Янош Хуняди
|
||||||||
.jpg)
Янош Хуняди (на унгарски: Hunyadi János), още Ян Хунияди, Сабинян Янко или Янкула войвода[1], е унгарски държавник. Роден е през 1387 година (според други източници - около 1400 г.) в болярско семейство от Влашко, преместило се по-късно в Унгария. Според някои изследователи имал и български корени. Животът и деянията на Ян Хуниади са тясно свързани със съпротивата срещу османското нашествие в българските земи.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Родът е от кумански произход. След като бащата на Янош - Вайк, главен дворцов офицер при крал Сигизмунд - получава през 1409 г. като подарък крепостта Хуняди (сега Хунедоара) в Трансилвания, семейството приема името Хуняди.
[редактиране] Биография
Още като млад Януш Хуняди постъпва на служба при крал Сигизмунд. След 1433 г. Янош става дворцов рицар при краля. Участва в Хуситските войни, а през 1436 г. взема участие в чешкия поход на крал Сигизмунд, като след това е приет за член на кралския съвет.
След смъртта на Алберт III Хуняди използва цялото си натрупано влияние, за да помогне за възкачването на полския крал Владислав III Ягело. Хуняди играе важна роля в развилата се гражданска война за трона и заради заслугите си е награден от Владислав III с крепостта Белград и Трансилванското войводство.
При защитата на Балканите от нахлуващите османци неговата войска играе важна роля. Край Сибин през 1442 г. той удържа победа над многобройна турска войска и възвръща контрола на Унгарското кралство над Влашко и Молдова. След тази победа името на Хуняди става известно сред християнския свят. През 1443 той предприема дълга кампания срещу турците, като пресича Балканите, превзема Ниш като побеждава трима турски паши, а след превземането на София се обединява с кралската армия и побеждава Мурад II при Снаим. Когато тежката зима принуждава Хуняди да отстъпи през февруари 1444 г., той вече категорично е надвил султанските войски в Босна, Херцеговина, Сърбия, България и Албания. В Одрин кръстоносците подписват мирен договор с Мурад II, с който е възстановено владението на деспот Георги.
Скоро след това Януш Хуняди получава предложение от папата да продължи своя поход и да изтласка турските сили от Европа. През юли 1444 г. унгарската армия прекосява отново границата и навлиза в турска територия. На 10 ноември армията на Владислав и Хуняди е разгромена от османските сили край Варна, като крал Владислав III загива в боя, а Хуняди бързо се оттегля назад.
През 1448 г. претърпява ново голямо поражение от османците на Косово поле, в опит да се съедини с войските на Скендербег.
През 1454 г. Хуняди отбранява Смедеревското деспотство от османците и неговата войска принуждава Мехмед II да прекъсне обсадата на крепостта Смедерево. Две години по-късно води защитата на обсадения Белград, където отблъсква османците, но умира от чума в града на 11 август 1456 г.
Янош Хуняди е погребан в римокатолическата катедрала "Св. Архангел Михаил" в Алба Юлия, до своя по-голям брат, който умира в битка за Унгария през 1440 г.
Днес неговото име носи един от най-големите булеварди във Варна, минаващ покрай Парк-музей "Владислав Варненчик". Твърде възможно е Ян Хуняди да е легендарния бан Янука [2], отбранявал героически София от османците, т.к. именно той преминава с обединените християнски сили клисурата край Драгоман, освобождавайки София през декември 1443 г., но е принуден заради зимата през февруари на следващата 1444 да се оттегли към Ниш.
[редактиране] Източници
- ↑ Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, София през турско време, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
- ↑ Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, Средновековна София, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
[редактиране] Литература
- Joseph Held: Hunyadi. Legend and reality. East European Monographs u. a., Boulder CO u. a. 1985, ISBN 0-88033-070-8, (East European monographs 178).
- Vilmos von Zsolnay: Vereinigungsversuche Südosteuropas im XV. Jahrhundert. Johann von Hunyadi. Selke, Frankfurt am Main u. a., 1967, (Auch: Mainz, Univ., Diss., 1963: Johann von Hunyadi und die Verteidigung Belgrads 1456).
[редактиране] Външни връзки
