Първомайци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Първомайци
България
Red pog.png
Първомайци
Област Велико Търново
Red pog.png
Първомайци
Общи данни
Население 2 677 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 31,721 km²
Надм. височина 91 m
Пощ. код 5139
Тел. код 06175
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 59094
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Горна Оряховица
Добромир Добрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Първомайци
Ясен Янков
(ГЕРБ)

Първома̀йци е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица и е най-голямото село в Област Велико Търново.

География[редактиране | edit source]

Село Първомайци се намира на левия бряг на р. Янтра, на 101 м надморска височина, в непосредствена близост до ЖП възел Горна Оряховица, на 5 км от Горна Оряховица, на 12 км на север от старопрестолния град Велико Търново. Съседни селища са: с. Правда, отстоящо на 3 км на североизток, с. Самоводене - на 1 км на запад, с. Поликраище - на 3 км на северозапад. Основен поминък е отглеждането на зърнено-житни, зърнено-фуражни технически култури, зеленчуци, развитие на овощарство, цветарство, животновъдство и др.

Население[редактиране | edit source]

Със своите 2749 жители, Първомайци е най-голямото село в Област Велико Търново.

Първомайци (Сергювец, Темниско)
1881 1910 1926 1934 1946 1955
Първомайци 1827 3207 3749 4065 4105 4063
Сергювец 892 1411 1635 1758 1803
Темниско 935 1796 2114 2307 2302

История[редактиране | edit source]

Селото е образувано от обединението на две села — Темниско и Сергювец, съгласно указ 317/13.12.1955.

Историята на село Първомайци започва около XII век. Първите писмени сведения датират от 1347 година, когато българският цар Иван Александър подписва "Мрачката грамота", в която се споменава за съществуването на селището.

Двете села се споменават през 1618 г. в регистъра за данъка джизие под имената Темничко и Сергювче. В регистъра за 1638 г. селото Темниско е записано като Темличкова.

През 1884 г. е построен каменният мост, проектиран от чешки инженери, като за модел е послужил прочутият днес „Карлов мост“ в Прага, Чехия, който от своя страна е построен по модел на моста „Санте Анжелико“ в Рим, Италия.[1]

По важни дати[редактиране | edit source]

  • 1347 г. - На 1 декември излиза Мрачката грамота на цар Иван Александър в която за пръв път се споменава с. Сергювец
  • 1843 г. - Със средства дарени от Хаджи Викентий Зографски, родом от с. Сергювец е построено първото светско училище в селото[2]
  • 1884 г. - Построен каменният мост на селото
  • 1882 г. - Построена църквата „Вознесение Господне“ в с. Темниско
  • 1892 г. - Построена църквата „Св. Спас“ в с. Сергювец
  • 1893 г. - Създадено е Народно Читалище „Иван Вазов“ с. Сергювец
  • 1897 г. - Голямото наводнение в селото — залети домове, удавени животни и др. поражения
  • 1906 г. - На 10 февруари в създадено е Народно Читалище „Развитие“ с. Темниско
  • 1919 г. - Издигнат е паметник на жертвите от войните
  • 1921 г. - Открит първият прогимназиален клас в с. Сергювец [3]
  • 1947 г. - Делегация от „Динамо“ Москва посещава селото и играе демонстративен мач срещу „Динамо“ Сергювец
  • 1955 г. - На 13 декември е образувано с. Първомайци посредством обединението на с. Темниско и с. Сергювец с население 4063 жители[4]
  • 1967 г. - Обединени НЧ „Иван Вазов“ и НЧ „Развитие“ в Народно Читалище „Иван Вазов“
  • 1967 г. - Открита ЦДГ „Здравец“
  • 1993 г. - В селото е издигнат паметника на загиналите за обединението, независимостта и държавният суверенитет на България

Личности[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

Читалища[редактиране | edit source]

Народно Читалище „Иван Вазов“, с. Първомайци

Светослав Данчев Стоянов

Източници- Миновска, Т., Такиев, П. История на народно читалище „Иван Вазов“, с. Първомайци (1893-2003 г.), Велико Търново, 2003, Фабер НЧ „Иван Вазов“ е наследник на НЧ „Иван Вазов“ с.Сергювец и НЧ „Развитие“ с. Темниско. Читалището в сергювец е основано през 1893година, а в Темниско спрез 1909година. Поради близкото разстояние между двете села на 2 пъти се правят опити да се обединят:през периода 1935г. И 1944г. са обединени в една община наречена „темнишка“. Това донякъде налага обединението и на двете читалища. През периода 1960-1965 година се построява единна читалищна сграда и в нея става обединяването да двете читалища с общо име Иван Вазов,сливат се библиотечните фондове, читалищните колективи и се избира ново обединено ръководство на читалището.

Освобождфаеането от турско робство дава силен тласък в развитието на обществения живот в страната. Настъпва нов етап в развитието на читалищното дело. Наблюдава се бум в откриването на нови читалища.Жителите на Сергевец и Темниско имат изклщчително обкръжение – в близост са първото българско читалище в Свищов, читалищата във Велико Търново и Горна Оряховица

Малко са сведенията за културни прояви преди 1878г. През 1843г. в с Сергювец се отваря училище с помоща на щедрото дарение на Хаджи Викентии родом от селото. С парите се построява училище.

Интересни сведения за културните интереси на жителите на село Сергевец намираме в забележителното изследване на Маньо Стоянов „Българска Възрожденска книжнина“ Авторът описва аналитично всички книги, вестници и списания излизали преди Освобождението,място,година на издаване, продъжлителност, автори, съставители, печатници. Много богат е справочният апарат на изданието Спомоществователите и абонатите на книги и периодически издания. I-НЧ „ИВАН ВАЗОВ“ с. Сергювец

Дългогодишният читателен деятел, първият председател на обединеното пред 1965година читалище учителят Симеон Симеонов в своя доклад за тържествено откриване на читалищен дом в с.Първомайци 1965година той посочва: „В нашето село 1893 година се основава първото читалище в с. Сергювец. За негови основатели се считат около 13 будни за онова време наши селяни като Илия Николов, Стоян Илиев, Димитър Миновски и др. Новообразуваното читалище на името на известния и пламенен писател Иван Вазов, който в знак на благодарност за оказаната му чест изпратил няколко тома с автограф.“ Това твърдение на Симеонов за началото на читалището и основателите ние дължим на спомените на стари самодейци. Няма запазен учреждителен протокол, протоколна книга от тези години, устав на читалището. Запазен е дневникът на др. Борис Пенков,дългогодишен библиотекар и касиер на НЧ “Иван Вазов“ с. Сергювец, а по-късно и касиер на обединеното читалище. Борис Пенков е първият читалищен деятел, който съзнателно събирал спомени и ги е записвал дословно. Интерес представляват най-напред „Исторически бележки“ дадени от даскал Илия. Спомените си даскала започва със сведения за Хаджи Викентий Зографски и някой бележки за селото през турско време. Ето спомените му за читалището: „Читалище в селото съществува още след освобождението. В някоя стая се построявала сцена, след представлението се разваляла. Живо участие са взимали учителите Байдаков,Миновски а после и дядо Георги Гаргов. Спор се е разгорял за името на читалището. Едно течение искало да се нарича „Наука“ а други „Иван Вазов“.


II- Читалище „Развитие”, с. Темниско Дългогодишният председател Симеон Симеонов в своя „Доклад за тържественото откриване на новия читалищен дом-7.02.1965г пише: „На 10 февруари 1909 година по предложение на учителя социалист Христо Георгиев от задбалканското селце Шейново,Казанлъшко, се основава читалището и в с.Темниско. На учреждителното събрание се приема устав, наименува се чуталището „Развитие”. Запазени са имената на учреждителите. Запазен е устав 1927година. Уставът е отпечатан непосредствено след приемане на първия Законза народните читалища. Върху читалищата все по-силно влияние започва да указва законодателната система на България. През 1941г се приема нов Закон за народните читалища. Законово се уреждат въпросите свързани с Върховния читалищен съюз и Околийските читалищни съюзи, които стават юридически лица. Всички читалища, които не членуват в тези съюзи се лишават от облагите на този закон. Значително се разраства законовата база за финансово подпомагане на читалищата. През 1942г се приема и Закон за кооперативен строеж на читалищните сгради. Учреждявая се фонд, който е юридическа личност към ВСЧ и служи за подпомагане на читалиюата при строеж на нови сгради, ремонт на старите, построяване на пристройки към вече съществуващи сгради, изграждане на киносалони. Тези два закона дават отражение върху организационния живот на читалищата в селата. На 10 Юли 1942 година читалище Развитие става член на Околоийския читалищен съюз, гр.Г.О-ца. Читалището редовно участва в живота на околийски читалищен съюз чрез плащане на членски внос,участие в конференции и отчетност на дейността. Инспектори от околийския читалищен съюз оказват ценна методическа помощ във всички сфери на читалищния живот. Със средства на читалището и доброволен труд на населението се построява салон с 250 места и сцена. Така цялата културно-просвена дейност, прожектиране на филми, провеждане на събрания от есента на 1945 година се провежда в новото читалище. След прекратяване на съществуването на Върховния Читалищен Съюз, който се слива с ОФ народните съвети и комитети на ОФ поемат ръководството на читалищата. Масово в страната започват строежи на читалищни сгради. Решение за обединяване на двете читалища се взима и в Сергевец и Темниско през 1955 година. Юли 1960 година- Започва се строежа на новото читалище и завършва през 1965година. Строителството започва със средства от самооблагането и с упорития и самоотвержен труд на хората от селото. Лев по лев хората от селото събират 200 000лева. Проекта е направен от Окръжна проектантска организация, гр.В.Търново от архитект Димитър Георгиев. Те влагат голямо умение и старание в построяването и обзавеждането на сградата, редовно посещават обекта и на място дават указания. Читалището в с. Сушица е копие на това в Първомайци. Сградата се открива на 07.02.1965 година с тържествено събрание. На 22.02 се приема името ‚Иван Вазов‘ Постепенно започва дооборудването на читалището, изграждането на киносалона, закупуването на кино машини, довършването на обзавеждането и ремонт на салона. Наличието на финансови средства дава възможност за организацията на различни фестивали,събори,конкурси. Значителни промени настъпват през 1989 година с промяната на политическата система в страната. Възстановява се Съюза на народните читалища, отменят се някой постановления свързани с читалищната собственост до приемане на новия закон за народните читалища. 1976 година се провежда изложба на абсолвенти от ВТУ 21.04.1986-Ангел Косев открива самостоятелна изложба 1988год-Изложба на художника Кольо Табаков Всяка година се честват празниците 8ми Март и Бабинден в читалището. 1982 година-Сформира се школа за деца-цигулка и акордеон 1983-Читалището празнува свойте 90 години

Култура[редактиране | edit source]

Паметник на загиналите за обединението, независимостта и държавният суверенитет на България, с. Първомайци

От 1990 г. в селото се провежда „Празника на народните хорове“, като изданието от 2007 г. е XVIII по ред и е известно под наименованието XVIII Общински фолклорен празник “Първомайци 2007”.

Почти всяка година се представят нови театрални представления от самодейци при читалището.

Образование[редактиране | edit source]

Главен корпус на Основно Училище "Елин Пелин", с. Първомайци

На територията на селото има две действащи училища (ОУ „Елин Пелин“ и ОУ „Хаджи Викентий“) целодневна детска градина (ЦДГ „Здравец“).

  • ОУ "Елин Пелин" разположено в „Темниско“, обучава ученици от 1-ви до 8-ми клас и има модерна компютърна зала, физкултурен салон+модерни фитнес уреди и голям стадион, класни стаи и високо подготвени учители. Училището дава значителни знания и подготвя учениците си за по - нататъшното им кандидатстване в профилираните училища. Намира се на централно място в селото.
  • ОУ „Хаджи Викентий“ е разположено в „Сергювец“, обучава ученици от 1-ви до 8-ми клас, има над 160 годишна история и е истински храм на българската просвета. То се намира в тих и спокоен кът на селото, край прохладен парк. Въпреки дългогодишната борба и фактът, че то е с по-добра база и дава по-добра подготовка, училището беше закрито през 2008 година.
  • ЦДГ „Здравец“ е разположена в „Сергювец“. Открита е през 1967 г.

Религия[редактиране | edit source]

Църквата „Вознесение Господне“, с. Първомайци

В селото има два християнски храма - Църквата „Вознесение Господне“, построена през 1882 г. в тогавашното село Темниско и църквата"Св.Спас в тогавашното село Сергювец. Почти 100% от населението на с. Първомайци са православни християни.

Други[редактиране | edit source]

На територията на с. Първомайци съществуват една земеделска кооперация, едно сдружение, потребителна кооперация. Работи фирма за осветителни тела, птицекланица, автосервизи, автоморга и няколко еднолични търговци в сферата на търговията и услугите. Част от населението работи в предприятия на територията на Горна Оряховица и Велико Търново.

Съществуват и занятчии занимаващи се с кожарство, обущарсво, ремонт на дрехи от естественна кожа, производител на домашни чехли от естественна и изкуственна кожа.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Миновска, Т., Такиев, П. История на народно читалище „Иван Вазов“, с. Първомайци (1893-2003 г.), Велико Търново, 2003, Фабер, стр. 13
  2. а б Радев, И. Хаджи Викентий Зографски (1758-1863), Велико Търново, 1996, ПИК
  3. Миновска, Т., Такиев, П. История на народно читалище „Иван Вазов“, с. Първомайци (1893-2003 г.), Велико Търново, 2003, Фабер, стр. 14
  4. Мичев, Н., П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. НИ, София, 1989, стр. 224

Източници[редактиране | edit source]

  • Миновска, Т., Такиев, П. История на народно читалище „Иван Вазов“, с. Първомайци (1893-2003 г.), Велико Търново, 2003, Фабер

Външни препратки[редактиране | edit source]