Велико Търново

Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

---

Велико Търново
Велико Търново
43° с. ш. 25° и. д.43.083° с. ш. 25.65° и. д. 43.083, 25.65
Общи данни
Население	71 512 (ГРАО, 2010-12-15)* 68 783 (01.02.2011 г.) (НСИ)
Землище	30,379 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	5000-5010
Тел. код	062
МПС код	ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ	10447
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    - кмет	Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ)
Адрес община
площад „Майка България“, №2 п.к. 54 тел.: 062/619-304 факс: 062/62-79-97 web: veliko-turnovo.bg e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната община и област. Градът е столица на Втората българска държава и, благодарение на богатото си културно-историческо наследство, е важен туристически център. В него е разположен и Великотърновският университет. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е често употребяван вариант.

География

Местоположение

Общ изглед към стария град

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейският транспортен коридор №9. В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата жп гара в Северна България.

Велико Търново заедно с Горна Оряховица, Лясковец и околните, намиращи се в непосредствено съседство градчета и села (Дебелец, Самоводене, Първомайци и др.) образува агломерация — т.нар. Триградие, чието население е около 130-140 хиляди души.

Административно деление

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Релеф

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Велико Търново е разположен на и между следните хълмове

• Царевец
• Трапезица
• Света гора
• Девинград

Климат

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Води

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Флора и фауна

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

История

Етимология на името

Най-разпространена за произход на първоначалното име Търновград е славянската етимология от старобългарското тръневъ, тръновъ, сиреч "трънлив, трънен" и градъ - "оградено място, крепост, твърдина", от където след това се развиват по-късните форми на името на града.

История на града

Праистория и античност

Велико Търново има повече от шестхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са 4000 години пр. Хр. и са намерени в местността "Качица".

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Столичен период (XII-XIV в.)

• До Въстанието на Асен и Петър

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

• Столица на България

Средновековният Търновград

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на Второто българско царство (1187 — 1393), той е разположен на 4 хълма — Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.

В българската светска църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царев град Търново, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.

Хълмът "Царевец" и Патриаршеският дворец

Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най- високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

• Търновска школа

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Под османска власт

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

През Възраждането

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

След Освобождението

Статуя на Стефан Стамболов

След Освобождението и подписания Берлински договор градът е временна столица — тук се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков , на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания. При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Развитие през комунизма

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Велико Търново днес

Днес градът е повлиян от общия строителен бум в България, което допринася за разширяването на града и все по-реалното му сливане с околните села, както и за все по-силния израз на агломерационния характер на Триградието. Предвидено е разширяване на промишлени зони и построяване на вилна зона. Велико Търново придобива образа на културно-исторически център и предоставя условия за развитие на туризъм — особено културен и религиозен. Освен това двата университет привличат много младежи, което се отразява положително в социално-икономически план.

Население

Брой на населението

Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст. Населението на града се е увеличило с 2,8% между 2001 и 2011 г. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 души.

Религия

Жителите в по-голямата си част изповядват източното православно християнство, а в града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

Политика

Сградата на общината

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Кмет на града понастоящем е Даниел Панов.

Общински съвет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Побратимени градове

Велико Търново е побратимен със следните градове^{[източник?]}:

• Асти
• Байон
• Битоля
• Голдън, Колорадо
• Грац
• Дънди
• Колония Товар
• Краков
• Лозана
• Ляоюан
• Менара-Гелиз, Маракеш
• Ниш
• Охрид
• Полтава
• Сяр
• Твер
• Толедо
• Хасково
• Цетине
• Шопрон
• Яш

Икономика и инфраструктура

Характеристика

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Транспорт

Градът е свързан в Европейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на автомагистрала Хемус София - Велико Търново - Варна се очаква да започне най-късно през 2014. В града има 2 общонски автогари, Международна Автогара - Юг и Автогара - Запад предимно линии от общинската и областната транспортна схема. Основният железопътен терминал е Ж.П. гара Горна Оряховица, който се намира на 17 километра от центъра на града. Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 11 градски и 17 полуградски линии. До 2009 година в града има и тролейбусен транспорт, който е спрян поради строежа на пътен възел качица. Поради финансова криза и бюджетен дефицит правителството на Сергей Станишев намалява бюджета на проекта и пари за нова контактна мрежа няма. Очаква се финансиране през 2014 чрез ОП "Регионално развитие".

Медии

Във Велико Търново се издават два местни ежедневника — в-к "Борба" и в-к "Янтра ДНЕС". Също така излъчват и местни телевизии - "Евроком Царевец" и "Видеосат".

Здравеопазване

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Образование и наука

Висши и полувисши училища

Във Велико Търново има два университета (ВТУ и НВУ), Американски колеж, функционира и Професионален сержантски колеж, пряко подчинен на началника на НВУ, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите.

Средни и начални училища

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Библиотеки, читалища и архиви

На гражданите са на разположение Регионалната библиотека "П.Р.Славейков и народните читалища "Надежда" и "П.Р.Славейков".

Във Велико Търново е разположена с Териториалната дирекция "Държавен архив" една от регионалните дирекции на Държавната агенция "Архиви". Тя е създадена през 1952 година и разполага днес с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива разполага с 2576 учрежденски фондове с 168 859 архивни единици; с 136 лични фондове с 12 874 архивни единици; с 559 спомени и 265 частични архиви.

Култура и забавления

Музеи

Регионалния исторически музей (РИМ) е създаден през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV–XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.

• къща-музей на П.Р.Славейков
• къща-музей Е. Станев
• Археологическия музей
• музеите "Възраждане"
• "Учредително събрание"
• "Нова история"
• "Затвор";

Театър, опера и други културни домове

• Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов".

Художествени галерии

Художествената галерия

• Галерия „Спектър“
• Галерия „Борис Денев“
• Изложбени зали „Рафаел Михайлов“

Редовни събития

• Годишните чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март ;
• Международният фолклорен фестивал;
• Празникът по случай обявяването на независимостта на България;
• Старопланинският събор „Балкан Фолк“;
• Фестивалът "Сцена на вековете" през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец.
• Фестивал на туристически филм "На източния бряг на Европа", който е част от престижното международно туристическо изложение "Културен туризъм", което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали "Рафаел Михайлов.

Звук и светлина

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър.

Звездни гласове над Царевец

„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно поп и джаз конкурс, организиран от Областната управа, Община Велико Търново, Народно читалище "Седми юли" и фондация "Короната на Търновград". Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етно поп и етно джаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.

Спорт и спортни съоръжения

Футболът е най-популярният спорт в града, като местният ПФК "Етър", с прозвището болярите, е шампион и носител на купата на България за сезона 1990/1991.

Спортът е представен и от отбори по волейбол — Царевец 19, стрелба с лък, компаунд и арбалет — клуб "Етър-78", катерене, планинарство и екстремни спортове - "Царевец", хандбал - "Етър-64", баскетбол - "Етър-49", хокей на лед - "Етро-92" и шахмат - "Царевец".

Забележителности

Част от Стоте национални туристически обекта са Регионалният исторически музей и Архитектурно-музейният резерват "Царевец". Други по-известни забележителности са улицата на занаятите "Самоводска чаршия", улица "Гурко", Стамболовият хан и ханът на Хаджи Николи, както и Археологическия резерват "Никополис ад Иструм", хълмът "Трапезица" и останките от тракийско селище.

Църкви и манастири

Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите "Свети четиридесет мъченици", "Свети Димитър Солунски", "Свети Петър и Павел" и "Свети Георги".

Светите мощи на Свети Иван Рилски са донесени в Търново през Второто българско царство при царуването на Асен и Петър през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на Свети Михаил воин Български в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх Св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни. През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на Света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г. Мощите на Света Неделя били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.

На Трапезица са се пазили мощите на св. Гавриил Лесновски, най-знаменития последовател на Иван Рилски. Мощи на Св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици” и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощи на Св. Варвара, на Свети Димитър и на Св. Иларион Мъгленски са били в църквата „Св. 40 мъченици”. Мощите на Свети Йоан Поливодски са били в храм „Св. св. Петър и Павел”. Мощи на Cв. Филотея Темнишка е имало и в църквата „Успение Богородично” в Асенова махала. В Търново е имало неръкотворна икона на Св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър. За около 1 век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори Св. св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

В наши дни във Велико Търново и околността се съхраняват мощите на редица светци — на Света Мина (в частен параклис срещу РДВР), на Иван Рилски в Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица" и на Свети апостол Андрей Първозвани, както и някои чудотворни икони — на Пресвета Богородица Троеручица в Девически манастир "Успение Богородично", Чудотворната икона на Света Богородица и Чудотворната икона на Свети Николай Чудотворец в манастир "Свети Никола" - и трите в село Арбанаси.

• 

  Катедралата „Рождество Пресветая Богородица“

• 

  Църквата „Св. Четиридесет мъченици“

Паметници

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

• 

  Мемориалът "Майка България"

• 

  Паметник на Асеневци

Мостове

Стамболовият мост

Стамболовият мост над река Янтра се появява във Велико Търново в края на XIX век. Бидейки част от много модерно за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост — Стамболовия, той е уникален в техническо отношение . Завършен през 1892 г.

Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия "Рудолф Филип Вагнер" - същата построила Орловия и Лъвовия мостове в София и Желязната църква в Цариград. За строежа му е била използвана изцяло изградена дървена конструкция – скеле, изработено от търновския майстор-строител Стоян Герганов (1865-1906). Звената са подавани поотделно. На специални огнища, поставени на дървената конструкция, нитовете са загрявани на място, а звената занитвани. В строежа са участвали белгийски, италиански, български специалисти и български работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа с парапета е извършено от работещия във Велико Търново в края на ХIХ век италиански архитект Джовани Мосути. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене у нас, а като свободна висяща безподпорна конструкция – едно от важните постижения на Балканите.

За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV Велико народно събрание, заседавало в нашия град от 3 до 17 май 1893 г.

Владишкият мост

Владишкият мост, строен през втората половина на XVII в., е една от забележителностите на града, която се намира на главна туристическа артерия и от него се разкриват живописни гледки към околността му. Реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия. До 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. От него се хвърля богоявленския кръст в Янтра.

В началото на 2012 г. е включен за ремонт в проект "Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново". Проектът се финансира по ОП "Регионално развитие". Средствата, определени за моста, са 731 000 лв. Ще бъдат подновени изцяло дървените елементи на моста, металните ще бъдат обработени срещу корозия.

Други

• Къщата с маймунката
• Сградата на учредителното събрание

Личности

• Личности, свързани с Велико Търново
• 

  Българските царе Асен и Петър

• 

  Цар Иван-Александър

• 

  Патриарх Евтимий

• 

  Петко Славейков

• 

  Проф. Васил Златарски

• 

  Стефан Стамболов

Литература за Велико Търново

• Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на Света Петка Търновска“
• Д-р Баров Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
• Попова Снежина, Панайотова Кинка, „Янтра тече и разказва“
• Кираджиев Светлин, „Велико Търново“
• Енциклопедия „Бележити търновци“
• Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
• Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
• Герасимов Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
• Драганова Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
• Драганова Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), Ч. 1
• Драганова Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
• Ибришимова Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
• Ибришимова Пенка, "Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]
• Минчев Д. Н., „Велико Търново и руската консулска поща през XIX век“
• Минчева Тянка, „Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи“
• Минчева Тянка, „Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година“
• Мутафов Васил, „Няколко паметника на култа към Света Петка Търновска“
• Николова Илиана, "Велико Търново в българската музика" сборник песни
• Николова Илиана, "Кратка музикална история на Велико Търново"
• Николова Илиана, "Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до края на ХХ век" Библиография
• Николова Илиана, "Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до наши дни" Дисертация
• Павлов, Пламен, "Търновски светци и чудотворци"
• Панайотова Кинка, „Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 — 1924)“
• Панайотова Кинка, „Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете“
• Панайотова Кинка, „Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.“
• Попов Атанас, „Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград“
• Станева Светлозара „Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)“
• Теофилов Теофил, „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история
• Тонев Велко, „Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.“
• Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII — XIX век“, „Слово“ В. Т., 2000
• Митова-Ганева Катя, „Великотърновки — от традицията към модерността“, В. Т., 2009
• Митова-Ганева Катя, „Велико Търново — непознато, любопитно и обичано“, В. Т., 2008
• Митова-Ганева Катя, „Споменъ за Търново“, В. Т., 2009
• Недева Тодорка, „Търновските генерали 1878-1944“, В.Т, 2008
• Недева Тодорка, „Търновски делници 1878-1944“, В.Т, 2009
• Недева Тодорка, „Търновски празници 1878-1944“, В.Т, 2009

Външни препратки

• Официалният сайт на Велико Търново
• Официален сайт на Община Велико Търново
• Фотогалерии и информация за Велико Търново на сайта "Българската древност"