Иванко I Басараб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Басараб I)
Направо към: навигация, търсене
Басараб I
воевода на Влашко
Basarab I of Wallachia.jpg

средновековна фреска в дървената църква в Куртя де Арджеш
Лични данни
Управление 1310/1319 - 1352
Пълно име на румънски: Basarab Întemeietorul
Починал 1352 г.
Къмпулунг
Предшественик Тихомир
Наследник Николае I Александру
Семейство
Династия Басараб
Баща Тихомир
Брак Анна
Потомци Николае
Теодора
Басараб I в Общомедия

Иванко І Басараб е владетел на княжество Влахия. Управлява от 1310/19 г. до 1352 г.

Назначен от българския цар за управител на Влашко.Около 1324 г. се признава за васал на унгарския крал Карл Роберт, след което се започва война с Унгария и на 12 ноември 1330 г. разбива унгарската армия в битката при Посада. Басараб става и основател на династията Басараб, първата владетелска династия на Влахия. В ново време от името му, както и от това на основаната от него династия, произлиза названието Бесарабия.

Произход[редактиране | edit source]

Басараб е син на Токомерий (Тихомир ? Тотемир ?), за който нищо определено не е известно. Някои румънски историци[1] изказват хипотезата, че Токомерий наследил Бербат, който се упоменава в грамота на унгарския крал Ласло IV като премник на Литовой, войвода в Арджеш и на Олтения[2].

Тюркската или по-скоро куманската етимология на името Басараб(а) (от тюркските езици) се предполага, а не е доказана[2], че произлиза от кумански език. Първата сричка от неговото име — «бас» — произлиза от глагола «правя, спирам», а втората — «аба» — е уважително обръщение към «баща, по-голям брат».

Бесараб е част от българската аристокрация управляваща българската провинция Влашко с основната задача да защитава седалището на българските царе Търново от унгарските домогвания до българската корона .

Влахия през втората половина на XIII век[редактиране | edit source]

В средата на XIII век на територията на българската провинция Влашко започват да се формират войводства зависими от българската , а понякога и на унгарската корона. Впоследствие те отпочват борба за защита на северната граница на България от Кралство Унгария[1]. Така също, Литовой в 1277 г. загива в сражение срещу маджарите.

В края на управлението на династията Арпади, Унгария изпада в тежка династична и политическа криза. Едновременно с нея в края на XIII век България е в тежко положение и подложена на удари и опустошения от страна на Златната Орда. Това усилва центробежните сили и желанието на влашките войводства към обединение в независимо държавно образувание.

Басараб става васал на крал Карл Роберт, който потвърждава с грамота от 26 юни 1324 г. положението му [1]. Вероятно той получава васален статут в 1321 г., когато унгарския крал провежда военна операция в Банат. Повторно в друга грамота от 18 юни 1325 г. Карл Роберт нарича Басараб «неверен на кралската корона»[2]. В грамотата също така се говори за някой си Стефан от кумански произход, като се отбелязва, че войската на Басараб превъзхожда по численост армията на Карл Роберт. Причините за това обръщение не са ясни. В 1327 г. папа Йоан XXII се обръща към Басараб като към «католически княз» и високо оценя водената от него «война против неверниците». Предполага се, че Басараб е бил в съюзнически отношения с някои католически държави.Скоро обаче отхвърля сюзеренитета на Унгария и минава под властта на новия български цар Михаил III Шишман.Той дава на Бесараб владението на Северински банат дотогава територия на Видинското княжество.

Битка при Посада[редактиране | edit source]

Басараб дава дъщеря си за жена на ловешкия деспот Иван Александър, бъдещ български цар и племеник на цар Михаил III Шишман Асен. България в онзи момент се е намирала във връждебни отношения с Унгария. В документ носещ дата 27 март 1329 г., Басараб е упоменат като един от враговете на унгарския крал, редом с българите, сърбите и татарите. В 1330 г. Басараб взима участие във Велбъждската битка, завършила трагично за неговия сюзерен Михаил Шишман.

След последвалия мир, Карл Роберт предприема поход срещу българските земи на север от Дунав във владенията на загубилия Басараб и заема контролирания от последния Северински банат. Басараб предлага на унгарците да признае суверенитета на краля, като заплаща ежедневно по седем хиляди сребърни марки, но Карл Роберт отхвърля пренебрежително предложението и поема към Куртя де Арджеш. Унгарската войска страда от липса на продоволствие и започва да изпитва липса на провизии, и краля се вижда принуден да отстъпи към Трансилвания, без да влиза в сражение.

Около Посада унгарската армия попада в засада на голяма влашка армия, движейки се в тясна долина. В продължилото 3 дни сражение, маджарите търпят пълно поражение, а краля се спасява с риск за живота си бягайки от полесражението.

Значение на битката[редактиране | edit source]

Победата в битката при Посада фактически отблъсква опита на унгарската корона да се възползва от затрудненото положение на търновската корона, още повече, че Търновското царство е в незавидно положение след разгрома край Велбъжд. През февруари 1331 г., зетят на Басараб Иван Александър е коронован в Търново като български цар.По всяка вероятност успеха на рода Бесараб срещу Карл Роберт,положението на рода в българската благородническа каста оказват влияние за избирането на младия ловешки деспот. В 1331/32 г. влашката войска се включва във войната срещу Византия. Предположително и с голяма степен на вероятност, но без преки данни за това, по това време Басараб отвоюва от Унгария Северинския банат.

Наследилият на унгарския престол Карл Роберт - Лайош I Велики между 1343 и 1345 година провежда няколко последователни военни операции срещу Влахия и успява отново да отвоюва от Басараб Северинския банат. Синът на Басараб Николае I Александру, наново признава васалната си зависимост от унгарската корона като същевременно е и търновски васал.

Семейство[редактиране | edit source]

  • Съпруга — Анна[3]

Източници[редактиране | edit source]

  • Georgescu, Vlad (Author) – Calinescu, Matei (Editor) – Bley-Vroman, Alexandra (Translator): The Romanians – A History; Ohio State University Press, 1991, Columbus; ISBN 0-8142-0511-9
  • Klepper, Nicolae: Romania: An Illustrated History; Hippocrene Books, 2005, New York; ISBN 0-7818-0935-5
  • Sălăgean, Tudor: Romanian Society in the Early Middle Ages (9th-10th Centuries); in: Ioan-Aurel Pop – Ioan Bolovan (Editors): History of Romania: Compendium; Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies), 2006, Cluj-Napoca; ISBN 978-973-7784-12-4
  • Treptow, Kurt W. – Popa, Marcel: Historical Dictionary of Romania (entries ‘Basarab I’, ‘Posada, Battle of (9-12 November 1330)’, and ‘Wallachia (Ţara Românească)’); The Scarecrow Press, Inc., 1996, Lanham (Maryland, USA) & Folkestone (UK); ISBN 0-8108-3179-1
  • Vásáry, István: Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365; Cambridge University Press, 2005, Cambridge; ISBN 0-521-83756-1

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Georgescu, Vlad. The Romanians: A History.
  2. а б в Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365.
  3. Charles Cawley. Bulgaria, Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman). // Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, 2009-02-12. Посетен на 2009-11-29.
Първи владетел на Влашко (1310/1319 – 1352) Николае I Александру