Турци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Български турци
(Bulgaristan'daki türkler)
TurksInBGPercent2011.svg
Общ брой около 900 000 - 1 100 000
Значителен брой в Флаг на България България: 588 318 (2011)

Флаг на Турция Турция: 326,000 - 480,817 [1][2]

Флаг на Нидерландия Нидерландия: 10 000 - 30 000 [3][4]

Флаг на Северен Кипър Северен Кипър: 2 000 - 10 000 [5][6]

Флаг на Белгия Белгия: 2 620 - 3 000 [7]
Език турски, български
Религия Ислям
Сродни етнически групи анадолски турци,кипърски турци,други тюркски народи

Българските турци, (турски: Bulgaristan'daki türkler ) представляват най-голямото етническо малцинство в страната. Те са потомци на тюркски заселници, дошли по българските земи от Анадола след османското завладяване на Балканите в края на 14 и началото на 15-ти век, и в малка част на българи приели Исляма и турския език , по време на османското владичество.[8][9] На преброяването през 2011 година като турци са се определили 588 318 души, а турски за майчин език са посочили 605 802 души.


Съдържание

Местонахождение [редактиране]

Днес турците в България са съсредоточени в два главни региона: Североизточен ( Лудогорието / Делиормана ) и югоизточен ( Източните Родопи )[10]. Те представляват мнозинство в област Кърджали (56 % турци срещу 44 % българи) и относителното мнозинство в област Разград (50.02% турци срещу 43,0% българи)[11]. Важно е да се отбележе обаче, че е трудно да се установи точно броят на турците, защото е вероятно някои роми , татари или черкези да са се самоопределили като турци при преброяването на населението.[12][13]

История [редактиране]

Банябашъ джамия в София

Турците започват да се заселват по българските земи, непосредствено с падането на България под османско робство през 1396 г. Като доминираща група в Османската империя за следващите пет века, те играят важна роля в икономическия и културния живот по българските земи. Българските градове се изпълват с разнородно по етнически състав население. Доминиращи етноси са българи и турци. Големите градове, като София, Пловдив, Скопие, Варна, Търново и др., представляват селища с население, което почти е в съотношение 50:50 (българи-турци) и множество други етноси (арменци, гърци, евреи, власи). Всяка етническа общност е съсредоточена в своя махала, така съществувала българска махала, турска махала, еврейска, гръцка и т.н. Според френският консул в Русе Аубърт през 1876-1878 г. в Дунавският вилает съжителстват около 1 120 000 мюсюлмани и 1 233 500 немюсюлманите от които 1 150 000 българи. Това показва относителният дял на турското и българското население през този период, който след Освобождението много бързо се изменя. След 1878 г. и създаването на Княжество България голяма част от турското население, поради страх от отмъщение от страна на българите, панически разпродава имотите си и напуска земите на Княжеството. В Княжеството пък се заселват българи от останалите под турско робство български земи, така че постоянно намаляващото турско население се компенсира с пристигащото българско. Така за няколко години, съотношението българи-турци от 1878 г. драстично се променя в полза на българският етнос.

Демографски процеси [редактиране]

След 1878 година турски маси постоянно се изселват От България към Турция или други европейски страни. Този процес продължава и до днес. В резултат на това процентът на турското население в България постоянно намаля. Така можем да споменем, че по време на освобождението процентът на турците в освободеното Българско княжество е 25% в днешно време този процент се движи в рамките на 8.8%-9% от населението на България.

Година Процент на турското население Процент на българското население Общо население на България
1880ab 701,984 (24.9%) 1,919,067 2,823,865
1887b 607,331 (19.3%) 2,326,250 3,154,375
1892b 569,728 (17.2%) 2,505,326 3,310,713
1900 531,240 (14.2%) 2,888,219 3,744,283
1905 488,010 (12.1%) 3,203,810 4,035,575
1910 465,641 (10.7%) 3,518,756 4,337,513
1920 520,339 (10.7%) 4,036,056 4,846,971
1926 577,552 (10.5%) 4,557,706 5,528,741
1934 591,193 (9.7%) 5,204,217 6,077,939
1946 675,500 (9.6%) 5,903,580 7,029,349
1956 656,025 (8.6%) 6,506,541 7,613,709
1965 780,928 (9.5%) 7,231,243 8,227,966
1975 730,728 (8.4%) 7,930,024 8,727,771
1985 ~800,000 (est.) ~8,000,000 (est.) 8,948,649
1992 800,052 (9.4%) 7,271,185 8,487,317
2001 746,664 (9.4%) 6,655,210 7,932,984
2011 588,318 (8.8%) 5,664,624 6,680,980
a Показва данни от общия резултат от преброяването през 1880 г. в Княжество България и Източна Румелия..

b Показва данни по майчин език. Преброяванията са през 1880, 1887 и 1892 г.
Източник (1900-2001):[14]
Източник (1880-1892):[15]

Миграционни процеси [редактиране]

Една от най-голямата изселническа вълна от България към Турция е след осъществяването на т.нар. "Възродителен процес", с който Българската Комунистическа партия смени имената на десетки хиляди български турци и помаци от традиционните турско-арабски с български. В последвалите събития и т.нар. "Голяма екскурзия" започва масово изселване на турци и помаци към югоизточната ни съседка. Изселват се над 300 000 български мюсюлмани, в разрешеният тримесечен срок обаче повече от 100 000 се завръщат по родните си места.

Миграция към Турция 1878–1989
Година Брой
1877–78 130,000 [16][17]
1912–1930 240,000[18]
1931–1939 100,000[18]
1950–1951 150,000[18]
1952-1968 24[19]
1969–1974 52,000[20]
1979 50,000[21]
1979-1988 10[19]
1989 100,000 [22]

| днес обче има турци и във област варна и в с.стеврек

Вижте още [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Türkiye Büyük Millet Meclisi (T. B. M. M.) TUTANAK DERGİSİ – Grand National Assembly of Turkey, Session 122, June 30th 2005 Thursday, 1st session 11:00.[1]
  2. ↑ [2] MIGRATIONS MÉDITERRANÉENNES RAPPORT 2008-2009, Octobre 2009
  3. ↑ [3]"Turkish Bulgarians fastest-growing group of immigrants in The Netherlands", accessed 30.1.2010
  4. ↑ [4]"Nieuwe Turk is Bulgaar" accessed 30.1.2010
  5. ↑ [5] Хиляди български турци не успяха да дадат своя вот в Кипър, за което много истински българи са благодарни.
  6. ↑ [6] 10 000 наши сънародници в “несъществуващата страна”.
  7. ↑ [7] SLiNer, January 2009
  8. ↑ Stein, Jonathan. The Politics of National Minority Participation in Post-communist Europe, p. 238. M.E. Sharpe, 2000. ISBN 0-7656-0528-7
  9. ↑ R.J.Crampton. "A concise history of Bulgaria", p. 36. Cambridge University Press, 1997.
  10. ↑ Troebst, 1994; Bachvarov, 1997
  11. ↑ Население по местоживеене, възраст и етническа група. // Национален статистически институт, 2011. Посетен на 13 June 2012.
  12. ↑ [8](Since The word "Türk" had only one general meaning; Turkic, like; Ottoman Turks or shortly Turks and Tatar Turks). Ethno-Nationalism during Democratic Transition in Bulgaria: Political Pluralism as an Effective Remedy for Ethnic Conflict. Bistra-Beatrix Volgyi. Department of Political Science. York University - YCISS Post-Communist Studies Programme Research Paper Series. Paper Number 003 March 2007, p. 16.
  13. ↑ http://www.ethnopolitics.org/ethnopolitics/archive/volume_III/issue_2/vassilev.pdf
  14. ↑ Население по местоживеене, пол и етническа група (Population by place of residence, sex and ethnic group). // NSI, 1900-2011.
  15. ↑ [9]
  16. ↑ R.J.Crampton 1997, p.426
  17. ↑ Hupchick 2002, pp.265
  18. ↑ а б в Traian Stoianovich: "Balkan worlds: the first and last Europe" pp.200
  19. ↑ а б Eminov, Ali, Turks and Other Muslim Minorities in Bulgaria, New York, Routledge, 1997, Hoepken, W., "Modernnisierung und Nationalismus: Sizialgeschichtliche Aspeckte der Bulgarischen Minder hertenpolitik gegennüber den Türken", Schönfeld, R., ed, Nationalitätenprobleme in Südosteuropa, Munich, Oldenbourg, 1997, p. 255-303, Erdinç, Didar, "Bulgaristan'daki Değişim Sürecinde Türk Azınlığın Ekonomik Durumu", Türkler, Ankara, 2002, s.394-400.
  20. ↑ Suzan Ilcan: "Longing in belonging: the cultural politics of settlement " pp.78
  21. ↑ R. J. Crampton: "A short history of modern Bulgaria " pp.190
  22. ↑ U.S. Committee for Refugees, Immigration and Refugee Services of America — Social Science p.176
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Турци_в_България&oldid=5712114“.