Ботевград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ботевград е град в Западна България. До 1934 година носи името Орхание, а до 1866 година Самунджиево.
Градът е втори по големина в областта след Самоков и е административен център на Община Ботевград. Ограден е от Стара планина.
| Ботевград | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 21 985 [1] | ||
| Надм. височина: | 340 m | ||
| Пощ. код: | 2140 | ||
| Тел. код: | 0723 | ||
| МПС код: | СО (Сф) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Софийска | ||
| Община: - кмет |
Ботевград Георги Георгиев |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Намира се в Софийска област на около 50 километра от град София, отвъд Стара планина, по посока Варна или Русе.
[редактиране] История
Градът носи името на националния герой на българския народ, поета революционер Христо Ботев.
Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище от петото хилядолетие преди Хр., което се намира в района на днешните хмелови конструкции в местността Манастирището, западно от града. Оттук в Ботевградския музей са прибрани разнообразна битова и строителна керамика, оръдия на труда, мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник. До града са открити и фрагменти от римска пътна колона с надпис в чест на императорите Валентиниан, Валент и Грациан. Колоната сигурно произхожда от 375 г., защото само през тази година тримата са царували заедно.
Близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят и се установят на 3 км. южно от него в гората — закрилник, където израства ново село, наречено Зелин. При заселването на славяните по нашите земи селището придобива чисто славянски облик. Село Зелин влиза в пределите на феодално владение, чиито управител севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман, със седалище крепостта „Боженишки Урвич“, оказала последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.
През втората половина на 18 век жителите на с. Зелин се преселват отново в котловината на мястото на днешния град, където около построението страноприемница и самунджийница (хлебопекарна) възникнало ново село, наречено Самунджиево. Тези твърдения обаче се разминават с историческата действителност. Според османски доганджийски регистър от 1564-1565 г. село Самунджиево вече съществува вероятно на същото място и поне някои от жителите се занимават с отглеждане и снабдяване на султанския двор със соколи. Дали в селището тогава действа църква, не може да се отговори поради липсата на сведения. Знае се само, че през 1826 г. в Самунджиево има полусхлупен параклис, към който тогава е основано килийно училище. Параклисът се казва „Св. Георги". През 1864 година е създадена часовниковата кула, а през 1865 г. тук е издигната единствената българска църква, посветена на мъченик, убит от турците - Георги Нови Софийски.
През 1866 г. през селото е прокаран стратегически военен път Русе-София и по предложение на известния турски реформатор Мидхат паша Самунджиево е обявено за град — център на каза от 30-тина села и два града Етрополе и Тетевен, отцепени от Ловешката и Врачанската каза. Новият град е наречен Орхание, на името султан Орхан Гази. Името Самунджиево е забранено под страх от големи глоби, но жителите на града не приемат името Орхание и започват да го наричат просто касабата (на турски град).
Жителите на града водят борба против османските поробители във въоръжените чети на Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю. През м. декември 1870 г. в града идва апостолът на свободата — Васил Левски и основава революционен комитет. Орхание се включва в създадения от него първи революционен окръг на страната.
По време на Априлската епопея 1876 г. населението на Орханийския край активно се подготвя за въстанието. То изживява ужасите от жестокото му потушаване чрез съдбата на Ботевите четници, водели сражение с турския башибозук. Това е и поводът на 1 декември 1934 г. градът да бъде преименуван от Орхание на Ботевград. Датата е избрана за празник на града.
По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. българските патриоти, сред които има и немалко жители на Орхание, организират отряди на народно опълчение, за да се сражават на страната на руските войски. Ботевградският край е арена на продължителни кръвопролитни сражения между войските под командването на руския генерал Йосиф Гурко и укриващата се в старопланинските проходи османска армия.
За независимостта и свободата на родината се сражават опълченци от Ботевградския край под командването на генерал Николай Столетов. Мнозина от тях са наградени с ордени и медали за проявена храброст и героизъм в боевете на Шипка, Плевен, Шейново, Стара Загора. На 29 ноември 1877 г. след разгромяването на османските поробители руските войски влизат в Орхание.
При първото преброяване в Княжество България през 1881 г. Орхание има 2284 жители.
[редактиране] Религии
Ботевград е предимно източноправославен град. В последните години се наблюдава засилено присъствие на протестанти.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
В местността Зелин, южно от Ботевград, се намира голям седеметажен обект на БТК. Той е на около 5 km от центъра на града или на по-малко от 2 km от магистрала Хемус, ако за излизане от магистралата се ползват не официалната отбивка, а се премине през някоя от бензиностанциите, начинът е известен на местните. Обектът е зелено училище за около 120 човека [1] или почивна станция. Среща се и като Център за подготовка и квалификация на кадри “Зелин” [2] Сградата е снабдена с 2 когенерационни (ток + топлина) установки, едната е 150 kW електрическа и 200 kW и топлинна енергия, за втората няма данни.[3] Така тази почивна станция е с гарантирано електрозахранване, с което се избягват прекъсвания на учебния процес.
[редактиране] Завод „Чавдар“
Основан от Рачо Джамбов през 1924 г. като коларо-железарска работилница, предприятието се превръща в проспериращ завод за автобуси. Производството се състои в изработването на каросерии за шасита внасяни от чужбина. По време на своето съществуване заводът е най-големият работодател в града, до закриването му през 1999 г.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Образование
- Международно висше бизнес училище [2]
- Технически колеж
[редактиране] Забележителности
Ботевград е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:
- Часовниковата кула е символ на град Ботевград. Кулата е построена през 1862-64 година. Името на архитекта не е запазено, но майсторът е известен - Вуно Марков. Оригиналният часовников механизъм се пази в музея, а сегашният е направен от майстори в Етъра, като частите са внесени от чужбина. Печатът на БТС се намира в общината.
- В близост до града е с. Скравена, където има още 3 обекта от национално значение.
[редактиране] Редовни събития
- 1 декември — Празник на Ботевград
- Разпети петък - ден на традиционен събор, който датира от времето, когато Ботевград е бил Орхание. По традиция трябва да се купи нещо калено за здраве. Съдът трябва да е кален, тъй като Мария-Магдалена когато помолила Исус Христос за опрощаване на греховете, събирала сълзите си в кален съд. Закупуването на такъв съд на Разпети петък символизира желанито на човек да бъдат опростени греховете му. На този събор се събират производители и търговци на глинени съдове от цялата страна.
Празниците в града се отбелязват с голяма заря в центъра на Ботевград.
[редактиране] Личности
- Родени в Ботевград
- Божко Божилов, революционер, лежал в Диарбекир за свободата на България
- Геоги Христов Белята - Баскетболист, носител на Купата (1970 г.) и шампион (1974 г.) баща на Мариян Христов.
- Мариян Христов (р.1973), футболист
- Павел Попов (1825 - 1893), народен представител. Павел Попов (Патьо Чорбаджи) е свързан дълбоко с историята по създаването и изграждането на град Орхание. Известно е и участието му в революционната дейност в Орханийско и като таен член на комитета във Видраре, основан от Васил Левски.
- Стамен Панчев (16 декември 1879 - 17 март 1913 г.) Поет, авторът на „Сине мой“.[4]
- Стефан Илчев (1898 - 1983), български езиковед
- Стоян Романски (1882 - 1959), български езиковед
- Симеон Владов, актьор
- Пламен Трънски, състезател по таекуондо, неколкократно избиран за най-добър таекуондист в България; понастоящем треньор.
[редактиране] Международни отношения
Ботевград е побратимен град или има сътрудничество с:[5]
[редактиране] Литература
- Ценов, Петър П. Орхание и Орханийско. Исторически и географски проучвания, С., 1926.
- Ботевград. Забележителности. Ботевград, 1969.
- Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. - Исторически преглед, 1991, № 2, 71-74.
- Влайкова, С. Ботевград през годините. Историко-географска характеристика. Ч. 1. Ботевград, 2000.
- Попиванов, Г. Орханийският говор.
- Попиванов, Г., Из миналото на Орханийска околия, С., 1934.
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
- Ботевградска топеница. Приготвя се от изцедено кисело мляко с добавено натрошено сирене. Прибавят се нарязани на ситно и обелени печени чушки, 2–3 сварени яйца на кубчета. Подправя се със счукан чесън и по избор чер пипер, магданоз и др.
- Кисело Зеле по Ботевградски - Една зелка, килограм свинско месо и 1 чаша ориз
[редактиране] Източници
- ↑ Зелин - зеленото училище на СП "Далекосъобщителни обекти"
- ↑ Международен семинар за енергиина ефективност
- ↑ Комбинираното производство на енергия в България, митове и реалности.
- ↑ Нежен поет загива геройски в Балканската война - за Стамен Панчев
- ↑ Списък на побратимени градове
- ↑ Кмета на Саранск се среща с българска делегация (на руски)
- ↑ Делегация от Ботевград ще пътува за Саранск
- ↑ Кметовете на Ботевград и Холбек подписаха протокол за сътрудничество
[редактиране] Външни препратки
- Порталният сайт на Ботевград
- Сайт на Община Ботевград
- 360 градусова виртуална панорама от центъра на Ботевград
- Снимки от Ботевград
- Всичко за Ботевград: новини, обяви, бизнес указател
|
|||||
