Турци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Български турци
(Bulgaristan Türkleri)
TurksInBGPercent2011.svg
Общ брой около 900 000 - 1 100 000
Значителен
брой в
Флаг на България България: 588 318 (2011)

Флаг на Турция Турция: 326,000 - 480,817 [1][2]

Флаг на Нидерландия Нидерландия: 10 000 - 30 000 [3][4]

Флаг на Северен Кипър Северен Кипър: 2 000 - 10 000 [5][6]

Флаг на Белгия Белгия: 2 620 - 3 000 [7]
Език Турски, български
Религия Ислям,християнство
Сродни етно групи Българи

Българските турци (турски: Bulgaristan Türkleri) представляват най-голямото етническо малцинство в страната. Според различни теории, нейните представители са или в по-голямата си част потомци на тюркски заселници, дошли по българските земи от Анадола след османското завладяване на Балканите в края на 14 и началото на 15-ти век, или на местното българско население, ислямизирано и постепенно приело турския език по време на османското владичество.[8][9]

Местонахождение[редактиране | edit source]

Днес малцинството е съсредоточено в два главни региона: Североизточен ( Лудогорието / Делиормана ) и югоизточен ( Източните Родопи )[10]. Те представляват мнозинство в област Кърджали (56 %) и относителното мнозинство в област Разград (50.02%)[11]. Важно е да се отбележе обаче, че е трудно да се установи точно броят им, защото е вероятно някои роми , помаци , татари или черкези да са се самоопределили като турска етническата си група при преброяването на населението.[12][13]

История[редактиране | edit source]

Банябашъ джамия в София

Османците и мюсюлманите започват да се заселват по българските земи, непосредствено с падането на България под османско робство през 1396 г. Като доминираща група в Османската империя за следващите пет века, те играят важна роля в икономическия и културния живот по българските земи. Българските градове се изпълват с разнородно по етнически състав население. Доминиращи етноси са българи и турци. Големите градове, като София, Пловдив, Скопие, Варна, Търново и др., представляват селища с население, което почти е в съотношение 50:50 (българи-турци) и множество други етноси (арменци, гърци, евреи, власи). Всяка етническа общност е съсредоточена в своя махала, така съществувала българска махала, турска махала, еврейска, гръцка и т.н. Според френският консул в Русе Аубърт през 1876-1878 г. в Дунавският вилает съжителстват около 1 120 000 мюсюлмани и 1 233 500 немюсюлманите от които 1 150 000 българи. Това показва относителният дял на турското и българското население през този период, който след Освобождението много бързо се изменя. Според управителя на Дунавския вилает през 1878 г. висш турски държавник Мидхат паша техният произход е основно български: "Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно."[14] След 1878 г. и създаването на Княжество България голяма част от турското население, поради страх от отмъщение от страна на българите, панически разпродава имотите си и напуска земите на Княжеството. В Княжеството пък се заселват българи от останалите под турско робство български земи, така че постоянно намаляващото турско население се компенсира с пристигащото българско. Така за няколко години, съотношението българи-турци от 1878 г. драстично се променя в полза на българския етнос.

Демографски процеси[редактиране | edit source]

След 1878 година турски маси постоянно се изселват от България към Турция или други европейски страни. Този процес продължава и до днес. В резултат на това процентът на турското население в България постоянно намалява.

Година Турска етническа група Българска етническа група Общо население на България
1900 531,240 (14.2%) 2,888,219 3,744,283
1905 488,010 (12.1%) 3,203,810 4,035,575
1910 465,641 (10.7%) 3,518,756 4,337,513
1920 520,339 (10.7%) 4,036,056 4,846,971
1926 577,552 (10.5%) 4,557,706 5,528,741
1934 591,193 (9.7%) 5,204,217 6,077,939
1946 675,500 (9.6%) 5,903,580 7,029,349
1956 656,025 (8.6%) 6,506,541 7,613,709
1965 780,928 (9.5%) 7,231,243 8,227,966
1975 730,728 (8.4%) 7,930,024 8,727,771
1985 ~800,000 (est.) ~8,000,000 (est.) 8,948,649
1992 800,052 (9.4%) 7,271,185 8,487,317
2001 746,664 (9.4%) 6,655,210 7,932,984
2011 588,318 (8.8%) 5,664,624 6,680,980
a Показва данни от общия резултат от преброяването през 1880 г. в Княжество България и Източна Румелия..

b Показва данни по майчин език. Преброяванията са през 1880, 1887 и 1892 г.

Източник (1900-2001):[15]
Източник (1880-1892):[16]

Миграционни процеси[редактиране | edit source]

Една от най-голямата изселническа вълна от България към Турция е след осъществяването на т.нар. Възродителен процес, при който принудително са сменени имената на стотици хиляди мюсюлмани от традиционните турско-арабски с български. В последвалите събития и т.нар. Голяма екскурзия започва масово изселване на мюсюлмани към югоизточната ни съседка. Изселват се над 300 000 турци, в разрешения тримесечен срок обаче окoлo 100 000 се завръщат по родните си места.

Миграция към Турция 1878–1989
Година Брой
1877–78 130,000 [17][18]
1912–1930 240,000[19]
1931–1939 100,000[19]
1950–1951 150,000[19]
1952-1968 24[20]
1969–1974 52,000[21]
1979 50,000[22]
1979-1988 10[20]
1989 100,000 [23]

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Türkiye Büyük Millet Meclisi (T. B. M. M.) TUTANAK DERGİSİ – Grand National Assembly of Turkey, Session 122, June 30th 2005 Thursday, 1st session 11:00.[1]
  2. [2] MIGRATIONS MÉDITERRANÉENNES RAPPORT 2008-2009, Octobre 2009
  3. [3]"Turkish Bulgarians fastest-growing group of immigrants in The Netherlands", accessed 30.1.2010
  4. [4]"Nieuwe Turk is Bulgaar" accessed 30.1.2010
  5. [5] Хиляди български турци не успяха да дадат своя вот в Кипър, за което много истински българи са благодарни.
  6. [6] 10 000 наши сънародници в “несъществуващата страна”.
  7. [7] SLiNer, January 2009
  8. Stein, Jonathan. The Politics of National Minority Participation in Post-communist Europe, p. 238. M.E. Sharpe, 2000. ISBN 0-7656-0528-7
  9. R.J.Crampton. "A concise history of Bulgaria", p. 36. Cambridge University Press, 1997.
  10. Troebst, 1994; Bachvarov, 1997
  11. Население по местоживеене, възраст и етническа група. // Национален статистически институт, 2011. Посетен на 13 June 2012.
  12. [8](Since The word "Türk" had only one general meaning; Turkic, like; Ottoman Turks or shortly Turks and Tatar Turks). Ethno-Nationalism during Democratic Transition in Bulgaria: Political Pluralism as an Effective Remedy for Ethnic Conflict. Bistra-Beatrix Volgyi. Department of Political Science. York University - YCISS Post-Communist Studies Programme Research Paper Series. Paper Number 003 March 2007, p. 16.
  13. http://www.ethnopolitics.org/ethnopolitics/archive/volume_III/issue_2/vassilev.pdf
  14. Митхат паша "Турция в своето минало, настояще и бъдеще", стр. 1152 на френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", година VІІ, януари-юли 1878 год., Париж.
  15. Население по местоживеене, пол и етническа група (Population by place of residence, sex and ethnic group). // NSI, 1900-2011.
  16. [9]
  17. R.J.Crampton 1997, p.426
  18. Hupchick 2002, pp.265
  19. а б в Traian Stoianovich: "Balkan worlds: the first and last Europe" pp.200
  20. а б Eminov, Ali, Turks and Other Muslim Minorities in Bulgaria, New York, Routledge, 1997, Hoepken, W., "Modernnisierung und Nationalismus: Sizialgeschichtliche Aspeckte der Bulgarischen Minder hertenpolitik gegennüber den Türken", Schönfeld, R., ed, Nationalitätenprobleme in Südosteuropa, Munich, Oldenbourg, 1997, p. 255-303, Erdinç, Didar, "Bulgaristan'daki Değişim Sürecinde Türk Azınlığın Ekonomik Durumu", Türkler, Ankara, 2002, s.394-400.
  21. Suzan Ilcan: "Longing in belonging: the cultural politics of settlement " pp.78
  22. R. J. Crampton: "A short history of modern Bulgaria " pp.190
  23. U.S. Committee for Refugees, Immigration and Refugee Services of America — Social Science p.176