Гюмюрджина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияГюмюрджина
Κομοτηνή
Централна част на Гюмюрджина
Централна част на Гюмюрджина
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Гюмюрджина
Гюмюрджина на картата на Гърция
Dimos Komotinis - East Macedonia - Thrace.svg
ButtonRed.svg
Гюмюрджина
Гюмюрджина на картата на дем Гюмюрджина и област Източна Македония и Тракия
Координати: 41°07′22.08″ с. ш. 25°23′47.04″ и. д. / 41.1228, 25.3964
Данни
Област Източна Македония и Тракия
Дем Гюмюрджина
Географска област Западна Тракия
Население 43 326 (2001)
Надм. височина 19 m
Пощ. код 691 00
Тел. код 25310

Гюмюрджина (на гръцки: Κομοτηνή, Комотини, на турски: Gümülcine, Гюмюлджине) е град в Северна Гърция, главен град на дем Гюмюрджина, както и на административната област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Маронийската и Гюмюрджинска епархия на Гръцката православна църква.

География[редактиране | edit source]

Гюмюрджина - старият квартал с часовника
Гюмюрджина - традиционна архитектура

Гюмюрджина е разположен на надморска височина от 32-38 м в историческата област Западна Тракия, в подножието на родопския рид Гюмюрджински снежник и на около 20 км северно от Бяло море. Най-близките летища на гръцка територия са край Дедеагач (65 км) и край Кавала (80 км). Гюмюрджина се свързва с железопътни и автобусни линии с редица градове в Гърция, а също и с Истанбул. В близост преминава и ползващата се с национално значение северна гръцка автомобилна магистрала „Егнатия Одос“. На около 34 км в югозападна посока е селцето Порто Лагос със своя живописен залив известен с богатото биоразнообразие и хубави морски плажове.

По данни от преброяването от 2001 г., жителите на града възлизат на 52 659 души, една част от тях включва приблизително 13 000 студенти, учащи и войска. Около половината от населението са гърци, а другата половина са турци и българо-мохамедани, голяма част турцизирани, по-малка част съставляват ромите и арменците. Мнозинството от гръцкото население са потомци на гръцки бежанци от Мала Азия и Източна Тракия, в по-ново време гръцката държва заселва в района и немалко гръцки изселници от страните от бившия СССР.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Голяма част от историята на града е тясно свързана с Виа Егнация, древният главен римски път, който свързвал някогашният Дирахиум с Константинопол. В късния римски и византийски период, градът се нарича Максимианополис. Римският император Теодосий I издига малка крепост на кръстопътя на Виа Егнация с пътя свързващ Беломорието, през Родопите, с Филипополис. Ранният период от съществуването на селището около крепостта не продължава дълго заради близостта до по-големия и значим градски център Мосинополис на запад, така в края на 12 в. мястото е напълно обезлюдено.

Средновековие[редактиране | edit source]

През 1207 г. цар Калоян разрушава Мосинополис и прогонва останалите живи жители, които се настаняват покрай изоставената малка крепост на днешна Гюмюрджина. Йоан VI Кантакузин споменава за пръв път селището под името Кумуцина във връзка с гражданската война във Византия в ранния 14 в.[1]

Български възрожденски борби[редактиране | edit source]

Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на огърчване на българските търговци и занаятчии в града спира.[2] Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става под фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец Димитър Лалата.[3] Архиерейско наместничество в Гюмюрджина се открива в 1894 година, българската църква е осветена в 1903 година.[4]

Съвременност[редактиране | edit source]

При избухването на Балканската война 4 души от Гюмюрджина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Градът е освободен от турско робство 8 ноември 1912. През междусъюзническата война в 1913 от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюрджинската република. От освобождението в 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор е към "Междусъюзническа Тракия" която на 28 май 1920 е предадена на Гърция, първото гръцко управление е към 20 години до 20 април 1941 г., когато градът и областта повторно са освободени и присъединени към България. По примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските органи са оттеглени. Предадена е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.

Образование[редактиране | edit source]

Гюмюрджина разполга със задоволителна училищна мрежа, включваща около 20 начални училища, 7 основни училища и 4 гимназии, а също така и Институт за професионално обучение и 2 технически образователни института.

Градът е университетски център от 1973 г., в него е разопложен ректората и най-много учебни структури на гръцкия Тракийския университет „Демокрит“.

На около 7 километра в посока на град Ксанти има нова и добре уредена полицейска академия.

Спорт[редактиране | edit source]

Гюмюрджина има футболен отбор - Пантракикос, който в сезон 2008-2009 2009-2010 се състезава в гръцката първа дивизия.Най голямото и постижение е 11 място в първа дивизия през сезон 2008-2009

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Kiel, Machiel. Observations on the History of Northern Greece during the Turkish Rule: Historical and Architectural Description of the Turkish Monuments of Komotini and Serres, their place in the Development of Ottoman Turkish Architecture and their Present Condition. // Balkan Studies 12. 1971. с. 417.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 182.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 183.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 187.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 188.
  6. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 198.
  7. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 189.
  8. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 190.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.