Лозенград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лозенград
Kırklareli
Джамия в града.
Джамия в града.
Турция
Red pog.png
Лозенград
Мармара
Red pog.png
Лозенград
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Kırklareli
Надм. височина 194 m
Население (2000) 79 002 души
Пощенски код 39 000
Телефонен код 288
Официален сайт http://www.kirklareli.bel.tr/
Лозенград в Общомедия

Къркларели (на турски: Kırklareli, Къркларели, старо име Kırk-klise, Лозенград, Кърк клисе, на гръцки: Σαράντα Εκκλησιές, Саранда Еклисиес) е град в Турция, административен център на едноименния вилает Къркларели. Намира в западното подножие на Странджа, в близост до границата с България. Празник на града е 10 ноември.

История[редактиране | редактиране на кода]

Еврейският квартал в Къркларели от началото на 20 век

Къркларели е важен транспортен възел в Османската империя, от който започва Кримският път. Тази територия е завладяна през 1363 година от султан Мурат I. Като град, Къркларлеи е основан в годините на османското владичество от българи преселници от Странджанско и Средногорието в землището на село Раклица, като двете села по-късно се сливат. В 19 век градът е населен предимно с българи, гърци и турци. В 1859 година в Къркларели се отваря българско класно училище, а на следната 1860 година българите изгонват гръцкия владика. В средата на 19 век в района действат хайдути Филчо и Хаджи Константин. [1]

В 1878 г. според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники“ в Кърк килисе живеят 6 700 българи, 2 850 гърци и 2 700 мюсюлмани.[2]

По силата на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Къркларели, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Едирне – в Турция. Но Берлинският конгрес връща цяла Източна Тракия на Османската империя.

Според професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 1 200 семейства българи екзархисти, 50 семейства българи патриаршисти и 1 200 семейства гърци.[3]

Преображенското въстание[редактиране | редактиране на кода]

Документ на Лозенградското българско училище „Преображение“.

При Преображенското въстание в 1903 г. санджак Къркларели се отличава с най-масова подготовка. 2493, от общо 59 028 българи, са участници във въстанието. В самия град въстание не е обявено, но район Къркларели с войвода Янко Стоянов и подвойвода Коста Тенишев, а на юг с войвода Яни Попов, дава към 220-270 въоръжени въстаници.

Картичка от началото на 20 век

Известни са много революционери от околийски революционен район Къркларели – Димитър Михалчев, Тодор Михалчев, Георги Михалчев, Ирина Михалчева, Никола Кърджиев, Лазо Лазов, Коста Тенишев и други.

През пролетта на 1908 година властта арестува много видни българи, дейци на ВМОРО – Яни Читаков, Тодор Вълков, Атанас Калфов, Илия Кючуков, Стойко Бончев, Георги Груев, Атанас Василев, Юрдан Варимезов, Хариламбо Воденичаров, Яни Хар. Воденичаров, Панайот Хар. Воденичаров – учител в третокласното българско училище, Русен Груев, Мария Тодорова, Тодор Вълков – хлебар, Тодор Карталов, Илия Кючуккостов, Стойко Бойчев.[4]

Войните 1912 – 1918[редактиране | редактиране на кода]

Превземането на Къркларели от българската армия през 1912 г.

В началото на Балканската война в Къркларели е разположено командването на османските войски в Източна Тракия, голяма част от които са концентрирани около града. В Лозенградската операция от 22-24 октомври* 1912 година те са отблъснати на юг и в града влизат български войски, начело с генерал-лейтенант Радко Димитриев. След превземането му, за два месеца военен губернатор в града е генерал-майор Георги Вазов.

През юли 1913 година турските войски възобновяват военните действия против България и настъпват към Едирне и Къркларели. На 21 юли 1913 г. Къркларели е превзет и по Цариградския мирен договор остава в Османската империя.

През 1915 г. във връзка с влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили българската дипломация първоначално предявява пред Турция искане за компенсации – връщане на загубените през 1913 г. земи на изток от линията Мидия – Енос, после отстъпва от искането си за Едирне, а след това се отказва и от обезбългарения Къркларели. През 1919 г. Къркларели по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.

На 20 декември 1924 година турският парламент със закон променя името на града от Кърк клисе (40 църкви) на Къркларели. През 1925 г. каймакаминът на Къркларели забранява със заповед българския език в града и селата, а през 1928 г. със специален закон се забранява българският език и българските училища в турската държава въобще. Тогава са закрити и последните български училища в Едирне и Къркларели. Изгонени са последните българи от двата града.

През 1935 г. българите-мохамедани в града са били повече от половината от 21 000 население. През 60-те години на 20 век 3375 жители на града обявявяват за майчин език – „помашкият“. [5]

Къркларели днес[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. е подписан Договор за сътрудничество между град Добрич и Къркларели. Ежегодно делегация от Къркларели е гост на Празника на Добрич – 25 септември и съответно Добричка делегация – на Празника на Къркларели, който се провежда по време на ежегодния фолклорен Фестивал на хумора “Карагьоз Каката” на 16, 17 и 18 май.

През 2003 г. правителствата на България и Турция се договарят за изграждането на железопътна линия, която да свързва Бургас с Къркларели. Общо на територията на община Къркларели по данни от 2014 година има над 224 производствени фабрики с общ постоянен персонал над 19000 души. През образователната 2005-2006 година на територията на вилайета Къркларели в основните училища се обучавали над 60.986 ученици от страна на 2.394 учители, распределени в 299 училища. Същевремено има 151 начални училища, с 37.139 ученици, обучавани от 1.401 преподаватели. Също така на територията на вилайета има 19 гимназии с общ профил, 18 с технически и специализирани профили. През 2007 година в град Къркларели бе основан и Университет, в който по данни от края на 2014 година се обучават над 4.000 студенти. Също така на територията на вилайета Къркларели има 12 библиотеки и читалища.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката гимназия в града, строена в 1905.

В околностите на Къркларели има мегалитни паметници.

Между паметниците на културата от османско време са 5 джамии. В града има турска баня от 1683 г.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Къркларели
Екзарх Антим I.
Починали в Къркларели
Други
  • България Иван Челиков, български революционер, член на Къркларелийски окръжен революционен комитет между 1901-1902 година[9].
  • Гърция Филарет Вафидис (1850 – 1933), гръцки духовник, костурски митрополит, по произход от Къркларели
Македоно-одрински опълченци от Къркларели
  • България Георги Анестев, 30-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[10]
  • България Панайот Абрашев, 45-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[11]
  • България Панайот Анестев, 27-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, бронзов медал[10]
  • България Петър Бабов, 30-годишен, жител на Бургас, писар, ІІІ клас, 1 рота на Къркларелийска партизанска дружина[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България. Том 3, БАН, София, 1982 г., Статия „Лозенград“.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 33.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  4. Одрински глас, брой 10, 16 март 1908, стр. 4.
  5. Източна Тракия – околия Къркларели
  6. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.58
  7. Летописна книга на с. Оряховица Старазагорско.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 129.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 186.
  10. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]