Горна Оряховица
| Горна Оряховица | |||
Изглед от предгаровия площад. |
|||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 34 494 (ГРАО, 2010-12-15)* 32 436 (НСИ, 2009-12-31) |
||
| Землище | 21,108 km² | ||
| Надм. височина | 218 m | ||
| Пощ. код | 5100 | ||
| Тел. код | 0618 | ||
| МПС код | ВТ (Вт) | ||
| ЕКАТТЕ | 16359 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Велико Търново | ||
| Община - кмет |
Горна Оряховица Добромир Добрев (ГЕРБ) |
||
| Адрес община | |||
| пл. Г. Измирлиев 5 тел.: 0618/60-501; 60-203 web: g-oryahovica.org obshtina@g-oryahovica.org |
|||
Горна Оряховица е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Горна Оряховица. Разположен е по поречието на река Янтра в непосредствена близост до областния център Велико Търново. Населението на града към края на 2009 година е 32 436 жители[1][2][3], което го прави третото по големина (изпреварен от Свищов) населено място в областта. По данни от Преброяването към февруари 2011 г. населението на града възлиза на 32 436 души, което противоречи на данните от ГРАО и поставя града като втори по големина във Великотърновска област.
Селището е важен железопътен възел. В близост до града се намира гражданското летище „Горна Оряховица“.
Съдържание |
[редактиране] География
Географско положение
Най-ниската точка на града се намира край брега на р. Янтра и е с надморска височина 92 м, докато най-високата точка е платото „Камъка“, с надм. височина 412 м. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини,имащи формата на грамадна подкова,отворена на изток.Височините са прорязани от пролома на р.Янтра,наречен Дервент.На запад от него е Беляковското плато,а на изток остават Камъка и Арбанашкото плато.Те са остатъци от силно разрушена антиклинала,изградена от долнокредни глини,пясъчниции варовици.Тя представлява плато,спускащо се на юг към Балкана,а на север към Дунавската равнина. Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии.
Астрономическото географско положение
Градът се намира на 25о42’ източно от Гринуич и 43о8’ северно от Екватора. През януари средната температура е минус 2 градуса, през юли - 23 градуса. Слънчевите дни в Горна Оряховица са повече от 70. Географската ширина поставя Горна Оряховица по-близо до Екватора, отколкото до полюса. Това определя и особеностите на природните условия на града.Той заема южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика. Положението ѝ в умереноконтинентална област се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с голямо разнообразие.
Релеф
Град Горна Оряховица се намира в централната част на Предбалкана. Той е част от морфоструктурата на Балканидите,оформили се на границата между мезозойската и неозойската ера.Релефът има нископланиски характер, сиви горски почви и умереноконтинентален климат, което благоприятства отглеждането на трайни насъждения.За формите на релефа на община Горна Оряховица са характерниасиметрични речни долини,суходолия,плата и свлачища.Средната надморска височина е 218м.Най-южната част на района е с планински релеф и климат и преобладаващи кафяви горски почви.
Климат
По-голямата част от територията на общината попада в умерено-континенталната климатична област.Само най-южните му части се отнасят към планинската климатична област.Средногодишната температура за Горна Оряховица +11,5°С ,а в Средногодишната температура за цяла България е около 10,5°С.Минималните температури за годината са през месец януари,като най-ниската е измерена през 1942 г.- -31,50°С,а максималната е измерена през юли- 44,3°С.(*Данните са от Метеорологична служба при летище Горна Оряховица) Валежите са неравномерно разпределени в два валежни максимума – есенно-зимен и пролетно-летен. Средната годишна сума на валежите за страната е 670 л/кв.м. В общината средно през годината падат 565 л/кв.м* ,което е под средното за страната.През зимата падат предимно валежи от сняг и снежната покривка е устойчива,а през лятото от дъжд.Средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 метра в секунда.
Оста на международния транспортен коридор № 9 минава през нейната територия (свързващ Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров). Оста на Хиперборейския път също минава през територията на общината (Албания-Македония-Г. Оряховица-Русе).
[редактиране] Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:[1][2][3][4]
| Горна Оряховица | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
| население | 5 689 | 7 117 | 8 793 | 10 488 | 18 863 | 26 299 | 34 181 | 40 704 | 38 914 | 35 621 | 33 804 | 32 945 | 32 436 |
| Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2], „Pop-stat.mashke.org“[3] и Географски институт при БАН[4] | |||||||||||||
Моля напраете справка с"ГРАО" и поправете по горе писаното,че град Свищов е с по голямо население http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
[редактиране] История
[редактиране] Ранна история
Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр.н.е.(средно-каменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от 5 век пр.н.е. до 1 век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Живота в селището продължил до идването на славяните през 6-7 век н.е. Няма материални следи от уседнал живот в периода между 7 и 12 век.
[редактиране] Средновековие
След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 км северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на Османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на Османското владичество - Мала, Средна и Голяма Раховица. В Република Македония недалече от град Дебър съществува друга средновековна българска крепост с подобно име - Раховник.
[редактиране] Израстване и развитие
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.
Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.
Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.
Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 процента от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център, и е най големия в Северна България.
При избухването на Балканската война 9 души от Горна Оряховица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
През 1925 г. се открива Международен мострен панаир , който през 1932 г. е преместен в Пловдив. Първото подземно транспортно съоръжение изпълнено у нас по открит начин преди около 70 години е пешеходният подлез под коловозите на гара Горна Оряховица.
[редактиране] По-важни дати
- 1839 г. - В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода)
- 1864 г. - Образува се Горнооряховска околия
- 1869 г. - На 13 юли е учредено читалище „Напредък“ от В. Грънчаров, Радко Радославов, Елена Грънчарова и др.
- 1870 г. - Горна Оряховица става град
- 1876 г. - На 28 май в града турците обесват Георги Измирлиев Македончето, по-рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода.
- 1877-1878 г. - В Освободителната война участват 130 опълченци от Горна Оряховица
- 1891 г. - На 18.Х. е положен първия камък на паметника на Г. Измирлиев
- 1882 г. - Създават се окръзи - Г. Оряховица към В. Търново
- 1895 г. - В Г. Оряховица е открита първата болница
- 1895 г. - Първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
- 1910 г. - 6.IX. - тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
- 1922 г. - В Г.Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
- 1925-1932 г. - Г. Оряховица е средище на международен Мострен панаир
- 1932 г. - Горнооряховския панаир се премества в Пловдив
- 1949 г. - Г.Оряховица става окръжен град. Окръг Г.Оряховица съществува до края на 1950 г.
- 1953 г. - В Г. Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл "Сидер войвода"
- 1973 г. - 2.VI. откриване музея в Г. Оряховица с над 10000 експоната
[редактиране] Религии
Най-многобройни са представителите на Източно православното християнство. В града има също църкви и представители на другите клонове на християнската вяра
[редактиране] Източноправославни храмове
- Православна църква “Свети Атанас”
- Православна църква “Свети Георги”
- Православна църква “Свети Иван Рилски”
- Православна църква “Света Троица”
- Православна църква “Свети Никола”
- Православна църква “Успение Богородично”
- Православна църква при манастир “Свети Пророк Илия”
[редактиране] Храмове на други религиозни общности
- Евангелска църква
- Църква на адвентистите от седмия ден
[редактиране] Икономика
На територията на града се намира предприятието за захарни изделия "Захарни Заводи" АД и една от производствените бази за производство на камини и печки на фирма "Прити 95" ООД. В Горна Оряховица има и действащи хипермаркети на "ЦБА", „Кауфланд“ и магазин "ПЛЮС ДИСКАУНТ" който е първия магазин от тип дискаунт построен в България перз 2007 г.През 2011 г. магазина е ребрандиран на "ЛИДЛ".
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Училища
През 1859 г. Иван Момчилов създадава първото училище в града, чийто наследник сега е СОУ "Георги Измирлиев". Други, действащи училища са:
- II СОУ "Вичо Грънчаров"
- Професионална техническа гимназия “Васил Левски”
- Професионална гимназия по електротехника и електроника "М.В.Ломоносов"
- Професионална гимназия по лека промишленост и икономика "Атанас Буров"
- Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Й. Вапцаров”
- Професионалната гимназия по хранителни технологии ”Проф.д-р Асен Златаров”
- I ОУ “Ив.Вазов”
- III ОУ”Св.св.Кирил и Методий”
- ОУ "Св. П. Хилендарски"
[редактиране] Читалища
- Народно читалище "Братя Грънчарови" [1]
- Читалище "Напредък 1869" [2] - настоящ председател е Атанас Петров, успял да събере под един покрив вокалните групи "Патиланци" и "Нова музика", музикална школа, както и школи по състезателни танци и модерен балет.
- Читалище “Пробуда - 1904” кв.Калтинец
[редактиране] Библиотеки
- Общинска библиотека Горна Оряховица, ул. "Цар Освободител "№ 1
- Общинска библиотека филиал "ПРОЛЕТ"
Във всички училища има библиотеки с ученическа литература.
[редактиране] Култура и спорт
За спортните прояви на град Горна Оряховица могат единствено да се поздравят момчетата от хандбалния отбор. както и клуба по канддска борба ЛОКОМОТИВ96 с най виден представител-Цветан Гашевски 4 пъти световен и 11 пъти европейски шампион с лява ръка в категория до 75кг , както и Моника Георгиева - състезателка по лека атлетика на дисциплините 800 и 1500м. и многократна републиканска шампионка !
[редактиране] Редовни събития
През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:
- Празник на българската култура и славянската писменост — 24 и 25 май
- Празник на град Горна Оряховица — 29 май
- Национален конкурс за камерни танци;
- Национална среща на столетните читалища - всяка година през май;
- Общобългарски читалищен събор - всяка година през май;
- Празник на горнооряховския суджук - 27 май;
- Международен турнир по канадска борба "Златен Лъв" — 28 май;
- Международен младежки конкурс за популярна песен "Нова музика" - всяка година през юни;
- Международен фестивал на туристическата песен — 3-5 юни
- [http://rahovche.sidervoivoda.com Международен детски фестивал "Раховче"
- Международен фолклорен фестивал — 1-6 август
- Национален петропавловски събор на народното творчество
- Годишни концерти на Музикалната школа при Читалище "Напредък".
- Рок фестивал "Горна Open Air" - последната седмица на Септември, НЧ "Братя Грънчарови"
[редактиране] Театри
Летният театър в Горна Оряховица има открита сцена и е с 2000 седящи места. В сградата културна дейност развива Народно читалище "Братя Грънчарови", основано 2002 г.
[редактиране] Музеи
[редактиране] Спортни обекти и съоръжения
В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион "Локомотив" с площ 32696кв.м. и 10000 места, лекоатлетическа писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829кв.м., спортна зала за акробатика с площ 1080кв.м., спортна зала "Н, Петров" с площ 2500 кв.м и 700 места, зала за борба 1000 кв.м. Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец. В общинския център има 2 броя открити басейни. Има и покрит плувен басейн в СОУ "Г. Измирлиев". Съществуващата спортно-материална база в община Г. Оряховица е: -открита -107 129кв.м.; -закрита"-120кв.м.; туристически заслон-438кв.м.
В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на ММС следните, спортните клубове (СК): Горна Оряховица има едни от най-добрите школи по лека атлетика:
- РК "Локомотив 2004"-ръгби;
- ЛК "Локомотив-55"-лека атлетика;
- КЛА "Локомотив 2010" - лека атлетика;
- СКЛА "Локомотив-26"-лека атлетика;
- СКБорба "Локомотив";
- СКБПИСамбо "Локомотив";
- СКТМ "Боровец" - тенис на маса;
- СКТМ "Локомотив50"-тенис на маса;
- Баскетбол клуб "Локомотив-99";
- Баскетбол клуб "Росица" - с. Поликраище;
- СКАрмрестлинг "Локомотив 96"
- "Джим денс" клуб - сп. акробатика и сп. аеробика
- Хандбален клуб "Локомотив"
- ФК "Локомотив"-футбол
- Федерфутбол клуб
- Тенис клуб Царевец
- Хандбален клуб "Раховец"
[редактиране] Личности
- Родени в Горна Оряховица
- Анастас Бендерев (1859 – 1949), български военен деец, генерал-лейтенант
- Атанас Буров (1875 – 1954), финансист и банкер
- Валентин Миновски (р. 1950), артист-солист
- Валери Божинов (р. 1986), футболист
- Виктор Чучков (р. 1946), композитор, пианист и педагог
- Георги Бошнаков (1862 - ?), български военен деец, генерал-майор
- Григор Грънчаров (1861 - 1928), български военен деец, генерал-майор
- Иван Няголов (р. 1951), юрист
- Иван Радославов (1880 – 1969), литературен критик и историк
- Лиляна Бочева (1924 - 2005), българска хорова диригентка, родена в Горна Оряховица
- Миро Гечев (р. 1985), композитор и продуцент
- Никола Гайдаров (р.1932), инженер, старши научен сътрудник - Талига с централно ресорно окачване и колооси за различни междурелсия
- Никола Петров (1873 – 1925), спортист, борец класически стил, световен шампион
- Панайот Сантурджиев (1868–1962), български военен деец, генерал-майор
- Пантелей Матеев (1898 – 1957), писател
- Петър Бобев (1914 - 1997), писател
- Пламен Цонев (р. 1930), писател
- Светла Златева (р. 1952), спортист /лека атлетика/
- Стефан Елевтеров (1930-1997), литературовед, критик и историк на литературата
- Стефан Тасев (1866 – ?), , български военен деец, генерал-майор
- Стефан Цанков (1881 – 1965), богослов и юрист, академик
- Тодор Костакиев (1857 - 1927), опълченец от VII дружина. След Освобождението живее и умира в град Попово[6].
- Цветан Гашевски (р. 1970), състезател по канадска борба, многократен Европейски и Световен шампион
Йосиф Йовчев (р.1929), основател и хореограф на Фолклорен Ансамбъл „Сидер Войвода”.
[редактиране] Транспорт
[редактиране] Пътна мрежа
Улична пътна мрежа - 386,7 км.
Град Горна Оряховица се тангира от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (София-Варна) и I-5(Русе-Кърджали), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с потоците изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора. Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в Общинската Областната и Републиканската транспортни схеми. В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В Областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в Републиканската транспортна схема 6 линии, като двата първокласни пътя – София-Варна и Русе-Стара Загора осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната. Основен превозвач за гр. Г.Оряховица е “Янтра-транспорт“ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип. Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини “ ФАНДРОМА “, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация. От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв. : - автобусния парк с рециклирани автобуси “ КАРОСА “ - 20 бр. и “ ИСУЗУ “ - 4 бр.; - товарния парк с голямотонажни самосвалнилни автомобили “ МЕРЦЕДЕС “ и “ МАН “ - 4 бр. За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а в товарния превоз около 40 000 лв. градския транспорт в града се обслужва от Янтра транспорт и поддържа 5 градски линии-1,2,3,4,44. други големи превозвачи са Турбо-частни превози, и Бъчварови.
[редактиране] Железопътен транспорт
Поделение за пътнически превози "БДЖ" ЕАД с предмет на дейност - ремонт и експлоатация на пътнически вагони и превоз на пътници обслужва 11 области : Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Търговище и Шумен. В поделението са изградени 6 регионални центъра за пътнически превози: Плевен; Г.Оряховица; Русе; Варна; Добрич и Шумен - обслужващи звена за пътническа дейност. През 2005 и 2006 г. ще бъде обновена превозната дейност с 25 броя дизелови мотрисни влакове, 15 броя тривагонни електрически мотриси, 10 броя четиривагонни електрически мотриси общо за трите поделения в България. Дължината на жп пътят на територията на Община Г. Оряховица е 28,1км., а дължината на линията на територията на поделение "Пътнически превози" е 1318.
През Г. Оряховица минават следните международни жп линии: 1.Истанбул - Букурещ; 2.Солун - Будапеща; 3. София - Букурещ - Киев - Москва. От жп гара Г. Оряховица се осъществяват връзки и с международните линии: 1.Варна - Москва; 2.Бургас - Братислава - Краков; 3.Варна - Братислава - Краков. През Г. Оряховица минават главна жп линия №II София - Варна и жп линия №IV Русе - Подкова.
Горна Оряховица е и седалище на едно от шестте поделения за товарни превози. Поделение за товарни превози "БДЖ" ЕАД извършва товарна дейност и обслужва 7 области: Плевен; Ловеч; Габрово; Велико Търново; Русе; Силистра и Разград. В структурата на поделението има две регионални локомотивни депа в Горна Оряховица и Русе, две филиални локомотивни депа в Плевен и Левски, четири кантори за товарни превози в Плевен, Русе, Горна Оряховица и Левски, четири вагонно-ремонтни участъка и два вагонно-ремонтни цеха в Горна Оряховица и Русе. На територията на Община Г. Оряховица има 6 броя индустриални клонове - местни отклонения: 1."МС" АД отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 5 км; 2."Агромедика-Хинснаб"АД Г. Оряховица отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 4 км; 3."Захарни заводи" АД разполага със собствен вътрешно-заводски жп транспорт с 12 км дължина; 4."Дакор" ООД от линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 1200 м; 5."Топливо" АД отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец с дължина 400 м; 6."Вторични суровини" отклонение от жп линията Г. Оряховица-Русе. Със седалище в Горна Оряховица са още четири предприятия от Национална компания ,,Железопътна инфраструктура" - Железопътна секция, Секция ,,Сигнализация и телекомуникации", Енергосекция и Поделение по управление на движението на влаковете и капацитета с дейност, осигуряване на движението, поддържане на ЖП пътищата, мостовете, контактната мрежа, осигурителната и телекомуникационната техника,сградния фонд и др. ЖП пътищата София - Варна и Русе - Подкова, осигуряват връзка на Горна Оряховица с потоците "изток-запад" и "север-юг" и поставят града в много благоприятно положение за превоза на товари и хора.
[редактиране] Въздушен транспорт
От 1995 година Летище Горна Оряховица е петото международно летище в страната. То е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в една благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване. В момента се обсъжда въпросът за отдаване на Летище Горна Оряховица на концесия. Данни за "Летище Г. Оряховица" ЕАД: Дължина на пистата 2500м. Широчина на пистата 45м. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека. Най-близки търговски летища - Летище Варна; Летище София; Летище Букурещ.
На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.
[редактиране] Забележителности
- Хълм "Камъка"
- хижа "Божур"
[редактиране] Местности
- Арбанашко бърдо - югозападната височинна граница на града до Арбанашкото землище.
- Чуруковец - местност намираща се в непосредствена близост до града. В близост се намира старата черква “Св. Троица”.
- Бабенец - северозападния склон по шосето Г.Оряховица-Първомайци-Русе.
- Бахадър - северно от местността "Чуруковец" и на 1км. източно от Ряхова крепост.
- Белянка - южно от дерето и западно от града, където има микроязовир.
- Блатото - площта и двора, върху които е построена новата част на гимназията.
- Квартал "Пролет" - в него преобладават основно панелени блокове, които са строени от 1980 до 1990 г. Населен е от около 20 хил. души, една голяма част от населението на града. В района на квартала има няколко супер маркета, 2 детски градини и 2 училища.
[редактиране] Природа
Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 км югозападно от града се намира защитената местност "Божур поляна" - рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк "Камъка", в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен - печат от крепостта Ряховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.
[редактиране] Побратимени градове
Горна Оряховица поддържа връзки със следните градове:
град Сигетсентмиклош, Унгария
град Миргород, Украйна
град Смолявичи, Беларус
град Череповец, Русия
град Варен/Мюриц/, Германия
град Рошиоре Веде, област Телеорман, Румъния
Община Бююкчекмедже, Република Турция
Община Статте, Италия
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
- Горнооряховски суджук
- Горнооряховско гърне (Жили) -
Продукти : 1 кг телешки вратни жили, 1 кг картофи, 500 гр моркови, 300 гр целина (корен), 500 гр малки лукчета (балушки), 20 зрънца черен пипер, 500 мл червено вино, дафинов лист, бахар и сол на вкус. Начин на приготвяне : Всичките продукти се слагат в глинено гърне. Налива се виното и се добавят 200-300 мл вода. Гърнето може да се сготви и само с червено вино (около 1 литър), но по този начин ястието става много по-тежко, за това по-разпространен е начинът на приготвяне с 500 мл вино и около 200-300 мл вода. По оригинална рецепта гърнето се приготвя в пещ за около 5-6 часа, но поради ограничеността на такава пещ на домакинствата, гърнето се приготвя при домашни условия във фурна, като се пече около 8-9 часа на около 200 градуса. Консумира се топло, като чиниите, в които се сервира, се затоплят предварително, за да не се желира месото. По предпочитание ястието се овкусява с настърган хрян и оцет. Комбинира се отлично с червено вино.
- Ряховската пастърма
- Кайзер пастърма
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
- ↑ Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.
[редактиране] Външни препратки
- Gorna.BG | Информационен сайт за община Горна Оряховица
- Градски транспорт Горна Оряховица* Крепостта Раховец
- История на Горна Оряховица
- Фолклорна компания "Сидер войвода"
- Страница на Община Горна Оряховица"
- Страницата на Горна Оряховица в Invest.bg
- Горна Оряховица - Каменният страж на Балкана"
- Околности на Горна Оряховица
- Информационен портал за Горна Оряховица
- Снимки на околностите на Горна Оряховица
- Да спасим храма `Св.Никола` от разруха
|
|||||