Родопи
Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.
Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) са планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв. км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.
Съдържание |
Име[редактиране]
Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината.[1] Известна е чрез Трасил от Мендес (І в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (ІІІ - ІV в. сл. Хр.): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“[2] Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики.”[3] Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор. Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа.[4] Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“).[5] През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.
География[редактиране]
Морфогеографски особености[редактиране]
Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини. За разлика от другите планини от Рило-Родопския масив Родопите не са заледявани през ледниковата епоха. На българска територия дължината на планината е около 240 км, а ширината около 100 км. Площта ѝ надминава 15 000 кв.км. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м, като западната част е значително по-висока от източната.
Граници и дялове[редактиране]
Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамова седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.
По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица, седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния ѝ приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.
Западни Родопи[редактиране]
Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р. Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая. Като цяло Западните Родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е вр. Голяма Сюткя (2186 м), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Перелик 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина. Западните Родопи са изградени от метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни плутони. На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др.
Източни Родопи[редактиране]
За разлика от Западните Родопи, релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.
Източните Родопи в морфографски аспект се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.
В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.
Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. Вследствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.
Климат[редактиране]
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.
Водни запаси[редактиране]
Реки: Арда, Рата, Въча, Чепинска река, Стара река, Върбица.
Язовири: Доспат, Широка поляна, Цигов чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Ивайловград, Студен кладенец, Цанков камък, Тисаврос, Платановриси, Смолянски езера.
Върхове в Родопите[редактиране]
Пещери в Родопите[редактиране]
- Дяволското гърло
- Снежанка
- Ягодинската пещера
- Ухловица
- Марциганица (1412 м)
- Топчика (727 м)
- Иванова дупка
- Хралупата
- Ямата
- Бисерна
- Олимпийска
- Ледницата
- Гаргина дупка (524 м)
- Водна пещера
- Троицата
- Лепеница[6]
Флора и фауна[редактиране]
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.
На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.
Човешка дейност[редактиране]
Население[редактиране]
Етническият състав (траки, гърци, българи, власи, арменци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катрин Асдраша [7], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос. Впрочем в съвременната историография като цяло не се откриват проучвания върху античното население на Родопите.[8]
Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Виево, Мадан, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Гърнати, Бостина, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Буйново, Доспат, Сърница, Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница, Рудозем, Лъки, Селча, Старцево.
Туризъм[редактиране]
Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк, Чепеларе.
Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните.
Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино), Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.
Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица.
Християнски поклоннически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.
Археологически обекти: Перперикон, Белинташ, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе - прорицалището на Дионис, Асенова крепост.
Промишленост[редактиране]
- Дърводобив
- Електропроизводство - яз. Батак и водно-електрическата каскада Баташки водносилов път
Вижте също[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
Източници[редактиране]
Румен Пенин. Природна география на България. Булвест 2000, С. 2007
Бележки[редактиране]
- ↑ Илиев, Йордан. Образите на Родопа. - В: Млада наука за изкуствата. София, 2010, с. 181 (ISBN 978-954-8177-51-1).
- ↑ Псевдо-Плутарх, „За реките“, 11.
- ↑ Овидий, „Метаморфози“, VI, 87-89.
- ↑ Илиев, Йордан. Образите на Родопа. - В: Млада наука за изкуствата. София, 2010, с. 182 (ISBN 978-954-8177-51-1).
- ↑ Дечев, Димитър. Хемус и Родопи. - В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХІ.10. София, 1925, с. 31.
- ↑ http://caves.4at.info/index.php?cave_id=123
- ↑ Asdracha Catherine, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique, Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294
- ↑ Въпросът е засегнат бегло от Илиев, Й. Планината Родопи в Тракия според представите на античните автори - Rhodopica, 2007, 1, с. 89.
|
|||||
