Родопи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.
Централните части на Родопите
Пещерата Снежанка край град Пещера
Триградското ждрело край град Девин
Чудните мостове

Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) са планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.

Съдържание

[редактиране] Име

Името на планината Родопи е с тракийски произход. Род-опа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“). Чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх до нас е достигнал тракийският мит за възникването на Родопите и Стара планина: „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“[1]

[редактиране] География

[редактиране] Морфогеографски особености

Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.

[редактиране] Граници и дялове

Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.

По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

[редактиране] Западни Родопи

Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.

[редактиране] Източни Родопи

За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.

На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

[редактиране] Климат

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

[редактиране] Водни запаси

Язовир Широка поляна

Реки: Арда, Рата, Въча, Чепинска река, Стара река, Върбица.

Язовири: Доспат, Широка поляна, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Ивайловград, Студен кладенец, Смолянски езера.

[редактиране] Върхове в Родопите

Връх Височина
в метри
Голям Перелик 2191
Широколъшки снежник 2188
Голяма Сюткя 2186
Малък Перелик 2147
Голям Персенк 2091
Баташки снежник 2082
Малка Сюткя 2078
Малък Персенк 2074
Преспа 2000
Модър 1992
Свобода 1943
Беслет 1938
Снежанка 1926
Виденица (Гьоз тепе) 1626
Вейката 1463
Алада 1241
Сини връх (Кьокес) 1537
Долни пазлак 1258
Стария бунар 1517
Света Елена 1425
Свети Спас 1382
Караджов камък 1448
Драгански камък (Драганица) 1338

[редактиране] Пещери в Родопите

[редактиране] Флора и фауна

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

[редактиране] Човешка дейност

Римска монета с богинята на планината Родопа

[редактиране] Население

Етническият състав (траки, гърци, българи,власи, арменци, иберийци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катрин Асдраша [2], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос. Впрочем в съвременната историография като цяло не се откриват проучвания върху античното население на Родопите.[3]

Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Мадан, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Буйново, Доспат, Сърница,Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница, Рудозем, Лъки, Селча.

[редактиране] Туризъм

Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк.

Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните.

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино), Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.

Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица.

Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.

Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе - прорицалището на Дионис.

[редактиране] Промишленост

  • Дърводобив
  • Електропроизводство - яз. Батак и водно-електрическата каскада Баташки водносилов път

[редактиране] Източници

  1. ↑ Псевдо-Плутарх, „За реките“, 11. Срв. и Овидий, „Метаморфози“, VI, 87-89.
  2. ↑ Asdracha Catherine, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique, Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294
  3. ↑ Въпросът е засегнат бегло от Илиев, Й. Планината Родопи в Тракия според представите на античните автори - Rhodopica, 2007, 1, с. 89.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Родопи.
п • б • р
Планини в България
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8“.