Никюп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никюп
Общи данни
Население379 души[1] (15 декември 2023 г.)
19,5 души/km²
Землище19,433 km²
Надм. височина135 m
Пощ. код5068
Тел. код06121
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ51740
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Никюп в Общомедия

Никюп е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. От 2011 кметски наместник в селото е Йорданка Атанасова.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Никюп се намира в предпланински район, централната част на Дунавската равнина. Наблизо тече река Росица.

Климат – умерено-континентален. Почви – плодороден чернозем. Благоприятни условия за отглеждане на зеленчуци и плодове. Селото е известно в региона с отглеждането на качествени дини. В миналото, дините са били от местен сорт с тънки кори, който за жалост днес е изгубен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Останките от античния римски град Никополис ад Иструм („Град на победата при Дунава“) се намират на 3 км от село Никюп, на 18 км северно от старата българска столица Велико Търново. След 16 октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди преминава в близост до тях.[3]

Първите писмени сведения за селото датират от XV век. Източник на тази информация са стари турски данъчни регистри. Селото е било разположено около римския град, като през 1789 – 90 г. вероятно настъпва преместване на село Никюп на сегашното му място на около 2.5 километра западно от средновековното му местонахождение.

Потребителска кооперация „Пробуда“ е основана през 1915 година. В селото се учредява ТКЗС „Димитровски завети“ през 1945 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341776
19461813
19561689
19651424
19751044
1985805
1992669
2001519
2011365
2021332

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 365 100.00
Българи 307 84.10
Турци 25 6.84
Цигани 0 0.00
Други 7 1.91
Не се самоопределят 1 0.27
Не отговорили 25 6.84

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото в преобладаващата си част е източноправославно.

  • Православен храм „Света Параскева“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Лапидариум с археологически находки от древно-римското селище Никополис ад Иструм има в Никюп. В музея на открито са събрани няколко колони, капаци на саркофази, мраморни части от сгради, които дават богата информация за архитектурата по онова време.

В центъра на селото се намира паметник на загиналите никюпени във всички войни.

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище в Никюп е основано през 1884 година. Училището се помещава в църковната килия. Първи учител е Йордан Георгиев Чолаков. Следващите преподаватели в селото са: Тодор Георгиев Минчев и Сава Парапанов от с. Тенча.

Народно читалище „Зора“[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Зора“ е основано през 1899 г. по инициатива на будния учител Стефан Беливанов от Лясковец. Формират се първите културни формации. Първите пиеси, които се изнасят са „Геновева“, по-късно „Ильо Войвода“, „Хъшове“ и др. През 1932 година се построява нова по-голяма Читалищна сграда.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

„Фестивал на динята“ – провежда се първата събота на месец август.[7][8]

Античен римски фестивал „Нике – играта и победата“ – провежда се последната събота и неделя на месец август.

Храмов празник – „Петковден“, 14 октомври.

Съборът на селото се празнува всяка последна неделя от месец октомври. Разминаването се е получило от разликата в юлианския и григорианския календар.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ФК Вихър – Никюп – не съществува от 1986 г.
  • ФК „Олимпиакос Никюп 2018“ – президент: Кирил Минков

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Станчо Чолаков, министър на народното просвещение (1944 – 1945), министър на финансите (1945 – 1946), управител на БНБ (1946)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Попов е автор на първата книга за историята на село Никюп от „От векове до днес“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Никюп на полуостров Тринити в Антарктика е наименуван в чест на селището.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. „В Никюп хората сами си избраха кметски наместник“, в: Борба, 15.11.2011 г. // Посетен на 11.02.2014.
  3. Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 301
  4. „Справка за населението на село Никюп, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2018.
  5. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
  7. 3 тона дини изядоха на фестивала в Никюп, в: Янтра днес, 5.08.2013
  8. „МНОГОБРОЙНИ НАДПРЕВАРИ, ШЕСТВИЯ, КАРВИНГ-ТВОРБИ, БОДИ-АРТ И ПРИПОВДИГНАТО НАСТРОЕНИЕ НА ФЕСТИВАЛА НА ДИНЯТА В НИКЮП“, в: Агро вестник // Архивиран от оригинала на 2014-01-06. Посетен на 6 януари 2014.
  9. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Nikyup Point.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]