Синагога

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Синагога (от гръцки συναγωγή, „събрание“, на иврит - בית כנסת) е еврейският молитвен дом. Първите синагоги датират от 2 век пр.н.е. с началото на зугота.

За разлика от християнската църква, например, синагогата не е храм, тъй като според юдаизма има един единствен храм - несъществуващият днес Втори храм (от чиято последна постройка се е запазила т. нар. "Стена на плача"). Синагогата е мястото, където се събират във всеки свещен ден (за юдеите събота), вярващите. В строгия смисъл богослужение не се провежда - изпълняват се ритуали, произнасят се молитви, четат се проповеди. Богослужението според равинската традиция е възможно единствено и само в Йерусалимския храм.

Интересна е географията на синагогата. Тъй като според талмудическите предписания през съботния ден (през който не трябва да се работи), е допустимо човек да измине 800 стъпки. Във връзка с това в миналото синагоги се строят там, където в близост има компактно еврейско население. Всяка синагога има часовник, чиито стрелки се въртят обратно на нормалната часовникова стрелка. Това е така,защото отброява времето до Апокалипсиса, описан в Библията. Архитектурата на синагогата варира според страната, в която е строена. Едни от най-внушителните постройки се намират в Испания, повечето от тях са действащи. Една от най-големите синагоги в Европа се намира в София.

Вижте също[редактиране | edit source]

Синагогата е място за събиране и общи молитви, за отбелязване на юдейските празници. Думата е с гръцки произход, а смисълът й произтича от еврейското „Бет Кнесет“ (Дом за събрания). Мястото за жертвоприношения остава единствено Йерусалимският храм. Синагогите възникват, както се предполага, по време на вавилонския плен (VI в. пр. Хр.), когато евреите са били откъснати от достъпа до Йерусалимския храм. Те остават молитвен дом и свято място за четене на Тора. Но в тях хората се събират за общи беседи, както и за други дейности - всички дейности тук са осветени, доколкото са в отговор на вложения от Бога промисъл в историята. Чувство на радостна удовлетвореност дават не видът и изяществото на храма и на произведенията на религиозното изкуство, а именно действията. „Ковчегът на завета“, в който са положени свитъци на Тора, е „светая светих“ в синагогата. Отделя го украсена завеса. Също както в древната скиния и в Йерусалимския храм, и в синагогите се поставя светилник (менора) вдясно от ковчега на Завета - светлината е символ на Божието присъствие. Има площадка (бима), от която се четат текстовете на Тора. В синагогата се чува само човешки глас, не е допустимо музикално изпълнение - изключение прави рогът (шофар), който звучи на еврейската Нова година. Но има специален празник, на който се танцува - това е Симхат Тора (Радостта от Тора) хората танцуват, държейки в ръце свитъци на Тора.