Истанбул
| Град
Истанбу̀л / Цариград
 Истанбу̀л / Цариград
|
Истанбу̀л или Цариград (на турски: İstanbul, /isˈtanbuɫ/), чието първо историческо име е Византион (на гръцки: Βυζάντιον), наричан още Стамбул и Константинопол, е най-големият град в Турция, представляващ икономическото, културното и историческото сърце на страната. С население от 13,5 милиона, града образува една от на най-големите градски агломерации в Европа[2] и е сред на най-големите градове в страната и света по население[3][4]. Площта на Истанбул е 5,343 кв. км и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия[5]. Основан през 660 г. пр.н.е., като Византион, по късно Константинопол, още Цариград, Истанбул е разработен да се превърне в един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя (330-395), Византийската империя (395-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204 - 1261) и Османската империя (1453-1922)[6]. Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римски и византийски времена, преди османците да завладяват града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалището на ислямския халифат. В днешни дни, въпреки че Република Турция установи своята столица в Анкара, имперското наследство в града все още видимо напомня за някогашната централна роля на града. Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия път на коприната[7] между Черно, Мраморно и Средиземно море. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света, над Босфора са построени 2 висящи моста, в процес на строеж е трети. До 2014 г. се очаква да бъде построен и тунелът под Босфора "Мармарай", който ще свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с небостъргачи. Населението нараства десетократно от 1950 г. до днес.
През 2010 г., Истанбул е обявен за Европейска столица на културата и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни посетители [8]. Голяма част от историческия център е под защитата на ЮНЕСКО, като обект на световното културно наследство. Като един глобален град[9], в Истанбул е седалището на много турски фирми и медийни компании. Надявайки се да се възползва от бързата си експанзия, Истанбул кандидатства за 2020 Летни олимпийски игри[10].
Съдържание |
География[редактиране]
Местоположение[редактиране]
Преди градът е бил разположен само в Европа, но сега е разположен на два континента. Източната част е в Азия, а Западната — в Европа. На юг се простира Мраморно, а на север — Черно море. За да се стигне по вода от Черно в Средиземно и Егейско море, трябва да се мине през Босфора и Истанбул. Двата континета са свързани с 2 забележителни моста над Босфора.
Доброто географско положение обуславя избора му през 324 г. от Константин Велики и официалното обявяване през 330 г. на Истанбул за столица на Римската империя (Византийската империя) под името Втори Рим. По-късно известен най-вече като Константинопол - градът на Константин. След 1453 г. под името Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма (досущ като Рим), заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич (Златен рог) е бил идеално убежище за военната флота.
Климат[редактиране]
Истанбул има типичен умерен морски климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли и август със средни температури от 18°C до 28°С. Най-студеният месец е януари със средна температура от 3°С до 9°С. Средно годишни валежи 870 мм, с максимум през декември и минимум през юни.
Най-ниската температура е измерена на различни места в Истанбул на 9 февруари 1927 година и била -16,1°С, както и най-високата, само че на 12 август 2000 година, и била 40,5°С. На 9 септември 2009 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в Истанбул - 342 мм.
|
Климатични данни за Истанбул (1970-2009 г.),
 Турция
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История[редактиране]
Основни статии: Следи от първите човешки поселения са открити на азиатската страна на града и се отнасят към неолита. Първите поселения в околностите на днешния дворец Топкапъ могат да бъдат отнесени към бронзовия век.
За първата известна дата в историята на града се счита 659 г. пр.н.е.[11], когато на азиатската страна на Босфора се появяват първите гръцки заселници от Мегара — те основават колонията Халкедон, сега района на града Кадъкьой.
Самият град Виза́нтий е основан от Визант (Визас) от Мегара през 667 г. пр.н.е..
Удачното географско и стратегическо положение способства за бурното развитие на търговията и разцвета на града. Градът контролира Босфора, и съответно търговските пътища от Европа към Азия и от Черно към Егейско море. Но благодарение на това важно положение, градът също така е подлаган на многократни нападения.
От 74 г. пр.н.е. градът попада под властта на Рим, след което настъпва спокоен период. След значителното разрушение в хода на гражданските войни при Септимий Север, градът бързо запада. През 3 век нееднократно е подлаган на набези от страна на варварски племена. От постройките от времето на Септимий Север, частично е запазен хиподрумът.
През 330 г. тракийският град Византион (на гръцки: Βυζάντιον) е избран от император Константин I Велики за нова столица на Римската империя. От Византион произлиза и името на Византийската империя, което никога не се е употребявало в самата империя и е използвано за пръв път в 1557 година от германския историк Йеронимус Волф. Градът е столица и за кратко на съществувалата в XIII век Латинска империя. Именно от късноримската епоха той остава известен с името Константинопол, а по-късно с турското име Истанбул. Влязъл е в историята и с българското си име Цариград. Името Константинопол и до днес се използва в Европа (особено в Западна Европа), Северна Америка и Австралия. Името „Истанбул“ идва от гръцкия израз „към града“ (гр. ις τιν πολιν, „ис тин полин“) - така възклицавали оттеглящите се към вътрешността на обсадения от турците град гърци. Съществува и предание, че когато завоевателят на града Мехмед II го превзема след дълга обсада, той заявява на гръцки на събралото се множество, че от днес нататък тронът му ще бъде „в града“.
Икономика[редактиране]
Исторически, Истанбул е център на икономическия живот на страната, тъй като мястото му е на международен кръстопът между сухопътните и морски търговски пътища. През 2008 г. Истанбул е имал БВП от $ 174 милиарда.[12]
През 2005 г. компаниите в Истанбул осъществяват износ на стойност $ 41 397 000 000 и внос на стойност $ 69,883,000,000, което отговаря на 56,6%, 60,2% от износа и вноса на Турция съответно през тази година.[13] През 2006 износът на Турция е нараснал с 16.1%, докато вноса е нараснал с 17,6% поради нарастващото търсене на енергийни ресурси и суровини от за индустрията в страната. [14] Според списание "Форбс", в Истанбул живеят 34 милиардери към март 2008 г. (от 25 през 2007 г.) По този начин градът се класира на 4-то място в света по брой милиардери след Москва (74 милиардери), Ню Йорк (71 милиардери) и Лондон (36 милиардери), след тях следват Хонг Конг (30 милиардери), Лос Анджелис (24 милиардери), Мумбай (20 милиардери), Сан Франциско (19 милиардери), Далас (15 милиардери) и Токио (15 милиардери).[15]
В края на 1990-те години, икономиката на Турция и в частност на Истанбул претърпя няколко големи депресии. Азиатската финансова криза в периода между юли 1997 г. и началото на 1998 г., както и кризата в Русия в периода между август 1998 и средата на 1999 г. оказаха отрицателно влияние във всички области на икономиката, особено на износа . След този неуспех, бавно се наблюдава постоянен ръст на икономиката през 1999 година.
Въпреки това Истанбул винаги е бил "финансовата столица" на Турция, дори и след като Анкара стана новата столица на Турция през 1923 година. Откриването на нови пазари в града през 1980-те допълнително засилиха този статут. Открита в началото на 1986 г. Истанбулска фондова борса (ISE) е единственият пазар на ценни книжа в Турция, създадена за осигуряване на търговия с акции, носителите на купони, държавни облигации както и да извършват сделки нонстоп.
Бизнес-центровете Левент и Маслак са домове на най-големите компании и банки в Турция, между които Citibank, Merrill Lynch, Fortis, ING Bank, Société Générale, Banka di Roma, UniCredit, WestLB, Deutsche Bank, Commerzbank, и много други. И двата центрове Левент и Маслак имат непрекъснато разрастващ и динамично променящ се силует в осеяни с небостъргачи квартали
В града работят около 20% от работната ръка на Турция и допринася за 38% от индустриалното производство в страната. В допълнение, градът генерира 55% от търговията и 45% и 21.2% от брутния национален продукт на Турция.
Население и религии[редактиране]
През по-голямата част от своята история, Истанбул е сред най-големите градове в света. От 500 г. сл. Хр., в някогашният Константинопол са живеели между 400 000 и 500 000 души.[16] Дълго време Истанбул остава най-големият град в Европа, докато е изпреварен от Лондон в 19 век.[17] Днес Истанбул е третият по големина град в целия Свят.[18] Турският статистически институт, опредля населението на Истанбул на 13 483 052 (31 декември 2011), така той е най-големият град в Турция, с 18% от населението на страната.[19] Най-гъсто населеният район е Юскюдар в азиатската част на града.[20]
Истанбул е един космополитен град, в който съжителстват различни етноси и религии от които разбира се, най-многобройни са турците изповядващи исляма, но има още гърци, евреи, арменци, кюрди, араби, малък брой българи и още много други изповядващи православно християнство. Истанбул е център на Православието. Тук се намира седалището на Цариградската патриаршия и Вселенския патриарх. Мюсюлманите в Истанбул разполагат с около 2 690 джамии, християните с около 160 църкви и евреите с 26 синагоги. Арменците населяват района Кумкапъ, евреите населяват района Балат а кварталът Фенер традиционно си остава домът на Цариградските гърци.
|
|
|
|
Политика[редактиране]
Наука и образование[редактиране]
Истанбулския университет, основан през 1453 г., е най-старото висше учебно заведение в страната. Първоначално е създадено, като ислямско училище, но по-късно се създават факултети по право, медицина и други науки. След установяването на турската република е изцяло секуларизирано.[21] Истанбулският технически университет е основан през 1773 г, като училище на военноморския флот, и е третия най-стар университет в света посветен изцяло инженерните науки.[22] Други видни университети в Истанбул са "Университет на изкуствата Мимар Синан" и университетът Мармара, който е третaта по големина институция в страната за висше образование. Истанбул Меденийет пък е името на най-новия университет в града открит през 2010 г.[23]
Най-утвърдените университети в Истанбул са подкрепени от правителството, но градът има още редица видни частни ВУЗ-ове. Първият модерен частен университет в Истанбул е Робърт колеж, основан с подкрепата на САЩ през 1863. През 1971 г. университетът прие новото си име Боазичи (Boğaziçi).[24] Първия частен университет в Истанбул е създаден през 1982 г. Частни университети са университетът Коч и още тридесет други, като Търговски университет и Кадир Хас университет.
През 2007 г. в Истанбул са регистрирани 4350 училища (начални, средни и висши). През последните години образователната система в Истанбул се разширява значително. В периода 2000-2007 класните стаи и учителите са се увеличили двойно, а броят на студентите е увеличен с повече от 60%. [25] Гимназията Галатасарай е създадена през 1481 г. е най-старата гимназия в Истанбул и второто най-старо учебно заведение в града. Тя е построена по искане на султан Баязид II, който цели да повиши образованието на колкото се може повече младежи, без значение от религията или произхода им, като средство за допълнително укрепване на растящата му империя. Гимназията е едно от най-елитните в града училища, като се практикува усилено изучаването на чужди езици. В града има и чуждестранни висши училища, като например Liceo Italiano, които са създадени през 19-ти век с целта да се образоват чужденци.
Други висши училища в Истанбул се отличават с техните стилове на преподаване или входните изисквания. Военната гимназия Кулели, разположени по протежение на бреговете на Босфора и гимназията Навал, разположена на един от Принцовите острови са военни висши училища, които се допълват от три военни академии - военна, военновъздушна и военноморска. Друго важно училище в Истанбул е гимназията Darüşşafaka, която осигурява безплатно образование за деца сираци в цялата страна.[26] Гимназията осигурява обучение по английски език и втори чужд език немски или френски език. Други видни висши училища в града са Мъжката гимназия Кабаташ(Kabataş)(основана през 1908 г.) и Анадолската гимназия Кадъкьой (основанa през 1955).
Спорт[редактиране]
Традиционно Истанбул се смята, като домът на най-старите и успешни клубове в Турция. Най-старият спортен клуб е създаденият през 1903 г. и регистриран в 1910 г. "Бешикташ". Той е първият регистриран спортен клуб в Турция. Развива секции по футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, бокс, борба, шах, гимнастика , гребане, тенис на маса, и параолимпийски спортове. Футболния отбор е един от водещите турски клубове. По изявени в европейските турнири са отборите на "Фенербахче" и "Галатасарай", който държи всички рекорди по спечелени титли и купи на страната. Това е единствения клуб от Турция носител на трофей от европейските клубни турнири, след като през 2000 г. печели Купата на УЕФА с победа на финала над Арсенал с 4:1 след изпълнение на дузпи, а по-късно завоюва и Суперкупата на Европа след победа над актуалния тогава носител на трофея от Шампионската лига отбор на Реал Мадрид, като го побеждава с 2:1 след продължения. От своя страна пък "Фенербахче" се слави като най-богатият турски отбор. Завоюва 18 пъти супер купата на страната. Голям фен на отбора бил и самият Мустафа Кемал Ататюрк.
Домакинските си мачове отборът играе на стадион Шюкрю Сарачоглу с капацитет близо 56 000 места. Седалищата на Галатасарай и Фенербахче са в Азиатската част, докато Бешикташ се намира в европейската част на града. Вечното дерби на Босфора традиционно се води именно между двата "азиатски" отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след 2000 г. в опитите си Турция да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е Олимпийски стадион Ататюрк (най-големият и модерен стадион в Турция), завършен през 2002 г. На него се играе финалът на Шампионска лига през 2005 г. Такива са и стадионите "Шюкрю Сарачоглу" и "Тюрк Телеком Арена". Всички те са категория елит-4.
Тук се намира и пистата за формула 1 "Истанбул парк" построена през 2003 г. Пистата е с дължина от 5,378 километра и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1, тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на “Истанбул парк” е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1. Повечето от тях са с равна и равномерна настилка.
Транспорт[редактиране]
Основните магистрали на Истанбул са O-1, O-2, O-3, както и O-4. Магистралите се разклоняват във вътрешността на града и преминават през двата моста над Босфора. O-2 продължава на запад до Одрин а O-4 води на изток до Анкара. O-2, O-3, и O-4 са част от европейски път E80 (Трансевропейската магистрала) простираща се от Португалия до турско-иранската граница. Двата моста над Босфора, формират връзката между азиатската и европейската страни на Турция, и пропускат над 400 000 МПС всеки ден. В процес на изграждане е и тунелът Мармарай под Босфора между кварталите Фатих и Кадъкьой. А третият мост над Босфора, зa който се заговори още от 1990 г. официално стартира през 2012 г. Двата проекта за трети мост и тунел под Босфора се очаква да бъдат завършени през 2015 г.
Общественият транспорт в Истанбул е сложна мрежа от трамваи, тролейбуси, автобуси, метро, бързо-скоростни автобусни линии и фериботи. Още през 1875 г. е открита подземната линия "Тунел", която е втората най-стара в света подземна линия за железопътен транспорт. Тя все още работи с пътници между Каракьой и булевард Истиклял. През 2006 г. е открита модерната линия между площад Таксим и Кабаташ. Метрото в Истанбул се състои от 4 линии (М1, М2, М3 и М4), които постоянно се разширяват.
Линиите на метрото ще се свържат след построяването на подводния тунел Мармарай, чийто строеж се очаква да приключи през 2015 г. Така ще бъдат свързани Източна Тракия и Мала Азия под водите на Босфора. След завършването му се очаква използването на железопътния транспорт в града да се увеличи с над 28% като ще стигне размерите на Ню Йорк и Токио. Днес най-широко разпространеният транспорт е автобусният, който превозва над 2.2 млн жители дневно, а със специално създадените бус ленти в града и по двата моста този вид транспорт се явява най-бърз, защото не попада в зоната на адските задръствания, които стават по истанбулските пътища. В Истанбул работи и най-голямата фериботна станция в света, осигуряваща надежден транспорт на хора и стоки в различни точки от Мраморно до Черно море. Основният терминал на града е пристанище Каракьой, с капацитет от 10 000 пътници на час. Въпреки че повечето посетители влизат в Истанбул по въздуха, всяка година около половин милион чуждестранни туристи влизат в града по море.
Главната автобусна гара в Истанбул е най-голямата в Европа с капацитет от 15 000 автобуса и 600 000 пътници дневно, а превозите се до всяка точка на стария континент. Истанбул има две международни летища, по-голямото от които е Ататюрк Интернешенъл Айпорт. Намира се на 24 км западно от центъра на града, с натовареност от 37,4 милиона пътници през 2011 г. се нарежда на 8 място по натовареност в Европа. Второто летище е открито през 2001 г. с цел да облекчи трафика към "Ататюрк Айпорт". Капацитетът му е 12 млн. пътници годишно.
Култура и забележителности[редактиране]
Истанбул е град с вековна история и затова и местата, които могат да се посетят, са много. Ето някои от тях:
- Топкапъ сарай (Topkapı Sarayı) — по време на Османската империя замъкът е бил резиденция на турските султани
- Света София (Hagia Sophia, Aya Sofya) — църква, превърната в джамия след унищожаването на Византия от османските турци, днес музей
- Българската желязна църква „Свети Стефан“
- Капалъ чаршъ (Kapalı Çarşı) — известният покрит пазар
- Султан Ахмед джамия (Sultan Ahmet) — известната „Синята джамия“ в Истанбул
- Сюлейман джамия
- Улица Истиклял (İstiklâl Caddesi) — известен булевард
- Златният рог (Haliç) — залив на Босфора
- Кулата Галата (Galata Kulesi) — генуезка кула в квартал Галата
- Долмабахче сарай (Dolmabahçe Sarayı) — резиденцията на Ататюрк, сега музей
- площад Таксим (Taksim Meydanı) — известен площад
- Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı) — подземен воден резервоар построен през 6 век, днес музей (там се съхранява прочутата каменна глава на горгоната Медуза)
- Теодосиева колона
- Къз Кулеси (Kız Kulesi) — кула, врязана в морето
- Кафене "Пиер Лоти"
- Ески Имарет джамия
В Истанбул са и международното летище „Ататюрк“ (на неговата територия се е намирало градчето Сан Стефано, където е бил подписан Санстефанския договор) и международното летище Сабиха Гьокчен.
В Истанбул също се намират студиата на най-големите телевизии:Kanal D, Show Tv, Atv,Star tv, Cnn Türk.
Вижте също[редактиране]
Фотогалерия[редактиране]
-
Света София, Истанбул
-
Новият султански дворец на Босфора (Долмабахче)
-
Изглед към Босфора
-
Летният дворец "Кючуксу"
-
Германското посолство по време на Османската империя
Външни препратки[редактиране]
- Официален сайт
- Официален сайт
- Снимки от Истанбул
- Lonely Planet - Пътеводител за Истанбул (английски)
- Информация за посещение в Истанбул
- Легенди за Истанбул
- "Българската древност" - фотоалбуми и статии за Истанбул
- Църквата Хора в Цариград - кратък филм
- Travel Advisor - Информация за Истанбул (английски)
Източници[редактиране]
- ↑ http://rapor.tuik.gov.tr/reports/rwservlet?adnksdb2&ENVID=adnksdb2Env&report=wa_turkiye_il_koy_sehir.RDF&p_il1=34&p_kod=2&p_yil=2011&p_dil=1&desformat=html
- ↑ The United Nations defines an urban agglomeration as "the population contained within the contours of a contiguous territory inhabited at urban density levels without regard to administrative boundaries". The agglomeration "usually incorporates the population in a city or town plus that in the suburban areas lying outside of, but being adjacent to, the city boundaries".[123] Figures dated 1 July 2011 place the populations of the agglomerations of Moscow and Istanbul at 11.62 million and 11.25 million, respectively.[124] The UN estimates that the agglomeration of Istanbul will exceed the agglomeration of Moscow in population by 2015 (with 12.46 million and 12.14 million, respectively), although extrapolation suggests that the former will not surpass latter until the second half of 2013. A revision with 2013 data is due in the first half of 2014
- ↑ http://rapor.tuik.gov.tr/reports/rwservlet?adnksdb2&ENVID=adnksdb2Env&report=wa_buyukbelediye.RDF&p_kod=1&p_yil=2011&p_dil=1&desformat=html
- ↑ Mossberger, Karen; Clarke, Susan E.; John, Peter (2012). The Oxford Handbook of Urban Politics. Oxford Handbooks in Politics and International Relations. Oxford, Eng.: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-536786-7.
- ↑ WCTR Society; Unʼyu Seisaku Kenkyū Kikō (2004). Urban Transport and the Environment: An International Perspective. Amsterdam: Elsevier. ISBN 978-0-08-044512-0.
- ↑ Çelik, Zeynep (1993). The Remaking of Istanbul: Portrait of an Ottoman City in the Nineteenth Century. Berkeley, Calif., & Los Angeles: University of California Press. ISBN 978-0-520-08239-7.
- ↑ Dumper, Michael; Stanley, Bruce E., eds. (2007). Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. Santa Barbara, Calif.: ABC-CLIO. ISBN 978-1-57607-919-5.
- ↑ Weiner, Miriam B. "World's Most Visited Cities". U.S. News & World Report. Retrieved 21 May 2012.
- ↑ ^ "The World According to GaWC 2010". Globalization and World Cities (GaWC) Study Group and Network. Loughborough University. Retrieved 8 May 2012.
- ↑ http://www.olympic.org/news/ioc-selects-three-cities-as-candidates-for-the-2020-olympic-games/166288
- ↑ Кембриджская древняя история. Т. III. Ч. 3. М., 2007. С. 193
- ↑ PriceWaterhouseCoopers: U.K. Economic Outlook and Global City GDP Ranking 2005-2020 Full Report (PDF)
- ↑ CNN Türk: Dış ticaretin lokomotifi İstanbul (Istanbul is the locomotive of foreign trade)
- ↑ State Statistics Institute of the Republic of Turkey: Statistics of Foreign Trade (1923-2006)
- ↑ Forbes: The World's Top 10 Billionaire Cities in 2008
- ↑ Morris 2010, с. 113
- ↑ Chandler 1987, с. 463–505
- ↑ ((en)) File 11a: The 30 Largest Urban Agglomerations Ranked by Population Size at Each Point in Time, 1950–2025 (xls). // World Urbanization Prospects, the 2011 Revision. The United Nations. Посетен на 11 July 2012.
- ↑ ((en)) Province by Province / Town Center and Town / Village Population – 2011. // Address Population-Based Registration System (ABPRS) Database. The Turkish Statistical Institute, 2011. Посетен на 9 May 2012.
- ↑ ((en)) Population and Demographic Structure. // Istanbul 2010: European Capital of Culture. Istanbul Metropolitan Municipality, 2008. Посетен на 27 March 2012.
- ↑ History. // Istanbul University, 11 August 2011. Посетен на 20 August 2012.
- ↑ History. // Istanbul Technical University. Посетен на 4 July 2012.
- ↑ About Marmara. // Marmara University. Посетен на 4 July 2012.
- ↑ Doğramacı, İhsan. Private Versus Public Universities: The Turkish Experience (DOC). // 18th International Conference on Higher Education. August 2005. Посетен на 30 March 2012.
- ↑ 2007 Yılına Ait Veriler. // Governorship of Istanbul. Архив на оригинала от 2 August 2011. Посетен на 30 March 2012.
- ↑ Principles of Education. // Darüşşafaka High School. Посетен на 6 July 2012.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
|
|||||
