Гюмюрджина
 ГюмюрджинаΚομοτηνή |
|
 Централна част на Гюмюрджина |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Гюмюрджина
Гюмюрджина на картата на Гърция
|
|
 Гюмюрджина
Гюмюрджина на картата на дем Гюмюрджина и област Източна Македония и Тракия
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Гюмюрджина |
| Географска област | Западна Тракия |
| Население | 43 326 (2001) |
| Надм. височина | 19 m |
| Пощ. код | 691 00 |
| Тел. код | 25310 |
Гюмюрджина (на гръцки: Κομοτηνή, Комотини, на турски: Gümülcine, Гюмюлджине) е град в Северна Гърция, главен град на дем Гюмюрджина, както и на административната област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Маронийската и Гюмюрджинска епархия на Гръцката православна църква.
Съдържание |
[редактиране] География
Гюмюрджина е разположен на надморска височина от 32-38 м в историческата област Западна Тракия, в подножието на родопския рид Гюмюрджински снежник и на около 20 км северно от Бяло море. Най-близките летища на гръцка територия са край Дедеагач (65 км) и край Кавала (80 км). Гюмюрджина се свързва с железопътни и автобусни линии с редица градове в Гърция, а също и с Истанбул. В близост преминава и ползващата се с национално значение северна гръцка автомобилна магистрала „Егнатия Одос“. На около 34 км в югозападна посока е селцето Порто Лагос със своя живописен залив известен с богатото биоразнообразие и хубави морски плажове.
По данни от преброяването от 2001 г., жителите на града възлизат на 52 659 души, една част от тях включва приблизително 13 000 студенти, учащи и войска. Около половината от населението са гърци, а другата половина са турци и българо-мохамедани, голяма част турцизирани, по-малка част съставляват ромите и арменците. Мнозинството от гръцкото население са потомци на гръцки бежанци от Мала Азия и Източна Тракия, в по-ново време гръцката държва заселва в района и немалко гръцки изселници от страните от бившия СССР.
[редактиране] История
[редактиране] Античност
Голяма част от историята на града е тясно свързана с Виа Егнация, древният главен римски път, който свързвал някогашният Дирахиум с Константинопол. В късния римски и византийски период, градът се нарича Максимианополис. Римският император Теодосий I издига малка крепост на кръстопътя на Виа Егнация с пътя свързващ Беломорието, през Родопите, с Филипополис. Ранният период от съществуването на селището около крепостта не продължава дълго заради близостта до по-големия и значим градски център Мосинополис на запад, така в края на 12 в. мястото е напълно обезлюдено.
[редактиране] Средновековие
През 1207 г. цар Калоян разрушава Мосинополис и прогонва останалите живи жители, които се настаняват покрай изоставената малка крепост на днешна Гюмюрджина. Йоан VI Кантакузин споменава за пръв път селището под името Кумуцина във връзка с гражданската война във Византия в ранния 14 в.[1]
[редактиране] Български възрожденски борби
Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на огърчване на българските търговци и занаятчии в града спира.[2] Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става под фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец Димитър Лалата.[3] Архиерейско наместничество в Гюмюрджина се открива в 1894 година, българската църква е осветена в 1903 година.[4]
| Български църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Вълчо Михайлов | от Чадърли |
| 2. Чавдар Петров | от Каракурджали |
| 3. Никола Бечев | |
| 4. Георги Бечев | брат на Никола Бечев |
| 5. Христо Мурджев | |
| 6. Милю Авренлиев | |
| 7. Димитър Знаменов | от Петково |
| 8. Иван Бакърджията | от Калайджидере |
| 9. Георги Бакърджиев | от Калайджидере |
| 10. Ангел Бакърджиев | от Калайджидере, брат на Георги и Иван |
| 11. Рафаел (Русин) Петков Гъгъмов | от Кушланли, купил място за българска църква[5] |
| 12. Иван Стаматов | от Ясъюк |
| 13. Иван Вълчев Карапавлов | |
| 14. Коста Кирков | |
| 15. Чавдар Петков | |
| 16. Никола Панайотов | |
| 17. Стоян Терзиев | |
| 18. Никола Дюкмеджиев[6] | |
| Екзархийски архиерейски наместници | ||
|---|---|---|
| Име | От | Години |
| 1. дядо Стоян Димитров | Кушланли | 1894 |
| 2. отец Иван Попандонов | Воден | 1894 - 1897 |
| 3. отец Дойчин Запрев | Зарово | 1897 - 1901[7] |
| 4. архимандрит Харитон | Лозенград | 1901 - 1902 |
| 5. отец Никола Чипев | 1902 - 1905 | |
| 6. архимандрит Дионисий | 1905 - 1907 | |
| 7. отец Иван Костов | Карахадър | 1907 - 1909 |
| 8. отец Борис Попанастасов | Петково | 1909 - 1911 |
| 9. отец Иван Витанов | 1911 - 1912[8] | |
[редактиране] Съвременност
При избухването на Балканската война 4 души от Гюмюрджина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Градът е освободен от турско робство 8 ноември 1912. През междусъюзническата война в 1913 от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюрджинската република. От освобождението в 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор е към "Междусъюзническа Тракия" която на 28 май 1920 е предадена на Гърция, първото гръцко управление е към 20 години до 20 април 1941 г. когато града и областта повторно са освободени и присъединени към България. По примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските органи са оттеглени. Предадена е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.
[редактиране] Образование
Гюмюрджина разполга със задоволителна училищна мрежа, включваща около 20 начални училища, 7 основни училища и 4 гимназии, а също така и Институт за професионално обучение и 2 технически образователни института.
Градът е университетски център от 1973 г., в него е разопложен ректората и най-много учебни структури на гръцкия Тракийския университет „Демокрит“.
На около 7 километра в посока на град Ксанти има нова и добре уредена полицейска академия.
[редактиране] Спорт
Гюмюрджина има футболен отбор - Пантракикос, който в сезон 2008-2009 2009-2010 се състезава в гръцката първа дивизия.Най голямото и постижение е 11 място в първа дивизия през сезон 2008-2009
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) Kiel, Machiel. Observations on the History of Northern Greece during the Turkish Rule: Historical and Architectural Description of the Turkish Monuments of Komotini and Serres, their place in the Development of Ottoman Turkish Architecture and their Present Condition. // Balkan Studies 12. 1971. с. 417.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 182.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 183.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 187.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 188.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 198.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 189.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 190.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
