докъдето също има редовни автобусни линии.

С изключение на автобуси и минибуси до вилната зона Зелин, градски транспорт практически няма, поради малките размери на града. За придвижване в града може да се ползват таксиметрови услуги.

Образование[редактиране | edit source]

Учебни заведения[редактиране | edit source]

Библиотека и читалища[редактиране | edit source]

  • Ботевградска библиотека "Иван Вазов"
  • Читалище „Христо Ботев“

Култура и развлечение[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Часовниковата кула, един от Стоте национални туристически обекта

В Ботевград се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

  • Часовниковата кула в Ботевград е символ на града и присъства в герба му. Кулата е построена през 1862-64 година. Името на архитекта не е запазено, но майсторът е известен — Вуно Марков. Оригиналният часовников механизъм се пази в музея, а сегашният е направен от майстори в Етъра, като частите са внесени от чужбина. Печатът на БТС се намира в музея на града.
  • В близост до града е с. Скравена, където има още 3 обекта от национално значение.
  • Зелин е вилна зона част от Ботевград и разположена на 3 km южно от града и на около 1 km от магистрала "Хемус". В нея прекарват почивката си много граждани на Ботевград и околните селища. В района около Зелин има голяма площ, заета от иглолистни гори.
  • "Жабешкото блато" се намира на около 1 км южно от Ботевград, Софийска област, в покрайнините на курорта Зелин. Разположено е на 360м надморска височина, на площ от 1,9 ха. Блатото заема най-ниската част на мочурлива поляна, която пресъхва през летните месеци и се пълни с вода при топенето на снеговете. Планинските жаби (Rana Temporaria) слизат от южните склонове на Старопланинския дял Било по поречието на трите рекички Ечемишка, Червена киселица и Зелинска и при първото затопляне и топене на снеговете в началото на февруари се появяват в блатото. В този период броят им в мочурището достига 450-600 екземпляра. Тук се извършва оплождане и метаморфоза на ларвите, след което малките жабчета напускат водоема и се отправят към планината по поречието на реките. Уникалността на природния обект се състои в значителните миграционни процеси, които се наблюдават в района. Научните среди в лицето на Вл. Бешков и Бл. Ангелова доказват, че миграцията е възникнала преди 10-12 хил. год. в края на последния ледников период и е единствена по размера си в света. Със затоплянето на климата планинската жаба е ограничила разпространението си в планините, където температурата е по-ниска. Отначало през горещите месеци са се заселвали във влажните и сенчести долове и гори около реките, а през пролетта са снасяли яйцата си в блатото. Повишаването на температурата ги е принуждавало през летните месeци да се изкачват все по-високо в планината и да слизат при необходимост от огромни разстояния. С течение на времето се закрепва инстинктът за завръщане към „родното място”.

Местността „Мухалница” е обявена за защитена местност със Заповед № 328/8.05.1992г. на Министерството на околната среда. [15]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 1 декември — Празник на Ботевград
  • Разпети петък - ден на традиционен събор, който датира от времето, когато Ботевград е бил Орхание. По традиция трябва да се купи нещо калено за здраве. Съдът трябва да е кален, тъй като Мария-Магдалена, когато помолила Исус Христос за опрощаване на греховете, събирала сълзите си в кален съд. Закупуването на такъв съд на Разпети петък символизира желанието на човек да бъдат опростени греховете му. На този събор се събират производители и търговци на глинени съдове от цялата страна.
Дом на науката и техниката

Празниците в града се отбелязват с голяма заря в центъра на Ботевград.

Кухня[редактиране | edit source]

  • Ботевградска топеница. Приготвя се от изцедено кисело мляко с добавено натрошено сирене. Прибавят се нарязани на ситно и обелени печени чушки, 2–3 сварени яйца на кубчета. Подправя се със счукан чесън и по избор чер пипер, магданоз и др.

Спорт[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Паметникът на Стамен Панчев
  • Родени в Ботевград
    • Божко Божилов,( 1840 – 1920 г.) революционер,таен куриер на орханийския революционен комитет.След обира на царската хазна е осъден на десет години строг тъмничен затвор с окови в Аргана-Мадени. Избягва оттам на 30.07.1876г. заедно с Атанас Узунов и Васил Йонков. През 1877 г. постъпва в 4-та дружина на Българското опълчение и е награден с кръст за храброст.
    • Георги Христов (
    • Симеон Владов, актьор
    • Пламен Илиев, (р. 1991) - футболист, юноша на „Видима Раковски“, в момента вратар на ФК „Левски“ София

Литература[редактиране | edit source]

  • Ценов, Петър П. Орхание и Орханийско. Исторически и географски проучвания, С., 1926.
  • Ботевград. Забележителности. Ботевград, 1969.
  • Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. - Исторически преглед, 1991, № 2, 71-74.
  • Влайкова, С. Ботевград през годините. Историко-географска характеристика. Ч. 1. Ботевград, 2000.
  • Попиванов, Г. Орханийският говор.
  • Попиванов, Г., Из миналото на Орханийска околия, С., 1934.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. www.stringmeteo.com
  2. Списък на побратимени градове
  3. Кмета на Саранск се среща с българска делегация (на руски)
  4. Делегация от Ботевград ще пътува за Саранск
  5. Кметовете на Ботевград и Холбек подписаха протокол за сътрудничество
  6. http://www.sensata.com/contact/manufacturing-plants.htm
  7. http://technews.bg/article-21553.html
  8. http://www.ge-ph.com/lang_bg/contact.php
  9. http://www.balkangaz2000.com/index.php?act=prices
  10. Зелин - зеленото училище на СП „Далекосъобщителни обекти“
  11. Международен семинар за енергийна ефективност
  12. Комбинираното производство на енергия в България, митове и реалности.
  13. http://botevgrad.com/busses/
  14. "Международно висше бизнес училище"
  15. Ценова, Е., Община Ботевград, Ариадна, 2006г.