Влашко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Влашко на картата на Румъния
Влашко княжество
1330 - 1859
Знаме на Влахия
Герб на Влахия
(знаме) (герб)
Влашко при най-голямото си разширение при Мирча Стари, 1406 г.
Влашко при най-голямото си разширение при Мирча Стари, 1406 г.
География и население
Столица Къмпулунг, Куртя де Арджеш, Търговище, Букурещ
Официален език старобългарски, румънски, кирилица
Управление
Форма Княжество
Княз
(войвода, господар)
Басараб I (първи)
Александру Йоан Куза (последен)
История
Икономика

Влашко или Влахия (на румънски: Ţara Românească, в превод „Румънска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния, носеща името на влашкото население, което я е населявало.

География[редактиране | edit source]

Влашко се намира на юг от Южните Карпати и на север от река Дунав, която е границата ѝ с България. Река Олт разделя Влашко на две области — Мунтения (на румънски: Muntenia, на български „Голяма Влахия“), чиято площ е 52 486 кв.км[1]) и Олтения (на румънски: Oltenia, на български „Малка Влахия“), с площ 24 095 кв.км. Най-големият град във Влашко е румънската столица Букурещ. Областта има изключително равнинен релеф.

История[редактиране | edit source]

В Античността на територията на Влашко от 107 до 256 г. [2](за 149 години) съществува римската провинция Дакия, наречена по името на тракийското племе даки, което е населява тези земи от дълбока древност.

Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на българите, водени от хан Аспарух (681), до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След това там е образувана византийската тема Паристрион, но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на печенеги, кумани и узи, които се установяват там смесвайки се със завареното българско население.

С възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава. През средата на 13 век францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук пише, че Влахия принадлежи на Асен, т.е. на българския цар Михаил II Асен.[3]

След 12 век според византийски, български и унгарски извори Влашко е гранична военна област на българската държава. В нея са назначавани князе или войводи (военни управители) и няма цар или крал като монарси, както е при съседните независими държави. От този период са и известните влахо-български грамоти на местните феодали.

От 1330 г. след победата в битката при Посада на Басараб I Влашко е фактически самостоятелно княжество. Един от неговите деспоти е Влад III Цепеш (1431-1476 г.), по-известен като граф Влад Дракула. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със садизъм, до края на 15 век областта изцяло зависима от Османската империя. Имало само 64 години независимо съществуване след битката при Ровине в 1394 г., Влашко става васално на турците княжество, по време на Мирчо Стари задължено първоначално само да плаща данък на Османска империя, а по-късно е сведено владение чиито княз (каймакам) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.

През 1600 г. за първи път се осъществява обединяване (при княз Михай Витязул) на Влашко с Трансилвания и Молдова, което обаче просъществува само една година.

От 1716 г. Високата порта започва да назначава за управители на областта гърци-фанариоти, с което се увеличава влиянието на Фенер и недоволството сред влашкото население. Управлението на фанариотите е свалено през 1821 г. след революцията, водена от Тудор Владимиреску. В същата година българинът Стефан Богориди e назначен от султана княз (каймакам) на Влашко. През 1831 г. е приет Органически устав на Влашко, а през 1859 г. заедно с Молдова образуват „Обединеното княжество Влашко и Молдова“ начело с Александру Йоан Куза. На 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния, но Румъния постига независимостта си едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г. затова в румънската история тази война е наречена "Войната за независимост". До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията е старобългарският и неговата азбука - кирилицата. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки влахо-молдовсият език да се романизира.

По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център и дава подслон на българските-революционери и въобще на свободомислещите българи. Тук се печатат множество български издания, активно действа както умерено либералната и така и революционната емиграция. В Букурещ е създаден БРЦК от Любен Каравелов и Васил Левски, Христо Ботев е негов секретар, в Гюргево е учреден Гюргевски революционен комитет вдигнал Априлското въстание.

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001-05. — Walachia
  2. формално провинцията е ликвидирана от имп. Аврелиан в 272 г., а населението е евакуирано южно от Дунав от дн. Поморавие до Тесалия, като е образувана провинцията Дакия Аврелиана със столица Сердика
  3. Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), София 1940, с. 373-374.

Вижте също[редактиране | edit source]