Йерусалим
Тази статия е за града. За операта вижте Йерусалим (опера).
|
Йерусалим (на иврит:
ירושלים транскрипция: Йерушалайм; на арабски: القدس, ал-Кудс; на турски: Kudüs) или Ерусалим, в библейски контекст: Йерусалим, е древен град в Близкия Изток от ключово значение за монотеистичните религии (Авраамически религии) - юдейство, християнство и ислям.
Съгласно конституцията на държавата Израел, Йерусалим е нейната единна и неделима столица. Палестинските автономни власти претендират Източен Йерусалим да стане тяхна столица. Повечето държави членки на ООН смятат за столица на Израел Тел Авив и затова техните посолства са в този град.
Съдържание |
География [редактиране]
Йерусалим се намира на около 60 km източно от Тел Авив и Средиземно море.[2] В източна посока на около 35 km се намира Мъртво море,[3] най-ниско разположеният воден басейн в света. Сред съседните градове са Витлеем и Бейт Джала на юг, Абу Дис и Маале Адумим на изток, Мевасарет Цион на запад, Рамала и Гиват Зеев на север.[4][5][6]
Йерусалим е разположен в южната част на плато, което е част от Юдейските планини и включва Елеонския хълм на изток и хълма Скопий на североизток от центъра на града. Надморската височина на Стария град е около 760 m.[7] Градът е заобиколен от долини и сухи речни корита (уади). Долините Кедрон, Еном и Тиропоейон се събират близо до южния край на Стария град.[8] Долината Кедрон продължава източно от Стария град и го отделя от Елеонския хълм. По южния край на Стария град е разположена долината Еном, свързвана с библейската Геена.[9] Долината Тиропоейон започва на северозапад, близо до Дамаската порта, продължава на юг-югоизток през центъра на Стария град до извора Силоам, а след това отделя разположения източно Храмов хълм от останалата част на града. В наши дни тази долина е скрита от остатъците от човешка дейност, натрупани през вековете.[8]
Водоснабдяването винаги е било сериозен проблем за Йерусалим, за което свидетелства сложната мрежа от древни акведукти, тунели, водоеми и подземни резервоари, открити в града.[10] В библейската епоха Йерусалим е обграден с гори от бадеми, маслини и борове. След векове на военни действия и безразборна експлоатация, днес те са напълно унищожени. По тази причина земеделците от околностите на града от дълго време изграждат каменни тераси по склоновете, за да предотвратят ерозията на почвата, и тази практика е оставила видими следи в днешния вид на Йерусалим.[11]
Климат [редактиране]
Климатът на Йерусалим е средиземноморски (Csa по Кьопен) с горещо и сухо лято и мека и влажна зима. Превалявания от сняг обикновено има по един-два пъти всяка зима, а през 3-4 години има и по-сериозни снеговалежи, при които се задържа краткотрайна снежна покривка.
Януари е най-хладният месец в годината със средна температура 9,1 °C, а най-горещи са юли и август със средна температура 24,2 °C. Средните годишни валежи са около 550 mm, като през летните месеци най-често изобщо не вали, а повечето валежи падат между октомври и май.[12]
|
Климатични данни за Йерусалим (1881–2007)
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История [редактиране]
Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е.. Неговият син Соломон построява великолепен храм, крепостни стени и дворец.
След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. Разорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики.
По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр.н.е.. Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм - Втори храм. В 140 г. пр. н.е. Йерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр. н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, "осквернявайки" Светая Светих, и поверявайки управлението му на Ирод Антипа. Йерусалим става част от римската провинция Палестина и място на което е изграден римския град Елия Капитолина.
Почти веднага след смъртта на Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос. За период от 10 години (4 г. пр.н.е. - 6 г.) избухва първото недоволство, последвало от втори бунт срещу римляните.
За да заличат следите на разпространяващото се християнство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и и я изнасят извън града.
Обсада и превземане на Йерусалим [редактиране]
След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града, който по-късно е сринат до основи от император Адриан (135 г.), който след края на втората война върху окончателно сринатия юдейски град, наново съгражда римския Aelia capitolina.
Константин Велики във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като "свят град", но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.
Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и завладян от арабите при Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Умаядите, Абасидите и Фатимидите.
През 1099 г. e превзет и кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Йерусалим е в границите на Османската империя. С малки изключения Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите до края на Първата световна война.
От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 - 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.
С решение на ООН (1967-1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.
Население [редактиране]
| Година | Юдеи | Мюсюлмани | Християни | Общо |
|---|---|---|---|---|
| 1538 | 115 | 19,750 | - | - |
| 1553 | 163 | 20,850 | - | - |
| 1562 | 200 | 21,450 | - | - |
| 1844 | 712 | 35,000 | 3,390 | 39,102 |
| 1876 | 1,200 | 37,560 | 5,470 | 44,230 |
| 1896 | 2,811 | 39,760 | 8,750 | 51,320 |
| 1922 | 3,400 | 44,400 | 14,700 | 62,500 |
| 1931 | 21,200 | 51,900 | 19,300 | 92,400 |
| 1944 | 57,000 | 59,600 | 29,400 | 146,000 |
Към края на 2008 година населението на Йерусалим е 763 600 души, от които 64% са евреи, 32% - мюсюлмани и 2% - християни,[1] при гъстота на населението около 5750 души на квадратен километър.[15][16]
Общият механичен прираст на града е отрицателен, като през 2005 година 16 хиляди души напускат Йерусалим, а само 10 хиляди се заселват там.[15] Въпреки това населението на града нараства с темпове, близки до средните за Израел, което се дължи на относително високата раждаемост, главно сред харедистката и арабската общност. Така коефициентът на плодовидост за града е 4,02, значително над средния за страната (2,90) или този за Тел Авив (1,98).
Тенденцията от последните десетилетия е делът на евреите в населението на Йерусалим да намалява, което се дължи на по-високата раждаемост сред мюсюлманите и изселването на евреи от града.[17] През 1967 година евреите са 74% от жителите, като за четири десетилетия тази стойност намалява с десет процентни пункта.[18] Сред причините за това е изселването на евреи към предградията или крайбрежието в търсене на по-евтини жилища и нерелигиозен начин на живот.[19][20]
Докато за някои израелци Йерусалим изглежда беден, занемарен и затънал в религиозни и политически противоречия, за палестинците градът е привлекателен със значително по-големите възможности за работа и с по-добрите здравни, образователни и социални услуги от всеки град на Западния бряг или Ивицата „Газа“.[21] Палестинците без израелско гражданство, които живеят постоянно в Йерусалим, се ползват и с някои административни улеснения при пътуване и работа в останалата част от Израел.
Икономика [редактиране]
Исторически погледнато икономиката на Йерусалим е била подкрепена единствено от религиозните поклонници., тъй като градът е разположен далече от големите пристанища в Яфо и Газа. Религиозните забележителности на Йерусалим до днес се посещават от много чужденци, който най-често посещават Стената на плача и Стария град, но през последите 50 години става ясно, че Йерусалим не може да се издържа единствено от религиозната си значимост.
Въпреки че много статистически данни показват икономическия растеж в града, от 1967 г. насам Източен Йерусалим изостава в развитието си спрямо Западен Йерусалим. Въпреки това броя на домакинствата с работещи хора е по-голям за арабските домакинства (76.1%), отколкото при еврейските (66.8%). Безработицата в Йерусалим (8.3%) е малко по-ниска от средната за страната (9.0%), въпреки че цивилната работна сила е по-малка от половината от населението над 15 години - по-ниско от това в Тел Авив (58.0%) и Хайфа (52.4%). Бедността в града се е увеличила през последните години. Според доклад на Асоциацията за граждански права в Израел (ACRI) 78% от палестинците през 2012 г. живеят в бедност. Докато ACRI приписва увеличението на бедността на липсата на работни места, инфраструктурата и влошаващата се образователна система, Ир Амим обвинява за това легалният статус на палестинците в Йерусалим. През 2006 г. средната месечна работна заплата в Йерусалим е 5 940 шекела, с 1 350 шекела по-малко от средната заплата в Тел Авив.
По време на Британския мандат е прокаран закон, който задължава всички сгради да бъдат строени от Йерусалимски камъни, за да се запази уникалният исторически и естетически характер на града. В допълнение към този закон, който все още е в сила, в Йерусалим липсва голяма тежка индустрия. Само 2,2% от територията на Йерусалим се използва за индустрията и инфраструктурата. За сравнение същата зона в процентно съотношение в Тел Авив е 2 пъти по-голяма, а в Хаифа е 7 пъти по-голяма. Само 8,5% от работната сила в Йерусалим е в производствения сектор, около половината от средната стойност за страната - 15,8%. По-високи от средните проценти на заетост са в областта на образованието (17.9% срещу 12.7%), здравеопазването (12.6% срещу 10.7%), обществените и социални услуги (6.4% срещу 4.7%), хотелите и ресторантите (6.1% срещу 4.7%) и публичната администрация (8.2% срещу 4.7%). Въпреки че Тел Авив остава финансовият център на Израел, голям брой компании се местят в Йерусалим. Индустриалният парк Хар Хотцвим в северен Йерусалим е дом на някои от най-големите корпорации в Израел кат Интел, TEVA, Офир Оптроникс и ECI Телеком. Плановете на за разширяване на парка предвиждат сто предприятия, пожарна и училище, които обхващат площ от 530 000 кв.м.
От създаването на Израел досега, държавното правителство остава основният играч в икономиката на Йерусалим. Правителството, намиращо се в Йерусалим, генерира голям брой работни места и предлага субсидии и стимули за нови бизнес инициативи.
Инфраструктура [редактиране]
Пътното движение е основен източник на замърсяване на въздуха в града.[22] Промишлените източници на замърсяване в самия град са малко, но до града може да достига замърсен въздух от по-индустриализираните крайбрежни области на запад.[22][23]
Спорт [редактиране]
Двата най-популярни спорта са футбол и баскетбол. Един от най-популярните отбори в Израел е Бейтар Йерусалим. Негови фенове са редица политически фигури, които често посещават мачовете му. Другият голям отбор на Йерусалим и противник на Бейтар е Хапоел Йерусалим. Докато Бейтар е бил шампион на Израелската държавна купа седем пъти, Хапоел е бил само един. Бейтар печели висшата лига шест пъти, докато Хапоел все още не е успял. Бейтар играе в висшата лига, докато Хапоел играе в Лига Леумит. От отварянето си стадион Теди е основният стадион на Йерусалим с капацитет от 21 600 места. Най-популярният палестински футболен клуб е Джабал ал Мукабер, който играе във Висшата лига на Западния бряг. Отборът е от Скопий, част е от Азиатската футболна конфедерация и играе на международния стадион Файсал ал-Хюсейни в Ал-Рам, от другата страна на бариерата с Западния бряг.
В баскетбола Хапоел Йерусалим играе във висшата лига. Клубът е спечелил държавната купа три пъти, както и Купа УЛЕБ през 2004 г.
Личности [редактиране]
- Родени в Йерусалим
- Аврам Ман. Акимович, македоно-одрински опълченец, 37-годишен, ІV клас, Нестроева рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[24]
- Ясер Арафат (1929-2004), политик
- Мордехай Елияху (1929-2010), равин
- Натали Портман (р. 1981), американска актриса
- Ицхак Рабин (1922-1995), политик
- Суха Тавил (р. 1963), общественичка
- Христофор Хесапчиев, български генерал
- Починали в Йерусалим
- Шмуел Йосеф Агнон (1888-1970), писател
- Иехуда Амихай (1924-2000), писател
- Анастасия Димитрова (1815-1894), българска учителка
- Мордехай Елияху (1929-2010), равин
- Леви Ешкол (1895-1969), политик
- Исус Христос (4 пр. Хр.-30), Син Божий за християните
- Голда Меир (1898-1978), политик
Побратимени градове [редактиране]
Квартали на града [редактиране]
- Abu Tor
- Стария град
- At-Tur
- Летище Атарот
- Bab a-Zahara
- Baka
- Bayit VeGan
- Beit HaKerem
- En Kerem
- French Hill (също Giv'at Shapira)
- Gilo
- Giva Ram
- Har Choma
- Mea Shearim
- Nof Zion
- Pisgat Ze`ev
- Ramat Eshkol
- Ramat Rachel
- Rehavia
- Scheich Scharra
- Silwan
- Talpiot
- Talpiot Ost
- Umm Tuba
- Yemin Moshe
Панорама [редактиране]
.
Източници [редактиране]
- ↑ а б ((en)) Table 3. – Population of Localities Numbering Above 2,000 Residents And Other Rural Population On 31/12/2008 (PDF). // Israel Central Bureau of Statistics. Посетен на 2008-10-26.
- ↑ Rosen-Zvi, Issachar. Taking Space Seriously: Law, Space and Society in Contemporary Israel. Ashgate Publishing, June 2004. ISBN 0754623513. с. 37. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ Federman, Josef. Debate flares anew over Dead Sea Scrolls. // AP via MSNBC, 2004-08-18. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ Introduction. // The Tell es-Safi/Gath Archaeological Expedition. Bar Ilan University. Архив на оригинала от 2008-02-05. Посетен на 2007-04-24. [1]
- ↑ Map of Israel. // Eye On Israel. Посетен на 2007-04-25. (виж карта 9)
- ↑ "One more Obstacle to Peace" – A new Israeli Neighborhood on the lands of Jerusalem city. // The Applied Research Institute -- Jerusalem, 2007-03-10. Посетен на 2007-04-24. [2]
- ↑ Cabrera, Enrique и др. Drought Management Planning in Water Supply Systems. Springer, 1998-12-31. ISBN 0792352947. с. 304. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ а б Bergsohn, Sam. Geography. // Cornell University, 2006-05-15. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ Walvoord, John и др. The Metaphorical View. // Four Views on Hell. Zondervan, 1996-01-07. ISBN 0310212685. с. 58. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ "The Water Supply of Jerusalem, Ancient and Modern", E. W. G. Masterman, The Biblical World, Vol. 19, No. 2 (Feb 1902), pp. 87-112, University of Chicago Press
- ↑ Jerusalem geography. // Jewish Agency. Посетен на 2008-07-08.
- ↑ ((en)) Monthly Averages for Jerusalem, Israel. // The Weather Channel. Посетен на 2007-02-07.
- ↑ Long Term Climate Information for Israel. // June 2011.
- ↑ ((en)) Record Data in Israel. //
- ↑ а б ((en)) Press Release: Jerusalem Day (PDF). // Central Bureau of Statistics, 24 May 2006. Посетен на 2007-03-10.
- ↑ ((en)) Population and Density per km2 in Localities Numbering Above 5,000 Residents on 31 XII 2005 (PDF). // Israel Central Bureau of Statistics, 2006. Посетен на 2007-04-11.
- ↑ ((en)) Reuters. Arab population growth outpaces Jews in Jerusalem. // edition.cnn.com. CNN, 2000. Посетен на 2012-08-14.
- ↑ Sel, Neta. Jerusalem: More tourists, fewer Jews. // YNet. Посетен на 2007-03-10.
- ↑ ((en)) Vick, Karl. The Ultra-Holy City. // time.com. Time, 2012. Посетен на 2012-08-14.
- ↑ ((en)) Hockstader, Lee. Jewish Drop In Jerusalem Worries Israel. // The Washington Post via Cornell University. Архив на оригинала от 2006-09-09. Посетен на 2007-03-10.
- ↑ ((en)) Ellingwood, Ken. Change cast in concrete. // Los Angeles Times. 4 June 2007. Посетен на 2009-07-22.
- ↑ а б ((en)) Ma'oz, Moshe и др. Jerusalem: Points of Friction-And Beyond. Brill Academic Publishers, March 2000. ISBN 90-411-8843-6. с. 44–6.
- ↑ ((en)) Kess, Rory. Worst ozone pollution in Beit Shemesh, Gush Etzion. // The Jerusalem Post, 16 September 2007. Посетен на 2007-10-23.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
Външни препратки [редактиране]
- Иде.ли? - Снимки от Йерусалим
- Снимки от Йерусалим (на руски)
- Йерусалим и България през вековете от н.е.