Янош Хуняди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Янош Хуняди
унгарски държавник
Янош Хуняди 
Роден: около 1387
днес Румъния
Починал: 11 август 1456
Белград, днес Сърбия
Залата на рицарите в замъка на Хунияди
Романската римокатолическа катедрала "Св. Архангел Михаил" (XII в.) в Алба Юлия, където почиват тленните останки на Янош Хуняди

Янош Хуняди (на унгарски: Hunyadi János), още Ян Хунияди, Сабинян Янко или Янкула войвода[1], е унгарски държавник. Роден е през 1387 година (според други източници — около 1400 г.) в болярско семейство от Влашко, преместило се по-късно в Унгария. Животът и деянията на Ян Хуниади са тясно свързани със съпротивата срещу османското нашествие в българските земи.

Произход[редактиране | edit source]

След като бащата на Янош — Вайк, главен дворцов офицер при крал Сигизмунд - получава през 1409 г. като подарък крепостта Хуняди (сега Хунедоара) в Трансилвания, семейството приема името Хуняди.

Биография[редактиране | edit source]

Още като млад Януш Хуняди постъпва на служба при крал Сигизмунд. След 1433 г. Янош става дворцов рицар при краля. Участва в Хуситските войни, а през 1436 г. взема участие в чешкия поход на крал Сигизмунд, като след това е приет за член на кралския съвет.

След смъртта на Алберт III Хуняди използва цялото си натрупано влияние, за да помогне за възкачването на полския крал Владислав III Ягело. Хуняди играе важна роля в развилата се гражданска война за трона и заради заслугите си е награден от Владислав III с крепостта Белград и Трансилванското войводство.

През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу Османската империя. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември 1442 година край река Яломица той удържа победа над многобройна турска войска, водена от румелийския бейлербей Шехабеддин паша. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.[2]

През октомври 1443 година унгарците започват голям поход, оглавен от Янош Хуняди, новият унгарски крал Владислав III и сваленият сръбски деспот Георги Бранкович. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки Ниш, Пирот и София и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. Решителната битка на този поход се състои в проходите между София и Златица, като двете армии се командват от султан Мурад II и Янош Хуняди. В нея османците изглежда надделяват и в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, но унгарците успяват да отстъпят организирано, продължавайки да оказват съпротива и разбивайки османския авангард при Драгоман. Лишени от провизии, унгарските войски претърпяват големи загуби на хора и животни, но успяват да се върнат в Белград в началото на следващата година.[3]

Въпреки неуспеха на похода на Хуняди, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците, унгарците са по-въздържани и през лятото на 1444 година сключват десетгодишно примирие с Мурад II, като Георги Бранкович си връща Смедерево. Въпреки това само няколко дни по-късно Владислав е убеден от папския легат Джулиано Чезарини да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка — по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига Дарданелите, емирът на Караман напада османците в Анадола, а след това султан Мурад абдикира в полза на дванадесетгодишния си син Мехмед.[4]

Около началото на октомври започва новият поход, оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и Джулиано Чезарини. Те пресичат Дунав в района на Оршова и започват да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области без да срещат особена съпротива, с изключение на Никопол и Търново, които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Оттам унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.[5]

Новините за унгарския поход предизвикват паника в Одрин и Мехмед взема мерки за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията. След като достига Одрин, той оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия. В решителното сражение при Варна на 10 ноември османците успяват да надделеят, като в боя загива крал Владислав III, а Хуняди е принуден да се оттегли на запад.[6]

В края на лятото на 1445 година съюзниците организират ново нападение. Бургундски флот навлиза в Дунав и с влашка помощ завзема Тутракан, Гюргево и Русе, след което се среща с войските на Янош Хуняди при Никопол, но придвижването към града на османски подкрепления принуждава съюзниците да се оттеглят.[7]

През лятото на 1448 година Янош Хуняди, в съюз с Влашко и със Скендербег в Албания, започва поредна кампания срещу османците. През октомври Янош Хуняди с основната унгарска армия се придвижва на юг през Поморавието към Косово, вероятно за да обедини войските си с тези на Скендербег, а в същото време Мурад тръгва от София през Ниш и стига до Куршумлия, където научава за разположението на вражеските войски. В последвалата Втора Косовска битка Хуняди претърпява поражение, което задълго слага край на унгарските нападения срещу османците.[8]

През есента на 1454 година Хуняди ръководи поход в Поморавието, отблъсквайки османците от две завзети от тях през лятото крепости. През следващата година унгарците започват да се готвят за война, но султан Мехмед II успява да вземе инициативата и в началото на юли 1456 година обсажда ключовата гранична крепост Белград. Към града е придвижено голямо количество артилерия, а в река Дунав са построени кораби, които на 14 юли са унищожени от унгарския флот. На следващия ден османците щурмуват крепостта, но са отблъснати, а в същото време в града влизат значителни подкрепления, водени от Янош Хуняди. На 21 юли османците успяват да преминат външната градска стена, но претърпяват тежки загуби във вътрешността на града, а унгарците провеждат успешна контраатака в техния лагер. На следващия ден султан Мехмед вдига обсадата и се оттегля.[9]

Малко след успешния край на обсадата, на 11 август 1456 година, Янош Хуняди умира от чума в Белград. Той е погребан в римокатолическата катедрала "Св. Архангел Михаил" в Алба Юлия, до своя по-голям брат, който умира в битка за Унгария през 1440 г.

Днес неговото име носи един от най-големите булеварди във Варна, минаващ покрай Парк-музей "Владислав Варненчик". Твърде възможно е Ян Хуняди да е легендарния бан Янука [10], отбранявал героически София от османците, т.к. именно той преминава с обединените християнски сили клисурата край Драгоман, освобождавайки София през декември 1443 г., но е принуден заради зимата през февруари на следващата 1444 да се оттегли към Ниш.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, София през турско време, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
  2. Имбър 2000, с. 174-176.
  3. Имбър 2000, с. 176-180.
  4. Имбър 2000, с. 182-187.
  5. Имбър 2000, с. 188-189.
  6. Имбър 2000, с. 189-194.
  7. Имбър 2000, с. 195-197.
  8. Имбър 2000, с. 201-204.
  9. Имбър 2000, с. 231, 236-240.
  10. Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, Средновековна София, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
Цитирани източници
  • ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Die Hunyadis (http://mek.niif.hu/)
  • Кой е Янош Хуняди ?
  • Milton G. Lehrer and David Martin,Transylvania: History and Reality, Bartleby Press; 1986
  • Ion Grumeza, Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books, 2009
  • Constantin C Giurescu,Transylvania in the history of Romania: An historical outline,Garnstone P; 1969