Истанбул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Турция, наричан от южните славяни Цариград. За селото в Молдова вижте Цариград (село).

Град
Истанбу̀л / Цариград
Istanbul collage 5555.jpg
Държава Турция
Девиз „Градът на седемте хълма“
Статус Най-голям град в Турция - мегаполис
Вилает Истанбул
Координати 41°00′36″ с. ш. 28°57′37″ и. д. / 41.01° с. ш. 28.960278° и. д.
Вътрешно делене 39 общини
Кмет Кадир Топбаш
Основаване 7 век пр.н.е.
Предходни имена Византион, Константинопол
Площ 5343 km²
Климат средиземноморски
Официален език турски
Население 13 624 240[1] души (2010)
Плътност 2481 д./km²
Агломерация 16 623 230 души
Часова зона UTC+2, през лятото UTC+3
Телефонен код 0212 (европейска страна)
0216 (азиатска страна)
Пощенски кодове от 34 010 до 34 850
Автомобилен код 34
Сайт http://www.ibb.gov.tr

Истанбу̀л / Цариград (Турция)
Red pog.png
Истанбу̀л / Цариград

Истанбу̀л или Цариград (на турски: İstanbul, /isˈtanbuɫ/), чието първо историческо име е Византион (на гръцки: Βυζάντιον), наричан още Стамбул и Константинопол, е най-големият град в Турция, представляващ икономическото, културното и историческото сърце на страната. С население от 13,5 милиона, градyът образува една от най-големите градски агломерации в Европа[2] и е сред на най-големите градове в страната и света по население[3][4]. Площта на Истанбул е 5343 кв. км и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия[5]. Основан през 660 г. пр.н.е. с името Византион, по-късно Константинопол, още Цариград, Истанбул е орисан да се превърне в един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя (330-395), Византийската империя (395-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204 - 1261) и Османската империя (1453-1922)[6]. Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римското и византийското управление, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалище на ислямския халифат. В днешни дни, въпреки че Република Турция установи своята столица в Анкара, имперското наследство в града все още видимо напомня за някогашната централна роля на града.

Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия път на коприната[7] между Черно, Мраморно и Средиземно море. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света, над Босфора са построени 2 висящи моста, в процес на строеж е трети. До 2014 г. се очаква да бъде построен и тунелът под Босфора „Мармарай“, който ще свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с небостъргачи. Населението е нараснало десетократно от 1950 г. до днес.

През 2010 г. Истанбул е обявен за Европейска столица на културата и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни гости[8]. Голяма част от историческия център е обект на световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО. Като космополитен град[9], в Истанбул е седалище на много турски фирми и медийни компании. Надявайки се да се възползва от бързата си експанзия, градът кандидатства за домакин на Летните олимпийски игри през 2020 г.[10]

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Преди градът е бил разположен само в Европа, но сега е разположен на два континента. Източната част е в Азия, а западната — в Европа. На юг се простира Мраморно, а на север – Черно море. За да се стигне по вода от Черно в Средиземно и Егейско море, трябва да се мине през Босфора и Истанбул. Двата континента са свързани с два забележителни моста над Босфора.

Заради доброто му географско положение през 324 г. Константин Велики избира Византион за столица на Римската империя. През 330 г. градът официално е осветен за столица с името Константинопол – градът на Константин. След 1453 г. под името Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма (досущ като Рим), заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич (Златен рог) е бил идеално убежище за военната флота.

Климат[редактиране | edit source]

Небостъргачите в Левент след пролетна роса

Истанбул има типичен умерен морски климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли и август със средни температури от 18 до 28°С. Най-студеният месец е януари със средна температура от 3°С до 9°С. Средногодишното количество на валежите е 870 мм с максимум през декември и минимум през юни.

Най-ниската температура измерена в Истанбул на 9 февруари 1927 г. е била -16,1°С, а най-високата (отчетена на различно място в града) – на 12 август 2000 г. е била 40,5°С. На 9 септември 2009 г. в местността Санаториума е регистриран най-големият денонощен валеж в Истанбул - 342 мм.


Климатични данни за Истанбул (1970-2009 г.), Флаг на Турция Турция
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,3 24,0 26,2 32,9 33,0 40,2 40,5 38,8 33,6 34,2 27,2 21,2 40,5
Средни максимални температури (°C) 8,7 9,1 11,2 16,5 21,4 26,0 28,4 28,5 25,0 20,1 15,3 11,1 18,4
Средни температури (°C) 5,8 5,9 7,6 12,1 16,7 21,0 23,4 23,6 20,2 16,0 11,9 8,2 14,3
Средни минимални температури (°C) 2,9 2,8 3,9 7,7 12,0 16,0 18,5 18,7 15,5 12,0 8,5 5,3 10,3
Абсолютни минимални температури (°C) −10,4 −16,1 −7 −0,6 3,6 8,0 10,5 8,2 5,2 1,0 −4 −9,4 −16,1
Средни месечни валежи (mm) 98,4 80,2 69,9 45,8 36,1 34,0 38,8 47,8 61,4 96,9 110,7 123,9 843,9
Брой на дните с валежи 20 17 16 14 12 8 5 6 7 12 16 19 152
Източник: worldweather.org meteor.gov.tr и bbc.co.uk/weather

История[редактиране | edit source]

Най-ранните следи от човешки поселения са открити на азиатската страна на града и се отнасят към неолита. Първите поселения в околностите на днешния дворец Топкапъ могат да бъдат отнесени към бронзовата епоха.

За първата известна дата в историята на града се счита 659 г. пр.н.е.[11], когато на азиатската страна на Босфора се появяват първите гръцки заселници от Мегара — те основават колонията Халкедон, която днес се намира в квартал Кадъкьой.

Самият град Виза́нтий е основан от Визант (Визас) от Мегара през 667 г. пр.н.е..

Доброто географско и стратегическо положение способства за бурното развитие на търговията и разцвета на града. Градът контролира Босфора и съответно търговските пътища от Европа към Азия и от Черно към Егейско море. Но благодарение на това важно положение, градът също така е подлаган на многократни нападения.

От 74 г. пр.н.е. градът попада под властта на Рим, след което настъпва спокоен период. След значителното разрушение в хода на гражданските войни при Септимий Север, градът бързо запада. През 3 век нееднократно е обект на набези от страна на варварските племена. От постройките от времето на Септимий Север частично е запазен хиподрумът.

През 330 г. тракийският град Византион (на гръцки: Βυζάντιον) е избран от император Константин I Велики за нова столица на Римската империя. От Византион произлиза и името на Византийската империя, което никога не се е употребявало в самата империя и е използвано за пръв път през 1557 г. от германския историк Йеронимус Волф. Градът е столица и за кратко на съществувалата в XIII век Латинска империя. Именно от късноримската епоха той остава известен с името Константинопол, а по-късно с турското име Истанбул. Влязъл е в историята и с българското си име Цариград. Името Константинопол и до днес се използва в Европа (особено в Западна Европа), Северна Америка и Австралия. Името „Истанбул“ идва от гръцкия израз „към града“ (гр. ις τιν πολιν, „ис тин полин“) – така възклицавали оттеглящите се към вътрешността на обсадения от турците град гърци. Съществува и предание, че когато завоевателят на града Мехмед II го превзема след дълга обсада, той заявява на гръцки на събралото се множество, че от днес нататък тронът му ще бъде „в града“.

Икономика[редактиране | edit source]

Исторически, Истанбул е център на икономическия живот на страната защото е разположен на международен кръстопът между сухопътните и морски търговски пътища. През 2008 г. Истанбул е имал БВП от 174 милиарда щ.д.[12]

Истанбулското метро заедно с най-големия мол в Европа

През 2005 г. фирмите в Истанбул осъществяват износ на стойност 41 397 000 000 щ.д. и внос на стойност 69 883 000 000 щ.д., което съответства на 56,6% от износа и 60,2% от вноса на Турция през тази година.[13] През 2006 г. износът на Турция е нараснал с 16,1%, докато вносът е нараснал с 17,6% поради нарастващото търсене на енергийни ресурси и суровини от индустрията в страната. [14] Според списание „Форбс“, в Истанбул живеят през март 2008 г. 34 милиардери (от 25 през 2007 г.). По този показател градът се класира на 4-то място в света по брой милиардери след Москва (74), Ню Йорк (71) и Лондон (36 милиардери). След него следват Хонг Конг (30 милиардери), Лос Анджелис (24), Мумбай (20), Сан Франциско (19), Далас (15) и Токио (15 милиардери).[15]

Левент е друг голям бизнес-център в Истанбул

В края на последното десетилетие на XX в. икономиката на Турция и в частност на Истанбул претърпя няколко големи депресии. Азиатската финансова криза през периода между юли 1997 г. и началото на 1998 г., както и кризата в Русия в периода между август 1998 и средата на 1999 г. оказаха отрицателно влияние във всички области на икономиката, особено на износа. След този неуспех бавно се наблюдава постоянен ръст на икономиката през 1999 година.

Въпреки това Истанбул винаги е бил финансова столица на Турция, дори и след като през 1923 г. за административна столица на страната е обявена Анкара. Откриването на нови пазари в града през 90-те години на XX в. допълнително засилва този статут. Откритата в началото на 1986 г. Истанбулска фондова борса (ISE) е единственият пазар на ценни книжа в Турция, създаден за осигуряване на търговия с акции и държавни облигации.

Маслак, един от бизнес-центровете на Истанбул

Бизнес-центровете Левент и Маслак са дом на най-големите компании и банки в Турция, между които Citibank, Merrill Lynch, Fortis, ING Bank, Société Générale, Banka di Roma, UniCredit, WestLB, Deutsche Bank, Commerzbank и много други. И Левент, и Маслак имат непрекъснато разрастващ и динамично променящ се силует и осеяни с небостъргачи квартали.

В града работи около 20% от трудоспособното население в Турция и допринася за 38% от индустриалното производство в страната. В допълнение, градът генерира 55% от търговията и 45% от брутния национален продукт на Турция.

Население и религии[редактиране | edit source]

Българската желязна църква „Свети Стефан

През по-голямата част от своята история Истанбул е бил сред най-големите градове в света. От 500 г. сл. Хр. в някогашния Константинопол са живеели между 400 000 и 500 000 души.[16] Дълго време Истанбул остава най-големият град в Европа, докато през 19 век е изпреварен от Лондон.[17] Днес Истанбул е третият по големина град в света.[18] Турският статистически институт определя населението на Истанбул на 13 483 052 (31 декември 2011 г.) души, което го прави най-големият град в Турция с 18% от населението на страната.[19] Най-гъсто населеният район е Юскюдар в азиатската част на града.[20]

Истанбул е един космополитен град, в който съжителстват различни етноси и религии, от които, разбира се, най-многобройни са турците изповядващи исляма, но има още гърци, евреи, арменци, кюрди, араби, малък брой българи и още много други изповядващи православно християнство. Истанбул е център на православието. Тук се намира седалището на Цариградската патриаршия и Вселенския патриарх. Мюсюлманите в Истанбул разполагат с около 2690 джамии, християните – с около 160 църкви, а евреите – с 26 синагоги. Арменците населяват района Кумкапъ, евреите – района Балат, а квартал Фенер традиционно си остава дом на Цариградските гърци.

Историческа ретроспекция на броя на жителите
Година Население
330 40 000
400 400 000
530 550 000
545 350 000
715 300 000
950 400 000
1200 150 000
1453 36 000
Година Население
1477 70 000
1566 600 000
1817 500 000
1860 715 000
1885 873 570
1890 874 000
1897 1 059 000
1901 942 900
Година Население
1914 909 978
1927 680 857
1935 741 148
1940 793 949
1945 860 558
1950 983 041
1955 1 268 771
1960 1 466 535
Година Население
1965 1 742 978
1970 2 132 407
1975 2 547 364
1980 2 772 708
1985 5 475 982
1990 6 629 431
2000 8 803 468

Политика[редактиране | edit source]

Наука и образование[редактиране | edit source]

Главният вход на Истанбулския университет

Истанбулският университет, основан през 1453 г., е най-старото висше учебно заведение в страната. Първоначално е създадено като ислямско училище, но по-късно се създават факултети по право, медицина и други науки. След установяването на турската република е изцяло секуларизирано.[21] Истанбулският технически университет е основан през 1773 г. като училище на военноморския флот и е третият най-стар университет в света посветен изцяло инженерните науки.[22] Други известни университети в Истанбул са Университетът по изкуствата Мимар Синан и Университетът Мармара, който е третaта по големина институция в страната за висше образование. Истанбул Меденийет пък е името на най-новия университет в града, открит през 2010 г.[23]

Най-престижният университет в Истанбул - бившият Робърт колеж в днешни дни - Боазичи юниверситеси

Най-утвърдените университети в Истанбул са подкрепени от правителството, но градът има още редица видни частни ВУЗ-ове. Първият модерен частен университет в Истанбул е Робърт колеж, основан с подкрепата на САЩ през 1863 г. През 1971 г. университетът приема новото си име Боазичи (Boğaziçi).[24] Първият частен университет в Истанбул е създаден през 1982 г. Частни университети са Коч и още тридесет други като Търговския университет и университета Кадир Хас.

През 2007 г. в Истанбул са регистрирани 4350 училища (начални, средни и висши). През последните години образователната система в Истанбул се разширява значително. В периода 2000-2007 г. класните стаи и учителите са се увеличили двойно, а броят на студентите е нараснал с повече от 60%. [25] Гимназията Галатасарай е създадена през 1481 г. е най-старата гимназия в Истанбул и второто най-старо учебно заведение в града. Тя е построена по искане на султан Баязид II, който цели да подобри образованието на колкото се може повече младежи, без значение от религията или произхода им, като средство за допълнително укрепване на растящата му империя. Гимназията е едно от най-елитните училища в града като усилено се набляга на изучаването на чужди езици. В града има и чуждестранни висши училища като например Liceo Italiano, които са създадени през 19-ти век с целта да се образоват чужденци.

Военната гимназия Кулели край Босфора

Други висши училища в Истанбул се отличават със своите стилове на преподаване или входните изисквания. Военната гимназия Кулели, разположена по протежение на бреговете на Босфора и гимназията Навал, разположена на един от Принцовите острови са висши военни училища, които се допълват от три академии – военна, военновъздушна и военноморска. Друго важно училище в Истанбул е гимназията Darüşşafaka, която осигурява безплатно образование за деца сираци в цялата страна.[26] Гимназията осигурява обучение по английски език и втори чужд език – немски или френски. Други известни висши училища са Мъжката гимназия Кабаташ(Kabataş) (основана през 1908 г.) и Анадолската гимназия Кадъкьой (основанa през 1955 г.).

Спорт[редактиране | edit source]

С капацитет от 76 092 зрители, олимпийският стадион Ататюрк е най-големият турски многофункционален стадион

Традиционно Истанбул се смята за дом на най-старите и успешни клубове в Турция. Най-старият спортен клуб е създаденият през 1903 г. и регистриран в 1910 г. „Бешикташ“. Той е първият регистриран спортен клуб в Турция. Развива секции по футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, бокс, борба, шах, гимнастика, гребане, тенис на маса и параолимпийски спортове. Футболният отбор е един от водещите в страната. По-изявени в европейските турнири са отборите на „Фенербахче“ и „Галатасарай“, които държат всички рекорди по спечелени титли и купи на страната. Това е единственият клуб от Турция носител на трофей от европейските клубни турнири след като през 2000 г. печели Купата на УЕФА с победа на финала над Арсенал с 4:1 след изпълнение на дузпи, а по-късно завоюва и Суперкупата на Европа след победа над тогавашният носител на трофея от Шампионската лига отбор на Реал Мадрид като го побеждава с 2:1 след продължения. От своя страна „Фенербахче“ се слави като най-богатия турски отбор. Завоюва 18 пъти супер купата на страната. Голям фен на отбора бил и самият Мустафа Кемал Ататюрк.

Юлкер Спорт Арена, завършена през 2012 г. е дом на баскетболния отбор на Фенербахче

Домакинските си мачове отборът играе на стадион Шюкрю Сарачоглу с капацитет близо 56 000 места. Седалището на Фенербахче е в азиатската част, докато Бешикташ и Галатасарай се намират в европейската част на града. Вечното дерби на Босфора традиционно се води между тези два отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след 2000 г. в опитите си Турция да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е Олимпийският стадион Ататюрк (най-големият и модерен стадион в Турция), завършен през 2002 г. На него се играе финалът на Шампионска лига през 2005 г. Такива са и стадионите „Шюкрю Сарачоглу“ и „Тюрк Телеком Арена“. Всички те са категория елит-4.

Истанбул парк, изглед от основната трибуна

Тук се намира и пистата за Формула 1Истанбул парк“, построена през 2003 г. Пистата е с дължина от 5,378 километра и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1, и тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на Истанбул парк е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1 – повечето от тях са с равна и равномерна настилка.

Транспорт[редактиране | edit source]

Мостът Фатих Султан Мехмет е един от двата висящи моста над Босфора

Основните магистрали на Истанбул са O-1, O-2, O-3, както и O-4. Магистралите се разклоняват във вътрешността на града и преминават през двата моста над Босфора. O-2 продължава на запад до Одрин а O-4 води на изток до Анкара. O-2, O-3, и O-4 са част от европейски път E80 (Трансевропейската магистрала) простираща се от Португалия до турско-иранската граница. Двата моста над Босфора формират връзката между азиатската и европейската части на Турция и пропускат над 400 000 МПС всеки ден. В процес на изграждане е и тунелът Мармарай под Босфора между кварталите Фатих и Кадъкьой. А строежът третият мост над Босфора, зa който се заговори още през 1990 г. официално стартира през 2012 г. Двата проекта за трети мост и тунел под Босфора се очаква да бъдат завършени през 2015 г.

Модерните трамвайни линии в Истанбул

Общественият транспорт в Истанбул е сложна мрежа от трамваи, тролейбуси, автобуси, метро, високоскоростни автобусни линии и фериботи. Още през 1875 г. е открита подземната линия „Тунел“, която е втората най-стара в света подземна линия за железопътен транспорт. Тя все още работи с пътници между Каракьой и булевард Истиклял. През 2006 г. е открита модерната линия между площад Таксим и Кабаташ. Метрото в Истанбул се състои от 4 линии (М1, М2, М3 и М4), които постоянно се разширяват.

Линиите на метрото ще се свържат след построяването на подводния тунел Мармарай, чийто строеж се очаква да приключи през 2015 г. Така ще бъдат свързани Източна Тракия и Мала Азия под водите на Босфора. След завършването му се очаква използването на железопътния транспорт в града да се увеличи с над 28% като ще стигне размерите на Ню Йорк и Токио. Днес най-широко разпространеният транспорт е автобусният, който превозва над 2,2 млн пътници дневно, а със специално създадените бус ленти в града и по двата моста този вид транспорт се явява най-бърз, защото не попада в зоната на адските задръствания, които стават по истанбулските пътища. В Истанбул работи и най-голямата фериботна станция в света, осигуряваща надежден транспорт на хора и стоки в различни точки от Мраморно до Черно море. Основният терминал на града е пристанище Каракьой с капацитет от 10 000 пътници на час. Въпреки че повечето посетители влизат в Истанбул по въздуха, всяка година около половин милион чуждестранни туристи влизат в града по море.

Международно летище „Ататюрк“

Главната автобусна гара в Истанбул е най-голямата в Европа с капацитет от 15 000 автобуса и 600 000 пътници дневно, а линиите достигат до всяка точка на Стария континент. Истанбул има две международни летища, по-голямото от които е „Ататюрк“. Намира се на 24 км западно от центъра на града, с натовареност от 37,4 милиона пътници през 2011 г., което му отрежда 8 място по натовареност в Европа. Второто летище е открито през 2001 г. с цел да облекчи трафикът към летище „Ататюрк“. Капацитетът му е 12 млн. пътници годишно.

Култура и забележителности[редактиране | edit source]

Като път към Черно море Босфора е един от най-натоварените транспортни коридори в света. Мостът Фатих султан Мехмед е отляво, а отдясно е джамията в квартал Ортакьой

Истанбул е град с вековна история и затова и местата, които могат да се посетят са много. Ето някои от тях:

В Истанбул са и международното летище „Ататюрк“ (на неговата територия се е намирало градчето Сан Стефано, където е бил подписан Санстефанският мирен договор) и международното летище Сабиха Гьокчен.

В Истанбул също се намират студиата на най-големите телевизии: Kanal D, Show Tv, Atv, Star tv, Cnn Türk.

Вижте също[редактиране | edit source]

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://rapor.tuik.gov.tr/reports/rwservlet?adnksdb2&ENVID=adnksdb2Env&report=wa_turkiye_il_koy_sehir.RDF&p_il1=34&p_kod=2&p_yil=2011&p_dil=1&desformat=html
  2. The United Nations defines an urban agglomeration as "the population contained within the contours of a contiguous territory inhabited at urban density levels without regard to administrative boundaries". The agglomeration "usually incorporates the population in a city or town plus that in the suburban areas lying outside of, but being adjacent to, the city boundaries".[123] Figures dated 1 July 2011 place the populations of the agglomerations of Moscow and Istanbul at 11.62 million and 11.25 million, respectively.[124] The UN estimates that the agglomeration of Istanbul will exceed the agglomeration of Moscow in population by 2015 (with 12.46 million and 12.14 million, respectively), although extrapolation suggests that the former will not surpass latter until the second half of 2013. A revision with 2013 data is due in the first half of 2014
  3. http://rapor.tuik.gov.tr/reports/rwservlet?adnksdb2&ENVID=adnksdb2Env&report=wa_buyukbelediye.RDF&p_kod=1&p_yil=2011&p_dil=1&desformat=html
  4. Mossberger, Karen; Clarke, Susan E.; John, Peter (2012). The Oxford Handbook of Urban Politics. Oxford Handbooks in Politics and International Relations. Oxford, Eng.: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-536786-7.
  5. WCTR Society; Unʼyu Seisaku Kenkyū Kikō (2004). Urban Transport and the Environment: An International Perspective. Amsterdam: Elsevier. ISBN 978-0-08-044512-0.
  6. Çelik, Zeynep (1993). The Remaking of Istanbul: Portrait of an Ottoman City in the Nineteenth Century. Berkeley, Calif., & Los Angeles: University of California Press. ISBN 978-0-520-08239-7.
  7. Dumper, Michael; Stanley, Bruce E., eds. (2007). Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. Santa Barbara, Calif.: ABC-CLIO. ISBN 978-1-57607-919-5.
  8. Weiner, Miriam B. "World's Most Visited Cities". U.S. News & World Report. Retrieved 21 May 2012.
  9. ^ "The World According to GaWC 2010". Globalization and World Cities (GaWC) Study Group and Network. Loughborough University. Retrieved 8 May 2012.
  10. http://www.olympic.org/news/ioc-selects-three-cities-as-candidates-for-the-2020-olympic-games/166288
  11. Кембриджская древняя история. Т. III. Ч. 3. М., 2007. С. 193
  12. PriceWaterhouseCoopers: U.K. Economic Outlook and Global City GDP Ranking 2005-2020 Full Report (PDF)
  13. CNN Türk: Dış ticaretin lokomotifi İstanbul (Istanbul is the locomotive of foreign trade)
  14. State Statistics Institute of the Republic of Turkey: Statistics of Foreign Trade (1923-2006)
  15. Forbes: The World's Top 10 Billionaire Cities in 2008
  16. Morris 2010, с. 113
  17. Chandler 1987, с. 463–505
  18. ((en))  File 11a: The 30 Largest Urban Agglomerations Ranked by Population Size at Each Point in Time, 1950–2025 (xls). // World Urbanization Prospects, the 2011 Revision. The United Nations. Посетен на 11 July 2012.
  19. ((en))  Province by Province / Town Center and Town / Village Population – 2011. // Address Population-Based Registration System (ABPRS) Database. The Turkish Statistical Institute, 2011. Посетен на 9 May 2012.
  20. ((en))  Population and Demographic Structure. // Istanbul 2010: European Capital of Culture. Istanbul Metropolitan Municipality, 2008. Посетен на 27 March 2012.
  21. History. // Istanbul University, 11 August 2011. Посетен на 20 August 2012.
  22. History. // Istanbul Technical University. Посетен на 4 July 2012.
  23. About Marmara. // Marmara University. Посетен на 4 July 2012.
  24. Doğramacı, İhsan. Private Versus Public Universities: The Turkish Experience (DOC). // 18th International Conference on Higher Education. August 2005. Посетен на 30 March 2012.
  25. 2007 Yılına Ait Veriler. // Governorship of Istanbul. Архив на оригинала от 2 August 2011. Посетен на 30 March 2012.
  26. Principles of Education. // Darüşşafaka High School. Посетен на 6 July 2012.