Иван Александър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Цар Иван Александър | ||
|---|---|---|
| Владетел на България | ||
 |
||
| Портрет на Иван Александър в Лондонското евангелие | ||
| Управление | 1331 г.–17 февруари 1371 г. | |
| Роден | 1301 г. | |
| Починал | 17 февруари 1371 г. | |
| Предшественик | Иван Стефан | |
| Наследник | Иван Шишман Иван Срацимир |
|
| Брак | Теодора Басараб | |
| Втори брак | Сара-Теодора | |
| Династия | Шишмановци | |
| Баща | деспот Срацимир | |
| Майка | Кераца Петрица | |
Иван Александър е български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин Иван Александър е една от най-крупните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи не на последно място на гъвкавата му династична политика. Владее отлично гръцки (на преговорите с императора Андроник III през 1332 г. и превод на гръцко възвание от 1351).
През лятото на 1341 г. в Цариград като претендент за българския престол се появява Шишман, третият син на цар Михаил III Шишман Асен от брака му с Анна Неда. Иван Александър настоява претендента да му бъде предаден, но султанът заплашва да изпрати Шишман заедно с кораби до Бдин, където той можел да разчита на значителна подкрепа “поради старото приятелство и близостта на рода”. По-късната съдба на този Шишман не е известна, но Иван Александър вдига войските си при Сливен. Накрая е сключен мир. Сръбският крал (от 1346 г. цар) Стефан Душан (1331-1355), българин по майка (син на кралица Теодора Смилец), се оженва 1333 г. за една от сестрите на цар Иван Александър - известната царица Елена Българска. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан е имало и немалко други български роднини на Иван Александър, например една друга негова сестра.[1]
Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е изключително успешен: той воюва с Византия и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд, дн. Кюстендил (28 юли 1330), възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби, за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите. По време на военен поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали) и назначава там свой архонт, но скоро византийците си връщат крепостта. (В ново време там е открит златният печат на царя, който после е откраднат от Пловдив и сега е може би в чуждестранна частна колекция.)
Иван Александър сам подчертава своите победи в Мрачката грамота (1347 г.) На 7 юли 1345 г. при крепостта Перитор е разбита войската на Момчил от турци и византийци. Иван Александър води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-1369) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-1367). Поради сепаратистките стремежи на болярите към средата на 14 век се отделя Добруджанското деспотство.
Вторият кратък период (1365-1371) от управлението на Иван Александър е неуспешен. Накрая той фактически разделя царството между синовете си Иван Шишман (владетел на Търновското царство) и Иван Срацимир (Видинското царство). След това настъпва упадък в държавата и наследниците му стават последните български владетели.
Както и Йоан Кантакузин царят има предпочитания към исихастите – Теодосий Търновски и неговия сподвижник Ромил Видински. Св. Теодосий Търновски, който може би е свързан с царската фамилия по линия на видинските ѝ роднини, става пръв помощник на прочутия исихаст св. Григорий Синаит. Той два пъти се среща с Иван Александър от негово име. В “царстващия град на българите Търново, втори след Константинопол словом и делом” той води борба с ересите като главен изобличител на адамити, богомили, учението на Варлаам и Акиндин и на юдействащите. Два събора (1350 и 1360 г.) против тях са свикани от царя. С негова подкрепа Теодосий създава манастира “Света Троица”.
Търговските отношения с Венеция, Дубровник и Генуа, както и културният живот по времето на Иван Александър са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: Лаврентиевият сборник на Иван Александър от 1348 г., Кукленският псалтир, наречен «Песнивец» от 1337 г., Лондонското четвероевангелие от 1355-56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Иван Александър е възхвален неколкократно от византийския патриарх Калист и в "Песнивеца". Царят е голям покровител на книжнината и изкуствата и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Според едно предание издига само в Софийско 14 църкви. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската архитектурна и живописна школа.
Драгалевският манастир “Св. Богородица Витошка ” в предградията на София и Кремиковският манастир "Св. Георги Победоносец" са основани от царя, който е ктитор и на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир. Преображенският манастир “Св. Преображение Господне”, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя, на втората му жена царица Теодора-Сара и сина им Иван Шишман и затова е известен и като Сарин или Шишманов манастир. След 1344 г., когато царят утвърждава властта на българската държава в Родопите, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище на българите. Иван Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след 1344 г. построява няколко нови сгради към него.
Иван Александър е изографисан в костницата на Бачковския манастир, в църквата край с. Иваново, Русенско, (в главната църква на манастира "Св. Богородица" има негов ктиторски портрет; там той държи в ръце модела на църквата), в Манасиевата летопис и в прочутото Лондонско четвероевангелие (портрети на Иван Александър, Сара, Иван Асен). Известни са множество медни и сребърни монети с изображенията на цар Иван Александър (сребърните заедно с Михаил Асен). Оригинална златовезана дреха на Иван Александър се пази в Народния музей в Белград. [2]
[редактиране] Семейство
Като деспот на Ловеч е женен за Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб. От този брак има трима сина и една дъщеря:
- Михаил Асен, женен за Ирина, дъщеря на византийския император Андроник III Палеолог
- Иван Срацимир, женен за Анна, дъщеря на влашкия войвода Николе Александру
- Иван Асен, женен за влашка принцеса
- Василиса
Първородният му син Михаил Асен е обявен от баща си за "съцар" и трябвало да го наследи на престола, но загива в битка с турците около Средец /дн. София/ през 1355 г. без да го наследи на трона.
Иван Александър изпраща първата си жена Теодора Басараб в манастир (с името Теофана) и се жени 1345 г. за еврейката Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора. Тя е майката на:
- Иван Шишман (1371-1396) женен за Кира Мария, българка, а по-късно за Драгана, дъщеря на сръбския княз Лазар
- Иван Асен V
- Кера Тамара, омъжена за деспот Константин, а след неговата смърт е дадена на турския султан Мурад I
- Кераца, омъжена за Андроник IV Палеолог, византийския император
- Десислава, омъжена за Константин, влашки принц
[редактиране] Външни препратки
